 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не мога да преживея смъртта на родителите ми
преди: 1 месец, 2 дни, прочетена 654 пъти
На 20 съм. Баща ми почина преди години на Коледа, имаше рак. Майка ми почина на нова година, 3 часа след като стана 2025, защото след смъртта на баща ми стана алкохоличка и се разболя постепенно. С мама опитахме всичко, но тя не послуша и не спря да пие. И двамата ми родители получиха много грижи, до последно бяха по болници и съм сменяла памперси чак до смъртта им, всичко възможно се приложи като лечение и каквато можеше се направи. Но явно Бог е решил, че е време вече това да е краят за тях. И двамата много млади починаха, на 50 години. Просто не ми се живее без тях, липсват ми и не ми харесва животът вече, скучен и сив е, знам, че никой не ме пита какво искам, но от години съм в депресия и нищо не ми се прави, моето здраве започна и то да се прецаква най-вече от многото стрес и лошо хранене. Знам, че ще кажете, че вече съм възрастен човек, трябва сама да се грижа за себе си, но аз съм от хората, които са слаби, имат лабилна психика, имам нужда от много грижа от другите и някой да ми дава зор да правя нещата в живота, защото сама просто се нося по течението. Ако се интересувате случайно от психология, аз съм архетип момиче, ние сме много чувствителни, нежни и любвеобилни, леки и слаби характери. Имам си сериозен приятел от 3 години и половина, той ме издържа финансово, той няма проблем с това и предпочита аз да съм домакиня и да си седя вкъщи, аз съм окей с това също, споделям абсолютно същите виждания и желания. Други приятели също ми помагат, роднини. Но как да ви кажа, без родители дори да имаш много хора, които се грижат за теб, и емоционално и материално, пак липсва опора в живота, родителите дават сигурност. Аз мога да живея и да се справям сама на практика, всеки ден готвя, чистя, ако се налага пътувам сама, и в други държави съм ходила сама и съм се оправяла лесно, но просто не се чувствам защитена като нямам родители. С майка ми имахме много общо, и двете бяхме с подобен начин на мислене, някак като мислене на жертва, депресирани, баща ми беше много силен мъж, той беше пристрастен към цигарите всеки ден по 2-3 кутии пушеше, но беше много мъжествен, доминантен, винаги имаше дисциплина, осигуряваше семейството финансово изцяло и мама беше домакиня, с него имаше дисциплина и контрол и като той почина много се разпуснаха всички. Майка ми когато баща ми беше жив никога нямаше да стане алкохоличка, защото имаше страх от него. Баща ми поне беше разумен, осигури ми собствено жилище преди да почине, аз съм много благодарна, защото това е голяма сигурност, не е като под наем като си. Мама заради алкохола задлъжня с кредити и беше на косъм да станем двете бездомни, банката искаше да ни вземе жилището, но аз оправих документите и си спасих жилището. Баща ми щеше да е много разочарован, ако го бяхме изгубили, защото той го беше осигурил за мен най-вече. И така, ще ходя на психолог, но знам, че тук има хора с подобни изживявания, които са преминали през тях и може би ще могат да ми дадат съвети как са го преодолели, на мен ми е екстремно трудно, изобщо не знам как ще живея занапред, безнадеждно ми е. Радвам се, че поне имам вярата в Бог и нямам пороци като пиене и пушене, което си е много важно, моите родители така си съсипаха животите, а можеха не на 50 да починат, а доста повече да си поживеят. Аз имам много живот пред мен, аз съм само на 20 и трябва по някакъв начин да се съхраня, как ще стане не знам, нямам никаква идея.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: 7a24f36f7a |
|
1. Като работиш и се подсигуриш, за да не се отзовеш с положението и на двамата. Не забравяй, че носиш тяхната наследственост, която не е в твоя полза. Размърдай се.
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: ecc6864183 |
|
2. Там е проблема, че някой все се грижи за теб. Няма как да виждаш смисъл, като само получаваш.
Хвани работи, изкарвай си яда в някакво хоби, стани активна, поемай отговорности. Ще видиш как светът ще се промени.
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: 53eeb6dc21 |
|
3. Съжалявам много за родителите ти, че са си отишли рано. Баща ти не е имал избор, щом е починал от рак, но майка ти не е можала да се пребори със зависимостта.
Добрата новина е, че си пълнолетна и напълно способна да се грижиш за себе си. Остави тия приказки за архетипове, това са оправдания за пасивност. Потъгувай, пострадай за майка си и се вземи в ръце, не стой вкъщи като пенсионерка, а си намери работа, помисли за образование и изобщо какво ще правиш занапред с живота си. Хубаво е, че имаш приятел, който те подкрепя, но не разчитай само на него. В живота има много превратности, може да се разделите, може да остане без работа, може да се разболее, никой не е застрахован. Тогава какво ще правиш? Вземи си живота в ръце и смело напред!
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: e0d0fe57be |
|
5. На първо място, искам да ти кажа, че съжалявам за това, което ти се е случило. Отстрани всеки би могъл да казва бъди силна, така е трябвало, така е било писано... Истината е, че всички, които го казват имат подкрепата на родителите си около тях.
Аз преди година и половина изгубих баща си. Беше си здрав. Не знам кво се случи в онази вечер. За секунди затвори очи... в ръцете ми. Не се надживява. Такова нещо. С мама сме в обтегнати отношения, тя не е същата вече.
В резултат на всичко се разболях. Лечението ми беше грешно и менструацията ми секна. За една жена това е най-големия кошмар... Дълго време лекуваш едно, то се отключи друго. Та, мога да ти кажа само да не стигаш до моето положение. Психическата болка води и до физическа такава.
Аз съм със забързано ежедневие. Много пъти нямам настроение, хората, с които общувам ме дразнят... обаче поне се прибирам скапана и заспивам. Някак си ми помага и фитнеса. Като имам време си го избивам яко и там. Не си стой само вкъщи. Гледай да се занимаваш с някакви неща, колкото и да нямаш желание. Ако ти е трудно да спиш, говори с личния лекар. Аз лично в началото не можех и ми изписаха лексотан. Важното е да не свикваш с него.
Знам, че ти е трудно. Нечестно... прекалено даже. Често си ходя на Църква. Моля се. Плача си... Бог чува сълзите, скъпа. Имай вяра. Уповавай на Него. Той ще ти помогне. Това всеки го минава. За съжаление рано се е случило, но не зависи от нас. Пак ти казвам, вярата е пътя. Само Бог е с нас през целия ни живот. Само Той!
Изпращам ти много любов и сили! Ще се справиш!
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: d42df60a5b |
|
6. Съжалявам за загубата ти.
Съжалявам и, че се е случило толкова млада да останеш без родители и те да си отидат млади, но за там ред няма. Виж, ще премине този ужас, обещаеам ти. Още се оправям след загубата на най-близките човек, който ме е отгледал. Не спира да те боли, разбира се, но лека полека влизаш в час, колкото и да не ти се вярва. При мен се наложи работа с психотерапевт и прием на медикаменти, за да си стъпя на краката. Не съжалявам. Потърси помощ, ако мислиш, че си зле, не е срамно. Всеки преминава през това по различен начин.
|
...
| преди: 1 месец, 1 ден hash: 72f75c5706 |
|
7. Ами раждай деца - това ще ти концентрира вниманието. Сега имаш твърде много свободно време за мислене и циклиш в неприятни мисли.
|
| преди: 1 месец, 1 ден hash: 27d71fd14e |
|
8. Мисля, че на всеки човек му е нужно да се бори, за да оцелее. Всеки ден трябва да преодоляваме, макар и малки, препятствия. Слабият човек трябва да стане силен, ако иска да живее. Казвам това със следната идея - не стой вкъщи, легнала на нечий гръб. Бори се за прехраната си. Бори се с живота. Защото животът е борба. Постави си цели, следвай ги и малко по малко ги постигай. Създай си предизвикателства и едно по едно ги преодолявай. Това не само ще запълни времето ти и ще те отвлече от меланхолията, но и всяко преодоляно препятствие ще ти носи удовлетвореност. Ще осмислиш живота си. Ще се почувстваш силна. Излез от къщи и започни работа. Или най-малкото, захвани се да правиш нещо вкъщи, не само да готвиш и да чистиш. Може да работиш нещо дистанционно, може да захванеш някой занаят, може да започнеш да спортуваш, да пишеш стихове, да рисуваш. Просто предизвикай себе си и си постави цели, макар и малки, които всеки ден да постигаш.
|
| преди: 1 месец, 23 часа hash: 86f2fceda2 |
|
9. Здравей, мила авторке!
Ще разделя отговора си на две части - в първата ще ти обясня какво да правиш за родителите си, а във втората за себе си:
I. Част 1
Първо Бог да ги прости!
Ако са кръстени православни християни:
1. Викнали ли сте православен свещеник на погребението им, за да извърши православно опело? Ако не сте, трябва да го направите, колкото се може по скоро!
Също така на годишнините от смъртта им е добре да правите (като викнете православен свещеник и той я прави) Панихида за тях.
А за майка ти, понеже е починала скоро - такава панихида се прави и на 40 дни, и на 6 месеца от смъртта й. (и след това на годишнините)
2. След това, е най-добре да ги пишеш(всяка седмица) за поменаване на Светата Литургия, и не само тях, а и други твои починали близки, на една бланка можеш да напишеш 10 имена. Попитай в православната църква, там(където продават свещи) ще ти обяснят.
3. На Задушниците, които всъщност представляват Панихиди(специални заупокойни Богослужения) за душата на всички починали православни християни, винаги записвай имената им за поменаване на сутрешното Богослужение в храма - и присъствай на него. А на гроба може да отидеш по-късно. (или много рано сутринта)
4. Моли се всекидневно и в личната си молитва за тях, и за всички твои близки починали и живи роднини, близки, приятели...
5. Раздавай милостиня(храна, дрехи, и друго от каквото се нуждаят) на бедни хора за тях.
Майка ми също почина скоро, Бог да я прости! Аз също много я обичах, но не тъжа неимоверно за нея, защото:
ние сме вярващи и въцърковени православни християни и аз знам какво се случва с човека след смъртта, и предполагам, че тя е на добро място защото преди смъртта си се изповяда, причасти се, и й направихме Маслосвет(тоест подготви се напълно), защото след смъртта човек отива или в ада, или в рая.
И аз и брат ми се молим за нея, и подаваме записки за поменаване на Светата Литургия на нея, на баща ми, на дядовците и бабите ми, и на други наши близки починали православни християни.
Така, че щом си ги обичала толкова много - моли се за тях, пали и свещи, и подавай записки за поменаване! Това е реална и действена помощ, която ние можем да оказваме на нашите починали близки!
Пускай също записки за здраве и Божие благословение и за живи, за себе си и за други свои близки - само че се пишат на отделни бланки!
Това също е много важно!
И не отпадай духом и бъди силна! Това е част от живота! А и човек всъщност не умира, защото е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Смъртта представлява отделяне на душата от тялото.
Но трябва да се молим за починалите, защото е много важно къде ще отидат след смъртта си: дали при Бога в Небесното Царство или в ада с демоните.
п. с. Ако не са били кръстени Православни християни - нямаш право да подаваш записки за поменаване за тях в православния храм!
Тогава остават точки 4 и 5 - те са универсални!
---------------------------------------------------------------
II. Част 2
Щом вярваш в Бог(поне така пишеш) - най-доброто за теб не е да ходиш на психар(психолог или психиатър), а да поговориш с добър православен свещеник!
И не само това! А най-вече да се обърнеш към Бога с цялата си душа и сърце, и постепенно да започнеш да се въцърковяваш в православната църква: като за начало започни да посещаваш Богослуженията - утре(06. 01. ) е велик празник - Богоявление, Кръщение Господне! Вдругиден също е голям празник - чества се паметта на Свети Иоан Кръстител, Предтеча Господен! Върви на тези Богослужения, също така и всяка неделя също! Сутрин основното Богослужение: Светата Литургия, започва около 9 часа и трае около час и половина.
Сега в някои храмове се служи Света Литургия всеки ден, зависи, попитай в близкия храм кога има Богослужения, вечер от 17ч има вечерно Богослужение, то е по-кратко.
Започни да се молиш всекидневно и възможно най-често на Бога! , опитай и да четеш сутрешните и вечерни молитви от молитвеника, а накрая се моли и със свои думи.
Хубаво е всеки ден да прочиташ една глава от Евангелията и житията на светиите за деня - ако ги нямаш, има един сайт, на който са качени - казва се Православен храм. Пишеш в Гугъла - жития на светци Православен храм - и ще ти излязат като първи резултат.
Щом имаш депресивни мисли и състояния е добре възможно най-скоро да се подготвиш за Изповед и приемане на Свето Причастие, а след това да ти се направи и Маслосвет - свещеникът ще ти обясни и ще те ръководи в тези неща!
Освен това е изключително важно и душеполезно(щом имаш депресивни мисли и състояния) да четеш всеки ден по една катизма от Псалтира! - Има го и в Голямата Библия, има и отделно издание - има го в православните храмове. Мисля че го имаше и в нета, качен - в сайта на Зографския ни манастир на Света Гора - Атон.
Викни православен свещеник да освети домът ти и да поръси със светена вода!
Всичко това ти го пиша с презумпцията, че си КРЪСТЕНА православна християнка!
АКО НЕ СИ! - тогава първата ти работа е да приемеш православно Кръщение в близкия православен храм или манастир.
И след това да направиш и останалите стъпки!
След това трябва постоянно да се стремиш да живееш Богоугодно като спазваш Божиите заповеди и водиш православен църковен и духовен живот, вършиш и добри дела...
Относно личния ти живот - ако имаш интимност с приятеля си? - трябва да знаеш, че това е грях пред Бога и не е редно!
В такъв случай, ако той е подходящия човек за теб(и ти за него) - сключвайте брак(и църковен също, за да има Божие благословение над семейството ви)! И като отидете на изповед - изповядайте този грях и всички други свои грехове! Като се покаете за тях и се стремите повече да не ги допускате!
Това е като за начало! Старай се да намерите добър свещеник, който да ви бъде изповедник и да ви помага по пътя ви към Бога!
Бог да ви просветли!
|
| преди: 29 дни, 4 часа hash: 79e6ec23c7 |
|
10. Авторката
Не знам защо всички сте написали да си намеря работа, това, че съм написала, че хора се грижат за мен финансово, не означава, че аз нямам работа, аз имам бизнес с продукти ръчна изработка, работя го от вкъщи, да, това не е работа от 9-5, но не и нужно. Аз не плащам сметки, моите пари ги спестявам, имам големи спестявания, които ще стигнат да живея от тях години, ако се наложи. Наследих и имоти. Мога да живея, просто с родителите ми беше доста по-луксозно.
И принципно при смъртта на родители е доста грозно да говориш на човека как трябва да се справя с всичко сам, как трябва да работи, а и в моят случай не трябва, а е пожелание. Просто човек има нужда от емпатия в такъв момент. А не да го депресирате още повече.
|
| преди: 29 дни, 4 часа hash: 0252cca4d6 |
|
11. Аз имам хобита, много близки, които ми помагат и пари, като говорите за кариера, нищо няма да се промени. Защото проблема не е в кариерата, а че родителите ми липсват и ми даваха защита, просто в смисъл, че имах родители. На психологична основа е, а не, че съм някаква неудачница и в реалният живот не мога да се справя и сама. Не ме разбирате изобщо. И колкото и добри хора, пари и помощ да имаш около себе си, пак не се чувстваш добре без родителите и не компенсира въобще. Явно всички имате родители и нищо не разбирате, или не сте били много близки, както аз с моите, моите родители бяха много добри с мен, дори чак ме разглезваха, аз загубих моите много рано. Моят живот е хубав реално, просто не искам да живея без родителите, не ми харесва и е безсмислено, не мога, всеки ден ми е гадно, въпреки всички неща, които имам. С мама бяхме като приятелки, обичах да си говорим за красота, готвене, клюки, вече не става и това много ми липсва.
И под “не мога” нямам предвид в смисъла, в който вие го разбирате. Но както и да е, нямаше смисъл да пиша въобще, напишете още коментари как съм не оправна, използвачка, че нямам интереси и хобита и съм неудачница и затова ми е тъжно, че родителите ми са умрели на 20. Това е причината, да знаете. Боже какви хора…
|
...
| преди: 29 дни, 3 часа hash: 8556bfc765 |
|
12. Авторката
Благодаря на тези, които са написали положителни коментари и са проявили емпатия.
|
| преди: 29 дни, 47 мин. hash: 08640a37dd |
|
13. Авторке, пишат ти да си намериш работа, защото тя е вид терапия. Не е просто да изкарваш пари, вярваш или не мене моята работа, която харесвам в повечето дни, няколко пъти ме е спасявала от депресия и ме е мобилизирала да се справя със здарвословни проблеми.
|
| преди: 28 дни, 23 часа hash: 53eeb6dc21 |
|
14. Авторке, като пишеш в публичен сайт, може да получиш коментари, които не ти харесват. Най-лесно е да се фръцнеш обидено и да обърнеш гръб, по-полезно е обаче да прецениш дали пък отстрани не се вижда и доза истина.
Като си написала, че си в депресия, домакиня си, стоиш вкъщи и приателят ти те издържа, какви точно коментари очакваш? Ах, горката, каква кофти съдба! Да, кофти е, но от вайкане няма полза, дори и всички тук да ревнем с теб, положението няма да се промени.
И дори да имаш т. нар. "бизнес" с ръчно направени стоки, колкото и да изкарваш от него, ти пак си вкъщи и си дълбаеш в проблемите. Като си намериш работа, ще излезеш сред хора, ще общуваш и с други, ще се разсееш и постепенно ще излезеш от дупката. Въпросът не е само в парите, които ще изкараш, а и в социалния ефект. Запиши се на спорт, танци или каквото друго те влече, но излез от къщи.
Писах ти коментар 3 добронамерено, пиша и сега, а ти каквото искаш, това прави. Проблемът си е твой, решението също е в твоите ръце.
|
| преди: 28 дни, 23 часа hash: 7cabe4bc0d |
|
15. Но авторке ние откъде да знаем за живота ти. Трябваше съвсем още в началото скоро да напишеш с какво се занимаваш. Ти.
Малко злобничка ми се струваш.
|
| преди: 28 дни, 21 часа hash: 85471abd76 |
|
16. Не си ли се замисляла, че този живот ти е даден за това, архетипът момиче да стане жена.
Имаш жилище, пази го, това не е малко. трябва радикална промяна в мисленето. Имаш потенциала и силата да се развиваш. Страхът ти е илюзорен, станем ли на 18 дори и с живи родители, сами се учим да сме си такива, това означава, зрял човек.
Страх те и си несигурна, реално какво постигаш, когато не работиш нещо, което ти носи удовлетворение, а прислужваш в къщи До кога ще ти е достатъчно това?
Тръгвай на психотерапевт.
Силна жена си, повярвай в себе си.
Успех и не се отказвай!
|
...
| преди: 28 дни, 9 часа hash: 97aae3039a |
|
19. " С майка ми имахме много общо, и двете бяхме с подобен начин на мислене" - днес липсата на майката е отключила тази меланхолия в авторката. А това е подновило и тъгата по бащата. Времето лекува всичко, ще притъпи и мъката на авторката, но малко не й се връзва съчинението, пише, че има приятел от няколко години(който я спонсорира), а уточнява, че сега е на 20 години!? - "Имам си сериозен приятел от 3 години и половина, той ме издържа финансово, той няма проблем с това и предпочита аз да съм домакиня и да си седя вкъщи, " За 3. 5 години, поне малко не е ли намерил място в сърцето на авторката, та тя само за майка си пише? Този приятел не замества ли липсата на майката, или се ползва само за банкомат? Ако авторката е влюбена в него, ни би се чувствала толкова зле.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
