Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Като започнеш работа, разбира се. Винаги има начини почасово. В почивните дни, вечер. Ще имаш за джобни. Дъщеря ми също е студентка и работи вечер и събота и неделя. Даваме й джобни, показва, че не й стигат - поддържа кола.

7.   Последна година в университет, но ми звучиш като последна година в прогимназия, сякаш си на 14.

8.   Защото най-голямата тъпотия е млади, здрави хора да ходят в университета само и да не работят. В цивилизация свят се работи и се учи. Стягам се и си намирайки работа, събота, неделя вечер... можеш нещо да работиш.

9.   Аз и на 13-14 години си готвех сама. Въпреки, че майка ми е добра домакиня и вкъщи почти винаги е имало хубава, сготвена храна. Филии не съм яла.

10.   Побвай се за стипендия.

Слънце&Луна

11.   Ако наистина искаш нещо си стягаш задника и го правиш. Също съм от малък град и отидох да уча в столицата. Само майка ми работеше в 4 членно семейство, тъй че ми се наложи да работя, за да си покривам общежитието и таксите за университета. За квартира и дума не можеше да става, защото не можех да си я позволя. Вземах стипендия за висок успех и бях на всички лекции и упражнения, които също бяха задължителни. Работила съм всеки семестър на различна работа, за да си я съобразя с графика в университета. Когато нямах опция за дневна работа съм работила като сервитьорка в нощно заведение и повярвай ми не ми беше мечтаната работа да гледам пияни и надрусани ама като нямах избор го правех. Живяла съм и на солети за по две седмици, защото като си платя сметки и такси и няма пари за повече. Въпреки това имах цел да се изуча и да си намеря добра работа и го постигнах. Има ли желание, има и начин. В този живот ако искаш нещо трябва да се бориш за него, защото ако чакаш някой да ти го даде, ще си останеш с чакането.

12.   Нямала подклепа. Като почнете с вашите глупости

Хубаво. Айде направи си един мислен експеримент че родителите ти утре загиват в катастрофа.

Нали нямаш подкрепа от тях - значи финансаво ще си... същата. нали така

Или по зле

Подкрепа нямала....

13.   Е не са прави. Трябва да ти помагат. Но може би не са виновни нямат много възможности. Нямат нищо.
Много съжалявам.
Но друг начин няма освен да почнеш някаква работа.. поне за джобни пари да си имаш. Съжалявам много..
Или пък да стискаш зъби докато завършиш и си намериш работа.

Щом не ти помагат като имат нужда и ти няма да им помагаш.
Да се оправят сами. Точно.. всичко в живота се връща..

16.   Напълно те разбирам, аз бях в същата ситуация когато завършвах, само че поех по противоположния път - не записах да уча а започнах да работя. Сега 6 години работа по късно постигнах много - купих си кола, дрехи каквито харесвам, изнесох се на квартира и имам спестявания, но знаеш ли до голяма степен завиждам на хората който учат, иска ми се да можех и аз на времето но сега е късно. Оценяй това което имаш - приятели, забавни моменти и също ако професията ти е хубава някой дей ще взимаш добри пари, но иска търпение.
Мога да ти дам следния съвет - намери си гадже и що годе добри възможности, ако те обича ще ти купува каквото може, без значение дали взима 1500лв заплата или има богати родители. Другия варянт е да започнеш работа на 4 часа. Или пък да зарежеш университета и да започнеш само работа, но имай предвид, че този път в живота е много труден, да аз имам матерялни възможности, но бих казал, че минах през ада за да стигна до тук. Ако избереш да работиш първо проучи за добра професия, например ако започнеш като сервитьорка след като натрупаш опит може да отидеш на круизен кораб и да взимаш 3000-4000лв на месец без да плащаш наем и храна. Или да събереш пари и да станеш фризьорка/маникюристка те взимат даже повече.
Само недей да си пропиляваш живота в страх от неизвестното. Паднали са ти се лоше и некадърни родители да, но живота е пред теб и може да имаш всичко което поискаш, стига да го заслужиш. Късмет!

17.   Подкрепям №7, темата ми звучи измислица. "Не работя заради университета, тъй като изискват присъствия. " -не работи, а учи, някой й плаща за това, от родителите си се оплаква, че не й давали пари, а кой й плаща за ученето!? Вероятно заработва с тялото си!?

18.   До номер 5,
много ми е познато това чувство. Имам ниско самочувствие и се забелязва от хората, започват да ме манипулират и използват. Все трябва да се докажа, все едно не съм достатъчна. Трудно ми е да се справя с това.

От авторката

19.   Не ти остава много до завършване. По-важният въпрос е какво ще работиш, като завършиш, за да можеш да си позволиш каквото искаш. Родителите ти не са длъжни да ти купуват скъпи дрехи. Единственото, в което бих упрекнала майка ти, е, че при тези ограничени финансови възможности не си дава зор да готви, за да се храните качествено. Готвенето много облекчава семейния бюджет и позволява да се храниш много добре за сравнително малко пари.

20.   Намери си мъж - доста по-възрастен от теб и се премести да живееш при него. Ще имаш достатъчно пари и докато завършиш и след това, а вашите нищо не могат да направят, защото вече са ти направили всичко лошо, което могат.

21.   Ох, миличка, съчувствам ти много. И аз бях така, даже и по-зле в някои отношения, защото освен много бедно, съм израстнала и сред постоянно насилие. Аз си промених живота като избягах в чужбина и избягах от тях най-вече. Колкото по-малко ги чувам, толкова съм по-добре. Последна година си в университета и не си заслужава да прекъсваш, както аз направих, завърши си го, но имай предвид, че за съжаление се намираш в България и особено в началото най-вероятно ще те експлоатират да работиш за под минималната, защото нямаш опит, и пак ще бъдеш на същото положение. Виж, проучи възможностите за чужбина, дано имаш някой познат приятел в държавата, която си си харесала, и замини да пробваш там. Преведи си дипломата, научи езика им много добър английски и дерзай.
Моите родители също са много строги и изискващи, накараха ме насила да запиша висше, каквото и да е било, само да съм имала кетап, но и пари не ми даваха за издръжка, даваха ми по-точно 150 лв през 2019 година, а то толкова струваше само общежитието в Студентски. Налагаше ми се дори да стоя гладна, толкова нямах пари. Намирах си почасова работа, доколкото е възможно. Но беше адски трудно, защото като отидеш някъде на интервю и питаш само за събота и неделя, или само за 2 часа след университета, те гледат като полезно изкопаемо. Че някои дори са си позволявали подигравателни коментари изобщо работа ли съм търсила, щом искам по 2 часа на ден, и човек трябвало да си избира работа или учене, нямало как и двете. Ами като смених държавата, се оказа, че можело и двете и работата да се съобразява спрямо ученето ми.
За съжаление хора, които не са преживяли същото като нас, изобщо няма да те разберат, видимо от коментарите по-горе, и само ще знаят да философстват и съдят.
Ж26

22.   До номер 2: Това е сигурно най-малоумния коментар, който съм чела. Момичето споделя, че е тормозена психически и финансово едвам се оправя, а ти й държим сметка що не мисли за мъж и деца. Ти с всичкия си ли си? ! Да вземе да се хване с някой мухльо и да му роди деца, дето и тях ще се чуди как да нахрани ли? !

24.   Спокойно, един ден като започнеш работа, платиш си месечните разхиди, пак ще си купуваш блузи за 20 лв.

25.   И аз съм била като теб, но по мое време не се гледахме толкова кой какво носи, а и майка ми пращаше от Италия.
Не са ми давали много, жалко е че нямаш качествена храна, ако можеш научи се да готвиш.
Дават ли ти поне някакви пари?
Може да си спестяваш, аз бях много пестелива и винаги имах пари, не съм гледала кой какво носи.
Какво учиш?
Може лятото да пробваш да поработиш или да пробваш да имаш високи оценки за стипендия.
На тези години почти се носят китайски парцалки, другото е скъпо.
Когато почнеш работа, ще си купуваш каквото ти харесва.
Донякъде е добре да не те разглезват.
Хубави дрехи има в Дубай например, много бюджетни.
Не гледай другите.

27.   Здравейте,
нямам познати или роднини в чужбина. Да, нашите ми плащат университета, но в сравнение с всеки друг университет е един от най-евтините. Уча за програмист, но в университета ако кажеш, че работиш, не го гледат с добро око, а и те нарочват и не се съобразяват с теб и работното време. (Нашите работят в съвсем различни сфери)
В университета на никой доцент не му пука дали ще работиш това или не и какво ще стане с теб в бъдеще.
Не ме подкрепиха финансово да отида в друг град и да си сбъдна мечтата, но също и не прекъснах една година, за да работя и натрупам средства, тъй като бяха против това.
Наясно съм, че първите години като си намеря работа ще ме експлоатират и няма да ми дават добри пари, най-вероятно и отношението ще е кофти. Нямам самочувствие и изпадам доста често в депресии.
От авторката

28.   Авторке, аз съм първи курс(редовно) и съм 6 от 7 дена на работа. Миналия семестър съм имала 7 от 7 дена лекции. Имах 8 изпита и всички си ги взех. Специалността ми не е от най-лесните и по едно 80% от дисциплините ми искат присъствие. Така че всичко е възможно, само да имаш желание.
От една страна, подкрепям коментарите - съвсем спокойно можеш да се хванеш на 4 часа. От друга страна, докато можеш да се пазиш от работа, пази се. Аз изнемогвам, но нямам избор. Ограничават те, но поне не са ти на главата сметки. Не ги гледай другите, в началото и аз се дразнех как всичко им се дава, докато аз си скъсвам гъза и не мога да си позволявам техните удоволствия, но както и да е. Ако искаш да си позволяваш повече неща - хващаш се на работа. Ако искаш да си учиш - учиш си, без да се оплакваш. Извинявай, ама това, което го имаш ти, други само си мечтаят да го имат.

29.   Авторке можеш ли да отговориш на 1 въпрос, мислила ли си като се платят семестрите, ток, вода, телефон, интернет, парно и всички битови сметки плюс храна какво би останало в семейния бюджет, ако отговориш на въпроса ще си отговориш и на въпроса ти за бузата от 20лв и как би ти протекъл живота ако можеш да мислиш разбира се

30.   До авторката: тук ти дадоха съвети, включително и аз да потърсиш работа през лятото, например, но ти дори не коментираш това. Сигурно ти е под нивото, затова. По-лесно е да се оплакваш, че мама и татко не са от най-заможните и не могат да ти дават цяла заплата.
И отсега имаш претенции, че щели да те експлоатират като почнеш работа. Отсега имаш претенции и там и отсега си личи как пак ще се чувстваш ощетена. Не, мила, не винаги младият служител е непременно експлоатиран - просто трябва да се докаже и да натрупа опит. Ще му плащат заплата, с която се е съгласил, не виждам за каква експлоатация иде реч. Ако искаш с нула опит да ти плащат като на обигран служител с 15 г. стаж, трябва да те сложат на едно бюро с него и да ви дадат абсолютно една и съща задача, за да видиш как ще се справиш като време и като качество, за да искаш големите пари.
Въобще ти си едно мрънкало, което иска нещата да му се дават наготово, защото около него някои са така. И това е вярно. Но... аз те уверявам- животът е колело, тези, които днес са добре благодарение на родителите си, след 20 години може да нямат и половината от това, което имаш ти. Защо? Защото до един момент могат да получават наготово - после ресурсите се изчерпват по различни причини - бизнесът на татко замира или път родителите остаряват и си заминават преждевременно или не, имотите и парите се разделят между наследници и т. н., причини много. Това, което днес имат, а ти нямаш, не е вечно и не е тяхно. Хващай се, работи, не мрънкай, за да погледнеш след 20 г. назад и да видиш как си направила нещо сама, без да чакаш наготово.

31.   След като си последна година университета, мисля, че би трябвало да знаеш отговора. Завършваш, намираш си работа и си харчиш парите както искаш. Обаче ми звучиш малко инфантилно за човек на 20 години. "Майка ми не е домакиня, не обича да чисти и да готви". Извинявай, а ти не можеш ли да изчистиш или да забъркаш една манджа? ! Не си на 5!
На твоите години повечето хора отдавна са се изнесли от вкъщи и се справят сами. Да си чувала за почасова работа? За работа на смени и т. н.? Никой не казва да си от 9 до 5 на работа, но има куп неща, които можеш да правиш. Една приятелка правеше преводи след лекции, друга работеше събота и неделя...
Спри с идеята, че си дете и вашите са длъжни да ти готвят, чистят и купуват разни неща. Не си гладна, не студуваш и имаш дрехи. От там нататък, ако искаш пари за излизания или екстри, работиш и си купуваш каквото искаш.

32.   Първо - родителите ти може би са без възможности и не могат да изразят по нормален начин, че не могат да те издържат, затова се държат по-остро с теб като защитна реакция от разочарованието към себе си. Много хора правят деца без да имат реалното намерение да се грижат за тях докато са живи и не мислят за финансовата страна на нещата навреме.
Моята ситуация беше сходна на твоята.

Никога за мен нямаше отделени пари за дрехи - износвах дрехите на братовчедка ми, с която сме на една възраст, но коренно различни - тя е типичната кифла, а аз съм много по-скромен и друг тип човек. Нейните дрехи стояха върху мен гротескно и не ми бяха по мярка, но все някак успявах да ги прекроя, да ги пребоядисам, да ги направя повече мои по някакъв начин.
Никога, до 18-годишна, не съм си купувала дрехи самостоятелно, нито гримове, нито каквото и да било - все нямаше пари и все го карах на подеяния от този и онзи. Докато в същото време, обаче, нашите си купуваха последен модел телевизори, стерео уредби и така нататък - за да има с какво да се хвалят пред общите им приятели и да не личи колко са бедни. На 14 години аз скришом от нашите започнах работа в едно заведение на съседка - миех чиниите в кухнята и ми даваше някакви пари, и с тях купувах сладкиши за сестра ми (5 години по-малка от мен), носех ѝ подаръци, купувах ѝ тетрадки и плащах за екскурзиите ѝ от училище, защото ми беше жал за нея и не исках да се чувства като мен (пред нашите казвах, че съм събирала парите, които баба ми е подарявала). Така ни минаха годините като малки.

Понякога, за съжаление, добри деца попадат на безотговорни родители или на добри родители, но без възможности. Защото не е мислено навреме дали могат или не могат да обичат и да се грижат за едно ново същество. Този факт не можеш да го промениш. Можеш само да се примириш с него и да си кажеш, че изтеглила късата клечка, припомняйки си, че някои от най-големите звезди в света са тръгнали от нулата. И не мрази родителите си и не ги обвинявай - от това полза няма.

Какво можеш да направиш, за да си промениш ситуацията? Много неща. Ти си младо момиче и тепърва животът ти се разгръща, възможности имаш навсякъде.

Но като за начало, намери си работа. В твоята ситуация няма как да стане без това. Трябва да си самостоятелна, ако искаш да си по-независима от вашите. Така ще имаш пари за всичко, което пожелаеш. Присъствието е задължително, но в крайна сметка не можеш без доходи. Намери си нещо почасово, предимно вечер или късния следобяд - някое заведение за хранене, например, където може да се работи на смени. Това временно докато завършиш и можеш да работиш нещо на пълен работен ден.

И прецени дали да не се преместиш в този град, в който искаш да учиш. Изясни си защо искаш да учиш там. Специалността ли е по-различна? Средата ли? Сигурна ли си, че няма как да получиш същото и в града, в който си в момента?

Аз завърших висшето си образование в София, но бях на общежитие - наемът и консумативите ми бяха около 50 лева максимум, живеехме три момичета в стаята и се разбирахме много добре. Таксата ми беше 300 лева на година, по 150 на семестър. Сама си платих всичко и си завърших държавна поръчка точно това, което исках да уча. През цялото време учех и работех, като завърших първа във випуска си и бях любимка на всички преподаватели. И при мен беше задължително присъствието целодневно, но работех на 4 часа, пусках предимно следобедни смени и така си заделях за всичко - за наема на общежитието, по някой лев за семестриалната такса и за други разходи. След като завърших си намерих веднага работа по специалността - от практиката ме дръпнаха директно с предложение за работа и работих там цели 10 години. Сега съм със своя собствена частна практика и печеля много повече, като съм сред големите имена в професията си. Аз, беднячката, която ходеше със скъсаните дрехи на братовчедка си, днес мога да си позволя всичко, от което имам нужда.

Каквото и да правиш, знай просто, че има накъде да вървиш и да се развиваш. Просто трябва да мислиш разумно и да избираш най-добрите за теб опции. Вярвам, че ще успееш, просто мисли трезво и си намери някаква работа, която да ти даде стабилност и спокойствие. И измисли какво искаш да постигнеш в живота си, каква искаш да бъдеш като професия, като личност. Успех!

33.   Ми най-доброто според мен е да се стегнеш да си траеш докато си завършиш университета. Да. За да може да си учиш пълноценно. Цял живот ще работиш после ще имаш пари за други хубави неща.. които искаш.
Но ако държиш още сега да имаш хубави неща няма как ще трябва да работиш.

34.   Аз не си готвя вкъщи сама.

36.   Много грубо номер 17. Как така може.

43.   Работи през уикенда. Някои мои колеги и нощни смени карат, за да могат да присъстват на лекции.