Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ти имаш нужда от компетентната помощ на психолог. Просто при вас нещата са скапани тотално, съжалявам.... Ти нямаш първо съпруг и баща на децата си на място, това е едно мекотело, и ти ми говориш за ''щастлив'' брак!!!???? . Къде щастлив? Вечер под завивките?
А това, което става вкъщи, това, което описваш е поведение на едно безкрайно разглезено и невъзпитано хлапе, не познаващо никакви задръжки. За което сте виновни вие, родителите, и двамата. А фактът, че бащата толкова години е пасувал относно възпитанието на сина си, говори зле и за теб- аз на такъв мухльо бих му събрала парцалките и не бих нарекла подобно поведение ''щастлив брак''. Ти явно си една слаба, зависима и несправяща се с живота жена, а вече е твърде късно. Ако въобще се осъзнаеш, би било най-добре да вземеш малкия син и да поемеш пътя си сама с него. Защото скоро и той ще стане като баткото... При вас нещата са тотално, тотално изпуснати и разкапани, съжалявам, но е така. И ще става все по-зле. Ти нямаш идея какво значи здраво възпитание. Просто си нямаш идея-майка да се моли на сина си... Какво унижение си допуснала! Цялото семейство сте за психолог- а дали има и такъв, който може да ви помогне, не знам.

7.   Там ти е проблема, че се чувстваш като дете, не си съзряла като личност и няма как да бъдеш родител с авторитет. По принцип чисто психологическо, когато детето има някакъв проблем, а твоето има, за това са отговорни родителите. То е като огледало на някакви техни проблеми, несправяне с проблеми и т. н. Проблема ти както казах е че самата ти не си съзряла, детето ти усеща че си прекалено несигурна и мекушава и ти се качва на главата. Искам да ти кажа, че годините нямат значение, има хора на по 50 които са чисто и просто инфантилни и се държат като деца, защото не са се научили да се справят с живота и все някой ги е измъквал от проблемите. Не знам при теб как ти е протекъл живота, но определени пак казвам такива хора нямат авторитет пред децата си. Когато едно дете види, че си несигурна, още повече си направила огромна грешка да му се молиш на колене- то си е казало, значи щом ми се моли е толкова безсилна, че мога да си правя каквото искат. Другия проблем е мъжа ти- не чух той да учавства по някакъв начин в това семейство. Или и вие сте на принципа, че мъжа носи парите, а жената възпитава децата. Мъжа ти е трбвало да вземе отношение, и той да се разправи с него, да му покаже докъде може и докъде не. Мисля че и мъжа ти те подценява, както и детето, и то оттам също е възприело това поведение. Как може мъжа ти да вика на теб, че ще се разведете, а не се разправя с детето, това е безумие. Значи ти обираш всички негативи в семейството и ти си виновна за всичко. Съветвам те да отидете на семеен терапевт понеже всички в това семейство имате нужда от помощ. Ти също си за психолог, както и мъжа ти.

8.   Ето - това е един от много малкото случаи, в които хубавият, здрав, питателен пердах би дал отлични резултати и би бил напълно оправдан като възпитателно средство...

9.   И аз ще повторя писалите пд-горе - преди всичко нещата между тебе и мъжа ти, като отношения, не са наред, не може той при такива проблеми със сина му да се дистанцира и с такова безгрижно безхаберие да си гледа телевизия... самата картина стои неестествено: ти вършиш работа из къщата, той седи и гледа телевизия!!??
Вместо да е до тебе, да сте един до друг, за да решите проблема, какво? ! - ти се трепеш и се чудиш за всичко, той си гледа индиферентно телевизия, че и се кара... това не е мъж, а съпруг и баща още по-малко...
За сина ти - не е само до това, че е глезен и невъзпитан. Разбирам те, разбирам ситуацията, но... как си представяш да ти помогнат непознати хора в нета, ако с мъжа ти не се съберете заедно да се борите с този проблем, както казаха и по-горе? ... Разбирам, че не става нито с добро, нито с лошо... но наистина тук трябва по-твърда ръка. Не бой и насилие, не... но наистина спри да му се молиш и да му ходиш след задника да му прибираш чорапите, колкото и да е късно, все трябва отнякъде да се започне. Щом от бебе е бил такъв, не е само до възпитанието и средата... Потърси път към него вътрешно, не да го променяш него, а... някак вътрешно да приемеш нещата, и него, и да мислиш за него с добро, и че това е временно, само един период, и ще се оправи.
Опитай така... иначе психолози и тн. не вярвам да помогнат.

10.   Ще прозвучи грубо, но твоят мъж е мекотело да те напада така след като вижда как се държи хлапето със теб. Разлигавеният хлапак само коланът ще го оправи, но в твоят случай си трябва мъжка ръка.

11.   Жена как ще му се молиш и ще му падаш на колене, я малко хвани се стегни. Като се разлигави вържи му два шамара, накажи го, вземи му всичко любимо, забрани му излизане, телевизия, компютър. Остави го без телефон, без джобни пари тоя сополанко трябва да го държиш из късо иначе тотално ще ти се качи на главата. А за мъжът ти, просто без коментар.

Rebel

12.   Привет на авторката!
За съжаление, когато самите ние сме наранени, трудно можем да видим своите грешки, т.е. когато нас самите ни боли не можем да обърнем внимание на раните, които самите ние причиняваме. Чака Ви много работа и вече не е въпрос на избор, а животът Ви принуждава да преосмислите себе си и битието си. Често боравим с понятия без да си даваме сметка какво стои зад тях. Говорим за щастие без да се замислим щастливи ли сме наистина, говорим за отговорност без да знаем какво означава да постъпваме като отговорни хора и т.н. И на Вас ви предстои да направите точно това - да се погледнете, което не означава, че Вие сте направила нещо умишлено неприятно. Тъй като сте наранена от последиците на неосъзнатите си решения самата Вие имате нужда от помощ, а трябва да дадете такава. Не съм сигурна доколко ще съумеете да се справите сама. Толкова изявеното дразнене от шум вече говори за една напреднала психическа преумора. Тук не става дума толкова за вина, а за причина и следствие и отговорът защо синът Ви се държи така е вътре във Вас. Неприятното в цялата ситуация е, че с подобни неща трябва да се справя обществото, защото в семейството са вдигнали ръце.
Дълбоко препоръчвам книгата 'Малкият тиранин' на Иржина Прекоп, има я в Спиралата - http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%CF
Направило ми е впечатление, че в този сайт пишат хора, които споделят наистина тежки проблеми, очакват решения и отговори, но сякаш всичко свършва с прочетените тук мнения без да се прилагат дадените съвети и много често без да има обратна връзка от авторите за постигнати успехи. Сигурна съм, че всеки има необходимите сили да се справи с 'лошото'.
Успех!

Soul

13.   Виж, проблемът е в теб, съжалявам.

Аз съм по-малката, сестра ми е по-голяма и подобна на твоят син. Майка ми - подобна на теб. Побърка се тази жена.

Още от бебе твоят син е научил, че като прави проблеми, той е център на внимание. Сестра ми като бебе е била страх и ужас - майка е искала да ме абортира, защото такова бебе я е плашило дори, изобщо мисълта за бебе я е побърквало.. Ти го описа - така и с нея е било.
С моята поява проблемите се задълбочават, защото ревността е огромна. Хванала ме е например като съм била много малка (дори не си спомням, може би на 3-4г. ) и ме е изоставила нарочно в много голяма нива с царевица на село. Цял ден са ме търсили - това са огромни масиви. Цял живот майка ми се е занимавала с нея. Не си спомням тя да си е подредила или оправила леглото - у на само крясъци и викания. Измисляше си и болести и нарочно не ядеше, за да привлича вниманието. Така протичаха обядите ни, до последно (да е била на 16 г. ) яж маме, яж маме, моля ти се маме.... И понеже не ядеше, изглеждаше слаба - ама е по-голямата и като ме набие, после лъже, че аз съм я ударила - бой, защото съм била по-яката и съм удряла сестра си.
И все така се е въртяло всичко около нея - следваха проблеми и в училище, и в университет. Аз се изнесох с радост още на 18, за да се оттърва от тази атмосфера, в която израстнах между другото.
Сега нашите разчитат на мен за старини, чакат от нея най-лошото.
Само караници с нея. Майка ми има вече и диабет, и високо кръвно. И баща ми е с диабет, а животът им се върти още около нея.
Какво е решението - ПЪЛНО ИГНОРИРАНЕ, КОГАТО СЕ ДЪРЖИ ТАКА. Просто не му обръщайте внимание.
Когато донесе добра оценка или е подредил - много внимание и награди. Когато се държи така, просто да си ходи в стаята и го оставяте на мира.

Колкото повече внимание му обръщате при маймунджелъците, толкова по-зле става.
Седнете и се разберете с мъжа си - Вие не можете сама да се справите. Нека от сега бащата да е отговорен за възпитанието на това дете, а Вие си гледайте телевизор.
В конкретната ситуация не е трябвало изобщо да реагирате. Продължавате разговора си като с желязен тон казвате - Отивай си в стаята. Веднага.
И никога не се пречупвайте - веднъж наложено наказание, не го отменяйте.
Отивайте на психолог и дори пратете детето известно време при роднини.
Вижте, като дете, израстнало паралелно с такова дете мога да кажа, че аз родители нямах. Всички се въртяха около сестра ми и сега мога да кажа, че нашето семейство друг проблем няма.
Ако не предприемете сега нещо, ще си имате работа един денс с проблематичен тинейджър и възрастен.
Колкото повече се занимавате с него, толкова повече ще ви привлича вниманието по такъв начин.
Направете режим на децата си - да стават и лягат по едно и също време.... просто не оставяйте нещата така, ще загубите и другия си син.

15.   Не му трябва психолог на детето, а му е трябвало възпитание, нали знаее първите седем години са най - важни, е вие сте ги изпуснали. Виждала съм много деца да крещят така по пазарите, да се мятат на пода на магазина защото искат нещо, е това си е ваша вина. Единственните виновни сте ти и съпругът ти, не сте го възпитали както трябва. Как така ще падаш на колене пред него, да не си луда, така си мисли, че има контрол и власт над теб, което всъщност е така, това е била адски груба грешка. Трябва да го превъзпитате, но не САМА и мъжът ти трябва да се включи, що за родител е той, да остави някакво пишлеме да те дразни, той какво мъж ли е или лукова глава, я се стегни и подхвани и мъжа и сина... ако продължаваш така ще загубиш и двамата, единия ще се разведе с теб, а другия ще стане някакъв престъпник...

16.   Сега видях темата ти авторке, интересно повечето коментирали обвиняват мъжът ти, а не се замислят защо един мъж, баща би се отнесъл по този начин към скандалите в семейството си. Някой те съветват да изгониш детето си от къщи това ако го сториш ще е най голямата грешка, детето ти търси подкрепа а ти да го изоставиш.
Авторке няма да те обвинявам макар ти сама да си виновна за държанието на детето. Ще ти дам съвет как да постъпиш ако искаш ти и детето да се оправите. Първо ти си вземи някъкви хапчета за успокоение /мента глог и валерияна/ е добър вариянт билкови и не вредят. После вземи си отпуск /ако работиш/ и го отдели целият на децата си, нека през деня да си с тях да ги наблюдаваш. Създай ред в дома си, седин с децата и обяви промяната обясни, ако не се изпълняват "заповедите" какво ще последва. Сутрин всеки като стане, да си оправя стаята, докато не си оправи леглото и не си сложи дрехите на местата, не излиза от стаята. Преди закуска минава през банята да си измие лицето без измито лице няма закуска, след закуска се поставят задължения на двамата да си почистят масата после зъбите затворен в банята докато не си измие зъбите. След всяко постижение проверяваш и похвалваш при изпълнение, при неизпълнение да продължава да седи. Не си мисли, че някой ще умре от глад дори цял ден да упорства с подредбата на стаята. докато не го изпълни без право на телевизор компютър и каквото и да било друго. Ако имат компютър той не бива да е в стаята им. След това продължаваш с това ако единият измете хола с прахосмукачка другият да измие с стирка теракота или да извади прането от пералнята да ти го занесе до терасата и да изхвърли боклука в контейнера, разделяш им домашните задължения не може ти да вършиш всичко. За похвала ако помагат ще им направиш любима храна за обед, ако не помагат докато не си свършат задълженията и не си измият ръцете не сядат на масата. Превърни къщата си в казарма карцерът да бъде твоята спалня или стая в която няма нищо интересно, в краен случай банята. Говори с строг тон и не прощавай не отменяй наказание преди да е свършена работата която изискваш, наказвай в "карцера" за отношение към теб, час за неприлична дума. Така продължавай сами ще свикнат, прегръщай, целувай и хвали това е наградата им за добро държание.

17.   Очевидно е че детето има психичен проблем, вие не сте ли го водили на преглед? В училище добре ли се държи?
И наистина, този съпруг е ужасен, той по този начин показва на детето че вие нищо няма да му направите, защото беща му ще го защити. Нека тогава като толкова заплашва, той да остане с него на саме за седмица например, да видим после как ще говори.
Ако е възможна да отидетне при психолог, и не саво детето е и вие с таткото и малкото ви дете което постоянно живее в тази среда.

18.   Нищо му няма на детето, за Бога! Какви психолози и психиатри? Може би да-но за майката и бащата. Тези хора какви родители са? Единият абсолютната незаинтересованост. Другият не знае как да се държи със собственото си дете-слаб и безпомощен. Авторке, не те обвинявам и не те съдя, но потърси вината във вас. Поведението на детето е резултат от вашето такова. И никакъв бой няма да разреши проблема!
Ето затова твърдя, че хората не трябва да правят деца, ако не са готови да бъдат родители!

от "Защо снасяте деца? "

19.   Милата... Не знам дали си чела "На изток от Рая". Не искам да те обиждам, но там се споменава в един пасаж за така наречените душевни изроди. Че някои хора просто се раждат чудовища. И че както на нормални родители се раждат ненормални (болни) деца, така и на нормални родители се раждат и душевни изроди. Едва ли вината е в теб, той си е такъв. Аз един път се запознах с едно момче, което ми сподели, че не обича никого, дори сестра си и родителите си. Просто не можел да обича...
Явно твоят син е такъв. Единственото, което мога да те посъветвам е, просто да се опиташ с всички сили да не му обръщаш внимание и да го игнорираш. Това може да му помогне да се озапти поне малко.
Имам дъщеря, бебе е още. Моля се на Господ да не стане като твоя син.

20.   Какви чудовища, какви филми? Сами правим децата си емоционални инвалиди.
Липсата на обич и внимание, подтиква децата към подобно поведение. Една майка не може да дари двете си деца с еднаква доза обич.. не е супа да им сипете по равно. Големият се чувства пренебрегнат и ясно индикира проблем. Разговори, внимание, обич!
Част от проблема се корени в съпружеското тяло - много инфантилно поведение да прехвърля проблема с възпитанието на ОБЩИЯ ви син и да заплашва с развод, чак. Златно правило - никакви скандали пред децата, те трябва да знаят, че родителите им са единни в решенията, които взимат.
Не сте добри възпитатели и педагози.. случва се, но защо не потърсите професионална помощ? Има страхотни семейни терапии. 4ти км. не е място за луди, а за хора с проблеми, точно като вашия.

21.   Съгласна съм, че възпитанието е част от проблема - липсата на такова. От много обич това дете е станало такова - свикнало е да става на неговата и да прави театри.
Поздравявам „Защо снасяте деца“ с това клипче
http://www.youtube.com/watch?v=tf9OAXqFNe4
...
Авторке, както виждаш - не си сама, в цял свят има подобни деца.

22.   21, Благодаря за поздравчето :D :D :D
Връщам жеста http://www.vbox7.com/play:667b71df

от "Защо снасяте деца"

23.   А къде е бил бащата тези години? Гледал си е телевизийка, ми че нали затова е бащата - да поддържа реда е дисциплината.! Късно е вече, изпуснали сте му юздите на малкия, още в първите няколко години се сформира характерът на човека.

24.   Мила авторке, знам че ти е трудно. Но според мен повечето, които те съветват да заведеш детето на психолог са прави. Не защото то е психически болно, а защото според мен има нещо, които седи зад това му поведение. Някакъв пропуск на теб и мъжът ти във възпитание. Някои деца са много по-чувствителни и като изпитват известна доза липса на обич и загриженост стават агресивни. С молби няма да стане.

Не съм сигурна какво точно да те посъветвам, заради това най-добре поговори със специалист. обсъди и проблема с мъжът ти. Не знам защо той седи безучастно- казваш, че имаш хубав брак, но за мен хубав брак не е мъжа да е оставил цялото възпитание на децата на теб.

Според мен имаш шанс да промениш детето си до пубертета, но наистина трябва да разбереш в какво се корени тази негова агресия към теб. Него не го питай, той сам няма да успее да ти отговори, проблема ще да е по-дълбок.

25.   Строгост, наказания, правила, желязна дисциплина.. Като в казарма. Аз не съм привърженик на физическите наказания, но понякога са оправдани. Имам син и дъщеря, тийнейджъри и двамцата, страшна работа е.. Но знаят кой командва, а именно "мама и тате". Мога да Ви дам няколко съвета, при моите деца действат, но моите деца, както те самите са ми казвали, се респектират от мен, а не съм съвсем сигурен, че и при вас е така.. Според мен строгият родител трябва да е бащата. Както каза номер 5, децата се респектират повече от мъжете, а и един мъж на място трябва да се грижи не само за финансите, но и за въспитанието и израстването на децата си, така че Вашия съпруг трябва да започне да се включва активно.
За всяка лоша постъпка, която направи веднага трябва да има последствия - наказания, строго "конско", както го наричат моите деца, в крайни, много крайни случай, ако се наложи и физическо наказание...
Вкъщи нещата стоят така: Ако не си почистят стаите след като им е повторено повече от три-четири пъти, никакво излизане и компютър, преди да са почистили, т. е. колко време ще са наказани зависи от самите тях. Ако веднага се заемат с чистенето няма да има наказание, но ако се инатят (дъщерята има този навик) ще си стоят наказани.
На компютъра се седи до 11 часа, иначе няма да го виждат няколко дни.
Вечерен час: през седмицата 10, 10-30, петък и събота до 12, а лятната ваканция са до най-късно 1:30. (На сина Ви препоръчвам много по-ранно време за прибиране). Ако не спазват вечерния час наказанието е никакво излизане плюс след като изтече наказанието и започнат пак да излизат, вечерния час се смалява драстично, докато не докажат, че са заслужили стария вечерен час (чрез прибиране на време).
За оценките не ги насилвам, но винаги проверявам дали са учили и домашните им написани ли са. Двойки нямат, но не ги убивам дори да са получили някоя и друга тройка или четворка. Човешко е да не се справиш на някой тест или изпитване.
Натрупат ли неизвинени отсъствия наказанието е според вида на провинението. Ако са избягали от час, за да идат на кафе или в мола(щерката само веднъж се усмели да направи този номер), наказанието обезателно ще е по-строго: никакво излизане, без телефон, компютър.. Нещо такова.
След отговаряне или псувни следва "лекция".
Тона, когато са направили нещи лошо, трябва да бъде строг, сърдит, повишен, ако се налага. А ако успеете да ги накарате да се почувстват виновни и да видят защо направеното от тях е лошо и е грешка, то тогава ще сте успели.
Аз лично порицавам децата си само с наказания. Никога не съм ги бил, но и никога не се е налагало да се стига до там. Според мен наказанията от сорта на никакво излизане, без телефон, без компютър, без джобни, да мият съдовете в продължение на няколко седмици, да чистят, намаляване на вечерния час и т. н. са напълно достатъчни. Сина Ви е вече 6-ти клас, късничко е за детските наказания да стой в ъгъла или до стената, докато не се извини, затова ще трябва да пристъпите към тези.
Успех и дано съм помогнал поне малко.

26.   Много акъли са дадени, но много се съмнявам, че нещо може да се оправи преди да се преосмисли ролята на бащата.

Моето усещане е, той е допринесъл МНОГО за поведението на сина на си. От тук - само той би могъл евентуално да обърне нещата. Вместо да му се шашкаш, че щял да поиска развод, обърни нещата - вземи и направо се изнеси. Можеш да предупредиш кратко и ясно,ако си сигурна, че това няма да осуети решението ти. Добре е предварително да си организираш нещата къде би отишла.

Сигурно ти звучи направо страшно точно тази стъпка, моето мнение е, че трябва всичките ти мъжлета у дома да разберат колко си им нужна. Сигурен съм, че не биха издържали и 3 дни и ще ти цъфнат на колене с моби да се върнеш най-малкото да ги храниш. Тогава ще поставиш условието, че първо трябва да те уважават, после да ти помагат участват равностойно в семейните ангажименти.

Знам, че това изключително трудно решение, но ти решаваш - или взимаш крути мерки, или наистина съсипват живота ти и в крайна сметка пак остават наистина завинаги без теб.

27.   Аз съм имала подобен проблем с децата си и имам защото са трудни характери като мен и баща му, повече са взели от ината на баща си... имало е спорове и затова, но ще кажа следното, че компенсирам техния темперамент с много любов, внимание, нежност, музика, песни, танци.. Всичко това е изтощителен труд, който всеки родител трябва да положи за децата си. В крайна сметка резултата е едни усмихнати, любвеобилни и много буйнички деца, да са ми живи и здрави. Слушат ме, но аз играя с тях, споделям, а после редувам и със строгост и изискване да направят някои неща. Мисля, че това трябва да правиш и ти...

31.   абе изгони го това леке сина ти след като не вдява ха че да не е на 4 години за да му се обясява какво бива и не бива да прави. какво чакаш

мен също са ме гонели от къщи отказвал съм се да се прибирам но след като сестра ми се роди всичко се оправи
сега тя е на 10 години и не и правя проблеми

32.   Авторке при първа възможност - психолог! Това не е нормално поведение на дете. Не е!!! Нито е ревност, нито нищо. Това поведение е маниакално.

Все може да прави на пук, все може да не слуша, но не и това.

Аз съм майка на непослушно и хиперактивно дете. Но в момента, в който прекали само трябва да кажа една дума и приключва. Сам усеща кога идва този момент и спира.

Никога не съм била. За мен боя възпитава агресия.

Но 100% съм уверена, че имате нужда от психолог. И то бързо.

33.   Раждате няколко години след завършване, а после се чудите защо нямате авторитет пред децата си. Може да не се чувствамеаме деца физически, но какво знаем за живота? Вината си е само и единствено у вас. Младите родители нямат подход и опит, трябва да узреят психически. Каквото е станало, станало е. Сега си носете тежестите на кръста. Лошото е, че познавам няколко млади семейства, които вече не са семейства. Момче и момиче сключат брак на по 22, сега половин година по късно се разглеждат документи за развод! Има и друг случай, но ще го спестя. Няма здрава основа при младите, а това е най важното. Айде, нека си има гаджета и любовни връзки, ама създаването на семейство е сериозна крачка. Бих мислил за семейство, не когато навърша пълнолетие и се изнеса от нас, а когато натрупвам житейски опит и понауча някоя друга мъдрост. Имам чувството, че всички спазвате някакви измислени обществено-етически правилници. Завърши, стани студент или работи, намери си жена и имай деца... Всички живеете по тия правила, тъжно е.

34.   Жена, я се стегни! Ще му пада на колене, ти акъл имаш ли??? Какъв родител си ти въобще? Ако не се стегнеш и ти и сина ти ще страдате. Да той също, защото ще си остане разглезено хлапе и живота ще му разкаже играта. Съветвам те да му удариш един здрав бой и така докато се научи как да се държи. Той мъж ли ще става или какво? За мъжа ти какво да кажа.... зле е работата. Говори с него пък дано след 12 години най-после разбере, че е баща.

Change

36.   Като гледам историята е доста стара и се надявам вече да си решила проблема, но ако не-търси вината в себе си и в съпруга си, а не в децата. Явно сте ги разглезили прекалено и сега се чудите, че ви се качват на главите. А и съм напълно съгласна с коментар 33, че явно си станала майка прекалено рано и си нямала опита и търпението да гледаш дете. Защото физически можеш да родиш и на 15, обаче за да си истински родител и да възпиташ добре детето трябва самият ти да си пораснал. И нямам предвид физически, а психически да си зрял. Е, ти явно не си била готова и си направила куп грешки. Впрочем не си единствената и при други млади родители съм го виждала. Поради незнанието си как да възпитат детето започват буквално да му се молят за всяко нещо и да му дават награди дори за такива неща, които са напълно ежедневни-като миенето на зъбите. "Ако си измиеш зъбите утре ще идем в парка! " И накрая детето свиква, че заслужава награда и за най-дребното нещо и ако не я получи категорично отказва да прави каквото и да е. И от там следва и проблема. Следващия път когато синът ти започне да тормози брат си не му се моли, а просто му се скарай! Не казвам да го шамариш, твърдо съм против насилието, обаче я му изкрещи веднъж да се стресне! Трябва да изградиш авторитет пред него, защото ти си майката, а той- детето и ако не го направиш сега тепърва ще береш ядове като стане тийнеджър.

37.   Да бе, той ви е съсипал, дето е просто дете, а вие не сте го съсипали за да стане такъв? Едно дете за да мрази родителите си винаги причината е в тях! И аз мразя баща ми, точно защото ме е наказвал и ме е пребивал и с колан и с шамари, с пръчка, резултата е че съм го намразил още повече и сега ако ми посегне ще го ударя и аз, щото съм се научил да се бия по улиците. Не знаете как да се държите с децата си, после те виновни!

38.   АВТОРКЕ запиши сина си на някакъв спорт,явно детето има нужда да израсходва енергията си някъде и няма къде да го прави освен вкъщи .Намерете му някакво занимание!

40.   Номер 31 е прав изгони го от вкъщи докато не си оправи държанието.
Ако откаже да се прибере оставете го на мира
Аз съм изгонван от нашите когато бях на невръстна възраст – 11 години, тогава бях колкото моята сестра



След това имах молба да се прибера в къщи но категорично отказах защото не простих на майка ми за това че ме беше пребила когато имах забележки в бележника за лошо поведение.


и започнах работа на 12 години въпреки това ходех на училище

Сега живея сам със сестра си майка ми живее с друг мъж, когото не одобрявам

Момче на 22

41.   Това са някакви майтапи нали.
Отървали сте го от рано.
Понеделник, сряда и петък одиране с бой от страна на таткото и ще му мине.

45.   №25- не се ли краен?

46.   Прати го на военен лагер. При моят син на 13 годишна възраст помогна много. Сега каквото му се нареди няма неискам немога и т.н.

47.   А какъв е този лагер? Къде се кандидатства и от къде мога да намеря повече информация?

48.   И аз мисля,че детето не се държи адекватно и е добре да го види психиатър,но също така проблемът е и в теб.Ти просто нямаш авторитет,мъжът ти не те подкрепя и синът ти знае,че каквото и да направиш ти ще го отнесеш най-накрая.С бой няма да стигнеш до никъде,мен нашите ме изхвърлиха от нас уж да видя,че не мога без тях...само дето после не спрях да звънят няколко дни на мобилния ми докато не се прибрах-беше смешно понеже майка ми смяташе,че ще ме уплаши и ще седна да и рева на вратата,а после тя плака...понякога като си сбъркал с детето още в самото начало на възпитанието няма какво да се поправиПробвай с психолог мисля,че това е най-добрия вариант,ако искаш да постъпиш като сериозен и загрижен родител.

49.   25 иска ми се ти да ми беше баща и без да ми викаш щях да те уважавам и обичам, уж си строг с децата си а моите родители се държаха 100 пъти по гадно от теб и за това и бях толкова проблемно дете. Надявам се да има повече хора като теб които заслужават уважение и един ден и аз да бъда такъв родител