Споделена история от Семейство |
Уж мъж, а се държи като дете
преди: 7 часа, 57 мин., прочетена 71 пъти
От 2-3г. забелязвам едни черти в характера на приятелят ми, които... Втрещявам се на моменти. От над 5г сме заедно. В началото живеехме на квартира и като изключим плащането на наема, си бяхме добре. Далеч от неговите родители ии така. Хубави времена бяха..
Сега, обаче, се преместихме по-близо до техните /в къща сме/ ии.. Имам чувството, че приятелят ми се вдетинява все повече и повече.
Почти всеки ден иска да се вижда с техните. Като идват техните тук и лицето му грейва. Започва се едно мамо-сване. Буквално всяка 3та дума. Мамо, това. Мамо, онова. Ама тате това, а бе тате онова. Това, излизащо от устата на 33 годишен мъж ми идва малко в повече. Да не говорим, че родителите му идват тук и правят каквото си искат /все едно нас ни няма/, а той им мълчи и не смее да им каже нещо.. Язък да не ядоса мама и тате.. Отделно, ходи в техните постоянно, все уж да ги видел, а бе... Човека не може без техните и това е.
Не знам как да постъпя в момента, това негово държание леко ме отблъсква. Не са някакво сплотено семейство. Техните, обикновено, се сещат за него само когато имат нужда от нещо. През другото време ги няма.. Той пък от друга страна си затваря очите и им толерира глупостите...
Напоследък започнахме да обсъждаме темата за наше детенце, но като го гледам, той самия е още такова :).
Това, според Вас, нормално поведение ли е, или аз съм ненормалната в случая?
|