Споделена история от Семейство |
Неразбрана цял живот...
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2614 пъти
Здравей те, споделям болките си през житейския си път, който с моите 65 години изживях. Какво мислите по това, за което сеге ще Ви разкажа.
Бях на 16 години, когато за първи път имах приятел. Обичах го истински, но без всякакъв опит и без някакви напътствия, от по- големите. За тази любов плащах много скъпо. При всяко закъснение, ядях бой от майка ми с яка пръчка. Не ме питаха, не ме разпитваха, само бой. Докато той влезе в казармата. Ходих на свиждане, така минаваха дните.
Докато един ден със съседка и приятелка заминахме на море. Баща и беше в санаториум, и между посещението останахме няколко дни на гости. През това време в разговор с нея на прозореца в дома, който бяхме, минава едно момче забелязвайки ни много ме е харесал. По ирония на съдбата или Бог знае какво, същата вечер се запознах с него не с голямо желание. Живееше на същата улица, през няколко къщи от тази, в която гостувахме.
Споделяйки със сестра си, той едва ли не представя историята, като много влюбен. На следващият ден, пристига една жена в хората, в които бяхме. Жената започна да ни разпитва, от къде сме, що сме, житие и битие. Казвахме си всичко, без да подозираме интересът и.
На следващия ден отидохме на плаж с приятелката ми, и по някое време въпросният господин се озова при нас, държеше се невъзпитано и нахално. След това със сестра си решават да ми скроят капан.
На следващия ден пак бяхме на плаж, и връщайке се от там се стягахме следобяда да си заминаваме в родния град. През това време въпросния господин си урежда годишен отпуск, като е казал, че смята да се ожени, но може и да не стане. И в хората, които бяхме, вратата се отвори, и на вратата се се появи едно русо момиченце. Назова ме по име и аз и казвам: - Имате грешка, тук не познавам никого. - не вчера кака ми е идвала при вас с бебето. И обаждам се на приятелката ми, че жената с бебето ме вика за малко, под преттекст, че бебето плаче.
Когато стигнах до тях, все едно някаква сила ме закова на място и аз не можех да помръдна. В момента, в който тя излезе на вратата, и ме покани да вляза, влезнах като подчинена на чужда воля. За моя изненада бебето спеше, и тя ме покани в друга стая, където въпросния господин се усмихваше ехидно. Започнаха уговорки, хвалебствия. Обясних че имам приятел, и смятаме да се женим. Уговорките не спряха. Така вечерта бях изнасилена.
Не посмях да се върна обратно, нямах очи да разкажа случилото се на приятелят ми. Така създадох някакво семейство. Не удобрявах много от живота на т.н. съпруг.
Споделайки с родителите си, баща ми каза, че живее за едната чест, макар и бедни те са честни. А майка ми каза че, никой не ме е пращал там, за туй че, хубав, лош там, няма да ги правя за резил в града.Така се примирих със съдбата си. Роди се едно дете, след 5 години още едно. Държах да имам семейство, но си оставах сама. Мъжът ми, нямаше грижа за нищо, ошетано, сготвено, той само играеше карти със съседите. Когато го милих да ми помогни в нещо, майка му казваше: - ти си на работа, тя е в къщи, да си я върши сама.
Научих се на много неща в живота, но уважение и любов не получих. Събориха ни къщите и започнаха да строят жилищен блок. От къщата получихме по 502 лв. и предимство за строеж. Теглихме каси, вземахме заеми за да имаме дом. Помощ от никъде. Надробена боза за хляб и манджа, с дни хляб и праскови, боб, грах, домати с ориз, месо 2-ти в годината. Омъжих се 64 кг. и отидох да раждам на 51кг. Стигнах до там че, станах и 49 кг, само да имаме дом.
За дребните проблеми не смятам да Ви досаждам.
Свекърва ми крадеше, и синът ми започна. Понякога го пердаших, но резултат нулев. Започна да ни лъже майсторски, а беше приказно дете. Освен че, беше симпатичен, беше и много кадърен. Обичах го много, плащах грешките му, с надежда че е временно.
Дъщерята винаги е била студена спрямо мен. Докато синът се ожени, дъщерята завърши и веднага след завършването и, тя се омъжи. Не провървя нито на едниния, и двамата се разведоха. Синът играеше на машинките, и стигна до развод. Издръжката на детето плащах аз от 7 до 18 възраст.
Дъщерята се прибра у дома с 3-месечно бебе. До 5 годишна възраст я гледах аз. Беше слънчево и умно дете. През това време, дойде и вярата ни в Бог. Дъщерята се омъжи 2-ри път, и не след дълго ни взеха внучката при тях. Всичко беше добре, водих внучката на църква, учих я на молитви към Бога, и дойде и втория внук от дъщеря ми, и него бях научила, докато им забраниха да ме слушат. Отдалечиха децата от мен, срамуваха се че, съм вярващ човек. Исках да сключат църковен брак, не ме послушаха.
Когато и двамата създадоха семейство, бях накупила и на двамата сервизи за хранене, за чай, за кафе, вилици, ножове, лъжици, тенджери, тигани, юргани, легла, чаршави, възглавници и много други неща и на двамата по равно, за да не изпитат моята беднотия. Благодарност не видях, търсиха ме само за пари. Когато се нуждаеха от тях, бях маминка.
Синът и дъщерята играеха на машинките, и... давах пари, за грешките им. Осъзнавах че, греша като им давам, мутрите - едният го бяха пребили и го хвърлиха да умира, а дъщерята трепереше да не се разведе. Явно любовта към децата ми е била криво разбрана.
Един ден аз отсъствувах, синът ми е посегнал да бие баща си. Поради страха на мъжа ми, да не го бият, продадохме голям апартамент, купихме два. Бяхме ги писали на двете си деца, до нашата смърт, след нашата смърт всеки наследява своя апартамент. Стана така синът каза, че няма да се съберът повече с жена си, и иска да купим къща на село, като разказваше фантастични приказки и аз като, проста и наивна, повярвах и продадохме неговия апалтамент и купихме къща на село, инструменти за работилница и парник.
Четири месеца изкара на село, продаде инструменти, парника, изсече лозе, овошки, опустоши всичко, и не чувствува вина. Чувствахме се самотни, имахме нужда с мъжа ми да обичаме, да се радваме на живо същество, взехме си дете от дом, което обичаме като свое. А детето ни дарява с толкова, много любов, която от своите не получихме.
Това синът прие радушно, но дъщерята с много злоба. Правих се, че не разбирам, когато можех помагах и на двамата материално.
Най - грозно ми се видя, бях си купила златен пръстен и реших да и го подаря, тя след 20 мин. пристигна, взе пръстена и си замина. Когато кажа, че съм отделила 50 - 70 лв. те до 30мин. идваха за парите. Разбрах, че любов с пари не се купува. Пропуснах да кага че жилището, което бяхме купили, заменихме с друго. При копуването на новото жилище, дъщерята майсторски ни изигра, като с издаването на нотариален акт с покупко продажба си го писа на свое име. Живеехме в жилището, като тя на няколко пъти ни намекваше че, това е нейният апртамент, а нашата къща е на село. А мажът, след няколко месеца ни заяви, че си иска жилището. Когато аз казах, че няма да давам повече пари, буквално тя ми заяви, че до края на май 2012г., трябва да и предадем ключовите на жилището и.
Мъжът ми, за 2 часа получи 2 инсулт, благодарим на Господа че, много бързо се оправи, макар че, от 1 инсулт е инвалид. Не зная деца ли съм отгледала или туниядци. Все още може да сме грешни, но не сме мърша, да ни разкъсват, като лешояди.
Никой не може да знае колко болка нося в душата си, за това реших да споделя това с Вас. Чувстваме как са ограбили гладът, който сме изгладували, за да имаме дом и от най близките си да бъдеш предаден.
Ако някой има мнение по въпроса, ще се радвам да го сподели с мен.
|
