Весело-тъжна история
преди: 4 дни, 22 часа, прочетена 392 пъти
Живеехме в Сингапур, после в Малайзия (Джохор Бару). Аз с черна като асфалт коса и черни очи, жена ми руса, синеока и луничава. Сина 100 - процентово копие на майка си. Вървя с него по улицата и се шляеме. Жена ми отиде до едни приятели от ЮАР (холандци). Насреща двама полицаи. "Добър ден, това дете от къде го взехте?" Отговарям, че ми е син. А те: "Дайте си документите! Не може такъв черен човек да има такова жълто дете!" Защо аз съм черен, а сина ми жълт остава тайна зад седем печата. Връщат ми документите и променят тона: "Ама как така, човек с черна коса като нашата има такова дете?" Наложи се да обяснявам, че в България има руси, рижави, светло кестеняви и с черни коси.... и като се смесят гените, всякакви варианти са възможни. Те с голям интерес ме изслушаха, след това казаха: "Като се приберем в къщи, ще разкажем на всички какво сме видяли!" Сега, от разстоянието на времето, даже не ми е и смешно. Сина ми се преби с мотор (който аз му купих, тоест аз го убих).... жена ми преди 3 години си отиде от страшен рак на костите. Останаха, снимките и спомените от един пропилян живот. Защо пиша това ли? Не мога да го преживея, не минавам покрай ресторантите, в които сме празнували рождени дни, като отида на гробища, не мога да си тръгна. Да, пред хората играя роля, че всичко е ок, но се чувствам сякаш да ми отрязали двате ръце и нямам идея как се живее без ръце.
P. S. Ако не му бях дал пари да купи това отвратително Дукати, сигурно нищо от това, нямаше да се случи.... знам ли? Все си казвам, че щом не са ме прибрали отгоре, значи имам още дела тук...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 дни, 13 часа hash: 7308aea93e

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Не може да се обвиняваш затова, че си дал "криле" на синът си. Ако беше го гледал под похлупак като затворник нямаше да е по-добре, жив може би, но не живеещ. Знаеш ли, много хора се страхуват от смъртта, но никой не се пита "а аз сега живея ли"? И смисълът не е "съществувам ли" разбра ме, нали? ! По-леко е когато започнеш да си спомняш онези моменти, които те усмихват като случката в Сингапур :) А после и се замисля, че си е отишъл щастлив, като проводник на вятъра... С вятъра, директно в дома си. Бил е за малко, но те е научил на много със сигурност. Благодари му за това и времето, което е прекарал с вас, теб и съпругата ти. Разкажи и на нея, вярвам, че ни чуват от техните си дименсии. Ние тук не сме с достатъчен капацитет да ги чуем или разберем някои знаци от тях, но те ни чуват. Топла прегръдка от мен!

 

...

преди: 4 дни, 3 часа hash: 7a8e4f2dc2

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Извън всичко, което могат да поберат умовете ни, има някои необясними сили и неща, които просто няма как да побере съзнанието ни. Докато се обвиняваш с “Аз го убих”, ще преживяваш още повече тъгата. Не казвам, че ще мине от раз, но приеми, че това е била съдбата му. Да си представим, че той не е имал мотор, а в злощастния момент, взима назаем мотор на приятел и се случва отново трагедия.. тоест, това е негова съдба, а ти, обвинявайки се, се съсипваш. Моето мнение е - опитай да се изцелиш от вината, а и друго, на човека, който смяташ за най - доверен и близък, сподели всичко, човек увеличава силата си, когато може да разкрие как се чувства.

 

...

преди: 4 дни, 2 часа hash: 3504ac6036

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   тази история истинска ли е? настръхна ми косата

 

...

горе^

преди: 3 дни, 13 часа hash: db929c5128

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Човек давай напред, търси си жена, създавайки деца, само не се отчайва!!!

 

...

преди: 2 дни, 15 часа hash: 89c0d0f8c2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Измислица е сигурно, игнор.

 

...