Как да помогна на майка си да излезе от черупката
преди: 12 часа, 4 мин., прочетена 80 пъти
С мама много се караме, въпреки че се виждаме 2-3 пъти в годината. Постоянно и за всичко. Ние сме твърде, твърде различни, въпреки, че сме родни майка и дъщеря. Тя цял живот е живяла на село, до 45 години, в последните години е в града, но тя не може да ходи никъде сама. На 52 е. Единствените и идлизания са кварталния магазин и спирката за автобуса - работи. Страхува се от супермаркети, пешеходни пътеки, банки, институции и тн. Сама не може да пресича пътя. Много я беше страх преди, веднъж я е блъснала кола с нов шофьор. Леко се е разминала, но достатъчно, че да и стане фобия. С технологиите е скарана, не може да ползва телефон, дори интернет. Да не говорим за компютър. На телефона само говори, гласи аларми и гледа, каквото и предложат социалните мрежи в лентата. Аз и направих с цел да понаучи това онова, ама за 9 години не стана. Не може да търси нищо, нито да добавя, следва и тн. Има невероятно закостеняло мислене и за много неща не е права, често не иска да поглежда от чужда гледна точка. Има основно образование от селско училище. Не се бори с нищо, не си отстоява правата, много е скромна и тиха навън. Една на друга си изкарваме нервите вкъщи, като се видим. Аз също съм живяла и оше живея тежко, селото много ми отне, а и не само то. Много си обичам мама въпреки проблемите, но искам да и помогна да живее добре, да се цивилизова и поне донякъде образова, но тя сякаш не иска. Като започна да говоря по темата, казва, че си е такава и се репчи. Не излиза дори да има с кого. Как да я изкарам от черупката? С годините май става все по-зле. Сърцето ми се къса като знам, че живее така, но още повече ми бърка в здравето нейният характер и манталитет "каквото - такова". Дойдох за празниците в малкия град Габрово, който за мама е голям и от една седмица в повечето време се караме. Аз - една луда и изтормозена от живота, от друга страна мама, която вече описах как живее. Искам да и помогна да пребори страховете, да живее добре и спокойно, да е щастлива, да се чувства добре и самостоятелно. Не е вариант примирението, защото искам да живее, не да съществува и зависи от други хора. Поне сега да бъде щастлива. Досега цял живот е работила като вол и страдала, време е за НОРМАЛЕН ЖИВОТ. Мислила съм да я водя при психиатър, или психотерапевт, но тя няма да пожелае. Не сме го коментирали, но предварително ми е ясно, какво би отговорила. Хубавата новина е, че мама има приятел, който и помага за много неща и е от града. С него върши това, което не може сама. Например, да плати сметките в Изипей. За съжаление, обаче, по някаква причина още не и е помогнал да се цивилизова. Не знам как да действам, още повече, че живея далеч, ама знам, че е крайно време за промени и трябва да намеря път за излизане от това състояние на майка си. Ако някой има опит в такива случаи, ще се радвам да сподели. Благодаря! Весело посрещане на Новата година!