 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Внушаване на вина
преди: 1 месец, 20 дни, прочетена 458 пъти
Здравейте! Накратко, студентка съм в първи курс. Въпреки че можех да уча в родния си град, избрах да замина за столицата заради по-добрите перспективи. Родителите ми ме подкрепиха всякак - морално, финансово и т. н., за което съм им много благодарна. Но откакто заминах, всеки път, когато се чуем с майка ми, тя плаче по телефона и повтаря колко и липсвам, колко пусто е вкъщи без мен... След всеки разговор се чувствам смазана. Тя никога не ми е казвала директно:, , Не искам да заминаваш", но знам, че го мисли. Не мога да се съсредоточа върху лекции, социализация, изобщо нормален студентски живот, защото постоянно ме гложди чувство за вина. След всеки разговор все по-малко искам да се занимавам с майка ми, омръзна ми да слушам едно и също, което допълнително подсилва усещането, че съм ужасна дъщеря. Вече съм на ръба да избухна и да прекъсна всякакви контакти с майка си, просто нямам сили да слушам:, , Много ми липсваш, какво ще правя без теб ", сякаш съм заминала на война, а не да следвам. Не разбирам защо го прави - очаква, че ще се откажа от мечтите и живота си, за да не се чувства самотна? Какво да правя? Как да запазя добрите си отношения с нея, без да си съсипвам психиката? Възможно ли е? Нормално ли е родител да е толкова вкопчен в детето си, че буквално да не знае какво да прави със себе си, когато то напусне родния дом?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 4e32a0df57 |
|
1. Пускай си го покрай ушите, съвсем сериозно. Нищо не можеш да направиш.
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: c26395ba82 |
|
2. Забележително, че като жена ти е трудно да схванеш типична женска психика, и то на майка си...
Всяка жена обича да се оплаква. Заради самото оплакване. Нищо не очаква, нищо не мисли, нито какво ти да правиш, нито какво тя да прави. Не търси решения, не вижда решения, просто обича да се оплаква, а ти трябва да я слушаш. Ако не я слушаш със съчвуствие всеки път, значи не я обичаш.
А каква и е реално драмата? Като повечето жени, не си е създала собствен живот, собствени цели, живее в една кутия от която не иска да излезе и само се оплаква. Тук виждаш и един друг факт - мъжете и жените не са "партньори" или "приятели". Събират се заради хормони, правят едни деца, и като тези деца напуснат... нищо вече общо нямат. По някое време, доста жени го осъзнават и се опитват да излязат от това положение. Това за жена значи да обвини някой друг (тя винаги е перфектна) - я мъжът, че тоя я е заковал у дома, я децата, че е трябвало да ги гледа. Та това е следващата фаза която можеш да очакваш - преминаване в другата крайност, да реши на дърти години да се "наживее". Но нещо по средата - никакъв шанс да се случи...
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: c5f6ff006f |
|
3. Това е манипулация. Хората манипулираме постоянно, още от деца. Не винаги е съзнателно или с някаква ужасна користна цел, просто го правим, защото така получаваме това, което искаме. В случая майка ти иска да си при нея - дали от самота, дали защото е свикнала с теб и сега и е трудно, че не си вкъщи, тя си знае. Каквато и да е причината не оправдава поведението и. Не съм родител, но съм чувала, че не знаеш какво е страх докато не ти се роди дете. Представям си колко се притесняват дали си добре и не се съмнявам, че липсата ти е изключително осезаема. Това обаче е нещо нормално, с което всеки родител трябва да свикне. Децата растат и поемат по своя път. Ти няма за какво да се чувстваш виновна, защото нищо нередно не правиш. Майка ти да не би случайно цял живот да не се е отделяла от полата на баба ти? Баща ти цял живот ли ходи под ръка с майка си? Та това не е нормално, нито здравословно. Говори с нея. Сега е момента да поставиш граница. Просто и кажи това, което си написала тук. На такива родители трябва да им заявиш ясно, че минават границата на нормалното, защото иначе цял живот ще те контролира чрез вменяване на чувство за вина. И пак повтарям, не си нито ужасна дъщеря, нито правиш нещо лошо. Майка ти просто има нужда от един wake up call, че не си на 5 и си отделна личност, която заслужава възможност да бъде нормален млад човек и да следва мечтите си.
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 6b3fa8b2fb |
|
4. Недей да се поддаваш, колкото да ти е мъчно. Сега си млада и трябва да се развиваш, да си оправиш собствения живот. Майка ти си е имала нейната младост и възможности и каквото направила, направила. Няма да става по-млада. Ти трябва да се погрижиш за себе си, колкото по-отрано, толкова по-добре. Просто с времето иска не иска ще свикне. Обясни и, че това че си в друг град не значи, че се разделяте и все пак ще се виждате по празници или когато можете. Но в никакъв случай не се поддавай, защото накрая ще си пропилееш собствения живот, ако се върнеш при нея да речем. Тя какво иска да се върнеш и да и стоиш до полата докато умре ли? Давам ти за пример мой чичо. Майка му много привързана към него, той живееше с нея и баща му. Майка му все разправяше - ако не беше Х. не знам какво щяхме да правим. На него му се отвори една възможност да замине в чужбина да си уреди живота там. Е не замина, защото как щял да остави майка си тук. Можеше да и праща пари и оттам. Е резултата накрая е, че нито замина, нито тук си оправи живота, не се ожени и досега е с майка си. Вече е стар, а тя много стара грижи се за нея на легло е тя и така. Един пропилян живот за да угодим на мама.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 670aa41cfb |
|
5. Авторке майка ти страда от синром на празното гнездо (прочети за този синдром), което е напълно нормално. Съвсем не е нужно да чувстваш вина, с времето ще й мине, просто трябва да изтърпиш, емоционалните й телефонни изблици, особенно щом се грижат за теб.
|
...
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 4180df1083 |
|
6. Прочети книгата токсичните родители, и какво е синдром на празното майчиното гнездо. Ти не си виновна, редно и правилно е да поемеш своя живот, порасналото дете трябва са се отдели. В книгата описват много хубав диалог точно по твоя случай.. На майка ти ясно и казваш, мамо стоп, ти ме мачкат и ме дърпаш назад, аз с м голяма и ти трябва да ме пуснеш да живея моя живот, а ги да имаш свой живот. Аз не издържам на твоя натис, ти ме съсипваш. Не трябва да влизаш в това й, но трябва да поставиш граници с любов и канегоричност. Но прочети книгата и за този синдром. Мама хеликоптер иска да е фактор и да ке грижи за някой, тъпят приемни семейства, едно добро решение да даде на някой любов, който има нужда.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: e306dcc362 |
|
7. Виж, на теб като дете задачата ти е да станеш самостоятелна, да взимаш решения за своя живот и да отговаряш за тях. Задачата на родителите е да си отгледат децата и постепенно да се адаптират към тяхната липса, когато порастнат и започнат да правят горното. Особено за майките е трудно, тъй като те отнасят повечето слугинаж и времето им е било запълнено с обслужване на семейството и дома.
На майка ти директно трябва да й казваш, че те тревожи, сърцето ти е свито и тя трябва да си намери собствена рутина. Бъди твърда, ако трябва я прекъсвай или директно й кажи, че ако мели непрекъснато едно също, ще се обажаш по- рядко. Кажи и че си им благодарна, че си добре, че не си болна, както и те и че имаш важни неща, в които да се концентрираш. Тъй като имах майка, която вечно се правеше на жертва, без да отчита, че й помагаме, че сме до нея и т. н, много добре разбирам в какво положение си.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 3bc0bb6cf6 |
|
8. Пък нашите се разсърдиха, че първи курс се прибрахме по празниците. После нямат вече оттърване от нас. Жал ми е за тях, чак. Ама какво да се прави.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: a76ac4dae1 |
|
9. О не звучи никак добре тая история, вменява ти чувство за вина, вместо да се радва за теб. Поговори сериозно с нея, когато се прибереш в родния си град ( предполагам, че понякога ви навестяваш ). Съвета ми е, ако и е толкова тежко, че си заминала да си намери друг отдушник на така задушаващата любов - да гледа цветя, градина, папагалче, да ходи на йога, знам ли.. да си насочи целия тоя поток от енергия, която е така лоша към нещо позитивно!
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 03868f3847 |
|
10. Голяма ревла е майка ти. Това не е нормално.
Взела си правилното решение да бъдеш по-самостоятелна и по-далече.
Контролиращите родители обсебват живота на децата си.
У дома мъжът ми е такъв, но добре, че аз не съм.
ГоляРесеше пред мен всеки ден, когато детето спечели конкурс и замина на обучение в чужбина, само за седмица с други съученици. Без детето домът ни бил пуст, какво щял да прави сега.
Та трябваше да го отърсвам от тези му състояния. Говорех му, че З мен е много по-важно детето да е самостоятелно и да не е вкопчено в нас, а какво по-хубаво от това, че е спечелило конкурс и цялото пътуване и обучение е безплатно.
Трябваше постоянно да повтарям да се радва на успехите на детето и че всяка самостоятелна изява. Какво по-хубаво от това да се оправя без нас. Това може само да да го радва.
Е, накрая, когато детето се върна доволно и щастливо, и с въодушевление разказваше за всичко преживяно, рдвльото Най-после призна, че съм била права и че това е било много полезен опит за детето.
И твоята майка ще се научи.
Следващият път й кажи, че ще се видите по Коледа с само след месец и половина.
|
...
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 5325d90524 |
|
11. Очевидно си също толкова чувствителна, както майка си, щом се чувстваш смазана.
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 6d8f3a240f |
|
12. Е жената нищо лошо не е казала. Чувства се зле самотна. Какво не може с детето си ли да сподели чувствата си. Споделя й че се чувства зле самотна е. Не виждам някакъв проблем аз. Какво да се преструва на щастлива ли.
Просто авторката се чувства виновна но това да си само мисли на авторката. А.
Нали майка й не е казала директно айде идвай си че съм самотна..
Толкова ли не може авторката да каже.
Да, мамо и ти ми липсваш много но аз трябва да уча да се развивам..
Докато ме няма и ти се занимавай с нещо приятно. Излизай с приятелки, намери си хоби нещо такова.
Като съм по-свободна ще дойда да те видя. Тъкмо ще има за какво да ти разказвам и т. н.
Отива и й прави подаръци. Или то пък не пречи да говори с майка си по телефона мм. И пък по възможност често да се виждат.
Да както един човек написа майка й просто се оплаква, споделя чувствата си но авторката си мисли друго по свой начин.
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 6d8f3a240f |
|
13. Ако аз знам че майка ми страда за мен бих й пускала картичка бих я зарадвала с нещо. Всеки ден бих й се обаждала и бих говорила много с нея.
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: 4da2708855 |
|
14. От авторката
Общувам с майка си, виждаме се, чуваме се, пишем си, но този постоянен рев "липсваш ми" ме побърква. Може би защото съм доста практичен човек и реална полза от оплакване не виждам, все си мисля, че тя очаква да направя нещо (т. е. да се върна при нея)...
Благодаря на всички за отговорите!
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: da031f3107 |
|
15. Но тя е майка просто споделя чувствата си..
Когато станеш майка ще я разбереш напълно.
Тя е майка, която не е свикнала може би да се разделя с детето си..
Тя се притеснява за теб.
Кажи й че и тя ти липсва много но докато се видите може да прави неща, които й доставят удоволствие.
Знам ли измислете нещо приятно за правене докато те чака да си дойдеш ти.
Кажи й че в момента е важно да се съсредоточиш в образованието си.
Майка ти не очаква разбира се да зарежеш образованието си просто й е трудно да свикне без теб. Ще си намери интересно занимание.
Постави се на нейно място.
Това са си твои мисли очаквания че иска да си зарежеш образованието.
Просто й е трудно в момента..
А.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
