Споделена история от Семейство |
Как майчинството ме побърка и погуби живота ми
преди: 26 дни, 8 часа, прочетена 1682 пъти
Имах щастлива връзка със съпруга си 5 години преди да ми предложи брак. Аз бях на крилете на любовта, планирахме сватба, избрахме място… и тогава за 1 път пожелах да имаме дете. Седнах и поговорих с него, той се съгласи. Пробвахме само веднъж и се получи, към днешна дата съжалявам горчиво и си давам сметка, че това е истинското ми наказание. По принцип нямам късмет в живота и никога нищо не ми се получава от “раз”. Така забременях, решихме да не отменяме сватбата, бях бременна - всички пиха и се забавляваха, а аз ги гледах отстрани. Времето си мина, чаках до последно да родя и преносих бебето, нямах контракции, страшни мъки в болницата и накрая ме срязаха. Много трудно се възстанових от секциото, беше ми адски трудно с детето. Още на 1 ден след операцията в болницата ми го оставиха. Съдираше се да реве, не искаше да се кърми, храних го с шише. От там болки в гърдите, помпа, мъки да го храня така и не ми стигаше кърмата. Отвратително. Денонощно колики, реване по 2-3 часа истерично, абсолютно безсъние. После порасна малко… не иска да се вози в количка, не спи навън, не спи в стол за кола, после стана 2 и нещата станаха още по-зле. Вечно крещи и е недоволен, за всичко повтаря “не искам”, безкрайно злояд и отказва дори да пробва нова храна, ако го насиля я повръща. Благодарение на него всички опити да отидем някъде като семейство завършват със скандал, защото не иска да седи в стола и след половин час пътуване почва да се напъва да повръща и разбира се го прави, като цялата кола става в повърня и отбиваме от пътя да чистим и да го преобличане. Съответно не ходим в хотела, а по автомивки, целите вмирисани. Опитахме да го заведем на море, изсипахме над 3000 лева да отиде в Гърция, взехме и моето семейство. Въртяхме се 4 човека постоянно да седим с него във водата… ако искаме да излезе рев и истерия, тръгва да бяга директно вътре, хвърля пясък. За рождения му ден го заведохме на скъп хотел с детска програма - изпи 2 литра вода от басейна, разболя се, дадохме 150 лева за лекарства и се напика 1000 пъти вечерта и 3 пъти ни сменяха кошарата. Изкарахме кошмарно, в ресторанта повърна храна само защото не му харесва, а му дадохме 1 лъжичка крем. Стисках зъби и изтърпях всичко… дойде време да се върна на работа. От фирмата ми казаха, че не могат да ме върнат на старата позиция, предложиха ми ужасна работа или да напусна. Приех, защото имаме 1700 лева кредит за апартамент, само за да има ДЕТЕТО ДЕТСКА СТАЯ. Откакто тръгна на ясла не спи, постоянно е болен, аз хванах всички възможни вируси, пия постоянно антибиотици и се влача по 2 седмици болна. Съпруга ми се опитва да работи от вкъщи, но не се получава, защото болното уж дете скача, крещи, вика, прави истерии постоянно и дори един телефонен разговор не може да проведе. След 6м. на работа и няколко нервни кризи, вечно недоспиване и болести вчера се скарахме и реших в 12 часа с 38 температура и на антибиотик да изляза навън и да сложа край на живота си. Тъжно ми беше, имам още много пред себе си и само и единствено мисълта за майка ми ме спря да го направя. Тя просто не може да го преживее. Живота ми с детето е ад - постоянно реване и болести, никакво лично време и пространство, никакви възможности за пътуване и развлечения, защото изцяло се съобразяваме с него. Намразих го и не искам да прекарвам вече време с него, като разбера че е болен и ще сме пак всички вкъщи ме стяга много силно сърцето и започват да ми пищят ушите. Пред другите се старая да крия, че съм развалина, но вътрешно мразя живота си и детето. Липсва ми да съм само със съпруга си, щастлива, без да съм принудена да съм на ужасна работа само и само да плащам кредит. От както имам това дете всичките ми мечти потънаха и изпаднах в огромна емоционална дупка. Не мога да дишам, задушавам се от него, съсипа отношенията ни и ни отчужди със съпруга ми, а имахме невероятна връзка. Не мога да се усмихвам, не мога да издържа един ден без да викам, редовно плача и изпадам в състояния. Мислила съм много пъти да си събера багажа и просто да изчезна от тук. Гледам другите майки в парка как седят спокойно и играят с децата си, как пият кафе с бебенце в количка, как сядат на ресторант и пускат един телефон на детето или играе в детския кът… неща които никога не са ми се случвали. Като бебе ревеше с часове и никога не напусках на повече от 1. 5 км дома си, защото спи само вкъщи. Никога не сме сядали на ресторант само тримата… когато сме били с други хора цяла вечер не сядам на масата и не ям, за да го гоня. Живота ми е всичко, което мразих. Детето превзе дома ми, живота ми, отношенията ми, скара ме със съпруга ми и ми съсипа тялото и психиката. Ако някой някога ми беше казал каква мъка е да имаш дете никога не бих си го причинила - хора, не вярвайте на всички които ви лъжат, че живота с дете е по-пълен и по-цветен. Това е една безкрайна робска и неблагодарна работа, вечно неспане и боледуване. Никога не се подлъгвайте като мен от добро сърце, защото каквото и да направите никога не е достатъчно. Тялото, ума и психиката ми безвъзвратно си отидоха, въпреки усилия, операции, кинезитерапия, луди пари на вятъра. Всичко давам да се събудя 5 години назад и това да е просто лош сън, но връщане назад няма. Не всички деца са добри, обичащи и кротки. Някои са наказание. И никой не знае какво ще му се падне…. Не правете грешката ми, защото никога няма да мога да си простя, че сама пожелах да бъда майка, дадох всичко от себе си и именно така съсипах изцяло живота си. Сега съм просто една сянка на човека, който някога бях, а дори нямам 30 години. Спасявайте себе си, мислете, не се поддавайте на импулса… ад е.
|
