Потиснати хора
преди: 12 дни, 22 часа, прочетена 550 пъти
Реших да започна една душевна тема, която бих желала да коментират хора, които са препатили или познават такива. Няма нужда от ами намери си хоби или това от вас си зависи и т. н. тук не става въпрос за мотивиране или хейт, а вид подкрепа към този вид хора. Потиснатият човек винаги е преживял нещо. Той не става плах и унил защото всичко му върви наред и е щастлив. Може да е нещо незначително, дори да не му отдава значение, но нещо отключва този страх и това не е страх, който може да се контролира, а се превръща в инстинкт. Често се чуват епитети към хора чехльовци, послушковци, страхливи, задръстени. Много голяма част от тези хора са живяли под контрола на някого или нещо. И какво отключва това поведение страх от себеизразяване, тих глас при някои на публични места или прекалено дебел глас, до голяма степен инфантилност, защото те не са успяли да покажат всичките си емоции като деца и проявяват това поведение до късна възраст
Не се хващайте за думите ми, че не е задължително да си преживял нещо за да запазеш детското у себе си или да си инфантилен, говоря за потиснатите хора. За да не говоря само с факти, ще дам примери, които са малка част от хората, които познавам. Всички те са били под контрол дали от единия си родител, брат/сестра, съученици или хора извън семейството и училището, на които им се лепи етикетите, които изброих. Най-добрата ми приятелка беше щастливо дете, даже на моменти доста й угаждаха и това донякъде я превърна във властна жена. Момчето, което срещна в началото беше по-срамежливия във връзката, не той а тя него чакаше да се престраши към секс и интимност. В началото като си говорихме с нея мислехме, че той е по-затворено момче и не знаехме че всъщност винаги е бил потискан от майка му, която сякаш го объркваше и той не знаеше как да предприема действията си. Понеже е от друг град и в началото тя искаше той да се прибира всеки уикенд, а моята приятелка нищо не казваше, но когато ги посети няколко пъти му постави ултиматум. Избирай майка си или мен и точно тук той остана безгласен. Колебаеше се кой път да поеме и да не разочарова никого. Е все пак приятелката ми успя да му повлияе и донякъде го спаси като го приюти при себе си. След това тя не спря да му се меси и по телефона, без уговорка ходеше да го вижда и тия неща продължиха. Тя ми казваше, че й харесва момчето да я слуша и да я глези, но на моменти й идваше прекалено защото тя не искаше да й бъде личен роб и да няма мъжко мнение. Друг случай доста подобен на този само, че тук познавам момчето. Той явно си прикриваше средата вкъщи и макар, че привидно не се усещаше, че е под контрола на баща си и го е страх щом си хвана приятелка се превърна в същия "чехъл" и макар че всички виждахме у него борбеност, как когато нещо го яфосваше предприемаше действия, това се промени след като срещна жена си. И не е защото много я обича и иска тя да е щастлива. А точно същото поведвние както приятеля на моята приятелка. Обърканост, трудно взимане на решения, чака тя да му каже къде какво и дори в работата си не е знаял как да действа и се отказва бързо. Примерите са много и не искам да ставам досадна, затова от моя опит ще ви кажа. Ако видите човек, който е плах, трудно успява да завърже разговор и не става дума за интроверт, защото и те говорят макар и не много, а страх който е от човека срещу теб, езика на тялото говори, че тия хора са под напрежение или видите неприемливи з амъж/жена пиведение на страхливци, женчовци, задръстени и подибни да не им лепите етикета веднага, защото те не са станали такива по своя воля. Това е онзи пориден страх, който се превръща в неделима част от съзнанието и ако ще и след 10 години лечение с психолози и малка промяна отново си остава. Затова бих желала тези потиснати хора да коментират, за да излеят кое е това, което ги беляза и ги промени. Не е срамно да си потиснат, лошо е да продължат да го правят.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 дни, 16 часа hash: 9e1f8fe6ab

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

1.   Така е, но много хора са абсолютно пасивни и неадекватни. Виж съседната тема, жена на 30 г. и се съобразява с близките си, защото не харесват мъжът с които излиза. Щофза безхарактерност, трябва ли да се съобразява с тях.

 

...

преди: 12 дни, 16 часа hash: 72bb92bf65

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

2.   Да така е.

 

...

преди: 12 дни, 16 часа hash: 4e803afdc6

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Здрасти, ами аз съм такъв и е мнооого трудно, бая тормоз видях от родителите си, станах неспособен да говоря нормално с хора, за интимност въобще пък да не говори. Даже вчера на един бар едно момиче дойде само да ме заговори и почнах да треперя, да ме боли цялото тяло и едвам едвам обелих две думи. В крайна сметка не издържах на болката и се извиних и си тръгнах. Не исках така да става, ама в главата си почнах да чувам неща, които родителите ми са ми казали като как съм недъгав, грозен, как никоя няма да ме погледне. А емоциите са ужасни, толкова много страх, болка изпитвам, все едно ме бият, не искам да е така и се старая, ама явно химията на тялото ми вече е такава. Работя с психолог, ама напредъка е много бавен, даже на моменти никакъв. Винаги или съм гневен или ми е тъжно и ми се плаче, затова като съм сам си в стаята си позволявам да беснея и плача. Няма да изливам душата си тук повече, ако искаш да знаеш за това какво ми се случи, аз съм автора на темата заслужава ли майка ми прошка.

 

...

горе^

преди: 12 дни, 13 часа hash: 9187a64c57

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Темата е от типа изкуствен разум, тоест без смисъл за хората, в обществото.

 

...

преди: 12 дни, 10 часа hash: 858979727b

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Темата е родена от изкуствения мозък, което е програма, тоест хората нямат интерес, на евтиния живот е правилното, така парите стигат, щастието е истина, съвършенство, постигнато.

 

...