Споделена история от Семейство |
Самотен и недооценен
преди: 1 ден, 3 часа, прочетена 214 пъти
Здравейте на всички.
Първо да отбележа, че понеже са от няколко места ситуациите, затова не намерих друга уместна категория, извинявам се за което.
И моля наистина без нападки и обиди, защото не смятам за нужно изливане на хейт, когато наистина човек има нужда от помощ да подреди живота си.
И сега по същество:
В последните дни особено, а и преди това чувствам че каквото и да правя за хората, колкото и добре да се държа, получавам един индиректен нож в гърба, когато опитам да се сближа повече с друг човек, болно ми е от това че вече на 21 години, уж стабилен мъж както се води вече, не момче, аз нямам почти никакви близки приятели и изпитвам една непоносима самота, която ме е страх да не продължи и за в бъдеще.
Накратко през целия ми живот съм имал много трудности, не само в училище, сега университет, а и в семейството ми и явно това ми се е отразило с годините да съм по-затворен човек и трудно да допускам хора до себе си.
През годините в училище е имало немалко хора, от завист и злоба защото съм бил по-добре като личност от тях, са ми правили мръсно - интриги зад гърба, обиди, нападки, тежък булинг, в немалко моменти съм бил сам срещу стадото.
Имам малко приятели останали през годините от училище, но с тях не поддържаме всекидневна комуникация, дали заради това че някои са обвързани, други просто не са ми толкова близки... но нямам истински приятел в точния смисъл на думата.
В семейството ми общо взето също съм имал проблеми с родителите ми, които са ми все пак най-близките хора, защото толкова години те са направили много хубави неща за мен, не се чувствам напълно изолиран от тях, но сме имали и немалко скандали, при това сериозни и много ме наранява когато получа обида, нападка, вик от тяхна страна - от болка заради тяхното отношение и аз не си мълча, сериозен скандал става, дори в някои крайности (слава богу не се е стигало през годините до полиция, нито съм бил криминално проявен, нито наркотици и субстанции съм употребявал и никога няма и да прибягвам до тях), но сме имали тежки скандали наистина и аз след тях съм се чувствал съсипан и без желание да живея, имал съм и самоубийствени мисли заради всички тези негативни моменти, не съм правил сериозни опити за щастие, но съм бил в една дупка, и съм го преживявал и обвинявал вътрешно себе си с дни, също съм и се разплаквал доста пъти!
И явно ми е лоша черта това че съм наистина адски емоционален и чувствителен човек, който това че е избухвал когато е наранен, за мен не го прави лош.
Тази чувствителност последните години гледам да я прикривам навън за пред хората, за да не ме помислят за ненормален.
Знам че мога и много добро да дам, когато съм близък с някой, мога наиситан да съм точен, истински, без да лъжа, лицемернича, мазня и тем подобни, но вече на моменти изпитвам някакво чувство че няма да получа същото, когато съм добър с хората.
В момента накратко живота ми който водя и не мога по този начин е: университет, вкъщи, много рядко излизания с някои колеги, или приятели извън университета, не работя заради наближаващата изпитна сесия, искам и работа да почна, но не знам дали ще смогвам за в бъдеще с нея и университета.
А колегите ми в университета уж там нямам скандали с тях, но и не мога истински с никой да се сближа и ми тежи, и въпреки че специалността ми е интересна и не искам да се отказвам, аз се чувствам различен от тях.
Правил съм немалко опити за по-сериозно сближаване, последно наскоро с една колежка, която харесвах и за повече от приятелство, тя не искаше дори приятелски да излезем, иначе много ме, , уважавала" ама видиш ли си имала приятел, който обаче го крие за пред околните.
Направо имам усещането че всяка жена вече е обвързана и си има приятел, и няма да ми се получи нищо никога, в любовта съм нямал почти никакъв опит, освен една 6 месечна връзка, в която за съжаление имах високи очаквания, но се провали. Дори и съм все още девствен.
Не знам с какво съм заслужил всичко това, за предишни моменти да не обяснявам подробно, случвало ми се е и да ме залъгват че имат чувства и ми дават напразни надежди, а всъщност крият тайно че имат приятел.
Явно и визията ми повлиява, нищо че адски много се старая да съм добре поддържан мъж, не съм от най-високите и натренирани мъже, въпреки че тренирам и във фитнес, нито от най-богатите, в момента нямам собствени доходи, просто жените явно имат един стереотип от който няма излизане.
Искам да се влюбя истински, но явно не останаха стойностни жени, а само такива които те лъжат в очите и при първа възможност те нараняват.
И като цяло всичко гореизброено наистина прекалено много ми тежи, имам нужда от промяна в живота ми, адски ме боли че съм недооценен каквото и добро да дам, и ме е страх за моето бъдеще че ще продължи да ми бъде все така самотно, унизително, жалко, без да съм го заслужил с нищо!
Искам да живея и аз щастливо, и да получа всички хубави моменти, с близки хора и истинска любов, които заслужавам!
Писна ми да бъда мачкан и унижаван незаслужено, и аз заслужавам да намеря своето място и да бъда обичан, ценен и приет!
Надявам се да одобрите историята ми и ако може нещата да се подредят и да ми се промени най-накрая живота към по-хубаво!
|
