 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Какво да правя
преди: 26 дни, 16 часа, прочетена 543 пъти
Здравейте,
С приятелката ми сме заедно от 8 месеца. Тя е бременна в четвъртия месец, но за съжаление изглежда, че може да се разделим.
Ако трябва да съм честен, не знам точно защо се стигна дотук и именно това е проблемът. В началото на връзката всичко беше наред. Нямахме сериозни проблеми, а и двамата искахме това дете. От около два месеца обаче всичко е като кошмар.
През тези два месеца тя три пъти си събира багажа, за да си тръгне. Някак си все успявах да я върна, но човек трябва да има и достойнство. Ако се случи четвърти път, колкото и да ми е тежко, няма да я спирам.
Най-големият проблем е, че не знам какво не е наред. Когато виждам, че нещо я тревожи, я питам какво ѝ има, но тя винаги отговаря с „Добре съм“, без да иска да разговаря с мен. Понякога дори не иска да ме погледне. Когато настоявам да ми каже какво се случва, тя се ядосва и започва да си събира багажа.
От две седмици почти не си говорим. В началото на тези две седмици ѝ пишех, интересувах се как е, докато съм на работа, но когато я питам нещо, получавам кратки отговори от по една дума или буква. Никога не пита как съм аз. Имам чувството, че за нея не съществувам. После реших да я оставя, да не ѝ досаждам ти сатана по зле. И на едно мое настояване каза, че не съм и бил обръщал никакво внимание и не се чувствала обичана.
В момента живеем като съквартиранти. Тя си купува храна за себе си, аз за мен. Когато купя нещо за нея, тя не го иска. Наистина не знам какво да направя, след като тя отказва да говори с мен и да опитаме да оправим отношенията си.
Честно казано, вече започвам да се изтощавам от тази ситуация. Аз съм на 33 години, а тя е на 25. Понякога се чудя дали разликата не идва от поколенията, но не съм сигурен, че това е причината.
Най-много ме притеснява детето. То още не е родено, а аз вече се тревожа как ще го отглеждаме, ако се разделим. Страх ме е как ще расте това дете и дали ще успеем да го възпитаме правилно, ако не сме заедно.
Затова бих искал съвет. Има ли смисъл да продължавам да се боря за тази връзка, когато само аз се опитвам да разговарям и да оправя нещата? Или е по-добре да приемем, че нещата не се получават и да се опитаме да бъдем добри родители, макар и разделени?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 26 дни, 9 часа hash: fb937af937 |
|
1. Грешката ви е била, че много бързо сте направили детето, само 4 м от началото на връзката ви и тя е забременяла е твърде бързо.
Нямали сте време да се опознаете, да видите дали ще си паснете един друг, дали има химия, дали говорите с поглед.... разбра ме.
От опит, надали ще сте заедно, отношенията ви ще се оправят около раждането на детето, еуфорията и до няколко месеца ще се разделите, щом от сега си събира багажите, няма да сте заедно.
Направи усилия, но шанса клони към 0
|
| преди: 26 дни, 8 часа hash: 3f53ea3ce7 |
|
2. Деца се правят на съпруги, а не на другарки.
Пък и прекалено малко се познавате. Кога я опозна, кога си напаснахте характерите, кога я забремени? Може би затова бяга, защото е осъзнала, че си почти непознат. И детето е начин да я вържеш. То даже и една година няма в опознаване, няма как да е сигурна за 3-4 месеца, че иска баш от теб и баш сега.
И, да, разликата в годините е от огромно значение. Тя ще си замрази младостта в бременност и майчинство, а ти гониш 35-40.
Какво се бориш като вие основа нямате? Сексът в първите 3 месеца(honeymoon fase) не е критерий за нещо велико.
|
| преди: 26 дни, 7 часа hash: 2a0497a4fc |
|
3. Мен, тъпото е че е тъпа схема и още по-тъпото е, че нема да да се изправи.
Говориш за 8 месечна връзка като за епопея, все едно е десетилетие. Първите 2 месеца, следващите 2 и кошмара после.
И ти не знаеш защо, ама като гледам няма и да разбереш, просто ще влезеш в графа - татко ама само на акта за раждане, натам ще си вечния виновник.
И ти си такъв реално, защото някога не си мислел с главата, не си в преценил. То детето най- лесно.
Тя не знае какво прави. Емоциите идват от хормоните от бременноста, но това не променя факта че е объркана, което може да се дължи на бившо гадже, на тотална глупост, но общото е че ти нямаш нищо общо с истеричната и нагласа и мислите в главата и.
И тука идва тъпото. Ти си безсилен, защото тя ти няма уважение, не и пука, мислела е некви филми, мислела е че ще е много яко да осмисли празния си живот с детенце и мъж там да плаща, обаче нещата не работят така и никога не са работили.
|
| преди: 26 дни, 4 часа hash: 0e4881e8d8 |
|
4. По принцип не давам съвети за раздяла, но и аз бях женен за една такава сръдла и то цели 13 години. Епизодите ставаха все повече и все по продължителни докато накрая разбрах, че ми изневерява.
Не знам дали при теб е същото - надявам се да не е, но има ли смисъл да си прекарваш живота така?
А твоята освен всичко е и инат и склонна към емоционално изнудване. Щяла да си тръгва. Следващия път я пусни да си тръгне.
|
| преди: 25 дни, 22 часа hash: c2f5e18fb7 |
|
5. Държанието ѝ ми напомня на жена ми, когато беше решила да заживее с любовника си. Държеше се отвратително, при положение, че имаме две деца. Всичко което кажеш или не кажеш я ядосва. Почти сигурно е, че има друг и се чуди как да те разкара. Държи се така, за да може след няколко месеца да ти каже, че така повече не може и да се махне. Дано да си сигурен, че детето е твое, защото нищо не се знае. Сам знаеш, че нямате никакво бъдеще заедно. Знам, че мислиш само за детето. Всеки нормален мъж мисли първо за него, после за себе си. Преминах през ад години наред, докато жена ми премина през няколко любовника. Ако не беше я отрязал последния, имаше реален шанс да ме изгонят от жилището при евентуален развод, за което не е дала стотинка и да заживее с него. Сега, след години, не мога да осъзная как съм издържал психически и съм успял да отгледам и възпитам синовете си. По цели нощи не можех да спя, а тя с любовника пие, пее и пуши на силна чалга. Накрая се кротна. Казва, че съжалява, но знам, че лъже и ни най-малко не съжалява. Тя си мисли, че винаги е права и всичко което върши е правилно. Но твоят съвместен живот с нея още не е започнал, а е пълна катастрофа. Знам, че мислиш само за детето, но следващият път когато си събере багажа, просто си замълчи, или демонстративно излез, за да може да отиде където поиска. В момента се държи на два клона и се чуди кога да пусне първия. Сам знаеш, че не може да се отглежда дете в такава обстановка.
|
...
| преди: 25 дни, 22 часа hash: 98aa2f670d |
|
6. Приятелката ти е емоционално незряла и не е готова за семейство и майчинство. Ти си на години, когато си решил, че ти трябва семейство и дете, но не си постъпил разумно, предприемайки толкова важна стъпка, без да познаваш добре жената, с която възнамеряваш да се свържеш. Сериозна ли е, можеш ли да разчиташ на нея, каква е ценностната и система, какво е отношението и към семейството. Щом нещата в леглото са били добре, веднага си решил да правиш дете, без да познаваш жената отсреща. Сега много ще патиш за това лекомислие.
|
| преди: 25 дни, 21 часа hash: 936a55fc0a |
|
7. Вие сте едно поколение! Осем годишна разлика е в рамките на едно поколение.
|
| преди: 25 дни, 18 часа hash: 4cbae34b06 |
|
8. Преди всичко трябва да говорите, вместо да си се цупите и да си правите инфантилни демонстрации.
Сложете картите на масата. Кажи й, че трябва ЗАЕДНО да изясните проблема и ЗАЕДНО да решите какво да правите нататък и че това е абсолютно наложително, след като в картинката се е появило бъдещо дете.
Питай я какво всъщност иска. Кажи й ти какво искаш. Ако има някакво преодолимо недоразумение между вас, трябва да го оправите. Ако разривът е неизбежен, не се мъчете, а обсъдете въпроса как ще процедирате с детето при раздяла.
Много сте избързали с това бебе. Отношенията ви са като между гаджета в ученическа възраст. Станалото станало, опитай се да минимизираш щетите. А щети ще има със сигурност.
Кажи й, че дори да те е разлюбила, дори да има съмнения за връзката ви, това дете е и на двамата и трябва всеки от вас да си потисне егото, за да не вредите излишно на малкия човек. Този малък човек за абсолютно нищо не е виновен и ако вие не вземете мерки, ще се появи напълно беззащитен в среда на явна или скрита омраза.
|
| преди: 25 дни, 17 часа hash: cef6b11c7f |
|
9. Грижи се за детето, когато се роди, но тази я остави да си тръгне. И следващия път - правиш дете на СЪПРУГА!
|
| преди: 25 дни, 16 часа hash: 10bd058de0 |
|
10. Аз си мисля, че има голям шанс детето да не е твое. Ако, разбира се, историята е истинска, тя си тръгва "без причина", не те поглежда и свежда поглед, т. е. гузна е. Но за една изневяра надали ще се стигне дотам да си губи "сигурното" и да остане сама с дете. Или има друг, или детето е от друг, или и двете. Естествено, може да не съм прав, така си мисля.
|
...
| преди: 25 дни, 15 часа hash: cb57f94a91 |
|
11. Сигурен ли си, че детето е твое? Дано е!!!! Обаче се замисли да не се окаже, че се чувства виновна за нещо и затова да ги върши тези неща. Като нищо бере срам в душата си. Не те подтиквам към нищо в никакъв случай, просто "без видима причина" не се изнася никой.
Р08
|
| преди: 25 дни, 9 часа hash: 3ecdff4103 |
|
13.
Споделена история от Семейство
Здравейте,
С приятелката ми сме заедно от 8 месеца. Тя е бременна в четвъртия месец, но за съжаление изглежда, че може да се разделим.
Ако трябва да съм честен, не знам точно защо се стигна дотук и именно това е проблемът. В началото на връзката всичко беше наред. Нямахме сериозни проблеми, а и двамата искахме това дете. От около два месеца обаче всичко е като кошмар.
През тези два месеца тя три пъти си събира багажа, за да си тръгне. Някак си все успявах да я върна, но човек трябва да има и достойнство. Ако се случи четвърти път, колкото и да ми е тежко, няма да я спирам.
Най-големият проблем е, че не знам какво не е наред. Когато виждам, че нещо я тревожи, я питам какво ѝ има, но тя винаги отговаря с „Добре съм“, без да иска да разговаря с мен. Понякога дори не иска да ме погледне. Когато настоявам да ми каже какво се случва, тя се ядосва и започва да си събира багажа.
От две седмици почти не си говорим. В началото на тези две седмици ѝ пишех, интересувах се как е, докато съм на работа, но когато я питам нещо, получавам кратки отговори от по една дума или буква. Никога не пита как съм аз. Имам чувството, че за нея не съществувам. После реших да я оставя, да не ѝ досаждам ти сатана по зле. И на едно мое настояване каза, че не съм и бил обръщал никакво внимание и не се чувствала обичана.
В момента живеем като съквартиранти. Тя си купува храна за себе си, аз за мен. Когато купя нещо за нея, тя не го иска. Наистина не знам какво да направя, след като тя отказва да говори с мен и да опитаме да оправим отношенията си.
Честно казано, вече започвам да се изтощавам от тази ситуация. Аз съм на 33 години, а тя е на 25. Понякога се чудя дали разликата не идва от поколенията, но не съм сигурен, че това е причината.
Най-много ме притеснява детето. То още не е родено, а аз вече се тревожа как ще го отглеждаме, ако се разделим. Страх ме е как ще расте това дете и дали ще успеем да го възпитаме правилно, ако не сме заедно.
Затова бих искал съвет. Има ли смисъл да продължавам да се боря за тази връзка, когато само аз се опитвам да разговарям и да оправя нещата? Или е по-добре да приемем, че нещата не се получават и да се опитаме да бъдем добри родители, макар и разделени?
От това, което описваш, най-големият проблем не изглежда да е конкретен конфликт, а липсата на комуникация. Трудно е да поправиш нещо, когато не знаеш какво според другия е счупено.
Няколко неща ми правят впечатление:
Тя многократно е стигала до събиране на багажа. Това обикновено е знак, че преживява силно недоволство, страх или разочарование.
Когато я питаш какво има, тя не ти казва. Това означава, че или не може да изрази какво чувства, или не вярва, че разговорът ще доведе до промяна.
От друга страна, ти се опитваш да говориш и да разбереш какво се случва, но се сблъскваш със стена. След известно време това изтощава всеки човек.
Важно е да отбележим и нещо друго: бременността сама по себе си може да бъде период на много силни емоционални промени, тревожност, страхове за бъдещето и чувствителност. Това не означава, че всичко се обяснява с хормоните или че чувствата ѝ не са реални. Но е възможно преживяванията ѝ в момента да са по-интензивни от обичайното.
Споделена история от Семейство
Здравейте,
С приятелката ми сме заедно от 8 месеца. Тя е бременна в четвъртия месец, но за съжаление изглежда, че може да се разделим.
Ако трябва да съм честен, не знам точно защо се стигна дотук и именно това е проблемът. В началото на връзката всичко беше наред. Нямахме сериозни проблеми, а и двамата искахме това дете. От около два месеца обаче всичко е като кошмар.
През тези два месеца тя три пъти си събира багажа, за да си тръгне. Някак си все успявах да я върна, но човек трябва да има и достойнство. Ако се случи четвърти път, колкото и да ми е тежко, няма да я спирам.
Най-големият проблем е, че не знам какво не е наред. Когато виждам, че нещо я тревожи, я питам какво ѝ има, но тя винаги отговаря с „Добре съм“, без да иска да разговаря с мен. Понякога дори не иска да ме погледне. Когато настоявам да ми каже какво се случва, тя се ядосва и започва да си събира багажа.
От две седмици почти не си говорим. В началото на тези две седмици ѝ пишех, интересувах се как е, докато съм на работа, но когато я питам нещо, получавам кратки отговори от по една дума или буква. Никога не пита как съм аз. Имам чувството, че за нея не съществувам. После реших да я оставя, да не ѝ досаждам ти сатана по зле. И на едно мое настояване каза, че не съм и бил обръщал никакво внимание и не се чувствала обичана.
В момента живеем като съквартиранти. Тя си купува храна за себе си, аз за мен. Когато купя нещо за нея, тя не го иска. Наистина не знам какво да направя, след като тя отказва да говори с мен и да опитаме да оправим отношенията си.
Честно казано, вече започвам да се изтощавам от тази ситуация. Аз съм на 33 години, а тя е на 25. Понякога се чудя дали разликата не идва от поколенията, но не съм сигурен, че това е причината.
Най-много ме притеснява детето. То още не е родено, а аз вече се тревожа как ще го отглеждаме, ако се разделим. Страх ме е как ще расте това дете и дали ще успеем да го възпитаме правилно, ако не сме заедно.
Затова бих искал съвет. Има ли смисъл да продължавам да се боря за тази връзка, когато само аз се опитвам да разговарям и да оправя нещата? Или е по-добре да приемем, че нещата не се получават и да се опитаме да бъдем добри родители, макар и разделени?
От това, което описваш, най-големият проблем не изглежда да е конкретен конфликт, а липсата на комуникация. Трудно е да поправиш нещо, когато не знаеш какво според другия е счупено.
Няколко неща ми правят впечатление:
Тя многократно е стигала до събиране на багажа. Това обикновено е знак, че преживява силно недоволство, страх или разочарование.
Когато я питаш какво има, тя не ти казва. Това означава, че или не може да изрази какво чувства, или не вярва, че разговорът ще доведе до промяна.
От друга страна, ти се опитваш да говориш и да разбереш какво се случва, но се сблъскваш със стена. След известно време това изтощава всеки човек.
Важно е да отбележим и нещо друго: бременността сама по себе си може да бъде период на много силни емоционални промени, тревожност, страхове за бъдещето и чувствителност. Това не означава, че всичко се обяснява с хормоните или че чувствата ѝ не са реални. Но е възможно преживяванията ѝ в момента да са по-интензивни от обичайното.
Според мен не си стигнал още до точката, в която трябва автоматично да се отказваш от връзката. Но си стигнал до точката, в която трябва да стане ясно дали тя изобщо иска да работи заедно с теб върху проблема.
Вместо да я разпитваш всеки ден какво не е наред, може да опиташ един спокоен и ясен разговор:
„Виждам, че между нас има сериозен проблем. Не знам какъв е, защото не успяваме да говорим за него. Искам да бъда с теб и да бъдем добри родители за детето си, но не мога сам да поправя отношенията ни. Ако има нещо, което те боли или ти липсва, готов съм да го чуя. Но имам нужда и ти да участваш в този разговор. “
Така не я обвиняваш, а описваш реалността.
Един въпрос ми се струва особено важен: когато тя казва, че не се чувства обичана и че не ѝ обръщаш внимание, даде ли някакви конкретни примери какво има предвид, или остана само на това общо твърдение? Това може да е ключът към разбирането на цялата ситуация.
|
| преди: 24 дни, 17 часа hash: 3ecdff4103 |
|
15. От това, което описваш, най-големият проблем не изглежда да е конкретен конфликт, а липсата на комуникация. Трудно е да поправиш нещо, когато не знаеш какво според другия е счупено.
Няколко неща ми правят впечатление:
Тя многократно е стигала до събиране на багажа. Това обикновено е знак, че преживява силно недоволство, страх или разочарование.
Когато я питаш какво има, тя не ти казва. Това означава, че или не може да изрази какво чувства, или не вярва, че разговорът ще доведе до промяна.
От друга страна, ти се опитваш да говориш и да разбереш какво се случва, но се сблъскваш със стена. След известно време това изтощава всеки човек.
Важно е да отбележим и нещо друго: бременността сама по себе си може да бъде период на много силни емоционални промени, тревожност, страхове за бъдещето и чувствителност. Това не означава, че всичко се обяснява с хормоните или че чувствата ѝ не са реални. Но е възможно преживяванията ѝ в момента да са по-интензивни от обичайното.
|
| преди: 24 дни, 8 часа hash: 3ecdff4103 |
|
16. Според мен не си стигнал още до точката, в която трябва автоматично да се отказваш от връзката. Но си стигнал до точката, в която трябва да стане ясно дали тя изобщо иска да работи заедно с теб върху проблема.
Вместо да я разпитваш всеки ден какво не е наред, може да опиташ един спокоен и ясен разговор:
„Виждам, че между нас има сериозен проблем. Не знам какъв е, защото не успяваме да говорим за него. Искам да бъда с теб и да бъдем добри родители за детето си, но не мога сам да поправя отношенията ни. Ако има нещо, което те боли или ти липсва, готов съм да го чуя. Но имам нужда и ти да участваш в този разговор. “
Така не я обвиняваш, а описваш реалността.
Един въпрос ми се струва особено важен: когато тя казва, че не се чувства обичана и че не ѝ обръщаш внимание, даде ли някакви конкретни примери какво има предвид, или остана само на това общо твърдение? Това може да е ключът към разбирането на цялата ситуация.
|
| преди: 23 дни, 23 часа hash: 7976a5bfb2 |
|
17. №1, не се знае дали не е било вече направено, и авторката да търси пристан, но е търсела глупак, който да играе по свирката й. Тук не е случила и разиграва театри.
|
...
| преди: 23 дни, 17 часа hash: 3abd75f404 |
|
18. И аз бих те посъветвал да се увериш, че детето е твое. Ако е момче, трябва да има същата кръвна група като теб, след като се роди. А има и днк тестове за бащинство. Във Франция са забранени, тук все още не са. Взимаш проба, плащаш, пращаш за анализ и чакаш резултатите.
Дори детето да е твое, има голяма вероятност в живота и да има друг мъж и през цялото време да ти е слагала рога. Имай предвид, че маймунката не пуска старото клонче, преди да се е хванала здраво за новото. Това е масовата практика. Тоест, има голяма вероятност те да са били още заедно, когато се е запознавала с теб. А има вероятност и още да са заедно...
Уви, не виждам никакво бъдеще пред тази връзка, дори всичко да е наред. Ще се разделите и ще си гледате детето със споделено родителство. Нито ще сте първите, нито ще сте последните. Не се тръшкай токова. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
|
| преди: 23 дни, 16 часа hash: e4db2d3cff |
|
19. Към №6 такива, които разсъждават и пишат като нея (не съм автора): вероятно си жена. Като почнете ей с такива констатации... Да сеете "мъдрост" и да ми се правите на психоложки и реплики от типа на "такъв си си го избрал(а)". С какво твоя коментар помогна на автора? Заглавието е "Какво да правя? ". Чак накрая го обрича на страдания. Ти откъде знаеш каква ще бъде развръзката? Като не можеш да помогнеш, не пиши...
|
| преди: 23 дни, 1 час hash: 3f53ea3ce7 |
|
20. 19, развръзката е ясна-нещастно дете. Ерген на 30 направил дете на 3-4 месеца връзка с 8 години по-малка, воден от секс и тиктакащ часовник.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
