Споделена история от Семейство |
Самотен и недооценен
преди: 1 месец, 20 дни, прочетена 630 пъти
Здравейте на всички.
Първо да отбележа, че понеже са от няколко места ситуациите, затова не намерих друга уместна категория, извинявам се за което.
И моля наистина без нападки и обиди, защото не смятам за нужно изливане на хейт, когато наистина човек има нужда от помощ да подреди живота си.
И сега по същество:
В последните дни особено, а и преди това чувствам че каквото и да правя за хората, колкото и добре да се държа, получавам един индиректен нож в гърба, когато опитам да се сближа повече с друг човек, болно ми е от това че вече на 21 години, уж стабилен мъж както се води вече, не момче, аз нямам почти никакви близки приятели и изпитвам една непоносима самота, която ме е страх да не продължи и за в бъдеще.
Накратко през целия ми живот съм имал много трудности, не само в училище, сега университет, а и в семейството ми и явно това ми се е отразило с годините да съм по-затворен човек и трудно да допускам хора до себе си.
През годините в училище е имало немалко хора, от завист и злоба защото съм бил по-добре като личност от тях, са ми правили мръсно - интриги зад гърба, обиди, нападки, тежък булинг, в немалко моменти съм бил сам срещу стадото.
Имам малко приятели останали през годините от училище, но с тях не поддържаме всекидневна комуникация, дали заради това че някои са обвързани, други просто не са ми толкова близки... но нямам истински приятел в точния смисъл на думата.
В семейството ми общо взето също съм имал проблеми с родителите ми, които са ми все пак най-близките хора, защото толкова години те са направили много хубави неща за мен, не се чувствам напълно изолиран от тях, но сме имали и немалко скандали, при това сериозни и много ме наранява когато получа обида, нападка, вик от тяхна страна - от болка заради тяхното отношение и аз не си мълча, сериозен скандал става, дори в някои крайности (слава богу не се е стигало през годините до полиция, нито съм бил криминално проявен, нито наркотици и субстанции съм употребявал и никога няма и да прибягвам до тях), но сме имали тежки скандали наистина и аз след тях съм се чувствал съсипан и без желание да живея, имал съм и самоубийствени мисли заради всички тези негативни моменти, не съм правил сериозни опити за щастие, но съм бил в една дупка, и съм го преживявал и обвинявал вътрешно себе си с дни, също съм и се разплаквал доста пъти!
И явно ми е лоша черта това че съм наистина адски емоционален и чувствителен човек, който това че е избухвал когато е наранен, за мен не го прави лош.
Тази чувствителност последните години гледам да я прикривам навън за пред хората, за да не ме помислят за ненормален.
Знам че мога и много добро да дам, когато съм близък с някой, мога наиситан да съм точен, истински, без да лъжа, лицемернича, мазня и тем подобни, но вече на моменти изпитвам някакво чувство че няма да получа същото, когато съм добър с хората.
В момента накратко живота ми който водя и не мога по този начин е: университет, вкъщи, много рядко излизания с някои колеги, или приятели извън университета, не работя заради наближаващата изпитна сесия, искам и работа да почна, но не знам дали ще смогвам за в бъдеще с нея и университета.
А колегите ми в университета уж там нямам скандали с тях, но и не мога истински с никой да се сближа и ми тежи, и въпреки че специалността ми е интересна и не искам да се отказвам, аз се чувствам различен от тях.
Правил съм немалко опити за по-сериозно сближаване, последно наскоро с една колежка, която харесвах и за повече от приятелство, тя не искаше дори приятелски да излезем, иначе много ме, , уважавала" ама видиш ли си имала приятел, който обаче го крие за пред околните.
Направо имам усещането че всяка жена вече е обвързана и си има приятел, и няма да ми се получи нищо никога, в любовта съм нямал почти никакъв опит, освен една 6 месечна връзка, в която за съжаление имах високи очаквания, но се провали. Дори и съм все още девствен.
Не знам с какво съм заслужил всичко това, за предишни моменти да не обяснявам подробно, случвало ми се е и да ме залъгват че имат чувства и ми дават напразни надежди, а всъщност крият тайно че имат приятел.
Явно и визията ми повлиява, нищо че адски много се старая да съм добре поддържан мъж, не съм от най-високите и натренирани мъже, въпреки че тренирам и във фитнес, нито от най-богатите, в момента нямам собствени доходи, просто жените явно имат един стереотип от който няма излизане.
Искам да се влюбя истински, но явно не останаха стойностни жени, а само такива които те лъжат в очите и при първа възможност те нараняват.
И като цяло всичко гореизброено наистина прекалено много ми тежи, имам нужда от промяна в живота ми, адски ме боли че съм недооценен каквото и добро да дам, и ме е страх за моето бъдеще че ще продължи да ми бъде все така самотно, унизително, жалко, без да съм го заслужил с нищо!
Искам да живея и аз щастливо, и да получа всички хубави моменти, с близки хора и истинска любов, които заслужавам!
Писна ми да бъда мачкан и унижаван незаслужено, и аз заслужавам да намеря своето място и да бъда обичан, ценен и приет!
Надявам се да одобрите историята ми и ако може нещата да се подредят и да ми се промени най-накрая живота към по-хубаво!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 244591ee87 |
|
1. Ако можеше да се прочетеш като страничен наблюдател...
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 67c8e42ef9 |
|
2. Абе да ти имам проблемите. Всички на твоето ниво сме така. Просто от нас се изисква повече търпение. Спокойно.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: a51e954700 |
|
3. Здравей, аз съм момиче на 22 години. Припознах се в думите тѝ и разсъждавам по същия начин като теб. Ще се радвам ако успеем да се свържем един с друг.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: d905eca94f |
|
4. Оооо милото ми момче. Много ти съчувствам.. и те чувствам много близък. И аз съм като теб не се притеснявай..
И аз съм затворена в себе си. Много.
Еххх да можех да те познавам аз. нищо успех в живота ти желая.
Дано да си щастлив.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: c04e030389 |
|
5. Искам да живея и аз щастливо, и да получа всички хубави моменти, с близки хора и истинска любов, които заслужавам! "
Как прецени, че точно ти заслужаваш щастие ( такова каквото си го представяш) Ако си винаги недоволен от това което имаш, винаги ще ти се струва, че имаш малко.
|
...
| преди: 1 месец, 19 дни hash: f98e9e5a86 |
|
6. Дано всичко се оправи!
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: db63f52336 |
|
7. Авторе, минал съм и аз по твоя път и искам хубаво да се замислиш, дали са ти виновни другите, че ти завиждат или момите, че не те харесват или при тебе има нещо в общуването и начина на мислене, дето не е ок. Защото си имал проблеми в училище, имаш в университета, с родителите сш не си съвсем ок... ами малко нелогично е повредата да не е в твоя телевизор. Правилно си се ориентирал да почваш работа, търси нещо почасово или през уикендите да не ти пречи на ученето много, ако изкарваш собствени пари ще имаш друго самочувствие, ще влезеш в някакъв колктив и ще се запознаеш с нови хора. Вярваш или не всичките ми приятелки съм ги намерил по повод някаква работа, не непременно в същия офис, ама винаги е имало връзка с работата.
И до знаеш от мен животът не ти дължи щастиливи моменти, сам трябва да си ги направиш, момичетата също не са длъжни да те харесват и ако не те, не можеш да им се сърдиш за това.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 08cdb31695 |
|
8. Все в един миг нещата ще се пренаредят, явно учиш уроци, но не забравяй да не стоиш в пасивна позиция непрестанно. Кой курс си, търси работа на 4 часа, няколко дни в седмицата.
Не се предавай, нещата ще се пренаредят!
С годините ще осъзнаеш, че всеки има неща върху които да работи и никои не е идеален. Ето дори тук ти писа едно момиче на 22г.
|
|
