 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Загуба на родител
преди: 9 дни, 12 часа, прочетена 404 пъти
Здравейте, как приехте загубата на родител?
Минаха 3 месеца, а още се чувствам наполовина... Не знам и дали скоро ще мога да се примиря от загубата на бащата. Беше на 55г и си отиде нелепо - млад, а аз съм на 27г. На майка ми баща й, т. е дядо ми почина на 88г. Знам че няма ред за там, просто беше Човек с главно Ч и не мога да се примиря, защото първо, че е млад, нито е боледувал, нито нищо, второ, че имах много дълбока емоционална връзка с него, както повечето дъщери с бащите си.
Всяка сутрин ставам с мисълта за него и си лягам с нея.
Моля, да пишат хора, които са го изживели, пробвах психолог, но не е моето.
Ж27г. необвързана
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 дни, 9 часа hash: 637c0eb281 |
|
1. Моят баща почина на 89г. през 2024 година. Стана след тежко боледуване.
Вече никога няма да е същото, въпросният човек оставя завинаги една празнина. Но се свиква и човек продължава да живее. Няма друг начин.
|
| преди: 9 дни, 9 часа hash: 0878e9cfec |
|
2. Мило момиче, съжалявам много за загубата ти. Когато родителите си отиват, особено толкова млади това оставя огромна празнина. Разбирам те, защото също като теб рано загубих баща ми: бях още млада жена на 20, а той внезапно почина на 46. Няма как бързо да се преодолее болката от загубата. Но те съветвам да прочетеш книга (мисля, че вече са дори поредица), озаглавена "Пътят на душите". Там е обяснено какво се случва след напускането на тленното тяло. Даде огромно успокоение на мен и моето семейство, че нашият обичен близък е на добро място. Също така, дори да не се определяш като "вярваща", обърни се с молитва и смирение за упокоение на душата на татко ти: важно е, както за него, така и за твоето успокоение. Кураж и ти пожелавам да бъдеш щастлива, както татко ти повече от всичко би искал.
|
| преди: 9 дни, 7 часа hash: feb991aefa |
|
3. Той едва ли иска да се чувстваш толкова травмирана. Аз съм много близък с дъщеря ми, но ако нещо стане с мен ще искам бързо да ме забрави и да си живее нейния живот щастливо. Не искам да прецаквам децата ми след като си замина. Погледни от неговата гледна точка - сигурно би искал да си щастлива, а не нещастна.
|
| преди: 9 дни, 3 часа hash: 2ef5666592 |
|
4. Прегръщам те силно! Загубих баща ми преди малко повече от година. Преживях го много тежко, особено в началото. Бях се вманиачила до степен да чета литература за прераждане... моят начин да се убедя, че някога може да се срещнем отново с баща ми, че смъртта не е краят.
Баща ми остана завинаги на 62, а сигурно цял живот не съм плаката толкова, колкото миналата година. С времето става по-леко, но често се връщам към спомените за него. Около година ми отне да стана по-спокойна и рационална. Винаги ще ме боли, разбира се.
Съветът ми към теб е да оставиш времето да те лекува. Спомняй си хубавите мигове, нека фокусът е върху тях, а не върху мъката по загубата.
|
| преди: 8 дни, 18 часа hash: cfad0935c6 |
|
5. При загубата на любим, близък човек винаги изпитваш непоносима болка, отчаяние, пълна безнадежност, че няма да го видиш повече и нищо не можеш да направиш! Това е ад, който трябва да преминеш, да мине време. Само то лекува болката и постепенно се научаваш да живееш без него. Чудиш се къде е, как се чувства там, но връзка няма. Искаш да го сънуваш, да бъдете поне за няколко минути заедно, но не винаги се получава. За съжаление това се случва с всички хора, гробищата са пълни с починали и всички те са били скъпи и обичани от някого. Щом е бил добър човек, надявай се, че е на хубаво място, а не при демоните. Моли се за него, следи за знаци- необяснимо пукане на паркета, телевизорът се включва сам, но само когато си в стаята, издаване на шум от предмет, който всъщност го няма. Аз имах такива знаци, но всеки път траеше до 1 година и после всичко приключваше. Безброй въпроси без отговор, различни теории и сценарии, някои много плашещи, но никой няма доказателства за достоверност. Прочети книгата на Д-р Майкъл Нютън " Пътят на душите", тя е много успокояваща.
|
...
| преди: 8 дни, 16 часа hash: 3b36f2c1ee |
|
6. Поне си прекарала дълги години с него. Видял те е като голяма жена.
Я си представи да загубиш родител като си на 10-11, или още по-малка? Когато си още дете е милион пъти по-гадно, личен опит.
|
| преди: 8 дни, 15 часа hash: 5537ba7f34 |
|
7. Бог да го прости!
Авторке, аз също много обичах дядо ми, защото той и баба ми ме отгледаха, Бог да ги прости!
За пръв път на погребението му плаках, но той и чрез смъртта си ми помогна, защото осъзнах суетата на земните неща и достигнах до Бога.
Сега, много важно е следното:
Ако е кръстен православен християнин:
1. Викнали ли сте православен свещеник на погребението му, за да извърши православно опело? Ако не сте, трябва да го направите, когато имате възможност(ако не успеете преди това - може на годишнината от смъртта му).
Също така на 6 месеца и на годишнините от смъртта му е добре да правите (като викнете православен свещеник и той я прави) Панихида за него.
2. След това, е най-добре да го пишеш(всяка седмица) за поменаване на Светата Литургия, и не само него, а и други твои починали близки(православни християни), на една бланка можеш да напишеш 10 имена. Попитай в православната църква, там(където продават свещи) ще ти обяснят.
3. На Задушниците, които всъщност представляват Панихиди(специални заупокойни Богослужения) за душата на всички починали православни християни, винаги записвай името му за поменаване на сутрешното Богослужение в храма - и присъствай на него. А на гроба може да отидеш по-късно. (или много рано сутринта)
4. Моли се всекидневно и в личната си молитва за него, и за всички твои близки починали и живи роднини, близки, приятели...
5. Раздавай милостиня(храна, дрехи, и друго от каквото се нуждаят) на бедни хора за него.
Майка ми също почина скоро, Бог да я прости! Аз също много я обичах, но не тъжа неимоверно за нея, защото:
ние сме вярващи и въцърковени православни християни и аз знам какво се случва с човека след смъртта, и предполагам, че тя е на добро място защото преди смъртта си се изповяда, Причасти се, и й направихме Маслосвет(тоест подготви се напълно), защото след смъртта човек отива или в ада, или в рая.
И аз и брат ми се молим за нея, и подаваме записки за поменаване на Светата Литургия на нея, на баща ми, на дядовците и бабите ми, и на други наши близки починали православни християни.
Така, че щом си го обичал толкова много - моли се за него, пали и свещи, и подавай записки за поменаване! Това е реална и действена помощ, която ние можем да оказваме на нашите починали близки!
Пускай също записки за здраве и Божие благословение и за живи, за себе си и за други свои близки(православни християни) - само, че се пишат на отделни бланки!
Това също е много важно!
Хайде със здраве и бъди силна! Това е част от живота! А и човек всъщност не умира, защото е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Смъртта представлява отделяне на душата от тялото.
Но трябва да се молим за починалите, защото е много важно къде ще отидат след смъртта си: дали при Бога в Небесното Царство или в ада с демоните.
п. с. Ако не е бил кръстен православен християнин - нямаш право да подаваш записки за поменаване за него в православния храм!
Тогава остават точки 4 и 5 - те са универсални!
Бог да те благослови и да те укрепи!
|
| преди: 8 дни, 15 часа hash: 457035912f |
|
8. Защото вървиш срещу Божията воля и живота, защото си слушала вярвания в стил ред няма и защото идеализираш. Направи нещо в памет на баща ти, плакат със снимки, дарение с мисълта за него, много важно изхвърли всички негови дрехи и това не е случайно. Моя позната в твоята ситуация го направи, по съвет не знам точно и тя и беше акцентирала специално, че това не пуска мъртвия. В нашата народо психология това да не приемаш, да си срещу нещо, да не минаваш с лекота през тези нормални, житейска неща е доста любимо, ако щеш с абсурдни традиции, като некрополи, жалейки....Аз съм загубила майка си в детската градина като бях и още си спомням как на гроба се постилаше покривка и се оставяше храна и баба ви казваше, яж така и майката яде, ужасно, аз съм била невръстно дете. Затова се спри, осъзнай го, приеми го и не се поболявай. Чети как да приемаш тона което ти поднася живота.
|
| преди: 8 дни, 1 час hash: 8108a053f9 |
|
9. Много е трудно, но неговата мисия на земята е била дотук. Годините са само цифра, свършил е това, за което е дошъл. Някой правилно каза, че можеше да бъде и по-лош сценарий, да го изгубиш невръстна.
Връзката с него не спира, а за другото ще ти трябва още малко време
И да не забравяме, че един ден, дори и след дълго време да е живите отиват при мъртвите.
|
| преди: 7 дни, 5 часа hash: 4a55acb1e1 |
|
10. Аз като бях на 21 почина майка ми и щях да направя психически проблеми още малко, не толкова заради това, че е починала, колкото заради това, което видях преди и непосредствено след смъртта ѝ. Беше на 46 години. За 3 месеца няма да ти мине. Баща ти не би искал да си тъжна и трябва да преодолееш загубата си точно заради него. Съболезнования.
|
...
| преди: 7 дни, 3 часа hash: b8ca3cdd5b |
|
11. Съжалявам за загубата ти. И моя си отиде младичък, само че аз бях по-малка от теб. При мен минаха 2 години и половина. Няма да ти кажа, че става по-добре с времето. Просто се научаваш да живееш без човека, макар да започва да ти липсва все повече. Във всеки тежък момент си казваш колко щеше да е хубаво да е тук, да те гушне и да ти мине. За хубавите моменти ще съжаляваш, защото не може да ги види, макар да нямаш вина за станалото. На мен до ден днешен ми се случва като заспя да ми се появява сценката на смъртта му пред очите. Много неща ми напомнят за него. Даже понякога си мисля, че той самия ми праща знаци по този начин, за да ми напомни, че е до мен. На именния ми ден бях навън с приятелка. И толкова силно едно нещо ми напомни за него…сълзите ми се стекоха на секундата по средата на центъра. Не мога да ги спра. Имаше един път дето просто в магазина видях мъж, който приличаше на тати…човека гледа няква ненормална как го зяпа втренчено и почва да плаче в Кауфланд и се чуди кво не ѝ е наред. Много се сдържам ппц, но имам моменти дето ме удря много тежко и не се удържам. Няма да коментирам болката от това как хората около мен говорят за бащите. Понякога човек малко трябва да си мери думите, ама и някой дето не е минал през тва няма как са го разбере.
Съжалявам, че така негативно се изразих, но…това е истината. Трудни моменти са. Намери как да си изливаш болката. Лично аз си изливам емоциите на лист. Пробвай. Няма магически да спреш да мислиш да него, но с времето ще привикнеш с мисълта. Моли се за него и не забравяй, че той е до теб. Вярвам силно в това, че нищо не може да раздели души, които се обичат!!! Сега се замислям, че единственото, което ме е държало винаги е вярата в Бог. Чудна работа е. Аз съм адски чувствителна и страхлива. Опитах се да отида на психолог, след първия път просто видях, че няма смисъл. В такива моменти, а и във всякакви моменти - само Бог!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
