Да подкрепя ли мъжа си да си смени работата
преди: 12 часа, 57 мин., прочетена 42 пъти
Здравейте!
Пиша тук, защото се нуждая от независимо мнение по повод казус, който напоследък ме мъчи.
Накратко, с мъжа ми сме на по 30г, имаме немалък ипотечен кредит, от скоро правим опити за бебе.
Аз винаги съм била много пресметлив човек, не предприемам рискове, обмислям всичко и като цяло гледам животът ми да не търпи много промени ако така си е добре.
Мъжът ми е на другата крайност, на три пъти изцяло сменя бранша и започва на стартови позиции, постоянно мени интересите и хобитата си и като цяло прекаленият порядък не е за него. В момента в работата си е добре, заплатата му е добра (реално и поради тази стабилност, която усещахме, изтеглихме ипотечен кредит), паралелно с това има голяма свобода, но от известно време е изключително отегчен от това, което върши.
Започна да се навива покрай познати полицаи (възрастни мъже с по 20-30г стаж, които нормално вече да са на ръководни и добреплатени позиции), че иска да започне и той държавна работа, макар и нископлатена, щяла да бъде инвестиция в бъдещето, да не се притеснява от съкращения на цели отдели, както масово се случва в частния сектор напоследък и т. н.
Сматам, че няма смисъл да изпадам в детайли, на всички ни е ясно за какви заплати става дума, както и колко години продължават мизерните условия докато някой заветен ден "стане добре". Отделно, че работата, на която се е спрял, не е такава на бюро, а по-скоро изисква да е на терен, да дава нощни и 24-часови дежурства, да работи по празници и т. н., за да е полезен за обществото, както той иска.
Тъй като аз се занимавам със семейния бюджет, изчислих нещата на годишна база и за мен лично е немислимо той да взима заплата, която ще покрива единствено вноските по кредита плюс някои перманентните разходи (градски транспорт, застраховка и данъците на имота и т. н. ), и няма да остават пари за друго.
Още през първата година, макар майчинството да е 90% от брутната заплата на майката, което не е малко, разходът ни драстично ще се повиши покрай детето. А после? Ако не приемат детето в държавна ясла когато навърши 1г, вариантите са или да го оставим вкъщи и да оцеляваме тримата със 780 лв на месец, което гранични с невъзможното, или да го запишем на частна ясла и да ни остават около 2000 лв от моята заплатата, с които пак ми звучи, че ще бъде много трудно да жиеем двама възрастни и едно малко дете, и то в София, при това на ежедневното поскъпване на всичко.
Смяната в професията му, на фона на която да създадем дете, немислимо ще доведе или до това да живеем по трудния начин, да се лишаваме от много неща, да нямаме никакви спестявания за черни дни, или и аз да сменя работата си, което е крайно нежелателно, защото професията ми изисква много пътуване, което в момента правя единствено до близки дестинации в рамките на нормалния работнен ден (от 9 до 18 часа). В по-големите компании, в които заплатите са по-високи, пътуването е доста повече и обикновено до по-далечни дестинации (а фирмата, в която съм в момента, работи само в околността), което ще направи отглеждането на дете от майка, която е вечно в командировка и баща, работещ по нощите, на 24 часови смени и т. н., изключително трудно. Не вярвам и някой да ме търпи с "днес не мога да ида, защото мъжът ми е нощна". Сегашната ми работа, освен ако и при нас няма криза и не остана безработна, е по-подходяща за една майка. А харесвам професията си и не желая да се преквалифицирам, така че да взимам повече и в същото време да не се налага да пътувам. Не знам струва ли си да загубя нещо, което обичам, заради поредната смяна в работата за него, която дори може в бъдеще да не му харесва вече.
Поради това не знам какво да правя... Мъжът ми се сърди, че не го подкрепям, и не иска да ме изслуша, когато се опитам да говорим по темата се цупи и излиза или започва да си цъка на телефона и да ме игнорира. И аз се чувствам гадно, че в неговите очи не го подкрепям, наистина и аз не искам да е на скучкана работа, която го демотивира, но в същото време премислям всичко и не смятам, че сме на етапа, в който можем да си позволим да смени работата си с по-динамична и в същото време по-нископлатена, и паралелно с това тепърва да имаме дете.
Разбира се, възможно е и никога да не забременя и притеснението ми как ще се справяме да е неоснователно, но по-добре да не изпадам в такива разсъждения. Със сигурност и двамата не искаме да отлагаме опитите за бебе за след 10г, когато той потенциално ще се развие на тази работа, ако се задържи...
Мисля, че много се отклоних... Какво ще ме посъветвате? Как бихте постъпили на мое място? Да му кажа ли "давай" или да продължавам да опитвам да го вразумя, че не си струва да жертваме семейния си комфорт заради това, че му е скучно на работа и не се чувства полезен? Знам, че за мъжете чувството за безполезност е много гадно...