Кучето на приятеля ми
преди: 23 дни, 17 часа, прочетена 440 пъти
Здравейте! Тази тема ме мъчи от много време и не знам към кого да се обърна да си я споделя. С приятелят ми сме заедно от повече година, живеем заедно от няколко месеца. Става въпрос за кучето му. Истината е, че колкото и да се правя просто не чувствам тази обич и любов към това куче. Мисля, че има общо това, че аз имам куче, което е доста възрастно, то живее с майка ми, имаме двор и по много причини не съм я взела с мен, но много ми липсва и сякаш изпускам последните й години. Много са различни двете породи, моето бих казала е 10 пъти по-емоционално интелигентно, спокойно, не е досадно, техния нрав, възпитание, чувство за дистанция са противоположни. Държа да кажа, че неговото куче е много добро по принцип, мил, истината е че дори понякога усещам, че ми е антипатичен като постоянно ближе по краката, язди те нон стоп, като се гушкаме той ми скача, дере ме, като се качва по меката мебел, много я цапа с петна и косми, ближе я и го обучавам, в мое присъствие не се качва и като ме няма пак виждам, че се е качвал, просто нормално ли е да се чувствам така към едно добро, нормално куче, защото тези чувства ме изяждат, честно не мога да живея спокойно даже с мисълта, че ми е толкова безразличен, а се познаваме от толкова време и уж съм кучкарка. Той е мъжки, моето куче е женско. Почвам да се замислям дали не съм полудяла? Някой имал ли е подобен случай?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 23 дни, 1 час hash: d835d569fe

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Ако твоят приятел, обича кучето си, и ако разбере какво мислиш наистина... може да те махне. Аз имам котка която обичам много, много умна, много интелигента, и ако моят приятел не я харесва... ще го махна. Ако обичаш приятеля си, не говори така за кучето му. Ти отначало защо не му каза, че кучето му ти е проблем? Сега или търпиш или се махни..

 

...

преди: 23 дни, 3 мин. hash: 470da71798

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

2.   Напълно нормално е това и не си длъжна да харесваш ничие куче, ако не ти идва отвътре.

 

...

преди: 22 дни, 22 часа hash: b939fa7154

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Ами, да отглеждаш куче в апартамент си е по-вече от досадно. Твоето куче е на двора и уж много го обичаш, но ако е вътре, ще бъде по същия начин. Аз също отглеждам куче у дома. Не е мой избор, защото съм против всичко това, което описваш. Обичам го, жаля го, глезя го, но ми е свръх досадно като непрекъснато си проси храна, нямам сили да бърша, тупам, мия, пера и т. н след кучето. Сигурно и ще ме надживее.

 

...

горе^

преди: 22 дни, 22 часа hash: d1db4ebef8

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Вместо да гледат деца, те кучета хрантутят в панелки. Кучелюбци. Дразни те, защото чистиш ти явно.

 

...

преди: 22 дни, 14 часа hash: 9af591fbc0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   До ком. 4, съгласна съм само не разбрах защо уж обичам кучето си? То живее вътре, но го пускаме на двора понякога през час ако иска и си седи, после е изморена, лежи си, много е самостоятелна, докато милия тук в този апартамент не може да си изразходи енергията и е не само хиперактивен а и по характер е такъв и понякога ми е досадно да.

 

...