Родителите ми ме накараха да съм долу на дъното
преди: 8 часа, 57 мин., прочетена 13 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 20. Още от малка имам проблеми с общуването и ниското самочувствие. Прекалено съм притеснителна и буквално не знам как да се държа, когато говоря с някого. Нямам никакви социални умения. Толкова се притеснявам, че не мога дори да контролирам поведението си в тези моменти и знам, че ми личи, че съм адски неадекватна. Никога не съм успявала да се впиша никъде. Знам, че ниското ми самочувствие си личи отдалече и усещам, че хората ме отбягват заради това. Буквално обмислям всяка дума, която съм казала, по няколко дни. Просто имам убеждението, че съм много глупава и не мога да се изкажа подходящо, затова не искам въобще и да говоря, да не се излагам. Имам чувството, че целият ми досегашен живот е изживян в излагация. Мисля, че до голяма степен причина за ниското самочувствие и липсата на социални умения е поведението на родителите ми. Те винаги са били много строги и протективни. Мисля, че с годините просто останах с усещането, че не мога да правя нищо сама. Това е и факт до голяма степен. Изключително съм несамостоятелна, нямам елементарни умения. Нашите винаги са се държали с мен като с дете на 5 години и съответно са ме обгрижвали като такова. Не можех да си изпълнявам физическите нужди без тях до 5 клас - не се къпех сама и тн. В училище винаги родителите ми пишеха всички домашни, защото аз сама нямаше да се справя толкова добре. Като цяло според тях аз не можех да се справя с нищо, като до ден днешен имам усещането, че просто съм цялостно негодна. Може би са мислели, че ми правят услуга с цялата грижа, не знам. До 9 клас някъде ми ограничаваха напълно достъпа до интернет, освен ако не е под тяхно наблюдение. Да не говорим, че след това съм хващала майка ми да ми рови в месинджъра и тн. Просто никога не съм имала особено лично пространство - но какво пространство може да има едно дете? В училище не ме пускаха да ходя никъде сама, включително и докато бях в гимназията. Някъде преди 2 години отидох без тях в центъра за първи път. Просто те са си такива, мислят си, че светът е ужасно опасно място за мен. Честно казано никога не съм искала и неща като да излизам вечер и тн, просто защото няма и с кой. Никога не съм имала и гадже, както може би се сещате вече.. Като цяло имам убеждението, че нищо няма да направя с живота си и въобще няма да се справям в бъдеще. Знам, че всичко е в главата ми, но нямам идея как да преодолея тези комплекси и социалната тревожност.