Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не, донякъде само харесвам баща си.

7.   Не става въпрос за обич, а за уважение. Аз мисля, че сэм по-голяма от теб с доста опит в токсичните отношения иэсе надявам моя пост да промени живота ти.

1. В Библията пише уважават родителите си. Придържайки се към това правило и в тази връзка:

Не си длъжна да им угаждаш, да ги изслушваш, да ги търпиш.
Родителите които вменаватпвшна в стил, ако не съм аз, живота съм си дал да теб, не с м спал, те с м имал мечти... е манипулация, защото за да те има това е техен избор.

Не слушай 2ну часови тиради, които ще те разтреперят, не се закачай на купата им с приказки, защото те това искат. Хранят се от такъв тип поведение. Любезно казваш, че не желаеш да обсъждаш тима и пожелавам хубав ден приключваъки разговора. Нерви казвай, че се чувате ниски ден, разреждането разговорите, като правило 1 път седмично, ако таман болест, реална нужда и т. н.

Ти си голям човек, те си зависима от тях и ти оприделяш какво може и какво не. Ако разумът ти казва, че трябва нещо да направиш, но тялото ти показва болка, като свито гърло, стомах значи разума ти те манипулира, не го прави.

8.   Създаването на дете е случаен процес. На ваше място могат да се родят други типове хора, всичко зависи от случайните комбинации на гени на двамата родителя. Може ли сега майка ви да ви създаде отново същата -?? Не.

Та жените дори не могат променят цвета на очите на детето в утробата им, камо ли някакви наследени болести.

9.   Аз обичам родителите си. Ще излъжа като кажа, че отношенията ни винаги са били лесни, имали сме разправии, периоди, в които не сме си говорили и т. н., но като зрели хора се научихме да се уважаваме и да зачитаме личното си продтранство. И аз не винаги приемам решенията им и те сигурно не винаги са доволни от изборите, които правя в живота си, но тъй като съм над 35 и отдавна не завися от тях в никакво отношение никой не се бърка в живота на другия. Да, майка ми може и да измрънка, че пуша или ям боклуци, но никога няма да тръгне да ми налага мнението си. Пък и би било доста лицемерно, предвид, че до преди 10 години и тя пушеше, а и нейната диета не е от най-здравословните. Баща ми напълно зачита границата и дори и нещо да не му харесва в живота ми, ще си замълчи. Т. е. изградили сме отношенията на база любов, но и уважение. Аз ги приемам за зрели хора, те правят същото. И в същото време винаги можем да разчитаме един на други, защото макар и да не живеем заедно, макар аз да си имам съпруг, ние си оставаме семейство.
Елементарен пример, когато пътуват ходя да им поливам цветята. Не съм длъжна, но знам, че мама си обича цветята и ще се натъжи ако изсъхнат. А тя пък, ако ние с мъжа ми сме заети, ще ни отмени в нещо (примерно да заведе кучето на ветеринар)

10.   Морално и законово дори си им длъжна.
Защо ли? Защото са ти родители, ако са те огледали без да ти нанасят физическо или психическо насилие, ако да ти давали грижа, любов, внимание, и разбира се подслон и храна, то тогава ДА, длъжна си им!
Да, обичам родителите си.
А твойте споделят, че им липсшваш, явно освен като тшхно дете те възприемат и като техен приятел, и може би човек на когото могат да разчитат (или поне те така си мислят, въпреки, че според написаното може и това да не е така).
Това, че никои не те е питал дали да се появиш на този свят е така, и това не е било и не било твое право, че да не искаш, рано или късно няма да си тук, както и всички останали!
А това, че си мислила родителите ти да умрат, НЕ Е нормално.
Имаш нужда от сериозна помощ!
Ще дойде време ще ги търсиш ама няма да ги намериш, защото приятели почти няма в този свят.
Препоръчвам да посетиш поне психолог.

11.   Горките хорица, само ако знаят какво изчадие са отгледали...
От какво си толкова озлобена при положение че добре са те гледали? Или сигурно в това е проблема - нямаш никаква представа какво е да нямаш родители. Толкова много си разглезена че чак си загубила човешкото в себе си. Прави са хората като казват че имаш нужда от психиатрична помощ. Най-нормалното нещо на света е да обичаш родителите си. И щом не си способна на това и желаеш смъртта им значи имаш големи отклонения.

12.   Обичам родителите си, да. И безкрайно съм им благодарна за всичко което са направили за нас. Особено на майка ми която се жертваше във всяко отношение за да сме добре ние, децата й. Обичам те мамо!
Аз се притеснявам как ще им се реванширам и дали ще съумея да ги гледам добре на старини, а това същество тук се моли нейните да умрат! Много се надявам след време и нея да я сполети същата съдба - да отгледа едно абсолютно неблагодарно дете което ще бърза да се отърве от нея.

13.   1 Не знаеш какво е да имаш токсични родители, в случая въобще не става въпросхза глезене, радвай се, че можеш да кажеш имах хубаво детство, защото по статистика между 60 - 70 % от хората не. са имали твоя шанс. И парите не са фактор, а отношението.
10. Нито морално, нито законово им е длъжна за каквото и да било. Който създава дете с идеята, че му е длъжно е много в грешка. И освен това приятелство между деца и родители няма и не трябва да има, защото връзката дете, родители не е на основата на приятелство, а на родова йерархия в която всеки си има своето място. А да иска родителите й да ги няма, показва колко много болка има в отношенията им и в основата не е тя, а те.

17.   10 Такъв закон в България няма, никой не може законово да те принуди да плащаш. В Германия има, плащаш % от дохода си, ако в старчески дом.

18.   Само не знам защо не ми е побликуван коментара, пфф това говори какви хора са тия в тоя сайт, нещастници, дано го прочетете и се засрамите, нищо лошо не казах, а това което това подобие на човек авторката заслужава

19.   Баща ми почина, когато бях малка. Гледахме се цял живот с баба ми и майка ми и ги обичам повече от всичко на света. Не защото трябва, а защото искрено не си представям какво би било да има живот без тях. Семейството е най-ценното нещо в живота - прощавайте, говорете открито, ценете времето с близките си, защото то никога не се връща.

20.   Да, обичам ги. Страх ме е когато си представя, че един ден няма да ги има. , Имала съм спорове с тях. Но съм прощавала. И са ми прощавали. Огромна подкрепа са ми били винаги. И аз винаги ще бъда за тях. А хора като авторката не искам в живота си.

21.   Обичам родителите си.

22.   Аз също искам моите родители да умрат.
Мъж на 37 г с психични проблеми съм...

26.   Е как може да пише така за родителите си. Няма да срещне разбиране от други хора много ясно.
Начинът по който пише е доста странен..
Не, няма да срещне разбиране.
Да отива на психолог.

Каквито и да да те са нейни родители.
Дължи им само уважение.
Добре не ги обича истински разбирам. Но бива ли да излага сама себе си пишейки по този начин.


Разбира се, че има закон който я задължава да им дава пари ако те нямат възможност да се издържат. Да..
Без значение какви са били техните отношения..


Много много не разсъждава добре. Не, не е редно това..

Аз също не мога да кажа че ги обичам но никога не бих се изложила пишейки така за тях..

27.   Не ги обичам, не смятам, че са ми родители след като делят децата си. Много мразя да се прикриват неща зад гърба ми. Може би защото живея далеч от тях, това е причината, но не мисля, че е основно това. Просто в родата явно това е масово отношение и държане, не случайно роднинската комуникация в българина куца.

28.   Не обичам родителите си. Уважавам ги, защото са направили всичко по възможностите си за мен. Но майка ми очевидно има психически проблеми, които отказва да признае, камо ли да потърси адекватна професионална помощ. Съответно, тя унищожи всякаква любов към нея в мен.

Сега, разбира се, купувам и подаръци, помагам и финансово, но иначе се държа настрана и тя не знае нищо за живота ми.

29.   26 Кой е този закон, който задължава да им дава пари? Нещо не защото го знае, дай по който чл. алинея е това задължение.

30.   Споделям мнението ти - аз никога не съм искала да се раждам, просто се е случило поради желанието на родителите ми да се възпроизведат, но и в крайна сметка съм благодарна, че това се е случило, защото имам този живот и мога да го изживея.

Глупавото при мен е, че баща ми офейка още като бях на пет години. Явно дотогава на някои мъже им трае желанието за бащинство. От него реално спомени нямам. Не мога да го коментирам дори, защото не го познавам добре. Нямам почти никакви особени спомени с него, а доколкото разбрах е и мъртъв вече - никой не ме е канил на погребението му, не ме е уведомявал, нямам и наследство от негова страна. Като цяло - неговото семейство не ме счита за част от семейството и това е. Разбрах за смъртта му от роднини от страна на майка ми, вметнаха го в разговор веднъж.

Що се касае до майка ми - тя ме мрази до мозъка на костите си. Одрала съм визуално кожата на баща си, както се казва, и много приличам на него. Поради това, че я е оставил или заради друго, тя ме ненавижда и откакто тя се ожени повторно и си роди друго дете, вече аз станах черната овца у дома. Нещата, които ми е причинявала, просто няма смисъл да ги описвам - дори ме е връзвала за тръбите на парното.
Тормоз всякакъв - психически, най-вече, но и физически.

Единствено баба и дядо се грижеха за мен, но за съжаление починаха и може да се каже, че в момента нямам семейство. Аз съм типичният пример за това как едно нежелано дете се бори с живота и оцелява въпреки това. В момента не говоря с майка си изобщо, не поддържаме контакт. Сестра ми също не търся, защото е същата злоба като майка ми. Нямаме никакъв контакт и ми е добре, ако трябва да съм честна. Сещам се от време на време и ми е гадно, че така са се получили нещата, но е в пъти по-добре така. Всеки си има своя си живот, живеем си отделно и това е.

Та на въпроса директно дали си обичам родителите, бих отговорила с "Не". Няма как да обичам хора, които са преценили да не са част от живота ми или са преценили да бъдат лош пример в него и да ме нараняват психически или физически. Няма как да изпитвам любов към такива хора. Но според мен, ако родителите ти са нормални, грижат се за теб и им пука какво правиш с живота си, липсата на обич към тях може да индикира, че имаш някаква склонност към психопатия.

31.   Авторке, аз те съветвам да посетиш психолог не заради тях, а заради теб. Аз го направих и той ме отрезви още повече. Дори съм много добра и позитивна, на фона на фактите към които се придържах и разказах. Токсични, неглижиращи, ужасно, психологът насочи вниманието ми към детайли и поведение които съм смятала дори за нормални, но всъщност са абсурдни. Тук пишещите са гледани като ", писани яйца" и не знаят какво е тормоз, токсичност и агресия и лесно коментират как ти не си добре. А жертвата си ти.

32.   Трябва да отидеш на психолог.
Според мен, си социопат или психопат.
За тези хора няма оправия.

Лошата

33.   Как да ги обичам, не се грижеха за мен, експлоатираха ме, поставяйки живота ми дори в рискова ситуация, да изпращат 8 г. дете да пресича натоварени улици без светофар за да им пазарува и да влачи торбите в студа, никаква грижа и помощ в училище, не ги интересуваше, че съм 7 ми клас, нямах дрехи, зимата ходех с едно тънко якенце, мръсно, сама си подстригвах косата, никога не са ме водили на зъболекар примерно, да продължавам ли. Нямаше подарък за рождения дни, торта, а имаха пари. Обиди, унижения, подигравки, вменяване на вина в стил, виждаш ли еди кой си учи в иди каква си гимназия, а ти.... , и аз искам ама как да стане, без подкрепата на родителите, бе уроци, кандидатстване. И да ти го говорят това. След 8 ми клас се записах в друго квартал но училище, сама отидох, не знаех на кой свят съм, аз съм дете, нямаш подготовка, отивайки там в новата среда пропуските в образованието ми и знанията ми съвсем лъснаха, болка, срам, гняв, безсилие и баща ми ми казва: поне да се беше записала в центъра в някое училище, афинитет да видиш пак щеше да ти влезе нещо в главата. Бях като пребито оцеляване бездомни куче. Постоянно ми се надяваме да с м благодарна, че може и в дом да съм.

34.   Е че обич не винаги има то е ясно но поне уважение.
Номер 28 разсъждава трезво.

35.   Съгласна съм с лошата.
То е ясно, че не всеки човек гори от любов към родителите си но толкова много злоба и да пише по такъв начин не е редно това.

36.   Да чл. 124 Ал. 5.

37.   36 и какво ще те осъдят ли да се грижиш за тях и да ги издържаш на база този чл. Аз такъв случай не съм чула до сега.

38.   От Авторката

Благодаря за отговорите, дори на тези, които ме определиха като социопат. Истината е, че с родителите ми не могат да се поддържат нормални отношения. Ако бях питала майка ми, сега още щях да живея у нашите, да съм без образование, работа и в никакъв случай - партньор. Щях да служа за душеприказчик, безплатен психолог, емоционална патерица и нямаше да имам грам личен живот. И до днес ми се вменява вина за изборите, които съм направила, за това, че избрах да живея собствения си живот, а не да ги обслужвам емоционално. И до днес ме обвиняват, че живея далече, въпреки че си имам собствена стая в апартамента им, че отказвам да говоря по 2-3 часа на ден по телефона с тях, че изобщо правя нещо различно от това да се занимавам с тях, защото те за мен живеели... Не искам никой да живее за мен! Не искам да съм център на ничий живот, освен на своя собствен!
Ходила съм с години на терапия, за да се отърва от хроничното чувство на вина, което те са ми втълпили. Да, не е било нарочно, да, все пак са се грижили за мен, да, и те не са имали лесно детство - но как да се насиля да изпитвам обич, която я няма?

39.   Е, няма как да се насилиш да обичаш. Никой не е длъжен да обича насила. Всъщност, никой не може да обича насила! Любовта или я има, или я няма. Или я изпитваш, или не.

Очевидно е, че си в токсични отношения с родителите си, съответно трябва да ги отбягваш.

Прости им, отбягвай ги, ако трябва, но не ги мрази.

Не бих те упрекнал за това, че не изпитваш любов към тях, напротив - респект за силата и куража да си го признаеш най-вече пред себе си!

Изобщо не слушай разглезените мамини синчета, които те изкарват социопат и те пращат на психиатър!

Една известна книга на един известен автор започва с фразата: "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему".

За съжаление, уви, не си от щастливо семейство и това е голяма травма. Само от теб зависи да я преодолееш.

Фокусирай се върху прошката, а не върху любовта. Насила хубост не става. Никой не може да обича насила, но да простиш е съзнателно решение.

Аз имам много добри родители и щастливо детство. Още ходим по семейни почивки заедно, но съм забелязал, че задържа ли се по-дълго около тях, започват да ме натоварват с проблемите си, отпускат се и отношенията ни стават леко токсични.

Веднага си бия дузпата, ограничавам дори контактите по телефона и след няколко месеца отново си липсваме, искаме да се видим и да прекараме известно време заедно. Няколко дена...

Може би помага това, че от 18 годишен съм самостоятелен и живея в друг град. Повечето отношения между поколенията са токсични, така че не се срамувай от себе си, че не можеш да ги обичаш насила. Само не мрази, че това ще те съсипе. И не пожелавай смъртта им, моля те. На никое човешко същество не пожелавам смъртта! Фокусирай се върху прошката. Прости и ще ти бъде простено!

40.   Но това е само твоята истина авторке. Ние не те познаваме.
Естествено никога няма да потърсиш вината в себе си..