Споделени истински истории
преди: 17 часа, 21 мин., прочетена 59 пъти
Аз съм майка на наркозависим син вече 26 години.
Преживяла съм всичко. Минах през деветте кръга на ада. Страх, срам, безсънни нощи, обаждания посред нощ, болници, затвори, лъжи, надежди и разочарования.

Винаги съм била до него. Винаги съм мислила за неговото щастие — каквото и да означава това. Помагала съм, прощавала съм, давала съм последното, само и само да го видя жив и добре.

Преди две години и половина той ни представи своя приятелка. Тя каза, че е лекар и че ще му помогне да се пребори с наркотиците. Повярвах. Исках да вярвам. Исках да има светлина.

Но не стана така.
Вместо помощ — загубихме още. Той загуби апартамента си. А аз загубих още една част от надеждата си.

Днес се чувствам изтощена. Самотна. Понякога се питам дали изобщо съм направила правилните неща като майка.

Пиша това, защото знам, че някъде има други майки като мен.
Майки, които живеят в постоянен страх.
Майки, които обичат до болка.
Майки, които не знаят къде свършва помощта и къде започва самоунищожението.

Ако някой е минал по този път — моля, споделете.
Имам нужда да знам, че не съм сама.