Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си
преди: 16 часа, 49 мин., прочетена 109 пъти
Вчера говорих с една приятелка, която преди години се раздели с мъжа си, от който има дете, след развода то живее с нея. От перспективата на времето преценява, че нещата между нея и бившия са били спасяеми. Не го казва с думи, но личи, че съжалява. Бившият и се ожени отново година след раздялата им, имат си и те едно дете. Синът на приятелката ми ходи при баща си, при бабата и дядото от тази страна, но му е тежко, че нещата не са като преди. На нея пък и е тежко, че синът и не е приоритет в новото семейство на баща си. Доста поговорихме, споделих с нея как стоят нещата от обувките на мащехата, просто като различен поглед, защото на никой в подобни конфигурации не му е лесно.

И се замислих. Дори тук, масовата реакция на всяка молба за съвет или споделен проблем е "бягай с 200". Не съм сигурна, че това е правилният подход. При насилие, зависимости - да, но иначе? Не трябва ли да се изчерпят първо всички други варианти преди "кой откъде е"? Ето: и при приятелката ми, и при нас мъжът прави ново семейство година след раздялата. И край, няма вече връщане. Сега и да съжалява, вече кел файда...

Каква е точката за вас, след която бракът "умира" и решавате да се разведете? Има ли спасителна операция преди да почнете да пълните куфарите?