Споделена история от Семейство |
Как да науча кучето ми да не лае
преди: 3 часа, 42 мин., прочетена 32 пъти
Привет на всички :)
Имам следния проблем - преди 4г спасихме от улицата едно дребосъче с гадна съдба, получило най-накрая своя хепи енд.
За тези 4г успяхме да я научим на много и да преборим голяма част от страховете и неувереностите ѝ.
С едно нещо обаче продължаваме да се проваляме и то е вдигането на шум.
Докато сме на работа и когато сме си вкъщи всичко е наред, кротува, играе с нас, и много много рядко издава някакъв звук.
Проблемът е прибирането ни - мигът, в който чуе, че отключваме вратата, се превъзбужда и започва да лае.
До скоро това не беше проблем - само на нашия етаж имаше още 5 кучета, някои от които виеха по цял ден, и никой от съседите не обръщаше внимание на нейното лаене за по 30-40 секунди при влизане вкъщи. Казвали са ни дори, че заради останалите кучета в блока, нея не я чуват.
Наскоро обаче се преместихме в нов блок и се притеснявам да нямаме проблеми с новите съседи. Никой не се е оплакал, но сме единствените с куче в блока и се притеснявам да не започнат. Вълнението ѝ бързо отшумява и докато се събуем и си оставим чантите вече е спряла. Това обаче трудно може да се обясни на хора, които нямат животни, и всеки лай ги дразни.
Поради това просто искам да избегна евентуални проблеми и да я науча да ни посреща по-спокойно. Най-вече защото се случва да излезем вечер и да се приберем след 10 часа, а сладурът на старите съседи, който виеше когато остане сам, вече го няма да заглушава.
Някой справил ли се е с това?
През годините съм се опитвала да работя по въпроса, но всеки метод за отвличане на вниманието - да я гушна, да ѝ дам лакомство и т. н., води до това, че когато я пусна от ръце или си е изяла лакомството или какъвто друг метод съм предприела, пак решава да си каже каквото е имала да си кажe.
Приемам всякакви съседи, стига да са хуманни и да не включват грубости и насилие.
|