Когато свръх отдадеността съсипва животи
преди: 11 часа, 50 мин., прочетена 25 пъти
Дълго време живеех със заблудата от историите на баба ми как се е грижели за чичо ми, от гроба буквално го е изкарала, саможертвата.... и т. н. докато не осъзнах, че зад цялата тази история стои егоизъм, свръх контрол и последствията от това "задушаване". На някакво подсъзнателно ниво тя го "смалявала" постоянно, бледо, хилаво дете, вечно болно, не може да излиза, тича, но за кратко без нея, това дете "цъфти". Последствията един мухлльо неадекватен, сръдлив, с поведение на 5 годишно дете на ниво емоции. В тинейджърска възраст започва да бяга, няма го с месеци, въобще съсипан живот, но не само неговия. Неадекватен от това възпитание и грижа да е достоен възрастен, да е подкрепа на баща ми, който остава вдовец и баба ми го съсипва и него, уж с огромна подкрепа, маскирана ако не е тя, всичко се дължи на нея. Днес, когато виждам цялата тази история с други очи, на база доста прочетена литература, психологически консултации осъзнавам как поведението й, е съсипало всички ни, зад маската колко съм добра, отдадена, жертва, как не мога заради вас едно кафе да изпия с някоя приятелка, заради вас и грижата към вас нямам никого и ако я слушаш си казваш, какъв човек, каква отдаденост, но всъщност дълбок егоизъм, жажда за влас, контрол, признание, че тя е най-най. Последствията при мен също са жестоки, вменяване на вина, нямало е да сме живи, ако не е тя. Дълго времее живеех с вината от това, компенсирах с помощ, пари, отдаденост, лоялност и много мълчание когато слушах обвиненията, че съм бреме, каква мъка да ни отгледа всички, ако не е била тя... командорене, мачкане и т. н. Разказвам ви всичко това, защото много боли, но и защото много живеят в "капана" на вярването и манипулацията на това доста типично поведение, но реалността е друга. Години наред я гледах като идол, Божество, ако не е била тя, но всъщност това не е така, един енергиен вампир с генералско поведение и манипулатор.