Споделена история от Семейство |
Децата днес
преди: 11 часа, 15 мин., прочетена 48 пъти
Моето дете вече е голямо, но помагам на моя приятелка. Това е някакъв ужас, самата тя е на предала с 3 деца, невъзможна комуникация, никакво уважение, да не говорим как всичко просто се хвълря някъде и това не са деца изключение. Влиза и си хвърля якето на масата, обувките някъде в хола. Такова нещо особено в моето детство не съм си и помисляла да направя. Влизам якето на закачалката, обувките до вратата. И това са най-елементарни неща. Всичко се чупи, нищо не се пази, разпиляно. Наистина ситуация в която сякаш няма изход. А и самата тя не знае какво да направи. Много искам да и помогна, бащата живее отделно и много не се интересува. Самата тя казва, че няма сили, да трябва ясна структура, но не може да се наложи. Децата са на възраст 3, 8 и 10 г. Помощ от никого няма.
Понякога имам чувството, че трябва някой със свръх твърда ръка и казармени правила за да има ред, уважение и да се спазват правилата. Едното дете го гледах 2 дни и съм смазана, а е на 8, низ от манипулации, искане, разхвърляне. Въобще се чувстваш смазана. И това не е изключение, децата въртят всички и всичко се върти около тях. Беше слазла до магазина, това което е на 3 и другото на 8 спяха, това на 10 което е се обадило на полицията. И това е всичко провокация и нарочно, говорим за 5 минути.
Как се излиза от такава ситуация и се налагат правила? Всичко е проблем.
|