Намери си адекватна работа, не искам да те издържам
преди: 10 часа, 58 мин., прочетена 103 пъти
Здравейте,

От месеци не се бях сещала за този форум, но имам нужда да си излея душата.

Заглавието е достатъчно красноречиво, надявам се. На 25 години съм и в момента работя в кафене. Смените са 12-часови и работата ми включва приготвяне на напитки, сервиране, поддържане на чистота в помещението, разплащания и т. н. Заплатата е ниска дори с бакшишите... Имам завършено висше образование и натрупан стаж по специалаността, но в момента пазарът е пренаситен и кандидатурата ми не се откроява...

Обвързана съм от 2 години и с партньора ми живеем заедно. Той е инженер в българска компания. Интелигентен, образован, земен. Но все по-често в наши разговори ме обвинява, че не допринасям достатъчно за семейния бюджет и че трябва да си намеря "адекватна" работа. Аз търся, кандидатствам... Заведението е малко, клиентите са дружелюбни, нямаме униформа тип къса поличка и т. н., така че не е непочтителна работа. Както и самата аз не харча много - най-голямото перо са консумативи за домакинството, личните ми разходи са ниски (дрехи си купувам предимно втора ръка, козметиката ми е бюджетна, единствено ходя на маникюр).

Приятелят ми не пропуска да изтъкне факта, че ме издържа. И е прав, че по-голямата финансова тежест се пада на него. Аз се опитвам да компенсирам с готвене, чистене и т. н. Не ламтя за скъпи бижута и екзотични почивки - накъде с влак сред природата е достатъчно зареждащо. Но все повече се чувствам... като паразит. След всеки отказ от евентуален работодател се смачквам все повече и повече... А приятелят ми става все по-нетърпелив...

Благодаря на прочелите.