Как 17-годишно момче се справи да гледа лежащо болен родител
преди: 1 месец, 4 дни, прочетена 524 пъти
Животът не е справедлив за всички. Някои се раждат в богати семейства, където единствената им грижа е да изглеждат добре. А други са като мен. Това е моята история.

Отгледан съм от самотен баща. Майка ми се опита да убие мен и моите братя и сестри, когато бяхме много малки. Аз бях най-малкият – петият. Знам, че звучи много, но баща ми направи всичко, което един родител може, за да направи децата си щастливи. Роден е с увреждане, което засяга зрението му, но въпреки това успя сам да отгледа пет деца. Майка ми се опита да ни даде за осиновяване или дори да ни продаде за пари.

Баща ми е истински герой. Когато загуби баща си и брат си, получи първия си инфаркт. После втори… и общо шест. Лекарите бяха изумени, че оцеля. И тогава, през най-лошата година от живота ни, получи инсулт. Първоначално нямаше много поражения, но трудно можеше да се изправя и да ходи. Всички мои братя и сестри си тръгнаха по една или друга причина. А аз работех и учех, когато получи още по-сериозен инсулт. Той вече не можеше да се грижи за себе си. Лекарите дори не разбраха, че е получил инсулт – така лявата му страна остана парализирана (движи малко ръката и крака си).

Продължих да работя, защото имаше дълг, който трябваше да се изплати – иначе колекторите щяха да идват всеки ден. Когато изплатих дълга, беше вече късно за рехабилитация. Не знаех, че е бил с инсулт – мислех, че просто е изтощен или болен. Минаха месеци, чичо ми убеди брат ми да се върне и да го закара в болница. Тогава разбрахме, че има и диабет и трябваше да му ампутират всичките пръсти на краката. След това брат ми пак си тръгна, и грижите отново паднаха върху мен. (По това време бях само на 17 години. )

После сестра ми дойде, само за да вземе парите за грижите за баща ни – но не направи нищо. Не го хранеше, не чистеше, не помагаше. Когато дойде време за матурите, бях сам с баща ми, когато получи нов инсулт – този път с гърч. Бях сам, но някак успях да му спася живота.

На следващия ден останах до него ден и нощ. Казах на сестрите и лекарите, че ще отида до залата за изпитите и ще се върна веднага. Учих с часове и ходих на консултации с учителката ми, за да съм сигурен, че ще се справя. След това ни изписаха от болницата.

Животът продължи. Изгоних сестра ми, защото не се грижеше за него – само го използваше за пари. Тя е такъв човек, и мъжът ѝ също.

След време получих резултатите – взех всички изпити, диплома и квалификация – в сферата на работа с пациенти като баща ми. Не можех да спя с месеци. Имах кошмари за инсулта му. Получих ПТС. Но някак оцелявах (разбира се – с лекарства).

Последния път, когато ходихме в болница, беше преди няколко дни – падна от леглото, но за щастие не беше сериозно.

А най-хубавото беше балът ми. Толкова много добри хора ми помогнаха. Дори и съучениците ми. И до днес съм в контакт с организацията, която ми помогна в най-трудните моменти. И социалните работници много ми помогнаха.


---

Поуката от моята история е:

Продължавай. Без значение какво ти поднася животът – не спирай. Надявам се историята ми да вдъхнови други да правят добри неща.
Ако едно 17-годишно момче успя да премине през всичко това – и ти можеш.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 3 дни hash: 7c8661a0d2

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Браво, много добре си направил. Според мен няма как да не разберат, че е инсулт. Много тежки заболявания е имал човека, много е било важно, че си се грижиш за него. При пет деца, само ти си останал. Браво и успех в живота.

 

...

преди: 1 месец, 3 дни hash: 392805c334

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Браво, момче, наистина браво!

 

...

преди: 1 месец, 3 дни hash: da54e45c48

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Поздравления, момче! Мисля, че е нужно да се включа с коментар заради първото изречение(каквото е употребявано не само от теб, а от мнозина), дори и да е малко офтопик. Даже по-скоро целта ми е и други да го видят. Не съм съгласен, че животът е несправедлив. Защото християните знаем, че Господ Иисус Христос е Пътят, Истината и Животът, а Той е съвършено справедлив. Ние, човеците сме несправедливи, неправедни. Понеже и в друга тема пишеше за равния старт-няма равенство в природата(а и не е нужно). Виждам, че много си преживял. Болести, такива премеждия като при баща ти(ако не става дума за изпитание на някои праведници, но това са по-скоро изключения), се случват заради лични и наследствени грехове. Мнозина негодуват защо става така с децата им-ами заради техните или на предците грехове(това не е карма-няма прераждане - Евр. 9:27) и за да се замислят. Трябва мир с Бога чрез жертвата на Господ Иисус и покаяние. Рай на земята не може да се направи с грешни човеци(като мен), а със светци. Но ти, за разлика от майка ти и братя/сестри, си изпълнил петата Божия заповед, на която Господ много държи. Дерзай! Без Божията помощ не можем да сторим нищо, но с Неговата помощ-можем всичко!

 

...

горе^

преди: 1 месец, 2 дни hash: 810da9079c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Браво, момче! Смел си и си прекрасен син. И един ден това ще ти се отплати. Желая ти много щастие и дано баща ти е по-добре.

 

...

преди: 1 месец, 23 часа hash: 65cee2215c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

7.   Адмирации!

 

...