Държи се много странно и лудо
преди: 15 часа, 35 мин., прочетена 24 пъти
Не знам дали изобщо историята ми е за тук, но все пак реших да споделя, защото се чувствам адски гузна...
Днес придружих баба ми в парка на разходка. То беше направо приключение, ужасно приключение. Понеже не беше излизала от няколко седмици и днес не бях на работа, та решихме заедно да отидем. Та разхождаме се в парка и в решихме да седнем на една от пейките. Седнахме и пред нас имаше детска площадка. Играеха си доста деца под надзора на родителите им. По едно време едно не много малко дете се приближаваше към нашата пейка, с един любопитен поглед.... та аз му се усмихнах, а баба ми реагира много странно, изведнъж го удари с бастуна по ръката и му каза: - Малък кърлеж, я се махай оттука! На детенцето му се насълзиха очичките, хвана се за ръката и се затича с реване към баща си. Не знам какво да ви кажа, хем ме наду смях, хем ми стана адски супер странно от реакцията на баба ми и се притесних какво ще последва, притесних се й за детето, защото баба ми не го удари много слабо. По принцип тя се слави с особен характер, като си спомня как ни тормозеше нас като малки, та все пак се престраших да й кажа, че не е май нещо наред с главата, защо трябваше да го удря. Тя си замълча. Обаче гледам, че бащата идва с детето към нас, и аз в същия момент се опитах да избегна срещата като имитирам, че все едно се каним да си тръгваме, обаче не стана и той директно попита баба ми, , най-спокойно, поради каква причина е ударила едно малко невинно дете. Личеше си, че беше на косъм да избухне. Баба ми му каза само: - Възпитавайте си го! Охх, хора, започна една словесна атака между тях двамата, аз си мълчах, не взех никакво участие, защото наистина баба ми беше виновна, и на два пъти се опитах да й кажа да престане и да си ходим, но тя с такава злоба нападаше човека. Провален родител го наричаше, невъзпитаник, какво ли не! Около 20-тина минути продължи това нещо. Просто ви казвам такава злоба излизаше от баба, винаги е била по-взискателна и особена, но никога не я бях виждала в такава светлина. Притесних, се да не би да й стане нещо лошо с тия нерви в онзи момент. Но по-скоро, потънах в земята от неудобство, всички ни зяпаха. Накрая бащата на детето й каза: -Госпожо, това поведение не Ви отива никак на годините! - и се върнаха на площадката! , та баба ми млъкна, но беше почервеняла като домат от нерви. Наистина аз останах като парализирана и директно за последно й казах да си тръгваме, достатъчно се изложихме и повярвайте... през целия път нервничеше. Сто пъти я питах защо й трябваше да го прави това нещо и да се излагаме, човекът беше прав, че изобщо не и отива, а тя и думичка не обели. Уж е възпитан човек, бивша учителка по литература, а подобно нещо да върши... , и най-лошото, че не спря до тук, решихме в последния момент да отидем до близкия супермаркет да си вземе ябълки, влизаме вътре, беше все още нервна, аз и избрах ябълки наредихме се на касата. Тя искаше да си ги плати. Трябваше да плати 10 лв. Значи повярвайте, изведнъж хвърли чантата с ябълките на земята и каза на продавачката, че за "гнили ябълки 10 лв. няма да даде". Леле, отново потънах от срам, зад нас имаше сигурно около 4 човека. И си тръгна. От срам просто извадих 10 лв. и ги дадох на продавача, не събрах ябълките, защото нямах очи да го направя. Сигурно историята ми звучи преувеличена, но хора, не знам какво става с баба ми, предупредих я, че ако продължи да ме срами по такъв начин, вече никога няма да изляза с нея. И за финал ми каза - "Не ми трябваш, върви си! ". Знаех, че го казва в яда си и не й се хванах особено. Прибрахме се, легна си, по едно време заспа.. Аз още не знаех как да го приема това, което се случи днес. От една страна ме е срам, от друга страна си мисля, че нещо не е наред с баба ми. Не знам какво й е? Тя не споделя много. Затворила се е в себе откакто почина дядо, и особеният й характер, стана хептен особен. По цял ден чете книги. Споделих само с баща ми за тия случки, той каза, че ще поговори с нея, но спомена също, че ще я заведе в краен случай на лекар. Не знам кое е правилно! Но днешните случки определено пробудиха у мен страх и притеснение за баба.