Имам нужда от мнение
преди: 7 часа, 59 мин., прочетена 117 пъти
Как бихте реагирали, ако сте в моята позиция?

Ситуацията е следната: (първо ще дам контекст)
Аз съм момиче (или жена вече) на 24г.
Живях в Лондон 5 години - прибирайки се в България за по месец-два през ваканциите (завършх бакалавър там).
Сега съм у дома, при родителите си от декември насам.

Вечеряме, аз, майка ми и баща ми. Майка ми ме пита дали аз съм си разчоплила нещо на лицето или може да е някаква алергия.
Аз отговарям, че аз съм го разръчкала. Следва кратък разговор за това, че да правя така не е зравословно, аз се съгласявам, но и наполовина на шега казвам, че все пак тялото си е мое и каквото и да правя, на никого не вредя.
Посреща ме загрижен отговор от страна на майка ми, че не е напълно правилно според нея да мисля така, защото на близките ми им пука дали съм добре и какво си причинявам. Аз повтарям мнението си, че все пак на никого не съм навредила, след което баща ми от нищото решава да ескалира важността на този разговор и заключва, че все пак тялото ми принадлежи на рода.

...

С този коментар той ме сепна и стресна. Погледнах го объркано и замълчах.
Той изпадна в неведение и също замълча очудено. След като си събрах мислите поясних, че не бих искала да чувам от когото и да било камо ли от него, че тялото ми е нечия принадлежност. Спрямо което той заключи, че съм ирационална и твърде емоционална и прекрати разговора.

По-късно се разстроих, защото същият този коментар ме накара да чувствам неща, с които явно съм дълбоко несъгласна. Той пък всеки път в който ме засечеше по стаите ме подминаваше, според мен избягвайки потенциален конфликт. Майка ми и тя се учуди защо бих реагирала така силно на нещо подобно.


Какво мислите за този коментар? Какво дори означава, че тялото ми "принадлежи на рода"?
За мен това е ужасна мисъл, и при това изключително безсмислено непропорционална на нещо толкова незначително като малко разчоплено петънце на лицето ми...
Намирам го за насилствен опит да ме възпита да не правя нещо, засрамвайки ме и задължавайки ме, използвайки много съкровена и чувствителна материя... А все пак не съм на 15? Но и на 15 да съм, това е много неуместно внушение, особено за момиче? !

Според майка ми е просто разсъждение, споделена мисъл и няма защо да реагирам толкова драматично... В мен ли е проблемът? Или е поколенчески?
Обективно ли е "грешно" да учиш децата си, че са просто генетичен материал и дължат здравето и "тялото" си си на рода? Ако да, защо?
Благодаря предварително!
Н