 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми ме накараха да съм долу на дъното
преди: 29 дни, 23 часа, прочетена 664 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 20. Още от малка имам проблеми с общуването и ниското самочувствие. Прекалено съм притеснителна и буквално не знам как да се държа, когато говоря с някого. Нямам никакви социални умения. Толкова се притеснявам, че не мога дори да контролирам поведението си в тези моменти и знам, че ми личи, че съм адски неадекватна. Никога не съм успявала да се впиша никъде. Знам, че ниското ми самочувствие си личи отдалече и усещам, че хората ме отбягват заради това. Буквално обмислям всяка дума, която съм казала, по няколко дни. Просто имам убеждението, че съм много глупава и не мога да се изкажа подходящо, затова не искам въобще и да говоря, да не се излагам. Имам чувството, че целият ми досегашен живот е изживян в излагация. Мисля, че до голяма степен причина за ниското самочувствие и липсата на социални умения е поведението на родителите ми. Те винаги са били много строги и протективни. Мисля, че с годините просто останах с усещането, че не мога да правя нищо сама. Това е и факт до голяма степен. Изключително съм несамостоятелна, нямам елементарни умения. Нашите винаги са се държали с мен като с дете на 5 години и съответно са ме обгрижвали като такова. Не можех да си изпълнявам физическите нужди без тях до 5 клас - не се къпех сама и тн. В училище винаги родителите ми пишеха всички домашни, защото аз сама нямаше да се справя толкова добре. Като цяло според тях аз не можех да се справя с нищо, като до ден днешен имам усещането, че просто съм цялостно негодна. Може би са мислели, че ми правят услуга с цялата грижа, не знам. До 9 клас някъде ми ограничаваха напълно достъпа до интернет, освен ако не е под тяхно наблюдение. Да не говорим, че след това съм хващала майка ми да ми рови в месинджъра и тн. Просто никога не съм имала особено лично пространство - но какво пространство може да има едно дете? В училище не ме пускаха да ходя никъде сама, включително и докато бях в гимназията. Някъде преди 2 години отидох без тях в центъра за първи път. Просто те са си такива, мислят си, че светът е ужасно опасно място за мен. Честно казано никога не съм искала и неща като да излизам вечер и тн, просто защото няма и с кой. Никога не съм имала и гадже, както може би се сещате вече.. Като цяло имам убеждението, че нищо няма да направя с живота си и въобще няма да се справям в бъдеще. Знам, че всичко е в главата ми, но нямам идея как да преодолея тези комплекси и социалната тревожност.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 29 дни, 9 часа hash: 7c73d2b698 |
|
1. И аз почти като теб..
И аз се страхувам за бъдещето си.
Не съм самостоятелна много се плаша..
|
| преди: 29 дни, 8 часа hash: f68b599fe1 |
|
3. Момиче, стигни се! Всичко зависи от теб! Почни работа и се изнеси, здрава, права си!
Аз също съм с ниско самочувсивие от всичко преживявано от т. нар. семейство, тъй като т. нар, ми биологичен баща е шезофреник и майка ми се страхуваше да го напусни, тъй като от никой нямаше подкрепа, родителите й бяха консервативни, че семейството трябва да се запази, докато не стана нещо фрапиращо и вече с моя подкрепа майка ми реши да се разведе след над 30 годишен брак.
Отделно никой не вярваше в мен, че мога сама в живота да се справя, тъй като с ДЦП левострананна пареза по рождение, всичко тая в себе си, никой не знае какво се случва и се случило в т. нар. ни семейство, учих в най-трудната специялност в гимназията, после почнах да уча висше в София, завърших две магистратури. Никой не ми даваше първоначално шанс да работя, тъй като съм с ТЕЛК, но бях мобилна започнах работа в Пловдив, след година и половина си намерих работа в София, доказвам се навсякъде, че мога дори повече от т. нар. "здрави" хора, но имам един проблем, че не мога да се мазня и на никой не съм човек и затова възнаграждението ми не е кой знае какво, но се справям сама издържам се и гледам да пестя, че ако стане нещо знам, че няма на кой да разчитам.
Живея сама, оправям се сама, чувам се единствено с майка ми и с каквото мога й помагам, както и тя на мен, но не разчитам финансово на нея. Сестра ми е чужбина и само се оплаква, но тя си е пълен егоист, подържам прилични отношения само заради племеница ми с нея.
Така че взимай се в ръце, много си млада, ако не учиш, почни някъде да работиш и се изнеси, а дори да учиш, права, здрава си има много работни места с непълен работен ден! Всичко е в главата ти, но единствено от теб зависи дали ще се променят нещата!
|
| преди: 29 дни, 7 часа hash: 3535c7edd1 |
|
5. Прочетох го два пъти и бях изумена! Това не е обич, а дълбоко вкоренени страхове, които твоите родители са проектирали в теб. Чудя се как така и двамата са били на едно мнение по отношение на твоето възпитание, нямаш ли баби, дядовци, които да им дадат съвет, че това е неправилно и вредно? Вместо да те научат на самостоятелност, борбеност и увереност в себе си, те са те отглеждали в стерилна среда, но така не можеш да оцелееш в живота. Как не си дават сметка, че колкото и да искат, не могат цял живот да са до тебе! Идва момент, в който сама трябва да се справяш, а те на нищо не са те научили. Да, светът не е добро място и трябва да имаш сила да се справиш с него, а те са те отглеждали все едно си аутист. Не знам какъв съвет мога да дам, освен семейна терапия с добър психотерапевт, но те може би ще отхвърлят тази идея. Щетите, които са нанесли са огромни и дълго време са пускали корени в теб, трудно ще можеш да ги изкорениш, но дано да е възможно!
|
| преди: 29 дни, 6 часа hash: 0cc18e2095 |
|
6. Ей това става с обсебващите бг майчета и бащите амеби! Майчета 24/7 до децата си до 18 години гледащи ги вкъщи и бащи безгласни букви.
Емоционално негодни за живота млади хора, жертва на обсебващи родители.
|
| преди: 29 дни, 6 часа hash: 389e6bcdf5 |
|
7. Все едно чета за себе си, но съм вече на 37 г. и от малък живея в изолация, затворен в тясна стая с легло, на което се храня, чета този форум и спя... ;(
|
...
| преди: 29 дни, 5 часа hash: 65d8c37d30 |
|
8. "До 9 клас някъде ми ограничаваха напълно достъпа до интернет, освен ако не е под тяхно наблюдение. Да не говорим, че след това съм хващала майка ми да ми рови в месинджъра и тн" е това поне е било добре :)
|
| преди: 29 дни, 2 часа hash: 509a8f62fa |
|
9. Вече си жена на 20, не момиче. Изнеси се от вашите, почни работа и се дистанцирай може да бъде рязко, а постепенно от тях. Само това е начина. Успех!
|
| преди: 28 дни, 23 часа hash: a6cf26fd44 |
|
10. Намери си мъж, който да те отглежда. Аз на жената имам чувството, че освен мъж съм и още майка и баща.
|
| преди: 28 дни, 20 часа hash: e44f3c38fe |
|
11. Можеш да започнеш с това да строиш двамата 'загрижени родители" и да им кажеш това, което си написала тук и че смяташ да промениш живота си. И тъй като е добре да работиш с психолог, първоначално отивате тримата, после ти самостоятелно. Тъй като не е много евтино, гледай поне 1 месечно да ходиш. След това-започваш да се самообучаваш. Представяш си, че живееш сама и какви умения са ти нужни. Започваш от дома ти, грижата за себе си, пазар. Последното е добър начин да си преодолееш фобията. Например, отиваш за хляб. Работиш с психолога и вървиш стъпка по стъпка. Можеш да си направиш списък с цели/умения/задачи, които да преодоляваш.
Сега се сетих за подобно семейство, което бегло познавам- майка, баща-агроном и дъщеря живеят в малък провинциален град. Момичето завършва за учителка, баща й я спира от работа. След време той се пенсионира, семейството се прибира на село. Бях влезнала в двора им и майката ми даваше едно цвете, което накара дъщеря си да донесе. Момичето, жена отдавна, го донесе, като не смееше да ме погледне в очите. До такава степен си беше загубило социалните умения, че се притесняваше от мен. По късно бащата почина, майката се раболя от рак и тя почина, дъщерята нямаше пари да ги погребе. Свива ми се сърцето за нея, най-вече. Не знам каква е съдбата й. Така, че на 20 имаш време да направиш нещо за себе си. Ако вашите не увират, пращаш ги и тях на редовни срещи с психолога да се осъзнаят.
|
| преди: 28 дни, 20 часа hash: b4d3534631 |
|
12. Новото нормално е това, деца които ги къпят, обгрижват и ти не си виновна, то е факт. Дете на 7 г. майка му го храни. Но вече си на 20 трябва да се отделиш и да си самостоятелна, да чистиш, готвиш, да се грижиш да себе си. Аз имам сестра, обгрижвана като теб, на 30 тищо не може, аз бях другата крайност, абсолютна зарязана, ужасно тежко, но днес имам мното умения и знания, тя нищо не може.
|
...
| преди: 28 дни, 14 часа hash: d20db79394 |
|
13. Да си бием една среща предлагам. Хем да преценя дали реално родителите ти са в грешка, защото иначе каквото и да говорят другите, ние не знаем защо родителите ти така се държат. Какво ако наистина не си много способна? Защо не учиш в университет например? Освен това разбирам в къщи, че е било проблемно, но в училище защо нямаш / нямаше приятели? Предлагам да поемеш отговорност от днес. Миналото не знам дали е било неадекватност на твоите родители, но да предположим че така е било, но сега вече нямаш извинение.
|
| преди: 28 дни, 7 часа hash: 7c73d2b698 |
|
14. Съгласна съм с номер 10. Търси добър човек-мъж който да те отглежда.
Ама внимавай или пък не.. И това си е нож с две остриета може да попаднеш на всякакъв вид-използвач тъй като нямаш опит..
Нищо.
И аз така попаднах на един по-възрастен от мен но супер добър..
Той ми е всичко. Не мога без него..
Много го обичам..
Милият ми толкова много неща прави за мен..
Няма кой знае колко лоши качества.. освен едно..
Страхотен е много е важен за мен.. Помага ми..
|
| преди: 28 дни, 6 часа hash: adfc525ffa |
|
15. Бях същия като теб. На 19 се изнесох в друг град, и като трябваше да ям, изведнъж открих че трябва аз да работя, без маминка да ми дудне как не ставам за нищо и нищо не мога. После открих, че трябва да съм внимателен с парите. Научих се да пазарувам, да готвя, да домакинствам, да си организирам времето, да шофирам...
Научих се и да говоря с хората, даже половинка си намерих.
Не говоря с родителите си от няколко години, защото продължиха да се опитват да ми се мешат в живота. Изобщо не ми е зле.
|
| преди: 28 дни, 23 мин. hash: 63218de39e |
|
16. А каква е причината да се отнасят така с теб? Нещо не е наред с теб физически или психически ли?
Притеснениеето и неуереността ти не са причини за тяхното отношение, а по-скоро са следствие.
Те ли са преживели нещо, някаква загуба?
|
| преди: 22 дни, 8 часа hash: ada018e5a0 |
|
17. Ами ти не си срамежлива, ти си умно и мислещо момиче. Ти можеш всичко. Хората не обичат различните, защото да повече от тях. Ходи по улиците, забелязвай хората в нужда, поговори си тях, те имат нужда да говорят с тях, като видиш човек с не толкова хубави дрехи, без възможности, питай го как е, те се чувстват по същия начин като теб, дори само да ги питаш как са, те ще се зарадват, че са забележими, а ти ще добиеш увереност в общуването.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
