Раздяла
преди: 3 часа, 3 мин., прочетена 57 пъти
Здравейте,
историята ми е доста дълга, но ще опитам да споделя накратко:
Ж. на 28г съм и все не ми върви в личния живот. Кариера съм постигнала. На 24 се запознах с един мъж, мислех че той е моят човек. Живяхме заедно 4г. Беше работохолик и от началото още все се карахме. Той казваше, че момента му бил такъв а аз все очаквах да се промени. Беше студен към мен не ми обръщаше внимание аз бях сама във всяко едно отношение и физическо и емоционално. След 2 г забременях. Мислех че ме обича щом ми е направил дете и че това ще промени нещата. Той все се интересуваше от бизнеса си и аз бях винаги на заден план. Мислеше, че детето не е от него, но накрая го призна. Докато малкия навърши 1г бяхме заедно, но аз все сама и изнервена че не ни обръщаше внимание. Работище до -22-23ч всяка вечер. И събота в неделите почна да почива. Напоследък много се карахме заради това. Като цяло имаме и различни приоритети в живота. За мен семейството беше най важно, а за него явно бизнеса. Малко преди да се разделим бях за втори път бременна. Единствено аз и Господ знаем че детето си беше негово. Правихме си напук, аз също до пуснах грешки и то нарочно му правех напук защото ме дразнеше. И една вечер той просто не се прибра. Искал свобода, задушавала съм го тормозила съм го явно се уплаши че може да имаме още 1 дете и така приключи всичко. Аз започнах да пуша повече и за седмица плода беше спрял да се развива.. Беше ужасно но в тази ситуация може би за добро. Аз исках ако всичко е наред и е здраво да го родя но едва ли това щеше да ни събере.
Сега когато пиша това вече 3 месвца сме разделени. Аз бях принудена да напусна апартамента, в който живяхме - собственост на неговия баща. Не исках да се връщам в друг град при родителите си. Трябваше спешно да се върна на работа и да намеря квартира, поради това оставих детето на него. Той се върна при майка си и брат си и тя му помага. Просо нямаше как да го взема с мен на улицата. Баща му ни изгони и двамата за 1 ден. Буквално с два чувала в колата бях и не знаех на къде. 1 месец бях в таванско помещение със съквартирантка и виждах детето само за няколко часа. Бях в депресия и не исках да правя нищо. Молих му се да се съберем, той постоянно ме обвиняваше мен за всичко, не искаше да разбере и неговите грешки и просто не иска да се съберем решението му е твърдо. Намерих си друга самостоятелна квартира. И в момента взимам детето петък вечер и го връщам в неделя, защото не посещава редовно ясла още не е свикнал и на мен ми е трудно да работя и да го гледам, а няма как иначе. Той е пуснал искова молба за родителски права и то не защото иска детето, ами защото според него аз не съм го искала и нямал избор. Аз каква майка съм и съм го зарязала. А то не е така никога няма да го оставя. Просто за момента е трудно. Детето е на година и 3 месеца. В много лоши отношения сме и чакаме делото.

Наред с всичко това имам усещането че имаме някаква лоша енергията (магия) ли не знам направена и затова ни се случват лоши неща. Мнгоо ме боли и ми е гадно за всичко това.
Възможно ли е. Искам да отида при някой, който наистина познава и може да ми помогне. Искам ако има нещо лошо то да се изчисти. Кара ме да си мисля така, защото още като беше малко детето на 2месеца имаше период, в който все бяхме по болници. Мъжа ми не искаше да се качват снимки във фейсбук и т. н.. аз все като качвах нещо и все се случваше лошо после. Затова си мисля, че има нещо. Сякаш нялой ни е завидял. Ние живеехме нормално и не сме се лишавали от нищо. Просото аз все бях недоволна, мрънках и вероятно за това го отблъснах. Но не получавах това, което трябваше от него като отношение и внимание :( беше ми тежко.
Според вас има ли такива неща като лоша енергия, бихте ли ми препоръчли човек в района на Гр. Пловдив, който да е добър и наистина да има дарба и развали подобно нещо?