Споделена история от Семейство |
Аз съм виновен
преди: 2 дни, 2 часа, прочетена 221 пъти
Никога не съм се чувствал лишен от каквото и да е в този живот. Никога не съм гладувал.
Никога не съм бил държан на студено.
Винаги съм имал храна.
Абсолютно винаги е имало покрив над главата ми.
Имал съм много подаръци на празниците и рожденните ми дни. Майка ми и баща ми са се лишавали, спестявали, учили и мъчили за да имам аз...
Плащат сметките ми.
Перат дрехите ми.
Поправят апартамента ми.
Обичат ме!
А аз никога по-силно от сега не съм се чувствал, толкова излишен.
Като ненадеен товар, който не успя да върне дори и мъничко от това, което родителите му са му дали.
Усещам как губя смисъл в себе си и времето прекарано тук.
Все едно, че животът ми сложи вериги и каза:"сега живей до 100г. ако искаш! ".
Веднъж в разговор между мен и майка ми, тя сподели, че не е било нарочно...
И някак си в този момент осъзнах и разбрах неща, които никога нямаше да добият смисъл за самият мен, ако тя не беше ми го споделила.
След време започна да ми става като извинение пред самият себе си за глупостите, които върша и глупостите, които ми се случват... колкото и жалко да звучи.
Само знам, че когато не искаш нищо от никой и не натискаш, там където не искат всички сме добре.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 ден, 39 мин. hash: 93703cc016 |
|
1. Стига хленчил.
За разлика от теб съм гладувал, спал на открито, носил съм летни дрехи зимно време, замръзвал съм до посиняване.
Сега трябва да ти бърша сълзите че обвиняваш вашите за собствения си мързел и глупост. И сега ти се реве че си нямал път. Хващай и започвай да го градиш, иначе ще станеш поредния глупак хванал чашката.
|
|
