Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен повечето от младежите не са мързеливи, просто случват на некоректни работодатели, които често се държат непрофесионално с тях.
Аз съм оставал в офиса и след работно време, понякога се е налагало да работя от вкъщи в събота, получавал съм обаждания през почивните дни от шефа и един път ми се случи, да не вдигна на обаждане от шефа в събота и след това на оперативката в понеделник ми вика все едно съм нарушил закова. Бизнеса на шефа почна да търпи загуби и накрая ние служителите си го отнасяхме, като ни пращаше в неплатена отпуска понеже нямал пари да плаща заплати, постоянно обвиняваше служителите, че сме виновни за провала на фирмата и правеше още други неща вместо да ни надъха да работим, въпреки всичко аз работих до последно, докато не ме съкратиха, но много от колегите сами решиха да напуснат понеже всеки ден имаше викове и крясъци.
Минаха няколко месеца от съкращението и сега пак ме потърсиха от същата фирма, като ми предложиха ниско заплащане, понеже нямали възможност за високо, но отказах.
Лично аз съм изпитвал бърнаут, но така и не казах на шефа, за да не каже, че ме мързи или нещо подобно.
Мен не ме мързи, но се отвращавам от непрофесионалното отношение към мен или към колегите.
Сега си търся нова работа, като на голяма част от интервютата виждам червени флагове.

7.   Авторе, докато ги "бавите" нещата не само, че няма да се оправят, ами и ще се влошат. Режете им квитакциите и д се оправят сами.
Трудно ми е да "давам акъл" в конкретния случай, тъй като самата аз имам две деца, но си мисля, че като глава на смейството трябва да поставите ребром проблема - дали искат цял живот да лентяйстват и мизерстват или да хващат живота си в ръце и да влизат в пътя. Та те дори не са деца.
Майка им ги жали, ама недай си боже утре ви няма? ! Ще продадат каквото имат от вас, ще го изядат и изпият и накрая пак може да станат това, от което жена ти се страхува. Тежко, мъчно, но преко сили се опитайте да влеете адекватност в главите им.

8.   Охх, и моят е един нагъл тип, поне работи и се храни сам.

9.   Aми, трябва да им определиш какви разходи да плащат, срок за напускане, ако не плащат и след това смяна на патрона. Предстоящото лято е много подходящо за тази операция. Депресирания можеш малко да го пожалиш, докато влезе във форма, му даваш задачи срещу подслон, храна и топло. Ремонти и доизкусусуряване на вилата са много подходящи за влизане във форма. Малката пикла първо да си намери новия плащач и след това да клечи в къщи. Но не у вас, а в нейния си дом.

10.   Дъщеря ти по принцип е права. А иначе момчето е проблем. Може би да почнете подмолно да ги манипулирате, за да въздействате на свръхегото им, което трябва да им е основен двигател за развитие.

11.   Моя позната в същата ситуация вече повече от 10 г. и сама си вярва, как синът ще почне ей сега работа, пролета, лятото, да мине зимата. Деградира, обърнал е режима, дай срок и действай, защото женати още повече ще реве. Минава времето и изперкват, лигави деца, бъркат имал, от какво? Хората живеят във военни условия и принуждава ги кара да се справят, добрия родител не толерира и не храни такива деца, ще държа само чорба боб и твърд хляб, няма друго.

12.   Пълнолетни са, да се оправят сами и... вън!!! Изгони ги и двамата, като огладнеят и няма къде да спят... консуматори!!!

13.   В днешно време много младежи започват работа на 23, т. е. след като завършат образование, но твоите май окончателно са се отказали да започнат. Това е защото сте ги разглезили. Сега ще си берете гайлето.

14.   Шокирана съм какви хора са.

15.   Авторе, аз съм на 22 години и съм работил като шофьор - доставчик около година, а след това като бензинджия два месеца. Тази година непрекъснато кандидатствам по обявите за работа, без значение дали ще съм крупие в казино, оператор въвеждане на данни, касиер в магазин и така нататък. Почти отникъде не ми звънят, а откъдето ми звъннат, организират интервю, казват, , Ще ви се обадим" и не звънят. Е какво да правя? То по-лесно излиза да се уредя да съм наркодилър отколкото на нормална работа хаха. Така че недей да обиждаш децата си и им влез малко в положение, може би и те са в същата ситуация като мен!

16.   Вие сте си виновни защото ги търпите. Не сте им давали пари? Но им плащате консумативите, тези джаджи- компютри, телефони кой им ги купи, кой ги облича и храни? Приятели и интернет имат и други младежи, ама работят, че и деца гледат на техните години. Вашите паразити и семейства няма да имат, защото няма да се намерят балами да ги хрантутят. Вместо да ги изриташ от къщи ти им се радваш, че били белички и красивички... Сменяй бравите, изхвърли им дрехите пред вратата и да се спасяват сами. Жена ти като реве, да тръгва и тя с тях. Като не става по лесния начин, става по трудния.

17.   Много лошо Няма как да ги оставите гладни, но може първо да ограничите храната, която купувате. Трябват дрехи, обувки, гащи, кой им ги осигурява? На всички не ни се работи, но трябва да ядем.

18.   Тъжна работа е тази, но нямате много полезни ходове.
Приемете това положение. Приемете, че децата ви в този живот ще са такива и така ще го живеят.

19.   Не е въпрос на мързел. Децата ви реагират на стимулите от средата и правят един икономически много логичен избор, дори да не го осъзнават. Хората работят, когато заплатите, които получават ще им повишат стандарта на живот. Когато заплатите са много ниски, спрямо цената на живота, работят само най-бедните, които в противен случай не биха оцелели. Тези, които няма да повишат стандарта си на живот значително, ако работят, се ориентират към спестяване и инвестират времето си в нещо различно като образование, повишаване на квалификациите или, в случаите когато не биха имали полза дори от това, към хедонистично съществуване.

Децата ви няма да живеят по-добре, ако получават 1000-2000 лв. отгоре (в този диапазон са повече заплати) на месец на цената на 10-12 часа на ден, прекарани в потенциално неприятна и неудовлетворяваща дейност. Не биха могли да спестят за собствено жилище, а и не им се налага. Няма
да могат да си купят луксозна кола или да обикалят екзотични курорти. Нямат семейства, за които да се грижат. За какво ще харчат парите, за които ще жертват половината си живот? По-добре им е да се наслаждават на живота сега и да го мислят, като му дойде времето.

Трудовият пазар е много демотивиращ през последните 2-3 години. Позициите за специалисти са сравнително малко и често по-зле платени от някои нискоквалифицирани дейности. Счетоводители, инженери, юристи, медицински специалисти масово работят за под 2000 лв. нето, дори и в София, а извън столицата е нормата. Има готвачи, сервитьори, шофьори и други професионалисти, без висше, които получават повече, но често е под масата. Да, знаем за занаятчиите и бизнесмените, които правят петцифрени суми на месец, но те са изключения, много малка част от хората реално могат да постигнат такова нещо. Много работодатели са некоректни, дават неизгодни условия като правят устни обещания, които не изпълняват, и пак намират кандидати за работа. Конкуренцията е не само на база квалификации, но и на склонност за приемане на неизгодни условия, което много хора правят, защото не намират алтернатива. Да не говорим колко работодатели нарушават правата на работниците си и ги държат под непрекъснат стрес и страх от уволнение или съкращение. Но хората търпят, защото не знаят дали ще могат да си намерят друга или по-добра работа. Ако допреди няколко години човек е можел да изкара сертификат и да си намери работа, вече дори специалисти с магистратури и години опит остават безработни за дълги периоди от време. Не само в България е така, но тук не правим нищо по въпроса. Да се надяваме, че скоро ще имаме правителство, което да въведе мерки, стимулиращи създаването на работни места и условията за развитие в България, защото вашите деца не са единствените, реагиращи по този начин на икономическата реалност.

20.   Авторе, на мен най-съмнително в тази ситуация е как и дъщеря ви е "седнала" и даже обяснил това с "той като не работи, защо пък аз".
Тук има заучено поведение, което отнякъде идва. Може и предварително да са се разбрали двамата, или е нещо по-дълбоко...
Вариант е: давате под наем жилището в София като ясно им показвате, че пътя им към свободно жилище без наем е отрязан.
Давате им някакви инструменти и семена и да започват да правят и отглеждат градина за дом. храна.
Някакви козметични ремонти из дома- връчват им ги.
Без уговорки и подобни, както инът ти е казал "не сте ми шефове" ок, но са ти в къщата двама пълнолетни и ще си изкарват престоя с работа.
Без скандали, но ги натовари така, че да искат да избягат, сами да стигнат до "по-добре да работя на заплата и самостоятелен/самостоятелна, отколкото тук да бъхтя и без лев"..
Пари няма да им даваш, плащат си с работа консумативи и храна!
Оставяй поръчки като: двора да се изчисти, да се сготви, да се боядиса стена някаква например, да се копае и засади т. н
Впрегни ги в работа!

21.   Номер 19 много добре е описал поведенческото мислене в случая. Човешката природа е именно такава, действа се спрямо обстоятелствата. Ключовата дума тук наистина е стимул. На всеки човек му е нужна правилната мотивация и стимул, за да предприема действия.

В случая, тяхната логика, дали съзнателно или не, е именно тази: аз получавам всичко, от което се нуждая (за мен се грижат родителите ми), имам наследство две жилища, ако почна да работя за 1500 лв, каква е разликата.

Това, което обаче те не осъзнават, е че това е много коварно тип мислене. Защото без реален професионален опит, те не изграждат трудови навици, дисциплина, търпение, междуличностни професионални от отношения, справяне с различен тип казуси в живота. Тоест, в един ден, когато останат сами, без вас, те ще имат една вила, и един апартамент в София т. е. прехраната ще трябва да си я изкарват сами в този момент. Една проста математика, вие сте на около 50 . Ами след едно 25-30 години е този момент при тях, когато останат сами. Те ще са съответно на 55, 57 години грубо, реално около вашата възраст. В най-лошия случай, без година стаж в живота си, ще продадат едното жилище, ще живеят в другото, и с парите от продадения апартамент ще харчат за храна.

А относно създаване на техни семейства? Ако продължават така, без да работят, никой нормален човек няма да иска да се обвърже с паразит. Така че, ако те си мислят, че печелят нещо, добре е да им разкажете тази хипотетична история за това, което губят.

С този си избор за живот, те губят възможността за създаване на собствено семейство, разчитат на неизвестност след 50 годишнината си, обричат се на скучно ежедневие, защото ежедневие на бездействие неминуемо ще им докара и всякакви пороци (например алкохолизъм). Така че хубаво е да разберат че ако си мислят, че печелят от тая работа, то това е само краткосрочно, но в дългосрочен план, ако мислят че са изхитрили съдбата си, последствията не са едно и две. И в допълнение, вместо да използват дадения им старт в живота да изградят те нещо свое, те избират да рушат изграденото от предците си.

Мисля че най-вече трябва да осъзнаят, че всеки избор в този живот се заплаща, рано или късно. И да бъдат сигурни, че ще си го заплатят и ще се чудят откъде им е дошло. Време е да се опомнят и да потърсят призванието си, преди да е станало късно.

Искам само да ви кажа, че в България масово има хора с не подсигурено бъдеще от родители, и започват да работят от 20-годишни. Както н. 19 е казал, да, хората действат спрямо обстоятелствата, и като са принудени да работят, го правят. Но това излиза много по-добре в крайна сметка, защото човек от млад се тренира да се справя сам в живота, което е най-важното. Дори да е при тъпи шефове, дори да страда заради това, и да търпи всякакви неща, той се калява и научава да се бори с живота. Човек така търпи развитие, и ако днес не знае как да се справи с гаден шеф, утре ще намери по-добро работно място, вдругиден ще знае как да защити правата си, а после може и да отвори собствена фирма. Научава уроците на живота. Ако човек не е в среда на развитие, той затъпява и не знае как да се справя в различните житейски ситуации.

Хубаво е да поговорите без нападки, упреци, а да им обясните, че в живота действат правила, дори леко философско, както аз ги описах нещата. И че нещата са обвързани едно с друго, и най-вече че има последствия от всеки избор, въпреки че те сега не го осъзнават. Кажете им че това е заблуда, в която живеят, че дори и вие да сте склонни да им помагате, един ден те ще трябва да се оправят сами, и им поставете въпроса - а как вие бихте се грижили за някой друг в такова състояние? Ето аз съм ваш родител и се грижа за вас, вие как бихте отгледали свои деца, без да работите? Ако ви кажат, че не искат поколение, то тогава отново остава въпроса какво ще правят те самите след 50 през следващите 20-30 оставащи години от живота си. Или това им е твърде далече, и не могат да го мислят сега. Ако и това кажат, попитайте ги как си представяте това монотонно ежедневие да продължи, и пак ли така ще се събирате по квартала като станете на 35, и се предполага, че вашите приятели вече ще са семейни, и ще се шляете сами. Не се ли обричате на едно безсмислено скучно ежедневие и съществуване? Наистина ли това е, което искате в този живот?

Ако пък не желаят да говорят изобщо с вас, покажете им темата, и коментарът ми. Ако ли не желаете да им показвате темата, не казвайте къде е публикувано. Просто им покажете коментарът ми. Ако не искате да става ясно че това е публикувано някъде, изтрийте част от коментара ми, така че да не става ясно, а покажете само частта, в която изказвам мислите си. Разбира се, можете да им покажете, който и друг коментар сметнете за добре, просто предлагам този вариант, в случай че наистина не желаят да разговарят с вас.

22.   Авторке, ще ти кажа как се развиха нещата при мен, когато бях на 21. След като завърших училище, кандидатствах две последователни години в СУ, но не ме приеха. След това записах икономика в колеж, но в началото не работех. Като станах на 21, баща ми започна страшно да се гневи, че не работя. Постоянно ми викаше - хрантутник такъв, няма да те хрантутя цял живот, почвай работа. Това много ме обиждаше, но подейства върху гордостта ми и почнах някаква работа. Там намерих една колежка, която ме заведе в редакцията на една агенция и почнах работа като репортер. Условията бяха ужасни, изтърпях няколко месеца обиди и унижения, но пък си намерих професията, която ме погълна и ми носи удовлетворение. Сега вече около 30 г. съм журналист. Тази професия ми харесва, тя не е да вършиш нещо механично, само за едната заплата, а ти дава поле за изява. Така че все още ходя на работа с удоволствие, защото там мога да се докажа колко акъл и способности имам. Иначе и на мен би ми било трудно да върша нещо безинтересно за едната заплата. А относно философията на дъщеря ти, че някой трябва да я издържа. Спомням си, че пак около двадесетгодишната си възраст разбрах, че това не е за мен. Излизах известно време, под влияние на приятелките ми, със заможни мъже. Чувствах се ужасно, все едно не съм стойностен човек с акъл в главата си, а като една куха ваза с цветя. Беше ми страшно унизително да ме третират като някакво украшение. Та това, което искам да кажа, е да предизвикаш гордостта им, че те могат да се докажат сами в живота. Да покажат акъла и способностите си. Предизвикай ги да покажат колко могат.

23.   До 19,

То по вашата логика, ако се водят хора, няма да има работна сила, която да движи икономиката. Ако така възпитавате децата си, с манталитата на принцове и принцеси, ще отгледате същите търтеи като децата на автора. А пред това да съм в офис за 2000лв или да съм в ресторант по цял ден на крака, в последствие с разширени вени, и да уйдисвам на клиентите, предпочитам да съм в офис за същите пари.

24.   Като цяло много неадекватни коментари, а това за смяната на патрона направо счупи тъпомера. Единствено номер 19 е напипал нерва на проблема. Прочетете му първите два абзаца, защото там има написани много истини.

Аз работих 7 години в офис на служба, която беше в сферата ми на интерес и харесвах като цяло. След като напуснах, се обърнах назад и с ужас установих, че тези 7 години ми се губят в мъгла, сякаш съм бил в някаква будна кома. 7 години от най-активната ми и хубава възраст, обречени изцяло на някаква службица, от която не станах нито по-богат, нито по-умен, нито по-реализиран - просто си плащах сметките за т. нар. "самостоятелност" и ми оставаха някакви суми за екскурзийки-залъгалки. Ако сега се върна назад, никога не бих си продал най-хубавото време толкова евтино. Не бих ходил и в университет - още 4 загубени години за книжни "знания", хвърчаща диплома и една торба излишни разходи.

Разбирам ги и днешните млади защо не искат да се обричат на дейност в стил "хамстер в колело". Не е толкова от мързел, колкото от липса на перспектива, както правилно е отбелязал номер 19. Лошото е, че човек лесно се подхлъзвт и отива в другата крайност на инертен плужек, които лежи по цял ден и се рови безцелно в Интернет (минал съм и през това).

Това, което можете да направите, е да се опитате да им придадете смисъл. Примерно стартиране на малък семеен бизнес, в който да виждат пряк резултат от дейността си и да свикват на отговорности. Нещо свързано с градината е доста облагородяващо и пречистващо. Ще е доста по-продуктивно от това да ги заплашвате, да им поставяте ултиматуми или да им мрънкате непрестанно, с което най-много да ги направите свои врагове.

25.   Познавам човек на 24г със социялна фобия, който е в същото положение, никога не е работил, но се дължи на заболяването, което никак не е за подценяване.

26.   И като пазарът на труда не ги удовлетворява трябва да увиснат на врата на родителите си ли номер 19.
Колко удобно оправдание да паразитираш на гърба на родителите ти.

27.   Авторе, потресена съм от това, което разказваш. Допуснали сте някаква грешка във възпитанието. Ти не гледай че със жена ти сте работливи, децата рядко подражават или искат да бъдат като родителите си. Твоите най-вероятно са попаднали в лоша среда, но и вие самите насърчавате такова поведение.

Решението го знаеш: спираш кранчето и даваш срок да си намерят работа и да почнат да допринасят за семейния бюджет. В противен случай, да хващат пътя. Просто се чудя как допускате да живеят у вас като пиявици и дори и в домакинството да не помагат. И какво чакат? Вие да напазарувате, да сготвите и да изчистите ли? Възрастни хора са, отдавна сте си изпълнили родителския дълг към тях. Няма оправдание млад човек да не работи, освен ако не е болен или не учи. Твоите нито едното нито другото.

Спирай джобните и не им плащай нито телефони, нито дрехи. Ще видиш как ще се мотивират да работят като се видят без пари. Значи, това ти е последния шанс да ги вкараш в правия път. Ако продължавате да ги издържате им правите мечешка услуга. После какво ще правят когато вас ви няма?

Нали знаеш притчата "който жали пръчката, не жали сина си". Е, в случая твоите са малко големи за бой, но разбираш какво имам предвид. А момата между другото е много заблудена. Тя какво си мисли, че ще намери някой мъж да я издържа, а тя по цял ден да си клати краката? За да я издържа някой, минимум ще трябва да му роди едно дете, а това е по-трудно от всякаква друга работа.

Авторе, както казах, това е последната ти възможност да ги вкараш в релси. Трябват драстични мерки. Спирай кранчето.

28.   "Разбирам ги и днешните млади защо не искат да се обричат на дейност в стил "хамстер в колело". " - Трябва да се върнем на полето, че да вщсе видим тогава...

29.   Единствения вариант, който виждам е да говориш с тях и да им поставиш някакъв разумен срок да си намерят работа - ако не искат - да се изнасят и да се оправят както могат!

30.   Доста се посмях на разсъжденията на децата ти. Има кой да им дава сега пари, не плащат сметки, имат къде да живеят, че и нищо не им се налага да правят по жилището. Резултатът е пълни паразити, но и това няма да е вечно и много ще боли един ден. Никой няма да си причини задълго за партньори такива хора, без стаж един ден няма да ги вземат никъде на работа, даже и кредити без трудов договор трудно. Накъде??? Сега са на 25, а утре?

Ако бяха като повечето си връстници, младият мъж нямаше и да знаят какво е "бърнаут", а тя - да бъде избирателно патриархална, а щяха и на 3 места да работят, за да оцеляват. Нарочно не пиша "момче" и "момиче", въпреки че са млади, защото след навършване на пълнолетие вече са жени и мъже, а с това идват и много отговорности.

Ти попитай жена си, която много ги жали да не тръгнели по лош път, а вие къде отивате, какво ще се случи, когато вече не можете да давате джобни, самите имате нужда от всякаква помощ, а "децата" са с нагласата, че не са родени, за да бъдат "роби на системата" и не са длъжни на никого? Тя мисли ли за този прекрасен момент? Да не станете изведнъж излишни и на улицата?

Закъснели сте много и даже и аз не знам какво е правилно да се направи в случая. Такива разговори се водят още в гимназията - какво ще учиш, какво ще работиш, къде и как ще живееш. Жалко е, че и двамата са такива и докато не останат на улицата, не се забъркат в нещо престъпно и не си изпатят, няма да се осъзнаят, че детството е свършило.

31.   На такива мамини момченца като сина ти една казарма им се отразява много добре и ги прави поне малко хора. Но я закриха. А дъщеря ти и да се върже някой с нея, бързо ще я разкара, молете се да не се върне с бебе, че да отгледате още един хрантутник.

32.   19, в моята работа най-незумното беше колко се стараех и работех за трима, докато другите покриваха минимума, поръчваха стоки от интернет, една си тръгва час и половина по-рано (сестрата на въпросната ръководителка) и веднъж за една грешка ми се разкрещя и дори се включи сестра й, никога на никой от тях не е крещяла толкова безумно. Вследствие на токсичната среда се разболях и ми се наложи да взема доста, доста дълъг болничен. Съветът ми към младите е да не търпят, защото възрастните много обичат да си прехвърлят работата на тях, уж те "учели". Учиш месец два и все пак работата си върви и всеки трябва да работи своите неща. Най-големите ходят и топят при шефовете, ей така, щото не те харесват.

33.   Ами най-напред трябва да им стане ясно, че от вас могат да разчитат само на легло за нощуване и храна в хладилника. Дрехи, обувки, телефонни сметки, джаджи, кръчми - да си покриват сами тези разходи. Да не са тийнейджъри? Като започнах работа веднага след университета, още живеех при родителите си и те веднага ми поставиха въпроса, че трябва да давам част от заплатата си за общите разходи. И бяха напълно прави. Така аз самата имах по-добро самочувствие, че допринасям с нещо и съответно имам думата, ако трябва да се взимат някакви общи решения.

Заплатите са ниски - вярно е. Ама те правят ли нещо, за да си осигурят по-добри доходи в бъдеще? Опити за собствен бизнес или допълнителна квалификация? Не, нали? Хубаво ви предлагат да ги стимулирате с идея да започнат нещо свое. Но имайте предвид, че това не са деца и би трябвало вече сами да се сещат за това, да планират живота си. Мисля, че им трябва един отрезвяващ шамар. Както казах - легло и храна, нищо повече. Няма да ги изгоните на улицата естествено - но само толкова. Като увиснат с неплатени сметки и им спрат телефоните, ще обърнат плочата. И някой ден ще са ви благодарни.

36.   От номер 19 до 23 - разбрали се точно обратното, на това, което казвам. Описала съм проблема именно по този начин, защото това е подходът към хора, които са заблудени. В целия си коментар описвам колко е безсмислен един живот на лентяй, и какви са последиците от това нещо. Разбира се, че трябва да работят. Но подходите за решаване на един проблем не са с натиск, крясъци и подобни, а разнищване на това, откъде идва проблема. Те докато не осъзнаят, че такова съществуване е безсмислено, няма да имат стимул да предприемат действия!!! За това нещо говоря в коментара си.

Изглежда че не сте вникнали изобщо в това, което казвам. И искам да добавя още нещо - изненадва ме и то много, когато хора (както вие сте отговорили), разбират по коренно различен начин казаното от някой друг. Това е много плашещо и показва, че воденето на диалог може да е много коварно нещо. Ако така водите ежедневните си разговори, ще е добре да започнете да мислите малко повече. Освен ако не сте просто трол, за да е активна темата. Не го изключвам като вариант. Особено странен е коментарът ви. Как от всичкото това нещо, разбрахте обратното, на което казах, изобщо не проумявам. Не искам да ви обиждам, но ще е добре да започнете да мислите малко по-надълбоко, а не толкова директно. Това вашето много пречи в живота.

37.   Авторе, съчувствам ти. Затова все се повтаря как на запад децата се пращат още на 18 на квартира. Или като завършат гимназия. Ама нали сега е модерно да се говори как запада западал хаха. С тоя нашият манталитет познавам хора, които чакат на майка си на пенсията. Въобще не преувеличавам. Само тук децата смятат, че сме им длъжни до живот.

38.   От номер 21 до 23 - коментарът ви е насочен към 19, а не към мен. Тъй като споменавах 19 в своя коментар, се обърках и отговорих на базата на вашето мнение по друг коментар. В случая, коментарът ми важи с пълна сила, тъй като номер 19 казва нещо подобно на мен. Та очевидно не сте го/я разбрали какво иска да каже.

Ако хората (дали тези конкретно или други) нямат стимул за живот (а стимулите са всякакви, освен парични, то и бъдеща перспектива да се случи нещо по-хубаво в живота им след като работят и тн), то те масово ще са лентяи. Ако нямат перспектива да могат да си позволят дом и семейство, еми ще са лентяи. Те нямат мотивация да се развиват.

И всичко е водене на политика. Която впрочем липсва. Затова е целият проблем с бъдеща работна ръка в България и тн. Докато такива като вас, и най-вече хора, от които зависи икономическото развитие на страната, са като коне с капаци, всичко ще става по-зле. Мисля че на българина му липсва доста мозъчен капацитет. Да не може да анализира връзките между отделните неща, следствия едното от другото, и тн. Просто нямам думи. Аналитично мислене 0.

39.   Пак съм аз (не знам като кой номер ще ми излязат последните коментари). Сетих се за крайно решение към автора.
Само че предупреждавам, крайно е, но май че със сигурност би помогнало.

Може да направите друго с жена си. Продавате апартамента в София, и с голяма част от парите си правите околосветско пътешествие двамата на стари години. Съобщавате за решението си на децата. Те ще са в потрес, и ще се загрижат, защото ше осъзнаят, че на това, на което разчитат за в бъдеще, няма да го има. Тоест ще са принудени да започнат сами да търсят как да реализират животите си. Това е човешката природа, борба за оцеляване. Ако някой друг ти го подсигурява, стимулът е по-малък.

Другият по-екстремен вариант е, да дарите тези пари за някакви каузи за болни деца или нещо друго. Но тук е много деликатен въпроса, защото трябва да го направите с ЧИСТИ мотиви. А не да го заявите на децата си, и те после да ви разубедят, вие да сте обещали нещо на някаква организация, и после да се откажете. Това по принцип е едно много благородно решение, което мисля че известни личности (по света, богати хора) понякога го предприемат, с целта да не дават всичко наготово на своите наследници. Изисква се една идея доста широкоскроен човек да си, за да постъпиш така.

Но и първият вариант не е лош. Все пак това е един вид вашия подарък за един живот, изпълнен с труд и лишения за вас и вашата съпруга.

Мисля че има много филми (тип комедии) за разни семейства с деца лентяи. Май че бях гледала един френски, в който бащата беше милионер, и се направи, че е фалирал. После гледаше сеира на двете си деца, които пак така бяха брат и сестра. Изведнъж се мобилизираха, и беше направено така като типипен френски хумор филмчето. Та, може да вземете разни идеи от такива филми, хаха.

40.   Спирате им крана и ги гоните да се оправят на квартира. Като им опре ножът до кокала да видите как бързо бързо ще се хванат на работа. Иначе рискувате цял живот да паразитират на ваш гръб.

42.   Съгласна съм с номер 39. По-добре на екскурзия.
Като останат без пари ще се мотивират много добре да почнат работа..

43.   Казваш така: или се хващат на работа, или ги гониш на улицата. Хора, които не учат и не работят - вън. Бърнаут имал. Пуста пръчка по задника.

44.   Тези фрази, които използват, пропуснах да кажа, са често нашумели в интернет пространството. Синът говори, че до 30-годишен щял да стане милионер, да излезе от матрицата и да е на стоковата борса. Да де, ама от това, което виждам само игри играе и клипчета гледа. Не сме ги учили така ние! И лесно е да се каже, не искат да робуват - като има кой да ги храни, но до кога? Ние искаме ли да работим до късни старини? Не ги виждам и в домакинството да помагат, може би и това е "робство"! Нали знаете, че всеки е тръгнал отнякъде. Аз на студ, на сняг, след пълнолетие бях доставчик пеша.
Хапнаха на баницата от мекото заради нашето временно разбиране към психиката им и им се прищя цял живот така.
Възможности има един куп - може да се занимават с нещо, вкъщи да правят, защо ние трябва идеята да им даваме? Нали са много умни, извън матрицата. Ако искат и по риалити предавания да се излагат. Ако искат и в чужбина. Въпросът е, че нищо не правят като зомбита на телефоните....
Дрехи нови не са им купувани, но имат един куп от преди да завършат и с тях се гласят. Не им почвам веднага със скандал, а с кротък разговор, който те не отразяват или замахват с ръце "да се разкарам".
Днес им раздадох задачи и им дадох краен срок да търсят работа или да ми споделят идея за припечелване сами. Телефоните им са в планове с нашите, а и иначе ползват от общия интернет. Висша форма на мързел.

45.   Добре сте направили. Окуражавайте сина ви да си разработва собствен бизнес, щом не му се работи за друг. Нали ще става милионер? Да започва от сега. Подкрепете го, но не финансово, само морално. Дъщерята да си търси мъж, който да я издържа или ще трябва да остане без семейство, според нейните представи. Какво чака?

Нека да си следват амбициите, но да започнат веднага, не някога в бъдещето. Като се помъчат малко и разберат колко са им реалистични представите за света, много бързо ще се приземят. Може малко да ги заболи от падането, но колкото по-рано се случи, толкова по-добре.

46.   Н 44, предполагам си автора, добре е каквото си им подал като условия.
Може между другото да вметнеш, че сте решили да продавате жилището в София и да се отдадете на екскурзии със съпругата си.
И да им на помниш, че ако те не искат да са роби, вие също не искате да сте техни роби... Вие вече вашите задължения към тях сте си ги изпълнили.
Сега ще се посветите на вашето си заслужено време и почивка с жена ви. Та, да мислят бързо какво ще правят, защото искате и домът си на ваше разположение, а те могат да идват на гости.
Но говорете с жена ви да ви подкрепи, а не зад гърба ви да ги успокоява, че няма проблем и могат да си живуркат спокойни на ваш гръб.

47.   Айде, бе, не искали.. Когато родителите не са на една позиция, така ще бъде... Мама докато ги оправдава, дори не си дава сметка, че точно това, от което се "страхува", в момента го произвежда като продукт! Един ден дъщерята ще се продава, а синът ще подава. Точно така! Я остави тези пиявици гладни, жадни, на студено и без ток и да видиме не работят ли... Не е луд тоя дето яде баницата.. Точка!

48.   Откажете се временно от общия интернет и си сменете плановете, така че да се откачите от тях. И им отнемете всякакъв достъп до свободния апартамент. Ще има ефект, гарантирам ви.

49.   Авторе, баща, който е стигнал дотам да позволи на детето си да му каже ''разкарай се'' е бил лош възпитател!!!
Така сте си ги възпитали, явно в семейството и двамата родители сте били много лежерни, неангажирани, сега си берете плодовете. Възпитанието е 24/7 със всичко, което родителят е- и добро, и лошо. Строгост е липсвала.
Оставяли сте ги на самотек, даже и сте ги глезили, защото подозирам, че сте заможно семейство (което не е лошо, но при наличието на много пари дваж по-трудно е възпитанието на едни деца, но някои родители с пари много си вярват).

50.   Един приятел на баща ми живееше дълго време подобно на вашите деца. Докато родителите му бяха живи нямаше постоянна работа, чат пат припечелваше рисувайки картини и правейки ремонти на приятели и познати. През останалото време просеше пари от брат си и възрастните си родители, чат пат завличаше и някой свой познат с пари. Почти не се грижеше и за сина си, добре че бяха брат му и родителите му, за да го изгледат, че бившата му жена също не беше читава. След като родителите му и брат му си отидоха се опита по същия начин да проси и от сина си, но момчето му постави ясни граници, помага му финансово с част от режийните, но до там. Като видя, че ножът му е опрял до кокала господинът иска не иска се хвана да работи като охрана гонейки 60 те. Парите не са кой знае колко, но се научи да си го разпределя по-разумно от всякога. Сега се оплаква от време навреме, че със сина му не са кой знае колко близки, но той сам си го е направил така.

51.   44 - Не сте ги учили така, казвате, но сте им създали условия да живеят като безделници и продължавате да го правите. Играел бил сина, ами вземете му компа, отрежете му нета, същата работа и с телефоните, спрете да им ги плащате. Ако (като) сте им ги купили вие, вземете им ги, като трябва счупете ги, да разберат, че не говорите празни приказки. Те нямат никакъв респект към Вас, защото жена Ви ги глези. Оправете се с нея първо.

52.   Онзи ден една колежка ми разказваше за своя близка, която "назначила" дъщеря си, докато следвала висше в семейната фирма, плащала ѝ "заплата" 2к през цялото следване, въпросният паразит завършил, но не си търси работа вече нам си колко години и чака "заплатата" от мама. Омъжила се, и продължавала така.

53.   Гоните ги от апартамента и им се спират парите, друга оправия няма. Нито подслон, нито храна, нито пари. Набързо ще хванат работа.