 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Oтношенията ми със семейството на жена ми
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 832 пъти
Здравейте!
Мъж съм на 29 години. Преди девет години се запознах с жената, която днес е моя съпруга – жената, за която винаги съм мечтал и която чувствам като своя сродна душа. Още в началото на връзката ни знаехме, че искаме да заживеем заедно, да имаме свой дом и да създадем семейство.
По онова време работехме в чужбина и събирахме пари, за да си купим къща на село – мечтаехме за по-близък до природата начин на живот. Един летен сезон се върнахме в България с ясната идея да започнем да търсим нашия бъдещ дом. Споделихме плановете си със семействата си и именно тогава започна дългата и трудна сага – пасивното, но настойчиво налагане на мнението от страна на семейството на жена ми.
Докато ние търсехме къща, родителите ѝ решиха, без да бъдат помолени, да поемат нещата в свои ръце и също започнаха да търсят дом вместо нас. Тъй като живеехме в различни градове, се виждахме основно през уикендите и тогава ходехме на огледи заедно. Един ден, докато аз бях в моя роден град, а тя – в нейния, жена ми ми се обади и ми каза, че родителите ѝ са намерили „нашата“ къща и са готови да я купят.
За мен това беше много странно и неприятно – как така без да съм присъствал и без дори да съм видял къщата, вече се взима решение за дома, в който планираме да изградим семейството си. Благодарен съм на жена ми, че тогава ме подкрепи и им каза, че това е голяма крачка и че най-малкото трябва и аз да присъствам. Благодарение на нея къщата не беше купена веднага.
По-късно отидохме заедно на оглед – харесахме я, но се оказа, че не ни достигат малко пари. Аз предложих да поработим още известно време в чужбина и след година да я купим. Тогава жена ми ми каза, че родителите ѝ искат да „помогнат“ и да платят липсващата сума. Като 23-годишен тогава нямах нужния житейски опит, за да осъзная в какво се въвличаме, приемайки тази помощ.
Днес разбирам, че тази „помощ“ постави началото на модел, в който родителите ѝ започнаха да поемат водещата роля във всички важни решения, а аз постепенно започнах да се чувствам излишен. В деня на покупката на къщата дори не ми бяха казали датата и часа на сделката. Отново бяхме в различни градове, когато жена ми ми се обади и ми каза, че след час родителите ѝ ще купят къщата на нейно име и аз няма как да присъствам.
Това много ме натъжи. Да, това са документи, но за мен беше важно като мъж и жена, които градят общия си път, да сме заедно в такъв момент. Още тогава започнах да осъзнавам, че при всяко по-важно решение те искат да бъдат в центъра, а аз – ако може – изобщо да не участвам.
След това започна и сагата с ремонта. Тъй като бяха „помогнали“ финансово, а бащата на жена ми е строителен инженер, всички решения относно ремонта се взимаха от тях. Всичко, което аз исках да направя сам – като мъж, който иска да изгради дома си – беше посрещано с намеса от негова страна. Моята роля се свеждаше до това да „помагам и да гледам“, да подавам инструменти и да стоя отстрани, което ме караше да се чувствам като дете, а не като равноправен партньор.
Разбирам, че той има повече опит, но нали именно чрез правене човек се учи? Да, първия път нещата не са перфектни, но с времето се натрупва опит – опит, който е нужен на всеки мъж и бъдещ баща. Когато съм изразявал желание аз да свърша нещо по-сериозно, често чувах „нека аз да го направя“, а когато питах защо, жена ми ми казваше, че той просто има повече опит и иска да помогне.
Имало е моменти, в които съм успявал да свърша нещо сам, когато тях ги няма, и съм получавал много похвали. Хора са ме канили да работя по обекти, доволни са били от работата ми и са ми казвали, че съм сръчен. И тогава се питам – защо за всяко нещо трябва да искам позволение от родителите ѝ?
При посещенията ни у тях – които според тях трябва да са поне веднъж седмично – често се чувствам напълно излишен. Те основно си говорят с жена ми и сестра ѝ, а когато се опитам да се включа, често ме прекъсват и думите ми остават недоизказани. Това е още една причина да нямам желание за толкова чести срещи, но когато откажа, се приема като неуважение. Заради уважението си към жена ми обикновено премълчавам и стискам зъби, но вътре в мен се натрупва напрежение и усещането, че ме възприемат като невидим.
Смятам, че родителите ѝ са прекалено привързани към нея и трудно приемат, че тя вече е самостоятелна жена. Впоследствие си купиха и земя до нашата къща с идеята да строят там, което още повече затвърди това усещане. Не казвам, че са лоши хора – обичам и уважавам ги – но не разбирам нуждата от постоянното налагане на мнение.
Говорил съм многократно с жена ми по тази тема като приемам, че те може би не ме харесват, но тя често не ме разбира напълно и смята, че това е просто израз на любов и загриженост и че ме харесвали. Моето семейство, което живее в друг град, никога не се меси без да бъде помолено, и може би затова за мен тази намеса изглежда задушаваща. Възпитан съм да уважавам по-възрастните и да премълчавам, за да не изглеждам неуважителен – вероятно и това допринася да допускам подобно поведение.
В момента жена ми е бременна – най-хубавото нещо, което ни се е случвало. Но и тук родителите ѝ отново се опитват да поемат главната роля. Последното им „предложение“ е след раждането те да вземат жена ми и детето с кемпера си, защото така щяло да ѝ е по-удобно, отколкото да пътува с мен в нашия автомобил. За мен е немислимо в такъв важен момент да бъда изместен на заден план.
Когато обсъждахме изписването, и двамата споделихме, че бихме искали тържеството да е вкъщи, където сме поканили и моите родители, без посещения в болницата, но те директно заявиха: „Ние сме решили, че ще дойдем. “ като по този начин искат да изместят и да видят детето ни преди моите родители. Когато говорят за детето, винаги се обръщат само към жена ми, сякаш аз не съществувам като родител "Ти когато станеш родител", "ти по този начин ще постъпваш" "за теб това ще бъде голямо събитие" и т. н.. Това поражда много тежки чувства в мен.
До този момент съм преглъщал много неща от уважение, но когато става въпрос за детето ми, чувствам, че е време тази „призрачност“ към мен да приключи. Страхувам се, че в бъдеще ще се опитват да налагат мнението си и в неговото възпитание.
Ще се радвам да чуя вашето мнение и опит. Ситуацията е много деликатна и не искам да нараня никого, но когато разговорите с добро не дават резултат, не знам как да се поставят здравословни граници.
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 3970751afd |
|
1. Завидях ти. Де да можеше някой друг да ми купи къща
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 4839cd9456 |
|
2. Пич, време е. Време е да скъсаш с родителите ѝ.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 8eb9af0709 |
|
3. Мисля, че жената има огромнафвина и е време да порасне, не е лошо да и покажеш темата. Излезте и двамата от пясъчника на детската площадка и се дистанцира те от родители си, който ка си свършили работата и са ви отглеждали, но днес са просто гости на други двама възрастни и няма нужда да ви сменят памперсите и да ви командват.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 54190f9431 |
|
4. Отдавна е трябвало да го разберат и те това, и жена ти, и в крайна сметка да се разделите, а те да си я дондуркат и може би заедно да намерят осеменител и украса за нея. Сега вече е късно и или ще си стайния фикус, или ще си имаш проблеми, включително да те ограничават да виждаш собственото си дете ако се разделите с жена ти. Съмнявам се да им кажеш и да те разберат. Лично аз ненавиждам хора като тях, макар да са "добри хора". Когато детето се отдели, освен ако няма нещо опасно, тормоз, проблеми и т. н. не трабва изобщо да се месят в живота му като възрастен. Жалко за теб, грамотен и възпитан, както и търпелив човек изглеждаш на пръв поглед. Дано се окажа в грешка и всичко ви потръгне, но не вярвам. А, още нещо, след като роди, обикновено жената се променя, някои доста истерясват, животът става по-труден и с отговорности. Сети се сам дали няма да се месят и чия страна ще вземат, както и дали няма да дават съвети...
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 03b9fbb5d5 |
|
5. Аз съм бил в тая ситуация и отдавна не живея повече с майката на децата ми. Като цяло бих казал да действаш много обмислено и неемоционално. Не можеш да ги спреш да идват в болницата, така че няма смисъл да казваш нищо. Твоята отговорност трябва да е твоето дете. Ти взимай решения за неговото здраве и развитие, гледай си детето, имаш цял занаят да научиш, започвайки с това как се сменят памперси и как се къпят и хранят бебета. Така ако се разделите има по-добър шанс да разделите и детето по равно. Не можеш да ги спреш също да ви посещават веднъж седмично. Излизай като идват - кажи че тогава е перфектния момент за среща с приятел и почивка. Действай с хитрост, не отстъпвай на правата си, но не нарушавай и техните и отново като си безценен за детето, всеки ще си прави също сметките. А това кой пръв да видел бебето са глупости. Пък и дъщеря си да видят. Тя е в болница все пак. Иначе наистина глупост, че си се навил да живееш в чужда къща. Трябваше под наем докато не събереш пари. Но карай, сега гледай детето
|
...
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 792e8b32c1 |
|
6. 6 пъти вдигнах кръвно докато прочета до края...
Никога не съм разбирал такива мекушави типове, сега и да се обадиш е късно - нито имота е общ нито детето повече ще видиш...
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 4b4a577c84 |
|
7. Сори, но проблемът е в твоя телевизор!
Докъм момента с изписването някак те разбирах, но с изречението ''нейните родители да видят детето преди моите... " тотално ме довърши.
Толкова ли е важно чии родители ще видят първо детето?
Не е ли по-важно, че са живи и здрави да го видят и най-вече, че то е здравичко и добре? !!!
Дребнав, самовлюбен, търсещ под вола теле, с огромно Его - това си ти, пич!
Ако човек не забелязва толкова дребни детайли, няма да го дразнят.
Тъстът не ти давал да правиш нищо - ама какво да ти дава, гледаш и се учиш, то трябва да го направи този, който има ВЕЧЕ умения, още повече че е от бранша!
Съжалявам, потърси грешката в себе си, комплексираните мъже с голямо Его така ги разбират нещата като теб. Другите просто не обръщват внимание - каквото, такова, извличат максимума от ситуацията и си живеят живота!
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: d2b1845bcc |
|
8. Taя работа е кауза пердута и то, заради жена ти. Тя се чувства като дете на мама и тати и "те знаят най-добре". А, сега с бебето не ми се мисли. Просто, всички те са слепени и за всяко нещо ще трябва да се буташ с лакти със строителния инжинер и компетентната маминка. Недоумявам защо си се съгласил те да купуват къщата / на нейно име/, след като двамата търсите жилище.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 1075be43ba |
|
9. Ако прочетеш внимателно коментарите преди моя, ще видиш много житейски опит... както виждаш всички коментари те подготвят за раздяла с тази жена и семейството ти.
За съжаление са прави. Колкото и в момента мозъка ти да чете и да си викаш "това при мен няма да се случи"... за съжаление ще се случи. Най вероятно и ще има опити да те ограничат да виждаш детето си. Там ще се биеш ти срещу жена ти и цялото и семейство. За съжаление не си първият... няма и да си последният и хората ти говорят от опит. И те са направили всичко възможно да не се стигне до раздявала, но това е модел на поведение с който ти не си бил запознат и ще трябва да си го научиш по трудният начин. Границите е трябвало да ги поставиш много отдавна и още тогава да видиш дали щеше да стане или не. Сега вече е късно... или ще си фикус в стаята докато ти писне или ще чакаш те да вземат решението да те махнат... с две думи. Вече си прецакан... как и дали ще излезеш вече си зависи от теб и твоята психика.
Съвет: Подготви се за война
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 3ae6ab5bc3 |
|
10. Накрая ще се изпокарате с родителите, вероятно и с жена ти.
|
...
| преди: 1 месец, 16 дни hash: d1077defdf |
|
11. А защо изобщо сте им казали, че търсите къща?
Моите родители го научиха това чак след години и когато купихме къщата с жена ми, чак тогава всички ( и моите и нейните роднини) уснаха постфактум каквакъща и кде сме купили. Разбира се не бяха доволни от избора ни, но затова пък ние нищо не им казахме, за да нвма предварителни драми. Ние сме доволни и то много. Ако жена ми тогава беше послушала своите роднини, както обича да прави, нямаше да я купим и сега нямаше да имаме нищо и щяхме да съжаляваме. Парите инфлацията ги изяжда, а същата къща сега струва двойно повече.
В момента ни трябва жилище в града. Имаме възможност да купим с кредит, но жена ми е направила грешката да сподели плановете ни с роднини и приятели, които са завидели и набързо са я разубедили. Сега не дава и дума да се продума на тази тема. За кратко време си промени мнението на 180 градуса под влянието на външни хора. И някой ден ще съжалява за това, но ще е късно. Парите се топят, децата растат и става все по-невъзможно да се сдобие с жилище в града човек. Колкото повече изчакваме, толкова по-малко шансове имаме.
Извода е : бъдете семейство и взимайте решенния само вие двамата като семейство. Не позволявайте други хора, пък било то родители, роднини ли приятели да се бъркат в житейските ви планове. Защото така се разпадат семействата.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 3985b31554 |
|
12. От автора : 7 - благодаря ти за съвета, допускам и че грешката може и да е в мен, това е и причината, поради която реших да отворя дискусията, тъй като смятам, че е полезно понякога отстрани някой да види ситуацията и да каже какво мисли по въпроса. Относно раздялата с жена ми, надявам се това никога да не се случи, тъй като имаме огромна любов между нас и ще се борим и ще направим всичко възможно да си я задържим, още повече щом ще бъдем и родители на едно дете :)
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: c3590312d4 |
|
13. Номер 5 отново тук - да не настроим човека че и без това се чувства потиснат. Не се шашкай за глупости. Погледни от тяхната страна също. Ако те са купили къщата и имат опит в ремонти е все пак нормално, че не искат да те оставят да се учиш на нея. Да, потискат те малко, но и те имат своите лимити като недоверие и его например. Представи си, че вече не ти си хлапака, а и тялото ти и жена ти и те са отдолу, а ти си отгоре над себе си и другите и имаш едно тяло и мозък, с който да работиш и едно бебе и мозъка и тялото ти са удължение на бебето. В интерес на бебето ли е да се разправяте за това кой щял да ремонтира къщата на бебето или даже да се таи неприязън? Не. Защо са му на бебето тия разправии да му подлагате под риск къщата и връзката на родителите? Пука ли му на бебето кой пръв ще го види? Не. Този начин на мислене е доста сложен, но погледни реално ти какво имаш в цялата ситуация? Едно бебе. 50% родителски права. Това е. Нямаш права върху болницата да казваш кой щял да ходи в болницата на посещения, нямаш права върху къщата повече от това че е дом за тялото ти и че ти трябва някакво спокойствие, за да си гледаш бебето без стрес, но не е даже твоя собственост. И това е с всяка връзка, а не само с тая. За сърдене и его няма място. Мислел си си че сте едно цяло с жена ти - не, брака е илюзия за отглеждане на деца освен в редки случаи когато е ресурси срещу секс и компания. Не е нещо реално. Жена ти не е това, което си мислиш. Тя биологично си обича бебето, а не теб. Тъстовете също са подчинени на детето си и внучето си. Добре е да погледнеш през илюзията и да видиш реалността. Не бих казал да се подготвяш за война, подготви тялото си и мозъка си за подчинение. Всеки човек е роб на своята собственост и ти имаш само 1, права на родител. Ако имаше и собствена къща, можеше да и станеш роб и на нея, но още нямаш. Не казвам да отстъпваш. Въпрос е за какво се бориш и чии интереси защитаваш? Да те уважават? На никой не му пука. Чии агент си? На егото си и комплексите си, че трябвало някой да те уважава като мъжа на къщата? Че утре ако се разделите, всички тия проблеми отпадат. Според мен ние, бащите, е оптимално да сме само агенти на децата си. Някои служат на пишките си, други на стомасите си, някои на собствеността си и бизнесите си, някои на комплексите си и страховете си, някои на въображаемите си богове. Аз мисля че бащите трябва да служат на децата си, но и да гледат на себе си като на свои деца. Да не допускат неуважение срещу децата им или гадни ситуации, но и без илюзии и комплексираност, а разумно отстраняване на проблемите. Повечето хора избират илюзиите и емоциите.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: c48c3eb67d |
|
14. Дребнаво човече си. Не стига че си неможко, ами и се нервиш когато друг свърши работата. Такъв шанс жена ти да избере теб пред родителите си няма. Както казва една приятелка мъжът е временен, родителите за цял живот. Ще си купят земя там където си искат. Щели да видят бебето преди твоите родители - паднах. Дано жена ти се осъзнае каква грешка е допуснала с теб. Добре че поне има читави родители, та ще й помагат с бебето.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 014517da8f |
|
15. Най-големия проблем в ситуацията е жена ти. Щом тя не вижда проблем, значи тя си е мамина дъщеричка. Ти и да ги поставиш на място, тогава жена ти ще се настрои срещу теб. Докато тя не осъзнае проблема, ти нямаш полезен ход.
|
...
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 679278058a |
|
16. Първо да ти кажа, като майка на малко дете, че свекър и свекърва също идват на изписване, това е проява на уважение и ти трябва да носиш 2 букета: за жена си и акушерката. Другото: ако те дават пари за имота и е на нейно име, няма как много от решенията за ремонта вътре да са твои, но ти може да подействал на жена си и да й внушиш, че това са и нейни решения. Купуване на имот от техните до имота ви е груба грешка и ще съсипе отношенията ви. Ходене дружно от всички при техните веднъж седмично при нейните е много, ако не се чувстваш там уважен даже не си длъжен да ходиш. Това е.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 3970751afd |
|
17. Аз мисля че си неблагодарен. Има хора на които няма кой да им купи жилище..
А тези хора искат просто да ви помогнат.. Искат най-доброто за вас..
Оцени това. Има хора много по-зле от вас.
Бих приела всичко всичко само и само някой да ми купи къща..
Защо не помислиш че те искат най доброто за дъщеря си..
Може би наистина инженера може повече от теб. Има повече акъл и житейски опит. Гледай и се учи. Един ден ще можеш и повече от него..
Защо не се възползваш от неговите умения..
Всичко това правят защото искат най-доброто за дъщеря си.. А.
Вече ако се месят във вашите отношения опитват се да се месят прекалено във вашите отношения това е друго..
Аз така го разбирам че просто искат да се вземат най-добрите решения..
Да когато имаш дете ще разбереш че искаш най-доброто за детето си независимо на колко е години. Да. А.
Не би искал детето ти да се задоволи с малко.
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 679278058a |
|
18. 17, от моя страна като жена от семейството ми също живеем в имот като думите на мъжа ми са, че било плюнка в сравнение с няколко къщи на техните със земя, само че не са предписали или отдали нищо, нищо че има дете и се обезценява това, което моите родители са направили. В същото време бих била категорично против ако моите родители искаха да си купят имот до нашия.
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 3970751afd |
|
19. Съгласна съм с номер 14. Просто искат те да му покажат по-добре някакви умения. Един ден верно ще знае повече от тях но дотогава по-добре е да се учи от умни хора.
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: d1077defdf |
|
20. Авторе, не е задължително да се разделяте с жена ти. Просто трябва да поговорите сериозно и тя да разбере ситуацията. Да погледне нещата отстрани, ако трябва да прозре в бъдещето и ако е умна, ще се сети да постави някакви граници на родителите и, докъде могат да се месят и докъде не. Повярвай в жена си и говори с нея. Ти си и предложил брак на нея, а не на тъщата. С родителите се съобразяваш само дотолкова, доколкото не ви пречат. Така че тя е важно да реши ще ви бъде ли заедно или ще си остава при мама и тати?
Децата ако ги гледа баба им в 90% от времето, в някакъв момент няма да те възприемат като баща. И при нас се беше получила сходна ситуация. Поговорих сериозно с жена ми и тя видя, че съм съвсем сериозен и прав. Незнам какво си е мислила тогава, но взе мерки и нещата се подобриха. Сега като си спомня за този период го описва пред други хора като "Майка ми за малко да ме раздели с мъжа ми". Чак за раздяла не съм мислил и говорил, но тя явно така ги е видяла нещата и взе мерки.
|
...
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 867ea1f58a |
|
21. Авторе, тъй като и аз имам прекрасно семейство, слава на Бога, те разбирам много добре!
От разказа ти, обаче, не стават ясни някои неша:
1. От колко години имате брак?
2. Бяхте ли женени, когато те са купили къщата?
3. - казваш малко не са ви достигали, за да може да я купите, добре де това, което сте имали - не бяха ли общите ви спестени пари? Нали те щели да добавят само недостигащата сума? Как тогава те са я купили на нейно име? Да не са платили цялата сума те?
Не че тези факти са най-важните, но ако къщата е изцяло купена с техните пари на нейно име - това говори за некоректен подход още отначало! Който обаче би бил не само от тяхна страна, а и от страна на жена ти...
Но както и да е, да не правя предположения!
Виж сега, аз съм позитивен и вярващ в Бога човек, и при даден проблем(особено при сериозен) подхождам така: търся и се старая да намеря решение на този проблем като правя това, което е нужно от моя страна като човек, и се моля и на Бога за Неговата помощ!
А и работата ми е такава, че почти всекидневно разрешавам и се справям с различен тип проблеми - малки и големи.
Затова ще ти кажа аз какво бих направил на твое място?
Сега, в настоящия момент е много трудно да се обърне внимание на този проблем, а трябва и да пазиш жена си от стрес и напрежение, сега преди раждането. Така че, изчакай малко.
От друга страна, обаче трябва да започнеш да проявяваш твърдост и решителност - но бъде много внимателен! Не ти говоря да се караш с родителите й, или с жена си! Но трябва и пред тях да им кажеш(или по-скоро покажеш) тактично, че трябва да имат граници и да не се месят във вашето семейство! Аз лично, примерно, бих спрял на първо време да ходя ежеседмично у тях, щом не ме забелязват, когато съм там! Бих ходил само на по-голям празник: Рождество Христово, Великден, на рожден или имен ден.
И като цяло бих се дистанцирал от тях! Ако те започнат всекидневно да идват у нас - ще отида в другата стая и няма да им обръщам внимание...
Освен това бих поговорил първо сериозно по този въпрос с жена си(след като мине раждането) и то трябва да бъде и в подходящ момент, когато не е изнервена! Защото след раждането има жени стават много нервни и избухливи, депресират се и какво ли още не! Така, че бъди тактичен и внимателен.
Но така или иначе този разговор трябва да се състои при първия удобен случай, не трябва да се отлага. И в него трябва да й обясниш как стоят нещата от твоя гледна точка, и тя да разбере, че те не са прави и трябва да вземе твоята страна, или поне да се стреми да балансира нещата. И тя самата да им постави граници! За нея е по-лесно, защото им е дете!
Ако обаче, жена ти не те подкрепи в тази ситуация - положението ще бъде много зле! Тогава ти остават два варианта: или се примиряваш и си живееш така, или се разделяте за известно време и се прибираш в твоя град. (Без да говориш за развод, защото жена ти може да се осъзнае като те няма и да се съберете отново и да оправите нещата - виждал съм такива случаи) Но този вариант, с бебе, е неподходящ!
Но дори жена ти да не те разбере от раз, ти не се отказвай и продължавай да й показваш, че проблем има! Може по-късно, в даден момент да те разбере изцяло.
Моят принцип е, че ако няма изневяра, човек трябва с всички свои сили да се стреми да запази брака си!
Затова бъди внимателен, тактичен и търпелив, но не се примирявай, защото мъжът е глава на семейството и жената трябва да го слуша!
Хайде, нека първо раждането мине нормално и благополучно! Бог да ви благослови!
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 4b4a577c84 |
|
22. От 7 до автора - Мога само да се радвам, че проявяваш признаци но осъзнаване..
С малко помощ, може би от психолог, трябва да видиш откъде идва коренът на това наранено Его -дали грешки във възпитанието от родителите ти, дали разлика в материално положение, без значение, но това трябва да се изговори и излекува.
Ти се вторачваш в детайли, които нормален човек изобщо не го вълнуват(това с изписването е покъртително, Бога ми! ). Настроен си срещу тъста и тъщата и затова виждаш навсякъде пренебрежение, а вероятно изобщо няма такова нещо, това е твоята призма, това виждаш ти, защото нещо в теб самия не ти харесва. В теб самия!
|
| преди: 1 месец, 14 дни hash: 3985b31554 |
|
23. От автора: Благодаря на всички коментари! Мисля че има доза истина във всеки един от тях и ми помагат да видя нещата от различна гледна точка. Относно изписването на детето: естествено най-важното е жена ми и детето в тази ситуация да бъдат живи и здрави, от там нататък всичко е второстепенно. Това с идването го написах, тъй като с жена ми ясно бяхме изговорили като родители как виждаме това да стане - посрещане вкъщи, където ще бъдат поканени и моите родители и нейните, само че родителите и настояват да дойдат да видят детето ни още в болницата преди моите родители, като не се съобразяват с нашия план, в който обединяваме цялата си рода на едно място. Моите родители по-малко ли са баба и дядо на детето от тях? Относно благодарността ми и любовта ми към тях - имам огромната благодарност, уважение и любов към тях - както може да видите в писаното ми съм споменал, че в моите очи те са прекрасни хора, просто единствено не мога виждам (допускам и че това се дължи на егото ми) защо трябва едни родители постоянно да искат да взимат решенията за семейството на дъщеря им те без да се съобразяват с мнението на младите? Иначе за къщата - да бяхме събрали пари вече и не ни достигаха малко. В деня на сделката те платиха всичко, а аз това, което бях събрал до този момент им го пратих на сметката, без да са ме молили те - сметнах че това е необходимо. Тогава все още не бяхме женени - оженихме се малко по-късно.
Надявам се всички от цялата ситуация да си вземем урока и от цялата работа да станем по-добри и по-съзнателни хора и аз бих направил всичко, което е по силите ми в нашето семейство да царува любов и разбирателство, като приемам че има и неща в мен, които трябва да променя!
Бъдете и вие благословени и живи и здрави!
|
| преди: 1 месец, 14 дни hash: 3949cca65d |
|
24. Абе когато авторът стане баща ще разбере какво е да искаш най, -доброто за дъщеря си/сина си. Да.
Според мен ако тези хора не се месят прекалено във вашите отношения нещата са поправими.
Просто как да кажа продължават да помагат финансово дъщеря си.
Според мен тя трябва да каже че им благодари за подкрепата но вече щом са семейство те двамата ще определят какво могат да си позволят и какво не. Тоест да не приема финансова помощ от тях.
Каквото имат те двамата това си е без помощ от мама и татко.
Аз ги чувствам като да искат да помогнат финансово дъщеря си да е осигурена с нещо.
|
| преди: 1 месец, 14 дни hash: 3949cca65d |
|
25. Според мен тук материалните възможности си казват думата..
Възможно е авторът малко да се комплексира от тъста си и затова да се чувства така. Може би просто хората искат да им помогнат но авторът..
Щом не иска дори съвети..
А бе.
|
...
| преди: 1 месец, 14 дни hash: 3949cca65d |
|
26. Номер 21 да така е това са важни въпроси но аз първо мисля че нещо е по, -важно.
Трябва да е благодарен че изобщо някой им купува къща
|
| преди: 1 месец, 14 дни hash: 4b4a577c84 |
|
27. Авторе, не разбрах, къщата сега на жена ти ли е само, така излиза (купена преди брака)?
Ако е така, защото си им превел пари?
Къщата след като не е СИО, не следва да им превеждаш пари за нея.
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: 867ea1f58a |
|
28. от 21
до Автора, след коментар 23
Цитирам те:
" Иначе за къщата - да бяхме събрали пари вече и не ни достигаха малко. В деня на сделката те платиха всичко, а аз това, което бях събрал до този момент им го пратих на сметката, без да са ме молили те - сметнах че това е необходимо. Тогава все още не бяхме женени - оженихме се малко по-късно. "
Авторе, аз не обръщам прекалено внимание на материалните неща, защото те са временни и тленни, а много по-важни са духовните неща, които са вечни и нетленни, но в случая няма как да не ти кажа, че си постъпил крайно неразумно от финансова гледна точка!
Аз ти писах и предния път, че ако е такъв варианта(и за съжаление се оказах прав) - "това говори за некоректен подход още отначало! Който обаче би бил не само от тяхна страна, а и от страна на жена ти... "
Само че аз предполагах, че поне сте били женени тогава. Щом не сте били женени, от тяхна страна е ОК, но те просто са купили къща на дъщеря си!
Както и са е, дай Боже всичко да е наред и да не се налага един ден да се развеждате, защото ти де юре нямаш нищо там. И дори не се учудвам, че се отнасят така с теб, има такъв тип хора.
Само, че аз на мястото на жена ти - никога не бих се съгласил да им дадем спестените ни пари в този случай, щом къщата е на мое име и още не сме били женени. Като краен вариант - бих се съгласил да им дадем половината пари(моята част) а другата половина да ти се върнат на теб.
Не, виж, всичко това дори нямаше да ти го пиша, ако жена ти те разбираше и подкрепяше и беше взела твоята страна, но честно ти казвам, че нейното поведение в тези ситуации не ми харесва!
И мисля, че родителите й не те харесват, или и да те харесват частично - те имат за хлапак и не те уважават!
Ето какво пишеш ти самия за тяхното отношение::
"често се чувствам напълно излишен. Те основно си говорят с жена ми и сестра ѝ, а когато се опитам да се включа, често ме прекъсват и думите ми остават недоизказани. "
Е, ако това не е признак на неуважение - здраве му кажи!
Виж сега, мен наистина ме обичаха и уважавах тъст ми(Бог да го прости) и тъща ми и като отидехме в тях на гости говореха главно с мен, никога не ме прекъсваха, отнасяха се с любов и доверие към мен - а бях на 23-24 години тогава.
Така, че допълнителния ми съвет е да бъдеш като цяло много внимателен и да си имаш едно наум. Другите си съвети ти ги написах в предния си коментар!
Хайде със здраве и дай Боже всичко с раждането да е ОК!
|
| преди: 1 месец, 12 дни hash: 214c6b6371 |
|
29. Авторе, повечето жени се чувстват като теб след като се оженят. И аз го минах това, но да ти кажа колелото се върти. Случи се така, че на мен бяха предписани имоти от моите родители, а мъжът ми все още няма нищо на негово име. Има и брат, скойто са делени. След отглеждането на детето си възстанових и доходите си, пестелива съм и продължавам да уча за по-високи. На неговите родители не съм казала за предписаните имоти, не искам да печеля уважение само заради това. Обичам съпруга си-той е добър човек. Запазих семейството си с много дипломация, компромиси и проявявайки уважение въпреки всичко, но и лека дистанцираност, тъй като не бях приета добре в началото, защото имам по-добро образование, а те нямат. Е сега съм една уважавана снаха и съпруга, думата ми се чува много, но ми костваше време, мълчание и търпение, за да го постигна. Човек не знае как ще се завърти животът. Цялата енергия в мен се промени, а от там и отношението на хората около мен.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 7ba43c0386 |
|
31. Подкрепям №14, автора наистина е дребнав, като малко дете е. Имали пари-дали, какво толкова е станало. Сам признаваш, че тъста е по опитен и иска да ти помогне при ремонта, какво толкова. Ако имаш достатъчно пари за дом, никой не ти пречи да си купите такъв, а въпросното жилище приписвате на детето си и всички ще мирясате. В днешно време трябва да си умен, но не и дребнав и самонадеян, какъвто си ти авторе!
|
...
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 7ba43c0386 |
|
32. " В деня на сделката те платиха всичко, а аз това, което бях събрал до този момент им го пратих на сметката, без да са ме молили те - сметнах че това е необходимо. Тогава все още не бяхме женени - оженихме се малко по-късно. " - това само глупак може да то стори! Авторе ти нямаш дом, един ден може да се окажеш на улицата! Поне си запази квитанцията за превода на парите!
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: f6cabb9f86 |
|
33. Не разбирам защо им е превел парите но щом реално те не са били женени те просто купуват къща за дъщеря си в което няма абсолютно нищо лошо.
Да видим като автора стане баща няма ли да иска да купи къща на детето си независимо с кой живее. Дай Боже живо и здраво дете да е.
Както си и помислих отначало те просто купуват къща на детето си защото искат да му помогнат искат всичко това за неговото добро..
Искат н, ай-доброто за дъщеря си.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: f6cabb9f86 |
|
34. Да това ми направи впечатление че не го изслушват. Лошо е.
Първо го бях забравила..
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: fc324d2787 |
|
35. Не разбирам какъв е проблемът. Родителите ѝ купили къща, това дали, онова дали - погрижили са се дъщеря им "да не чака всичко от мъжа си", каквито са основните обвинения към жените в България. И пак са много лоши, и пак проблемът е в жената..
Те "може би не харесват автора" - е, не са длъжни, нали? Жените можем много да говорим за свекъри и свекърви, но.. не можем да променим хората.
Авторът като иска пълна самостоятелност (за което браво! ) - какво пречи с жена си да купите собствен имот и въпросната къща да остане, например, за бъдещите ви деца? Щом е на името на жена ти, тогава би могла временно да я дава под наем и с тези пари да покрива вноска по ваше жилище, да се грижи за детето, докато е по майчинство и доходът ѝ неизбежно е паднал, да ги пести за "черни дни" и какво ли още не. Едва ли свекърите ще възразят. Все пак това са дъщерята и внучето им.
В крайна сметка, животът е такъв, че сега всяка помощ е добре дошла и не можем да го караме на едната гордост. Ще се мъчиш да пестиш, но тази сума може и никога да не я събереш, нали? Така даже имаш спокойствието и възможността да пестиш за свой дом. По-леко ли ще ви е да сте, например, под наем, тя в майчинство и... нищо да не остава настрани?
Аз не прочетох тъстовете да са заявили някъде, че си некадърен, неподходящ и прочие. Ако наистина не те харесваха, нямаше да си мръднат пръста да ѝ помагат, щяха да се бъркат докрай тя да те зареже много преди брака и детето. Има и родители, които твърдо вярват дори и днес, че жената като има вече мъж, той трябва да покрива всичко, да я подсигури, да я носи на ръце, а тя да си работи за удоволствие. Ще се чувстваш ли по-добре в такава ситуация? Просто са трезвомислещи и виждат реалността каква е, имат възможност и са помогнали, с какво са могли.
Успокой се и си гледай жената и детето сега.
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 76bba99477 |
|
36. Като родители на две дъщери, въобще не се усещат, че зетьовите се засягат от действията им. Повечето родителите на момичета по инерция са по- грижовни и закрилнически настроени към всичко, което касае дъщерите им. Няма значение, че са вече големи жени, те от малки са свикнали повече да ги обгрижват заради пола. Това явно се е пренесло и върху теб и твоето семейство. Иска щерката къща, баща и тича да купи, иска щерката ремонт, тати го осигурява, ти си приеман и ти като дете, не като голям мъж. Т. е. виждат ви като две деца, които трябва да бъдат напътствани и подпомагани. Не го правят с лоша умисъл, но е наистина дразнещо. Това ще премине чак като станете на 50, а те на 75... Говори спокойно с жена си за ситуацията, за това как се чувстваш и обсъдете как да действате. Може би малко хумор няма да е излишен. Сигурно вече жена ти е изписана, но като толкова искат да присъстват, покани и твоите родители на изписването. Редувайте седмица с тях, седмица с твоите родители и т. н. За някои неща не отстъпвай, жена ти винаги тя да казва какво сте решили пред тях, а ти си в подкрепяща роля. Когато тя им го заяви, няма да се сърдят. Ако не и зачитат мнението, ги предупредете, че ще им отвърнете със същото. Искат да си купят например телевизор, отивате и им избирате и ги викате да си го платят и т. н. все ще схванат.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
