Възрастни роднини, отказващи да се преместят при нас
преди: 8 часа, 2 мин., прочетена 32 пъти
Здравейте на всички!
Имам баба и дядо, живеещи сами в друг град. За съжаление вече са възрастни и често изпадат в ситуации, водещи до това спешно да трябва да бъдат посетени от някой член на семейството.
Няма смисъл да изпадам в подробности за всички варианти на преместване, които сме им предложили (да отремонтираме старо наследствено жилище тук в града, да идат у майка ми, да им наемем апартамент, за да са самостоятелни и т. н. ), но в общи линии те отказват всичко.
В техния град нямат среда, някогашните им приятели отдавна са умрели, живеят в апартамент и не се грижат за животни, градинка и т. н. Няма какво да ги задържи там, но въпреки това те отказват да се преместят.
Наскоро баба ми беше паднала, и за пореден път трябваше да молим съседи да се притекат на помощ, защото ние не можем да стигнем толкова бързо, колкото ни се иска.
Всеки разговори с тях завършва с това, че те от дома си няма да се преместят, и че трябва ние да намираме начин да ходим да им помагаме, а това е невъзможно, преди всичко защото няма как да планираме предварително кога някой ще падне, ще му се счупят очилата и няма да вижда, ще му прилошее и т. н., за да бъдем там.
Не ме разбирайте погрешно, много ги обичаме и не сме ги оставили на самотек, ходим да им помагаме с нещата, подлежащи на планиране, отделно че и двамата са активни до колкото позволява възрастта им, обслужват се сами, излизат навън сами и т. н., но просто постоянно изпадат в ситуации, които изискват да ходим по спешност, което целим да избегнем. А и рано или късно ще имат нужда от по-интензивна грижа (дядо ми гони 90-е и рано или късно ще има нужда от обгрижване), която ще бъде невъзможна от друг град, защото всички сме работещи хора, и няма как някой да си напусне работата и да седи при тях. Днес майка ми отново опита да поговори с тях, но са ѝ заявили да намери начин да работи по 2-3 дни седмично и в останалото време да е при тях вместо да ги кара да се местят, а това при нейната професия е невъзможно. При всички ни всъщност е така. Отделно че това да работим също допринася за това да можем да се грижим за тях, защото без средства също не би било възможно.
Вариантите за гледач също са невъзможни, защото баба ми и дядо ми са конфликтни и никога няма да допуснат чужд човек в дома им. Дядо ми по принцип обича да изпада в кофти ситуации, дори наскоро се беше спречкал физически със съсед по своя собствена вина, и трябваше да тичаме спешно до там, защото след сбивснето беше попаднал в болница, и ако въобще някога позволи на някого да прекрачи прага на дома му, бързо ще го изгони с викове и физическа разправа.... Разбират се само с едни съседи - мои приятели от детството, които са млади и също работещи хора и няма как да им помагат вечно, а и не са длъжни да тичат вместо нас...
Като малките деца са, заинатили са се и не се отказват от своето. Честно казано ги разбирам, но и не разбирам защо те не проявяват разбиране спрямо нас. В крайна сметка те са в нужда, а поставят оказването на помощ под невъзможни условия....
Очаквам някой да ме нападне как и ние не сме готови на конпромис - да, сигурно сме неблагодарни егоисти и не искаме и ние да се местим там. Средата ни не е там, градът е малък и няма работа, причини бол, но да, и ние не можем да направим компромис с тях и нито аз, нито майка ми, не можем да пренесем живота си там.
Отклоних се много. Не целя да мрънкам, просто да покажа, че наистина искаме да се погрижим за тях, но наистина нямаме друг вариант освен да ги вземем при нас, което те отказват.
Моля ви, дайте ми съвет, има ли как да ги накараме да се преместят? Не са малки деца, не можем да ги натоварим в колите и да ги преместим на сила. От дума не разбират.... Наистина сме отчаяни вече. Започвам да се замислям има ли как това да стане по някакъв законов път... Не ми се смейте, че мисля как да изведа баба ми и дядо ми от дома им с полиция, просто ще се побъркваме вече да не знаем какво ново ще се случи в този ден, а ние няма да можем да реагираме своевременно.
По никакъв начин не искаме да ги настаняваме в институции, да си присвояваме имоти, нищо подобно, просто искаме да са близо до нас, за да им помагаме ние...