 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Колкото и да държа на връзката си, не знам дали да продължа
преди: 1 месец, 5 дни, прочетена 710 пъти
Запознах се с приятеля ми преди 6 г (тогава бях на 20г), след приключване на емоционално тежка връзка, в която често бях лъгана и се чувствах използвана. Тогава исках да намеря човек, на който мога да се доверя, и който няма да се държи с мен така, както бившия. Още тогава развих проблема с недоверието и мислех, че с правилния партньор проблема ще изчезне. Така се случи, поне в началото. Той ме обичаше и ценеше, държеше се с мен прекрасно. Постоянно го показваше с жестове и подаръци. Говореше колко ме обича и как аз съм най - важното нещо за него.
Той успя да спечели доверието ми, когато ми помогна да преодолея труден момент, в който спешно се нуждаех от помощ. Беше проблем с колега, който се опитваше да ме натопи и впоследствие успя. Не знам защо го направи, вероятно за да изкара някой лев, беше жалко от негова и глупаво от моя страна, че го позвоолих. Както и да е, пробелма не беше малък, но успях да се измъкна с помощта на приятеля си. От тогава му се доверявам почти изцяло.
С времето, обаче той започна да разкрива черти от характера си които ме дразнеха. Опитах се да ги приема и го молех поне малко да се контролира, но той не го направи (говорим за редовно псуване и заяждане с останалите, както и неправилни или лоши навици). Разбрах, че имаме и голяма разлика в характера, когато заживяхме заедно като студенти в друг град. Не работехме и разчитахме на спестявания и на близките си. Не излизахме по дискотеки, стояхме си в квартирата, учихме и гледахме телевизия. Това често ми дотягваше и все го карах, да се разходим, да видим интересно място, без да харчим пари, но той не искаше. Тогава харчехме много пари за глупости, и не отделяхме нищо поне за малко развлечения. Единствените развлечения бяха чипс и телевизия. Тогава започнаха да ми идват мисли, че може би той не точно за мен.
Случвало се е хора около мен също да ми казват, без аз да споменавам нищо, фрази от сорта на "той не е за теб", "защо още си с него". Не обръщах внимание, защото те не виждаха връзката ни и как той се държи с мен. Защо го казваха? Защото виждаха разликата в характерите. Някои казваха, че съм с него заради подаръците, но това не е вярно. Да, прави ми подаръци, но в рамките на нормалното - главно бижута за 200-300 лв и то не често. Проблема е, че тези коментари го направиха още по-несигурен. Поне според мен.
Той не се отличава с външен вид и е съвсем обикновен, не е висок или нисък, нито слаб или пълен. Нямаме особена разлика в годините. Той е общителен и винаги обграден с приятели. Но въпреки това има доста комплекси. Израснал е в по-бедно семейство и е от село. Живее с родителите си и баба си. От 18 г работи здраво, за да помага в семейството. Семейсвото му е много консервативно и ако с него имаме разлика в характерите, то със семейството му разликата е космическа. Разбирайте нагласи от сорта на "мъжа е главата и трябва да изкарва парите, жената е домакинята и трябва си седи и да слуша мъжа". Той там вече е назначен като такъв, и единствената му грижа е да носи пари и да помага на останалите. Говорили сме на тази тема и въпреки, че казва че не споделя такива нагласи, ми прави впечатление, че всъщност вижданията му доста се доближават.
Преди четири месеца ме покани да живеем заедно, но аз отказах. Не си представях изобщо да заживея със семейството му под един покрив. Това щеше да доведе само проблеми. Не искам изобщо да давам шанс на такива семейни начала, защото знам, че ежедневните скандали ще бъдат най - малкият ми проблем. От тогава живеем все така като гаджета и той все още се надява, че може да размисля.
Аз съм на мнение, че трябва да изградим дома си заедно и да сме отделени от семействата си. За мен не е нормално да живееш с родителите и партьора си. Да, може да е по-трудно когато сме сами, но така сами решаваме къде и как да изградим семейство, тогава влагаме равни усилия и труд и с гордост да можем да кажем "това е нашият дом и ние сами го създадохме". За мен няма по-хубаво нещо от това. Той обаче не мисли така. Той не си представя да се отдели от семейството си, и дума да не става за преместване в по-отдалечено място. Това направо ме побърква.
Какви са останалите проблеми? Да започен от там, че често съм го хващала да ме лъже за дребни неща, уж за да ми направи изненада, но това не е причината, защото се случва повече от веднъж. Хващала съм го да ме следи, но не съм му казвала. Хващала съм го да се опитва да влиза в социалните ми мрежи, но пак не съм казвала нищо. Той много ме ревнува и мислех, че след като му покажа, че може да ми има доверие ще спре, но все още си е такъв. Често премълчава разни неща и не споделя неща, които го засягат, а в същото време държи аз да му споделям всичко и се сърди ако не го правя. Ако някой от семейството му иска нещо, той веднага го прави, без да се съобразява с мен, дори и ако това означава да се провалят плановете ни или да не ми хареса. Ако прецени че няма да ми хареса, пак премълчава пред мен и го прави.
В началото мислех, че няма достатъчно доверие към мен. После започна ревността, без да съм давала абсолютно никакви поводи. После започнаха лъжите и тайните. Накрая семейството. Разбирам, че явно са по-сплотени и държат един на друг, но техните взаимоотношения наистина запозват да ме дразнят. Не може да си чак толкова близък, и аз имам родители, разбирам, че се обичат, но това не е нормално. Въпреки, че продължава да казва колко ме обича, аз не виждам как можем да продължим и развием връзката си, ако всички тези неща продължат. Той е винаги до мен когато имам нужда и при положение, че нямам много приятели, ми е голяма опора. Държа на него, но какво да правя? Вече 6 г сме заедно и нищо не сме постигнали. Той избягва да говори за тези неща и колкото повече питам, толкова повече мълчи. Вече не знам какво да правя. След толкова време с него, дори се притеснявам да го оставя, защото за всичко разтитам на него, защото той така ме научи. За съжаление...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: aa76c5df05 |
|
1. Ти не си за него, на него му трябва истинска жена защото е нормален истински мъж. Ти не си нормалната! Намерила си му толкова дребни кусури а ти безгрешна ли си? Искала била това искала онова, а какво направи ти за да постигнеш тези неща, защо чакаш само на него?
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 2933640b84 |
|
2. Смятам, че си много умно момиче, щом се замисляш по тези въпроси. Отношенията на мъжа с роднините от личен опит ти казвам не се променят в дългосрочен план. Въпроса, който не разбрах е по какъв начин и изобщо как се намесват във връзката ви? Те ли желаеха вие да заживеете при тях?
Какъвто й да е отговора на тези въпроси, ако целта на връзката ви е семейство, то с освен връзка с мъжа, се създава връзка и с цялото му семейство и за това се избита умно. Ако роднините му не осъзнават колко е важно вие да сте самостоятелни и се намесват във връзката, това не е добре и ще доведе провал на връзката.
Не се чувствай длъжна да останеш в тази връзка само защото те е подкрепял и те подкрепя. В крайна сметка човек помага, защото иска, а не за да получи нещо в замяна. А и подкрепата не е всичко в една връзка. Успех!
|
| преди: 1 месец, 4 дни hash: 822b35e9b0 |
|
3. Разбирам те напълно. Но каква сериозна връзка на 20 г.
Била си много млада. Може би как да кажа твърде си наивна.
Аз мисля, че трябва да се разделите. Ти дори не казваш, че го обичаш..
Май само страхът те спира. Но според мен ще става много по-лошо ако продължавате напред заедно.
Разбирам помогнал ти е в труден момент но и все още ти помага. разбирам те напълно.
Но решението дали ще се разделите или поне ще поговорите можеш да вземеш само ти. Миличка моя.
|
| преди: 1 месец, 4 дни hash: 37bfd94283 |
|
4. Да го напуснеш те спират не някакво чувство към него, а страхът да напуснеш зоната си на комфорт, да загубиш опората, която ти дава и несигурността в себе си. Иначе до сега да си го зарязала. Връзката ви вече де факто не съществува. Това разбирам аз от цялата история. В момента, в който се появи друг, който да те обгрижва, този е аут. Шест години сте си губили времето взаимно.
|
| преди: 1 месец, 4 дни hash: 5fc36061f5 |
|
5. Оле-ле, оле-ле, още една измислена история от една и съща авторка. Момиче ти не заслужаваш никакъв мъж защото виждаш недостатъци във всички мъже но никога в себе си. Твоя проблем няма никакво решение защото ти хвърчиш в небесата без да виждаш къде стъпваш. Жалка картинка си. За теб мъж няма. Жалка си и такава ще си останеш.
|
...
| преди: 1 месец, 4 дни hash: dab68bc737 |
|
6. Защитавай връзката си.
|
| преди: 1 месец, 4 дни hash: 822b35e9b0 |
|
7. Коя връзка номер 6. Според мен тази връзка отдавна е изчерпана. Да.
Но авторката си знае най-добре.
|
| преди: 1 месец, 4 дни hash: e6db215428 |
|
8. Мъж, който не иска да се отделя от родителите си, не е пълноценен мъж! Такъв не ти трябва.
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 3f24296cd7 |
|
9. Миличка, този човек не е за теб. Първо, страда от някаква болестна ревност. Не е редно да те следи ако не му даваш повод да те ревнува. А и да му даваше, родното е да седне да поговори с теб откровено, не да се опитва да ти влезе в социалните мрежи.
Второ, той е мамино синче. Не може да възнамеряваш да създадеш семейство без да си пуснал още полата на мама и ръката на тате. Чудесно е да се уважават родителите, но щом става дума за създаване на собствено семейство, редно е човек да отиде да живее самостоятелно с половинката си.
Трето, както сама си видяла, интересите и характерите ви са коренно различни. Нямаш бъдеще с такъв човек. Ако искаш семейство и деца, не си губи времето с неподходящ партньор.
И аз бях в твоето положение точно на твоите години, като изключим факта със следенето, моя поне не ме следеше. Разделихме се и веднага ми олекна. Беше едно от най-добрите и удачни решения в моя живот.
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 1cc036698a |
|
10. До 8. Така ли било? За кой не е пълноценен? За теб?
Хахахаха може да е полезен за родителите си, които са го отгледали. Може да е полезен и за други хора. Със сигурност не е полезен за такива като теб, които някак мислят че всичко им принадлежи и че трябва да им ходи по свирката.
До авторката: Мило дете, даже не усещаш какво пишеш и от къде ти идват проблемите. На 20 си приключила тежка и емоционално съсипваща за теб връзка. Сега си с човек, който “е развил неприятни за теб навици” и всякакви други неща. От написаното единствено се вижда как го обвиняваш и му търсиш кусур след кусур. Всичко това направо те побърква и не си представяш да живеете при родителите му, защото те ще имат мнение, а на теб не ти трябва такова, ти искаш да караш “влака” и да правиш каквото си искаш. Искаш, но не можеш, защото не можеш да си го позволиш. Да не стане така че като ви е “по-трудно” самостоятелно да се превърне в нерешим проблем поради липса на финанси и твои виждания за далеч по-забавен живот.
Та ти караш влака в глух коловоз и не подозираш, че на където и да тръгнеш ще е все тая. Ще е все тая, защото всичко идва от вътрешната настройка и поглед над събитията. И внимавай, че до тук споменаваш за двама, появи ли се трети и той да е нещо не добре с твоя собствен избор, шанса да се появи четвърти също неприятен ще е към 95%, което ще значи че ще се появи и пети господин. И в един момент ще стане така, че изобщо да не знаеш къде се намираш и за какво се бориш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
