Как поставяте граници на контролиращи родители като възрастни
преди: 3 часа, 13 мин., прочетена 26 пъти
Здравейте. В средата на двейсетте си години съм. По принцип имам проблем с така нареченото угаждане на хората за сметка на мен, трудно отстоявам себе си, но като цяло не бих казала, че е в някаква крайна степен. Изключение прави баща ми. Въпреки възрастта ми, когато говоря с него изпитвам страх и притеснение все едно отново съм ученичка и трябва да оправдавам или обяснявам действията си. Не правя нищо неморално, крайно или нещо подобно, става въпрос за нормалните неща от живота. Не му споделям нищо за личния си живот, направо се парализирам при мисълта да говоря за някакви лични неща с него. Знам, че може би звучи налудничаво, но винаги е било така и през годините така и не успях да отстоя себе си като вече голям човек, а не дете, което трябва да стъпва на пръсти около баща си. Никога не ме е бил, нямам спомен и да ми е крещял, но с майка ми го е правил, те са разведени. При мен става въпрос по-скоро за наставническо и контролиращо отношение, което приляга повече на родител на тийнейджърка, отколкото на вече голяма жена. Знам, че аз съм си виновна, че не съм поставила граници, но изпитвам истински ужас при мисълта за конфронтация. Моля, дайте ми съвет, особено ако има хора, чийто родители също са се държали наставнически с тях дори като възрастни, как да започна да отстоявам себе си и да поставя граници? Ще допълня само, че не живея при него и не ме издържа финансово.