Дъщерите му почти се нанесоха у нас
преди: 20 часа, 10 мин., прочетена 145 пъти
Живея с приятеля си, който е разведен и има две дъщери на 17 и 14. Съдът е определил да са при майка им, а той да ги вижда веднъж седмично. Но голямата все по-често идва у нас, седи, дори остава да преспива и през седмицата. Не стига това, ами и малката започна да забравя да се прибере у тях. Отгоре на всичкото започнаха да си канят и съученици, дори и купони се вихрят. Приятеля ми в това отношение е пълен пас. Дори сякаш му е кеф че тези двете са в къщи. Майка им също нищо не прави. Ако остане някоя, а вече все по-често и двете остават да преспят, само се обажда на бившата си че момичетата са у него, няма се прибират и толкова. Всяка си има отделна стая, добре че апартамента е четиристаен, та дневната е свободна. Излишно е да споменава че се държат сякаш са си у дома. Имат си ключове и си пристигат когато им скимне. Вече не знам как да говоря с приятеля ми. Нямам нищо против да ги вижда веднъж седмично, но да си идват у нас когато си искат и да тръгват когато си решат е прекаленно. Вярно че апартамента е изцяло на приятеля ми, но все пак има някакви граници. Аз не съм била семейна, нямам деца, и просто не знам как да би реагирал един родител, ако му кажа че това положение не ми е приятно.
Ако има значение аз съм на 42, а приятеля ми на 41.