Как си поддържате перфектното семейство?
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2811 пъти
Здравейте,

аз не искам да споделям история, а да почерпя от вашите. Това което ме интересува напоследък са въпросите относно семйството, съвместното съжителство, компромисите. Как успявате да го задържите, спокойтствието и разбирателството. Как действате и реагирате когато не сте на едно мнение с партньора, как достигате до консенсус. Как се сдържате да не се карате за каквото и да било, което единия иска или харесва, а другият-не. Въобще как поддържате добрия тон, но и да не сте подтиснати.

И още нещо - какво мислите за връзките които в началото са ОК.. а след това изведнъж се разделят, и за тези двойки, който въпреки големите си сблъсъци осъзнават грешките си в комуникацията и се опитват и стараят да са заедно. Дали е вярна приказката че ако в началото е зле.. то после ще е още по-зле? Като гледам доста двойки които са били "добре" се разделят. Това са ми мислите напоследък - дали можем да водим нормална комуникация с партньора, защото това не е природна даденост все пак, а когато човек се осъзнае и осъзнае къде се "блъска" с партньора двамата при взаимно желание могат да оправят нещата. Така си мисля. Омръзна ми да слушам "разделихме се поради несходство в характерите".

Май звуча доста хаотично, но питанките ми са относно взаимоотношенията между двойките и семействата.. за да се каже че са "добро" семейство и има разбирателство между тях.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: 56050e2b8c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много въпроси, съответно отговорът ще е дългичък, моля читателите да го имат предвид. 1. „Как успявате да го задържите, спокойтствието и разбирателството. “ С много търпение. Стига се до караници, но в момента на възникване на конфликтната ситуация и продължаваме, докато не се постигне консенсус, а това значи дългосрочно- спокойствие и разбирателство. 2. „ Как действате и реагирате когато не сте на едно мнение с партньора, как достигате до консенсус. “ Никога не таим негативни чувства, разбираме се тук и сега - веднъж решено, после няма сърдене и мрънкане. И двамата поемаме отговорността за грешките си като двойка, не натякваме грешките на другия и се приемаме такива, каквито сме или си казваме директно, но не се сърдим после за дребните неща, ако като цяло разбиранията ни съвпадат. 3. „Как се сдържате да не се карате за каквото и да било, което единия иска или харесва, а другият-не. “ Ами просто не се сдържаме. Ясно ни е, че като цяло не можем да променим партньора си. Избухваме тук и сега и проблемът се решава. Ако не можем да се разберем, отлагаме временно, а междувременно се оттегляме в спалята, където да изразходим енергията по по-приятен начин. После сме забравили, за какво сме се карали. 4. „Въобще как поддържате добрия тон, но и да не сте подтиснати. “ Никога не се караме пред хора, не унижаваме и не говорим лошо за другия зад гърба му. Най-добри приятели сме, имаме си доверие, никой не рови в нещата на другия. Иначе срещу подтиснатост има една много простичка рецепта - по-често по-рано лягане, много сън, хубава храна и редовен секс. Не вярвам да има мъж, който да не поддържа добър тон, ако намира у дома тези простички неща. 5. „И още нещо - какво мислите за връзките които в началото са ОК... “ Според мен, ако една връзка още от самото начало не е ОК, няма смисъл да се бори човек за нея дълго, защото това е признак, че двамата или не се обичат истински, или имат несходство с характерите. Насила хубост не става. Можеш 1, 2, дори 10 години да се бориш, да се променяш и да се мъчиш, но накрая ще изгърми един от двата бушона. Няма смисъл просто. А това, че има много хора, който в началото са били ОК и после се разделяли, не значи, че ние трябва да стоим заедно, макар че не сме ОК под мотото „то и без това всички са зле, защо ние да сме добре“. Какъв е този живот тогава? Разбира се, всичко се случва, но вероятността една двойка, която се е разбирала добре да остане заедно е много по-голяма в сравнение с вероятността една и без това вечно караща се двойка да остане заедно. 6. „... дали можем да водим нормална комуникация с партньора, защото това не е природна даденост... “ Разбира се, че можем да общуваме нормално с партньора си - нещо повече, това е предпоставка изобщо да сме ПАРТНЬОРИ. Иначе сме съквартиранти и то не особено добри заедно. Природна даденост е мъжът и жената да се разбират, за да могат да си отгледат децата заедно. Няма друг бозайник, изобщо друго живо същество на тази планета, което се грижи за децата си толкова дълго, образува семейство, общество. 7. Омръзна ми да слушам "разделихме се поради несходство в характерите". Защо? Хората доброволно образуват двойки и също така имат право да решат, когато не са щастливи да напуснат двойката. Първи симптом за мен на синдрома на „несходството на характерите“ е липсата на секс или лошият такъв по задължение. Щом единият или двамата партньори нямат желание един към друг - не само за секс, а за елементарна човешка нежност и грижа за удобството и щастието на другия, значи това е началото на края. Баба винаги ми е казвала, че жената крепи семейството. Това, според мен, е вярно. Успейте да накарате мъжа до себе си да се чувства обичан, желан, необходим, специален, оценявайте усилията му, не пестете похвали за всяка сменена крушка, макар че можете и по-добре (теоретично), осигурете му спокоен, чист, уютен дом, винаги топло легло... и ще получите много повече. Е, има и Жабоци, които не се превръщат в Принцове, но определено, за да разберете това, първо трябва да се пречупите, да направите компромис и да целунете Жабока. Който търси Принца на бял кон, най-накрая може да дочака само коня. Успех

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 6ee1407e8f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Номер 1, перфектен коментар! Писал съм в други теми отговори на част от тия въпроси и знам колко много има за писане, та сега като прочетох си помислих "уффф, пак трябва да пиша роман". Но ми се размина - номер 1 е казала абсолютно всичко! А най-якото (от моя гледна точка на мъж) е че го е написала като жена и е стигнала едно към едно до същите изводи, както и аз. Това значи, че тия правила може и да не са единствената рецепта за щастие, но определено са една ВЪЗМОЖНА рецепта, щом двете страни независимо една от друга стигат до един и същи извод. Иначе във ВСЯКА връзка има известна доза "несходство в характерите", два еднакви характера няма. Въпросът е каква част е сходството, колко силно е то и доколко всеки един е склонен да промени "несходните" неща в себе си. Ясно е, че ако всеки дърпа чергата изцяло към себе си, ще се скъса - може рано, може и късно, но ще се скъса. Но ако обичаш някого достатъчно силно, си склонен доста неща да промениш в себе си, за да направиш другия щастлив. Всъщност ако има мерило за любовта, то е това - колко си склонен да се откажеш от себе си, заради другия. За мен лично има и още една важна съставка в щастливата връзка: сексуалното разнообразие. Малко е вероятно на един сексуално здрав мъж, а и жена, сексът с един и същ човек в продължение да десетилетия да не им омръзне. Всъщност не става дума за омръзване, а по-скоро за чувството, че си пропуснал да изживееш някои тръпки от живота. А това чувство е много потискащо и те прави нещастен. И когато дойде този момент, трябва да си готов да отстъпиш, да дадеш на другия правото на щастие. Ако си абсолютно сигурен в партньора си, т. е. ако всички условия от коментар 1 са налице, той ще се върне. И то много скоро. И ще сте още по-щастливи от преди. Трябва само да обичаш другия повече от собствената си гордост. Ако решиш да стискаш, да забраняваш и да държиш другия вързан - тогава това ще се върне обратно към теб. Депресията ще се натрупва, впечатлението че "другия ми пречи на това, което всъщност искам" също ще расте, и това лека полека ще опропасти и това, което вече сте имали... Поне такъв е моят опит. Ако някой е щастлив по друг начин - браво! Номер 1, още веднъж свалям шапка! Щеше да е яко да може да поговорим и на живо на тия теми, но... няма как... Кубрат

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 0b57bc90c1

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Привет, като млада, скоро омъжена и с 2 деца, което беше безотговорно но надявам се не грешка, сега се уча да спазвам съветите на номер 1, за да осигуря най-спокойният и чист дом за децата си. Не е лесно, но пък с любов и търпение мисля че напредваме. Естествено имам и огромен стимул да се трудя за това перфектно семейство, което обаче ще бъде перфектно само за нас си, защото всеки човек си има характер, темперамент, всяка двойка вижда живота си в своя собствена светлина и (би трябвало) живее по начина по който се чувстват добре. Според мен е важно партньорите да гледат в една посока и да искат еднакъв живот, защото ако аз искам да пътувам, купонясвам и т. н. а мъжът ми да имаме 4 деца, любовта не е достатъчна, но пък и без нея не може. Просто трябва да намерим хармонията и следваме сърцето и разума си заедно. Има ли дете-то е най-важното и връщане на зад не би трябвало да има. Късмет.

 

...

горе^