Без изход
преди: 1 месец, 15 дни, прочетена 1688 пъти
Здравейте. Нямам на кого да споделя и имам чувството, че главата ми ще избухне. От бедно семейство съм, майка ми е циганка, баща ми беше българин. Израснах в изключителна бедност. Израснах в село, в което хората бяха много лоши, злобни. И не веднъж момче ме е било! Баща ми беше алкохолик и като се напиеше започваше да вика и да се вайка от живота. И как неговият баща нищо не му е дал. Имам двама братя, които не получиха образование, заради безотговорността на “родителите ми”. Когато бях малка, майка ми замина за Гърция, изпращаше по малко пари, а баща ми само стоеше и чакаше. Ходеше от време на време да работи час пик, който го викне. Майка ми в целта си да помогне взе единият ми брат и баща ми в Гърция, но понеже баща ми беше мързелив и обичаше да си стои на село без пари замъкна брат ми обратно на село със себе си! И му провали живота. Майка ми от друга страна също не беше отговорен човек, беше заминала да гледа възрасни хора. Един ден видяла, че бабата, която гледа имала много злато и решила да я нашамароса, завърже, да вземе златото и да си дойде! Да, ама не. Хванаха я, вкараха я в затвора за 7 години. Бяхме съсипани и общо взето, израснах без майка и с баща, който гледаше повече домакинската работа отколкото децата си. Винаги беше чисто, въпреки, че беше алкохолик, но неговата задача беше да изкарва пари, а той не го направи. Майка ми се върна, но закъсня доста. А и не бе същата. Затвора бе отнел здравият и разум.
Завърших средното си образование благодарение на единият ми брат, после се преместих на квартира, но продължавах да си ходя на село всяка седмица. Купувах им ядене, помагах им. Майка ми беше по моретата с леля ми бяха камериерки, по късно се превърна в нейна болногледача. И тя им помагаше. Обичах и обичам братята ми. Обичам и майка ми, въпреки, че израснах без нея. Ние споделяме една съдба. Та Имах краткотрайни връзки, но нищо особено, приятели имах малко, по-затворен човек съм. Работих каквото намеря. Не можех да си позволя да уча в университет, трябваше да работя. С течение на времето единият ми брат стана алкохолик като баща ми. Другият беше самотен, беше се отдал да ми помогне в живота, дори и с нямането си. Купи ми кола, направи ме това което съм, но беше доста избухлив. Често посягаше на бой на баща ми и на брат ми. Само аз си знам какво ми е било и доста често съм проклинала съдбата си. Започна да си пиша с момче, което беше в чужбина, зародиха се чувства и през 2020 дойдох с него в Англия. Майка му беше учителка, но и той като мен не бе случил на баща. Беше ми писнал живота е България и едва свързвах двата края. Беше ми много трудно. Беше ми писнал расизма в селото ми и намразих хората там. Баща ми се разболя, водехме го по болници. Успя да се стабилизира и в деня на заминаването ми той беше добре. Още помня погледа на братята ми, особено на този който ми помогна. Бяха отчаяни. Казаха ми да не ходя никъде и, че тук си имам работа, квартира, да, но нямах пари, нямах човек до себе си. Продадохме колата, приключих старият си живот.
Дойдох в Англия и след 6 месеца баща ми почина, не спазваше инструкциите на лекарите. Беше по времето на Ковид, нямах възможност да си отида. Нямах толкова средства. Помня как единият ми брат плачеше по телефона и ме умоляваше да си отида. Не отидох. И до ден днешен съжалявам, защото баща ми може да не ми е дал много, но гладна не съм била. Изпращам пари на майка си от както съм дошла. Опитвам се да помагам колкото мога. Пиша това, защото зарязах всичко и всички в опит да подобря живота си и се надявах най-накрая да съм срещнала човека за мен. Но съдбата ме наказа. Навърших 30 тази година с приятелят ми сме заедно от 5 години, но той не излиза никъде с мен, не иска деца. Геймър е. Допреди скоро си мислех, че имам спокоен живот с него, но сега се питам това живот ли е? Все по-често мисля за бъдещето. Виждам как младостта ми си заминава, не се развих кариерно, нямам деца и не знам защо живея. Обичам го, но колко време можем да бъдем заедно? От друга страна ме подкрепя за доста неща. Тук си нямам никого, ходя на работа в къщи и обратно. До сега в България съм ходила 2 пъти от както съм тук. Два пъти, защото брат ми ми посегна при последното ми прибиране. Каза, че съм неблагодарна и че нищо не става от мен, че не съм се прибрала с пари. Заболя ме, но беше прав. Не мислих за бъдещето. Не спирам да мисля за животът си в България. И струваше ли си всичко това? Щях ли да срещна някого там, който да ме оцени като човек, който да иска семейство с мен. Щях ли да бъда по-добре колкото съм тук? Не спирам да задавам тези въпроси. Мисля често за възрасната си майка мисля за брат ми алкохолика и другият който вече има дете. В безисходица съм, не мога да се прибера на село, защото хората ще говорят. Нямам възможност да си купя апартамент и като цяло съм се отчаяла от мъжете. Не мога да помогна на себе си, не мога да помогна на семейството си. Не искам да живея повече

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 15 дни hash: 86fb75d2ed

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Предимно се самосъжаляваш. Не всички имат приятни истории в миналото, даже в детството си. Аз не правя изключение. Безсмислено е да разтягам историята, макар че не съм бил от крайно бедно семейство, даже напротив. И това трябва да ти покаже че нещата в семейството никога не опират до пари. Баща ми имаше, но се имаше за велик, от което след работа вместо да се прибираше, тичаше в местната кръчма. Там оставяше не малко пари черпейки, с като се прибереше по нощите, държеше всички да знаем че се е прибрал, което значеше че влиза с шут в стаята и започва да крещи, ругае, бие, защото му било кеф. Никога до ден днешен макар да е минало адски много време от тогава, не е по охнал на никой с нищо, консуматор. Разбира се бях слаб ученик, защото нямаше кой да ми по отне с домашните. Натам доста неща бяха следствие и точно като теб не виждах смисъл. Последва труден период в който си казах, че всичко зависи само от мен, така записах да уча, така се скапвах от работа за да изкарам някой лев и в този период никой не ми помогна с нищо. Разказах ти това не защото имам нужда, а за да мина към следващото нещо, което е много важно. Това че брат ти е агресивен с теб е защото той е безпомощен, не е направил нищо със себе си и защото точно като наша ти чака някой да го спаси от самия него. Прекалено дълго са ти втълпявали чувство за вина, за да разбереш че не си длъжна на никой. Още повече дори да помагаш, все няма да е достатъчно, винаги ще си виновна, винаги ще си в позицията хем да помагаш, хем да си лошата. С любовната връзка няма гаранции, не си престаряла и не виждам да имаш проблем. Просто не позволявай разни паразити, дори да да от семейството да ти дават наклон.

 

...

преди: 1 месец, 15 дни hash: 9b8c519f9d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Мъжа, ако не иска деца да избира или с теб или без. Не се лишавай. И друг да е, те мъжете обичат да си седят вкъщи. Успех, дано имаш хубав живот занапред, все пак си се справила.

 

...

преди: 1 месец, 15 дни hash: e7f568fba3

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Хайде, сега, какви са тия черни мисли? ! Не се връщай на село, не защото ще говорят, а защото няма много смисъл. Нищо не те чака там, нито има някаква належаща нужда. Свестен човек си, в момента не си в състояние да си виновна на всички. Братята ти могат да работят и да се издържат. Смятам, че в Англия има по-вече работа и възможности от твоето село. За мъжа- ами, геймърството си е зависимост и обсесия, едва ли този човек ще се разкърти да излезе, да направи семейство или да си организирате някакво приятно забавление. По-скоро, помисли дали можеш да предприемеш нещо, което е по-добро за теб.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 15 дни hash: da2924fef1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Не се прибирай в България, особено не в близост до брат ти, щом има риск от насилие. Можеш ли да се издържаш? Как изглеждаш? Ако си в добра форма и можеш да се издържаш зарежи тоя геймър и си намери мъж за семейство. Ако не си в добра форма, бързо стани в добра форма с всекидневни тренировки, в началото по-малко, за да не се контузиш после повече и разбира се здравословно хранене с по-малко, освен ако не са плодове и зеленчуци и по-малко месо и мазно, без полуфабрикати. Не мисля че имаш нерешим проблем. Спри да пращаш пари в България. Не само че те не са благодарни, ами и те бият. Реално са престъпници. Ако трябва да се връщаш в България трябва в някой град на квартира, където има работа и ще ти трябват доста пари.

 

...

преди: 1 месец, 14 дни hash: 8be5733fe4

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Авторке, в никакъв случай не се поддавай на мисли за самоубийство! Аз също минах през тежка депресия, но Бог ме спаси и ме извади от нея, ще ти разкажа подробно: Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Но тези помисли за самоубийство - никога не трябва да ги приемаш! - те са от лукавия(дявола), който има за цел да погуби човека. Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си. Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития! При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога! Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези объркани хора. Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква). Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда! Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот. Както вече ти писах в началото: Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния. Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот! Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно! Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом. Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан - Бог да го прости! ). В момента в този приют има повече от 400 деца. Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра. Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда! Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов. Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение. Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)... Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим... А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние) (А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно... Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните: Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова! Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко. (И дори и да си кръстена - пак върви да поговориш с православен свещеник. ) П. С. Понеже си в Англия, е по-сложно с православните църкви, но все пак ги има! Българска православна църква има в Лондон, в двора на Българското посолство - скоро я обновиха. Ако ти е много далече, потърси - в Англия има доста руски църкви, езикът е близък, ще разбираш за какво става въпрос. В краен случай като си дойдеш в България приеми Свето Кръщение, ако не си кръстена, и посещавай редовно Богослуженията, възлюби Бога и ще постигнеш душевен мир, и ще имаш духовна радост и благодат! Бог да те просвети и просветли!

 

...