Затворих телефона на майка ми
преди: 12 часа, 38 мин., прочетена 102 пъти
Здравейте!

Обадих се на майка ми, за да се чуем. Оплака ми се как имали много работа, ами свършили като моето работно време, както аз приключвам работа всеки ден, те са учители. Съответно има време да чисти, защото по принцип свършва в 2 часа. Аз работя в кол център на 8 часа и след работен ден нямам никакви сили. Имам и диабет, който изиска добър сън. Тя ми каза, "не, добрите жени спят по 6 часа само". Ако спя по 6 часа само диабетът ще се влоши, ама за родителите ми е по-важно какво ще кажат хората. Просто ми трябват 8 часа сън, на 7 и половина имам сърцебиене и се боря да не заспя. Имам чувството, че за семейството ми винаги съм била слугинята. Още от 5-годишна чистя и готвя, за брат ми- трънки. Дори не работи, първите работодатели били не знам какви, уж си направи собствена фирма, тя не върви, издържат го нашите. Той живее при тях и не помага в домакинството. Аз живея отделно, в другия край на България, но идват през учителските ваканции и започват да ми крещят, че не било чисто. Майка ми като дойде започва да чисти и ми викат как не ми е неудобно. Над другия ден сутринта пак чисти същите неща, на обяд решава, че е мръсно и пак чисти, както и вечерта. Като искаш да споделиш с нея... аз за друга тема с нея не мога да си говоря, освен за чистене. Предстои ми операция, щяли да идват, ама прединят път... тогава ми разбиваха камък в бъбрека и веднага почнаха "сега като си си вкъщи хайде да изчистиш". Страхувам се, че след тази операция вместо да си почина, ще ме накарат пак да домакинствам. Спестила съм достатъчно пари, за да взема една жена дам и помага временно. Мисля за самоубийство. Не ми харесва женският живот, искам да съм мъж.