Внушаване на вина
преди: 1 ден, 3 часа, прочетена 170 пъти
Здравейте! Накратко, студентка съм в първи курс. Въпреки че можех да уча в родния си град, избрах да замина за столицата заради по-добрите перспективи. Родителите ми ме подкрепиха всякак - морално, финансово и т. н., за което съм им много благодарна. Но откакто заминах, всеки път, когато се чуем с майка ми, тя плаче по телефона и повтаря колко и липсвам, колко пусто е вкъщи без мен... След всеки разговор се чувствам смазана. Тя никога не ми е казвала директно:, , Не искам да заминаваш", но знам, че го мисли. Не мога да се съсредоточа върху лекции, социализация, изобщо нормален студентски живот, защото постоянно ме гложди чувство за вина. След всеки разговор все по-малко искам да се занимавам с майка ми, омръзна ми да слушам едно и също, което допълнително подсилва усещането, че съм ужасна дъщеря. Вече съм на ръба да избухна и да прекъсна всякакви контакти с майка си, просто нямам сили да слушам:, , Много ми липсваш, какво ще правя без теб ", сякаш съм заминала на война, а не да следвам. Не разбирам защо го прави - очаква, че ще се откажа от мечтите и живота си, за да не се чувства самотна? Какво да правя? Как да запазя добрите си отношения с нея, без да си съсипвам психиката? Възможно ли е? Нормално ли е родител да е толкова вкопчен в детето си, че буквално да не знае какво да прави със себе си, когато то напусне родния дом?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 18 часа, 58 мин. hash: 4e32a0df57

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Пускай си го покрай ушите, съвсем сериозно. Нищо не можеш да направиш.

 

...

преди: 18 часа, 22 мин. hash: c26395ba82

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Забележително, че като жена ти е трудно да схванеш типична женска психика, и то на майка си... Всяка жена обича да се оплаква. Заради самото оплакване. Нищо не очаква, нищо не мисли, нито какво ти да правиш, нито какво тя да прави. Не търси решения, не вижда решения, просто обича да се оплаква, а ти трябва да я слушаш. Ако не я слушаш със съчвуствие всеки път, значи не я обичаш. А каква и е реално драмата? Като повечето жени, не си е създала собствен живот, собствени цели, живее в една кутия от която не иска да излезе и само се оплаква. Тук виждаш и един друг факт - мъжете и жените не са "партньори" или "приятели". Събират се заради хормони, правят едни деца, и като тези деца напуснат... нищо вече общо нямат. По някое време, доста жени го осъзнават и се опитват да излязат от това положение. Това за жена значи да обвини някой друг (тя винаги е перфектна) - я мъжът, че тоя я е заковал у дома, я децата, че е трябвало да ги гледа. Та това е следващата фаза която можеш да очакваш - преминаване в другата крайност, да реши на дърти години да се "наживее". Но нещо по средата - никакъв шанс да се случи...

 

...

преди: 17 часа, 54 мин. hash: c5f6ff006f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Това е манипулация. Хората манипулираме постоянно, още от деца. Не винаги е съзнателно или с някаква ужасна користна цел, просто го правим, защото така получаваме това, което искаме. В случая майка ти иска да си при нея - дали от самота, дали защото е свикнала с теб и сега и е трудно, че не си вкъщи, тя си знае. Каквато и да е причината не оправдава поведението и. Не съм родител, но съм чувала, че не знаеш какво е страх докато не ти се роди дете. Представям си колко се притесняват дали си добре и не се съмнявам, че липсата ти е изключително осезаема. Това обаче е нещо нормално, с което всеки родител трябва да свикне. Децата растат и поемат по своя път. Ти няма за какво да се чувстваш виновна, защото нищо нередно не правиш. Майка ти да не би случайно цял живот да не се е отделяла от полата на баба ти? Баща ти цял живот ли ходи под ръка с майка си? Та това не е нормално, нито здравословно. Говори с нея. Сега е момента да поставиш граница. Просто и кажи това, което си написала тук. На такива родители трябва да им заявиш ясно, че минават границата на нормалното, защото иначе цял живот ще те контролира чрез вменяване на чувство за вина. И пак повтарям, не си нито ужасна дъщеря, нито правиш нещо лошо. Майка ти просто има нужда от един wake up call, че не си на 5 и си отделна личност, която заслужава възможност да бъде нормален млад човек и да следва мечтите си.

 

...

горе^