Хванах майка ми да плаче
преди: 1 месец, 20 дни, прочетена 542 пъти
Майка ми от доста време се държи доста странно и инфантилно. Наскоро я хванах да плаче, може би това е причината за поведението й. Когато я попитах дали е добре, тя каза, че е добре. След кратък спор, накрая не призна, че се чувства зле, ама каза, че животът е такъв и така е устроен светът. Предложих й да я заведем при някой специалист. Тя отказа. Каза ми, че е добре, и че няма нужда от такива неща. Накрая ми каза, че ще отиде, ама беше, само за да млъкна. Какво да правя? Имам чувството, че плаче всяка вечер. От доста време е така и с времето все по-зле е, личи си, и без да я виждам да плаче, защото тя се опитва да не го показва пред мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 19 дни hash: 1188c2c7f4

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Всички жени са така. Ту се сърдят, после почват да реват. Моята майка също е така, в началото ми влияеше зле, беше ми гадно. После свикнах и като реве просто я оставям да реве.

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: a7519cd400

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Може да е "любовна мъка" дай и пространство, но я наблюдавай все пак. Предполагам няма баща наоколо щом не го споменаваш. На колко години си?

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: b2713193ea

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Говори с нея, не се карай, има причина за да плаче

 

...

горе^

преди: 1 месец, 19 дни hash: 8e9cad2620

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Има си причина, разбира се! Не иска да ти я сподели. Даже не психолог, дори психоаналитик трябва

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: e68d4a969c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Жените обикновено плачат заради нещо в личния живот/любовта. Обича ли жената и знае ли, че е обичана, всичко друго може да се нареди и се нарежда, колкото и усилия да са нужни. Също така продължителният плач може да е белег на чувство на вина за нещо, може би от миналото, което я терзае. От думите, които си писал тук "такъв е животът, така е устроен светът", ми изглежда, че иска да направи нещо конкретно, а не може; може би е минало много време или пък тя самата няма достатъчно сила, за да се справи с решението. Също така, на каква възраст е? След определена възраст човек се замисля за това, че е тук само временно и това го безпокои. Казваш, че се държи като дете. Уплашена ли е или само тъжна? В никакъв случай не пренебрегвай поведението й; В България ходенето на психолог не е особено популярно; освен това, този човек я вижда за пръв път, какъв съвет може да й даде на база на няколко прочетени книги и дипломата по теория от университета? Колкото и да е професионален, не е ли преживял нейната болка, няма да я разбере изцяло, а тя се нуждае от разбиране и помощ от някой, който е преминал през същото и го е преодолял. Това е моето мнение и не държа да е правилно, но помисли над него. Има ли майка ти близки приятели, някого, с когото да сподели? В крайна сметка, едно е да поговориш с някого в домашна, близка обстановка и съвсем друго - с непознат в чужда среда. Има и друг вариант впрочем - ти решаваш дали да го предприемеш - разговор със свещеник. Тези хора са чули какво ли не в живота си, няма начин да не са говорили с човек със същия проблем, при положение, че хората като цяло се вълнуват от едни и същи неща. Ако става дума за нещо екзистенциално, това според мен е по-добър вариант от психолог, защото вярата дава надежда, а психологът ти обяснява научни теории. Ако сте от малък град, можеш да я закараш в съседен град, където няма да я познават (въпреки че по принцип свещениците са длъжни да пазят тайната на изповедта) и ще може да се отпусне и да говори спокойно.

 

...