Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Значи, отговорът на темата е "да, ако имат възможност", поне според текста, койот е представен. Аз лично съм съгласен. Няма нищо, което щи направи по-добри, по-мъдри и прочие, ако ги оставиш, да се шлаят по квартири с непознати - не се знае на какви отпадъуци ще попаднат, не се знае, дали ще има душевно и физическо спокойствие там.

7.   Аз съм на 40. Никой не ми е купил жилище. Не съм смятала, ме някой ми е длъжен. Но имах късмета да успея да купя жилища за децата си. Не ми създаде проблем. Бях спестила пати и ги купих с малък заем, когато бяха по-евтини. Но да тегля огромни заеми и да потъвам в дългове, ако нямах възможност, не бих го направила.

8.   Ами не трябва, децата трябва сами да се оправят. Родителите ако ще помагат с нещо, то това следва да бъдат връзки към ключови хора, но така подаряването на апартамент е прекалено. Получавайки го, децата нямат стимул за развитие и тъпчат на едно място. Поне масовия случай е такъв.

П. с: живот под наем също е добра алтернатива.

9.   Никой на никого не е длъжен да осигурява имот, напротив добре е пораснали то дете да реши какъв имот, къде, въобще трябва ли да си купи. Родителите трябва да дадат любов, сигурност, да остане хубав спомен как си пораснал, но животът е отговорност и детето само трябва като голям човек да вземе решение и да е отговорен. Всичко наготово не е правилно. Да можеш да помогнеш с някаква сума, но остави го само да си поеме пътя. А най-лашото е, че българския манталитет е да смамка дори собственото си дете, нуосъзнато какви крясъци, ела тука Бе, това каго го чуя ми се драйфа, обаче купили апартамент, после натъкват, ако не бяхме ние... А и родителите за да купят имот, лишават себе си, а животът е даден на всеки от нас да живеем, да помислим за себе си. Имаше такава тема, за деца и внуци чак имоти да се осигуряват. Имам 2 потресаващи случая, едната легла и купиха не един 2 апартамента и тя дори продаде единя, че беше затънала в харчове за глупости и другия момин златен същата ситуация, не работи и харчи готовите пари и родителите добро ли са направили. Ами ве са, да му е лесно на детето. Остави го то да се бори, организира, като видиш, че изнемогва помогни с мярка, но не му иззевмай ролята.

10.   Зависи. Ако смятам, че ще легне на това, че има жилище и няма нужда да се развива, не, не бих. Предпочитам да съм "лошия родител" но да си стяга задника. Ако не е по принцип амбициозен, ако няма цели по-високи от заплата, то поне от немай къде да се размърда.
Ако виждам, че се развива, че е упорит в гонене на целите и мечтите си, да, бих му купила жилище на детето си.
И в двата случая обаче не смятам, че съм длъжна, ако искам.

11.   Какви родители, лекари на 30 вече имат по 3 апартамента купени със собствени пари...

12.   Не, не са длъжни. И децата не са длъжни да гледат родителите. Но в България има много родители които третират децата си като роби- тук много родители карат децата си да им вършат работата и ги манипулират емоционално за да прогонят чувствата си на самота и ги обвиняват за проваленият си живот.

13.   Едно е да помогнеш, когато инициативата е от страна на децата, създали са семейство и т. н., а съвсем друго е просто да му го купиш "от дълг" и "грижа" и да го лишиш от всякакъв стимул в живота, включително и да се кооперира с някого, като образуват двойка...

Разликата е от земята до небето!

А ако имаш 3-4? На всичките ли ще им купиш жилища?

14.   Аз най-много бих се радвал - децата ми да успеят в живота и да ми купят жилище на мен! :)

15.   5 А знаеш ли колко 40 годишни зависят още от родителите си, живеят при тях, не работят. Нямо по-добър учител от живота и това да си беден и да се трудиш и търсиш решения.

17.   От всичките ми познати знам само един случай, в който родители купуват апартамент на детето си. Но едва когато го ожениха, не преди това.

Не мисля че това е масова практика сред народа. Може да е масова практика ред богаташите, но те все пак не са мнозинство.

Да, наемите вече са непосилно високи, но ако човек няма още деца, нищо не му пречи да си дели наема с приятел или с половинката с която живеят на семейни начала или са женени.

Аз съм на мнение, че хората трябва да се стремят сами да спестяват за собствено жилище, когато се почустват достатъчно добре финансово за тази стъпка. Ако родителите имат възможност и желание, може да помогнат частично в покупката, но да се разчита изцяло на тях не е правилно.

А и в последните десетилетия много български семейства имат само по едно дете и често няма нужда да се купува ново жилище, защото апартамента в града остава за детето, а често родителите отиват да живеят в провинцията с пенсията си и освобождават място за младото семейство.

18.   Не са длъжни. Ако нямат възможност - съвсем пък не може да се иска от тях. Ако имат пари, не е лошо да помогнат с част от сумата, защото цените на жилищата са чудовищни. Но не да поднесат на "детето" цял апартамент наготово.

19.   Не, не си длъжен да му купиш жилище като цяло, защото няма да го оцени! Длъжен си да го възпиташ от малък и да му помогнеш да се развие като добра и способна личност, да се изучи и бори. Да е отговорен и постигне всичко сам. Бъди гръб, не роб.

20.   Авторе или авторке, иди да го зададеш този въпрос на Ротшилдови или на Гулденбергови, хаха.

Номер едно е заковал много точен цитат по темата, поздравления!

Зарежете си децата да живеят под наем или да плащат 30-годишни ипотеки на банкерите, докато династиите трупат капитал и поколенческо богатство в ролята на същите тези наемодатели и банкери, от лихвите и наемите, които плашат вашите деца...

Ще де превърнат в същите несретници, като вас, но за сметка на това ще "изградят характер". И животът им ще мине в слугинаж на по-умните от вас...

Този начин на мислене е ме само бедняшки и късоглед, но и извратен, според мен. А защо да не върнем и задължителната казарма, там също е пълно с мизерия, експлоатация и извращения, които "каляват характера".

Задачата на всеки човек е да остави на тези след себе си повече, отколкото е получил от тези преди себе си.

Другото е чист егоизъм. Слабоумие. И обикновена финаннсова неграмотност.

21.   До 15 От мизерията бягам, като дявол от тамян. Един урок не открих в беднотия и болка, освен, че съм готов на ВСИЧКО, да не съм в подобна позиция.

И останалите - ама какви хора сте бе? Единият лишен щял да бъде, нямало да може, да се "кооперира"...

До 11 - Лекар па, ако ще става НАЙ-ГОЛЯМА нужда има. Какви 30 години? Тепърва се приключва със специализация и се започва практика. Освен да не тегли милион-два евра заеми, три апартамента сам да си вземе вземе ама друг път!

22.   Аз не мога на мен да осигуря, камо ли за децата. Ако имах възможност бих помогнала с колкото разполагам. Така или иначе няма как.

23.   21 Ти сам си го написал

освен, че съм готов на ВСИЧКО, да не съм в подобна позиция

А когато вкичко ти е на готово лежиш и ползваш благата от някой друг.
Има една поговорка " Едното поколение събира, другото разхищава" и това не е случайно. Когато сам се справяш има "двигател" и мотивация за успех, когато някой все те бута, нямаш акъл за нищо и живееш с идеята, че всички за всичко са ти длъжни. Млади мъже и жени с всичко осигурено, потънали в тъга, рев, тъжни били, животът бил тежък. От какво, че всичко имаш, а някога прародителите ти, сълза не са проронвали мизерия, войни, смърт, това са проблеми. Днес психолози и психиатри претоварване от пациенти с лигли и лигльовци. За един счупен нокат, не и направили хубаво маникюра рев, рев чудо. Това е реалността. Давайте, още давайте и без това сме деградирали, като общество. Гледам една поредица за реални случай от полиция и болници, потресаващо. Едната млада жена едва жива в болницата и се оказа, че са се събрали с приятеля й да живеят и тя с дни стиска и не ходи по голяма нужда, защото като ходела до тоалетната миришело. Това са естествени неща, като те е срам толкова го прати до магазина, акай, отвори всички прозорци. Отиде до тоалетната в болничната стая пръска като малоумна с някакъв спрей, изтерии, затиска вратата, ама тъпата овца не се сеща прозореца да отвори. И такива малоумщини бол, защото няма мисъл, реалност, тате и мама дават всичко и тя на 25 до тоалетна не може да отиде. И това ще гледа, възпитава деца, то деградирало от липса на елементарни знания, до тоалетна да не може да отиде. Другата си залепила с някакво силно лепило миглите, обринала се цялата и такива невероятни тъпотии от млади хора. И масово гледа тъпо и реве.

24.   Цялата тема е доказателствен материал, защо България може и да е богата, но българите са бедни.

25.   За длъжен не си длъжен, но ако имаш възможността, не е зле да помогнеш, стига и детето да го оцени и да го мотивира естествено. Ако е някой неблагодарник или това би му спярло мотивацията - не. Но иначе е тъпо да имап възможност да помогнеш, а да не помогнеш и да гледаш как детето ти цял живот се гърчи и пълни джобовете на хазяи. Но и медала има две страни - ако ти му помогнеш, някой ден ще имаш моралното право и ти да искаш помощ, като одъртееш. Ако го оставиш цял живот да мизерства от плащане на наеми, той и да иска няма как да ти е от помощ на старини, защото ще се гърби да плаща на оня дето духа.

26.   - Богатите деца получават капитал и връзки
- Децата от средната класа чуват „оправяй се сам“.
- Бедните деца получават травми и им казват, че това изгражда характер.
Стартовата линия не е еднаква за всички.

27.   21, мой приятел лекар на 30 работи в Германия и си взе 3 от БГ. Нещо да кажеш?

28.   Не мога да кажа със сигурност дали трябва или не трябва, хората са най различни и в някои случаи е добре в други не е. Мога да дам обаче пример от собственото ми обкръжение с един приятел. На него така му дадоха апартамент да живее с жена си. Поддържат го, но в същото време го виждам че изобщо не му пука когато става въпрос за събиране на пари за ремонт на общи части. Ония казва апартамента е на майка ми, аз няма да дам 300 евро за ремонт на покрива. В същото време постоянно харчат пари за глупости като маркови часовници и дрехи. Според мен в днешно време ако ще се прави едно такова вложение трябва да има някакви гаранции и да са спазени интересите на двете страни. Примерно купувам ти апартамент, живей в него, но ще е на мое име.

29.   24 Манталитет и възпитание това е. Да трупаш, да има. Теъсомо имоти, погледни какво е къщи, мазета, дворове като складове.

30.   24, какво имаш предвид

31.   Ами ако имат пари - няма лошо.
На един приятел от Варна родителите му са богати - купиха му 4 апартамента във Варна и вила до града.
Човекът е много доволен - дава си ги под наем, работи си и той, има две малки деца си гледа.
Но като цяло е много спокоен, защото знае, че каквото и да стане - има си имоти, взема си наеми и т. н.
Сега, ако родителите нямат пари - откъде да ги извадят и да купят?

32.   Ами покупката на жилище за мен означава осигуряване на покрив над главата..
Тоест важно жизненонеобходимо и как да кажа за бедни хора работещи на минимална заплата..
Дори и една къща къщичка да имат пак е от значение.. къща на село ли. Бедни хора работещи на минимална заплата няма как да си купят жилище..
За богатите хора или тези хора които са от така наречената средна класа може да не е толкова трудно да си купят жилище..
Тогава вече може да бъде с възпитателна цел..
Или пък средна класа добре е човек да има някакъв имот имам предвид покрив над главата дори и да е една стаичка примерно по-добре е човек да си има нещо свое..

Но освен това покупката на жилище няма нищо общо с възпитанието на детето.
Ако човек е възпитал правилно детето си една покупка на жилище-покрив над главата няма да го развали..
Всички сметки разходи той ще си ги поеме.
Или пък ако е глезльо някакъв и да успее по някакъв начин да си купи жилище то ще иска родителите всички сметки да му плащат. А.
Може и с наркотици да изкара пари за жилище ако е свикнал да си изкарва пари по лесния начин..

Също и при мен аз живея под наем. Нямам нищо. Нямам собствено жилище..
Щеше да е добре ако имах нещо. Искам само нещо нещо покрив над главата.
Нищо друго луксозно. Нещо малко скромно от това имам нужда..

От какво се притесняват някои родители а.. Едно жилище не винаги означава нещо луксозно.
Един едностаен апартамент е добре.
Не е нужно да е супер луксозен..
Или пък една селска къща.. нещо което имат пак ще е от полза за детето си..

Аз нямам пример на хора които се борят за повече..
Дори и сега дори и да нямам жилище аз нямам стимул да се боря защото аз не съм виждала положителен пример..
Ако бях виждала хора които се трудят това нямаше да ме разглези дори и да имах собствено жилище..
Щях да се боря да имам повече. Щях да искам да постигна сама повече.
Така че всичко зависи от възпитанието не толкова от това човек дали има жилище или не..
Жилището за мен означава покрив над главата..
Да редно е един родител да осигури това което има..
Дори и да е от една стая стаичка нещо което има.. тоест.
Вече ако детето иска може да си купи и яхта и нещо друго. По-ликсозно
Жилище..
За мен колата също е лукс вече и детето ако иска трябва да може сам да си осигури..
Да а и аз по -скоро бих се продала или бих тръгнала аз отколкото сама да си осигуря жилище защото е почти невъзможно. Ето че беднотията не води до нищо добро понякога..

Това е много трудно почти невъзможно човек да си купи жилище. Ако работи на минимална заплата или малко над минималната заплат
а..
Не е като да си купи жилище като да си купи хляб

36.   До 27

Ще кажа, че при средна лекарска запалта от 68000 евро на година и стартова от 55000 евро на година, твоят приятел, няма как да притежава 3 апартамента, без дългове.
Хайде, нека говорим цифри, а ако може и имена!

Ето каква трявба, да е била траекторията му.

18-19 години завършва гимназия и започва да учи медицина.
На 24-25 г. завъшва медицина.
На 24-25 г. започва със специализацията, която ДА, ще е платена, но заплатите започват от 2500 евро на месец и се качват, макар и бавно.
На 27-31 г. приключва със специализацията.
На 28-32 години, вече може да започне, като лекар с начална заплат около 55000 евро, като средната за Германия при лекарите е около 68000 евро, но наш човек е на поне 10 години от средната заплата.

Питам, аджаба - освен ако не си купува апартаменти в някоя селска панелка, в която не живее никой, защото месния завод го закриха 92-ра година, как си си е позволил, без помощ от родителите или без сериозни кредити, три апартамент в България?

Това ще кажа.

37.   Съгласна съм, че родителите не са длъжни на чаветата си, щото и без това са едни неблагодарници, но в днешно време вече е непосилно със спестени пари да се купи апартамент или къща, особено в или близо до града.... цените на всичко вече са направо жестоки!! Сигурно повечето са на кредит.

38.   За мен е нормално каквото има като имущество да се наследява след смъртта на родител.

Приживе може да оставиш детето да живее в твой имот, но да си плаща всички разходи само и никакви други подаръци.

След смъртта ти, вече като собственик да прави каквото иска с имотите.

Предостатъчна помощ е това да не се мъчи с изплащане или да налива наеми и да търпи претенции на наемодатели. Да подаряваш имоти в наши дни е лудост.

При тези цени на имотите и масовите доходи за съжаление разбирам и младите, които просто не могат да се изнесат и се тъпчат няколко поколения в едно жилище. Не е до личен избор всичко. И пак има разлика дали си възпитал детето си на труд и отговорност, или то ще го играе вечен тийн, а ти ще тичаш за всичко до гроб.

39.   До 17 Ами да, защото народът е изключително беден.

40.   Според мен не са длъжни. На мен родителите ми не ми са купили апартамент, нито пък сме направили ремонт на етажа на къщата, в която живеем. Направихме ремонт само на една стая. Родителите ми сега са възрастни, а аз съм след 30 г. и не им се занимава да правят ремонти, не само защото ремонтите струват много пари, но и защото те са свързани с търсене на майстори, изнасяне на старите тежки мебели, качване на нови мебели и така. Това не е като в предаването "Бригада нов дом", където семейството само си събира багажа и майсторите им изнасят всичко и им избират нови мебели и електроуреди. Ремонтите са за хора, които имат сили и пари. След като родителите ми не могат да си позволят ремонт аз не им се сърдя. Живея си живота така и това е!

41.   До № 40

Ами, като виждаш, че не могат не може ли малко ти да се чукнеш по главата и да се мобилизираш по въпросите. Не си на 15 год някои да ти слугува и принася. Намери начин д подобриш ситуацията. Те, като не могат, ти трябва да можеш. Аре, майсторите са скъпи, ама може и малко и ти да се научиш на нещо. Информацията никога не е била по-достъпна. Материали и инструментите може сам да си ги купиш. Да седим и да се самосъжаляваме в нета смисъл няма. Пък и тая къща остава за тебе тва си е вид инвестиция. Абе, много сте отрепани като хора и начин на мислене. Що сте бедни, щото сте прости.

42.   До 23 Изразих се неправилно. Бях на квартира няколко месеца и... о ужас! Не вярвах на баща си, защото съм втвърдоглав и исках, да разбера за себе си. Честно казано, след това, не виждах причина, ако мога, да не се възползвам от даденото от родителите ми.
Ни вярвам, че щях да постигна и половианта от това, което постигнах, ако не бяха те. Но поне се научих, да виждам нещата от далече и да не се хващам на разни "хипарски глупости" (думи на бащата и не, не е роден 1920-та година).

Ех, поне не съм като брат си. Той хептен ги ненавижда.


До 30 - Елементарно е - Хорат не считата за важно, да подкрепят децата си. Цари и идеологията "да оставим децата, да бъдат деца", както и страх от "болнави родителски амбиции". Резултатът е, че тези деца се отдаличават от родителите си, родителите приемат това, като "самостоятелност", което уж е добре. После се чуди, защо на 14 години го хваща, да си прави линии с амфетамин на телефона. На 18-19 повечето излитат, без да искат нищо от родителите си, освен може би, някоя друга пералня и какво правят? Хващат се на първата скапана работа, вече ги няма родителите, да мрънкат за наркотици, алкохол и безразборен секс - дай яко, ама на минимална запалта. Това знаят, това правят. Малко ще започнат, да мислят правилно, да си запълват дефицитите и общо взето, резултатите не са особено обнадеждаващи.

Друг тип родителите, биха съжалявали много, че няма какво да дадът, но самото им отношение не е такова, че да изоставят децата си. Имам познати от бедни семейства и никой, дето беше с несериозни родители, не прокопса. Дори и по-изостаналите, пак имаха родители, които поне се опитваха, да ги насочват.
Но успешните най-често бяха тези, на които не просто се даваха пари, ами им се даваха насоки и ги следваха, понякога с "нюанси". Рзбира се, това днес се води за "много лошо", защото видиш ли - не за всички имало.