Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз не поддържам близки отношения с роднините. Да разчитам на тях - абсурд!
Животът ме научи да разчитам основно на себе си и може да ми е било много трудно на моменти, но се научих да се справям с всякакви трудности.
От 24-годишна възраст работя и финансово разчитам на себе си.
Имам приятели и те са ми помагали дори и само като морална подкрепа през годините.
Само с едните първи братовчеди се чуваме по празници и се виждаме веднъж на няколко години. Живеем в различни държави.
Баща ми почина, когато бях на 35, майка ми, когато станах на 40.
Мъжът му също е без родители. Децата порастнаха без жаби и дядовци или по-точно бегло си спомнят двама от тях
Нагласата ми към живота е, че " На вълка врата му в дебел, защото си върши работата сам".
Дори не занимавам приятелите си с проблемите си, а мен редовно ме ползват за съветник. Приятно ми е, че се допитват до мен, но аз не обичам да се оплаквам.

8.   Ами и аз практически нямам роднини. Родителите ми починаха, братя и сестри нямам, имам 1 първи братовчед, който стана клошар и не съм го виждала от поне 20 години, имам 2-ри братовчеди по други градове, на които съм загубила следите.
Ако не бяха мъжът ми и децата, щях да съм съвсем сама на света (естествено, изключвам приятели, говоря за семейство). Понякога животът се стича така, че човек няма голямо щастливо задружно семейство като италианските фамилии. Приеми го, създай свое семейство, намери си приятели, среда и си живей живота.

9.   С някои съм, с други не. Но като цяло всеки си има своя живот, на своето място и т. н. Трудно е да намериш големи и задружни семейства.

10.   Теб те боли за тях, тях ги боли знаеш кое за теб. Напълно те разбирам, от страна на баща ми са същите отношения. Още от дете веднъж не са ми се обадили да ми честитят някой празник, ако не е баба ми вероятно нямаше дори да съм ги виждала през живота ми. Никога не съм ги усещала като мое семейство, за мен те са чужди хора, защо трябва да се измъчвам за някой, който очевидно не ме приема. Съветвам те да направиш същото, никой не си избира роднините и това, че имаш кръвна връзка с някой не значи, че е добър човек или задължително трябва да поддържаш връзка с тях.

11.   Човек живее с приятели, не с роднини. Рядкост са семействата, които са задружни и в добри отношения братя, сестри и братовчеди. И аз съм едно дете и напълно те разбирам, баща ми от години е в лоши отношения с брат си и сестра си... последно леля ми и съпругът й се опитаха чрез документна измама да си присвоят негов личен и ненаследствен имот. Намеси се прокуратура и община, защото бяха закачили и половината от съседния общински двор... та вече и формални отношения няма и аз лично нямам желание да комуникирам с тях.

12.   Разбирам те напълно.

13.   Общувам по задължение. Братовчеди и братовчедки все ми звънят. Срещам се с тях заради родителите ми. Един ден остана ли сама няма да им звъня, нито ще им вдигна. Нямам конкретна причина, нищо не са ми направили хората. Просто не са ми приятни.

14.   Въпроси:
1. Защо текстът е структуриран като стихотворение?
2. Защо очакваш роднините да се занимават с теб, при условие, че си имат собствен живот и собствени проблеми?
3. Защо се опасяваш за майка си, не смяташ ли, че е редно детето да погребе родителите си, а не обратното?

Има и още, но като начало - тия стигат.

15.   Как така като стихотворение номер 14. Има ли значение.
Прекалено много внимание обръщаш на това.. Айде стига де.


А и иска да каже, че ако Майка и си отиде ще остане сама без подкрепа.
Лесно ви е на такива като теб.
Но за хора като мен без подкрепа нещата не са толкова прости. И какво толкова.. нали тя е жива.
Не знаеш някои неща. Всичко ти е наред при теб.

16.   Не особено.

Родителите ми са живи, слава богу.
От страната на баща ми - категорично не съм близък с никой. Чичо ми почина преди 7 години, леля ми - преди 11г. С децата им никога не съм бил близък, но той и баща ми не беше близък с брат си.

От страната на майка ми съм малко по - близък, тъй като братовчед ми и братовчедка ми помогнаха на родителите ми в труден момент. Вуйчо и вуйна починаха преди 10 и 5 години съответно.

17.   Понякога се получава така, че докато са живи родителите, човек разчита на тях за комуникацията с роднините. А поради една или друга причина общуването може да се прекъсне.
Когато баща ми почина, Бог да го прости, осъзнах, че нямам телефоните на родните му брат и сестра. Беше отдавна, той нямаше телефон и някъде ги имаше записани, но къде? Така нямаше как да ги известим за неговата смърт. Аз също имам деца и като си представих, че те, една кръв, които сега винаги са заедно, някога ще се отчуждят така, ми стана по-мъчно отколкото от самата смърт на баща ми, която беше очаквана, тъй като той боледуваше от доста време. След това намерих начин да се свържа с братовчедите и след като се опознахме като хора, с някои от тях, макар да живеем в различни градове, поддържаме добри отношения. Наскоро ми гостуваха за наш семеен празник и макар да нямаме общи спомени като деца - безсмислено е да виним родителите си за това - ги чувствах сърдечно близки.

19.   До 17 Това е добър урок, да държиш род и семейство СПЛОТЕНИ!
Аз съм потресен от тукашните истории. В моя род хора са УБИВАЛИ един за друг, разбирате ли го? Пожелавам на всеки да има, семейстов и род, котио са готови на всичко за тях, но да знаете - двупосочна улица е!

20.   Боли те, че нямаш връзка точно с твоето семейство или те боли, че няма на кого да разчиташ и да се опреш, извън приятелите/гаджето? Защото винаги можеш да се приобщиш като родата на мъжа ти.

Аз нямам близки отношения с моите роднини, но със семейството на приятеля ми имам. От страна на майка ми не познавам никого /много тежки отношения са имали с домашно насилие и психическо заболяване на майка ми, и това явно е отблъснало роднините/, а от страна на баща ми са нарцисисти почти всички. Първите ми братовчеди са ок, обаче не сме близки, не сме в били, и а очи нямам, защото баща ми е от тия, дето все искат на готово да вземат нещо и са му помагали много през годините.
Тъжно ми е било понякога, че нямам опора като нямам връзка, а само приятели не ми е достатъчно. Обаче по-добре сам, отколкото с лоша компания. А като изключим споменатите първи братовчеди, другите не се държат като хора, че да общувам с тях. И не е да са ми направили нещо конкретно, а ги виждам, че са двулични по между си итова ме отвращава. По-добре да си знам, че семейство нямам, отколкото да си мисля, че имам, а пък да не е така и да не ги е грижа за мен. Аз също съм се чувствала чужда за семейството на баща ми. Не съм била планувано дете, обвинявали са майка ми, че съм от друг мъж, не са ме искали, особено баба ми така и не ме прие, нищо че живях с нея 10години. Та по-добре без тях, отколкото ежедневно отхвърляне и обиди как не ставам за нищо /а правех каквото можех, бях добро дете, по олимпиади ходех, стипендии изкарвах, по цел ден с книга в ръка/, ама нямаше угодия.