Какво да правя
преди: 13 часа, 49 мин., прочетена 57 пъти
Здравейте,
С приятелката ми сме заедно от 8 месеца. Тя е бременна в четвъртия месец, но за съжаление изглежда, че може да се разделим.
Ако трябва да съм честен, не знам точно защо се стигна дотук и именно това е проблемът. В началото на връзката всичко беше наред. Нямахме сериозни проблеми, а и двамата искахме това дете. От около два месеца обаче всичко е като кошмар.
През тези два месеца тя три пъти си събира багажа, за да си тръгне. Някак си все успявах да я върна, но човек трябва да има и достойнство. Ако се случи четвърти път, колкото и да ми е тежко, няма да я спирам.
Най-големият проблем е, че не знам какво не е наред. Когато виждам, че нещо я тревожи, я питам какво ѝ има, но тя винаги отговаря с „Добре съм“, без да иска да разговаря с мен. Понякога дори не иска да ме погледне. Когато настоявам да ми каже какво се случва, тя се ядосва и започва да си събира багажа.
От две седмици почти не си говорим. В началото на тези две седмици ѝ пишех, интересувах се как е, докато съм на работа, но когато я питам нещо, получавам кратки отговори от по една дума или буква. Никога не пита как съм аз. Имам чувството, че за нея не съществувам. После реших да я оставя, да не ѝ досаждам ти сатана по зле. И на едно мое настояване каза, че не съм и бил обръщал никакво внимание и не се чувствала обичана.
В момента живеем като съквартиранти. Тя си купува храна за себе си, аз за мен. Когато купя нещо за нея, тя не го иска. Наистина не знам какво да направя, след като тя отказва да говори с мен и да опитаме да оправим отношенията си.
Честно казано, вече започвам да се изтощавам от тази ситуация. Аз съм на 33 години, а тя е на 25. Понякога се чудя дали разликата не идва от поколенията, но не съм сигурен, че това е причината.
Най-много ме притеснява детето. То още не е родено, а аз вече се тревожа как ще го отглеждаме, ако се разделим. Страх ме е как ще расте това дете и дали ще успеем да го възпитаме правилно, ако не сме заедно.
Затова бих искал съвет. Има ли смисъл да продължавам да се боря за тази връзка, когато само аз се опитвам да разговарям и да оправя нещата? Или е по-добре да приемем, че нещата не се получават и да се опитаме да бъдем добри родители, макар и разделени?