Трудно възпитание
преди: 5 часа, 20 мин., прочетена 20 пъти
Имам дете на 5, дълго чакано... но ме побърква!
Не слуша, прави каквото си иска. И да, трябвало подход и дрън-дрън. Опитвам се, повярвайте ми! Но понякога ме побърква толкова, че ми се иска просто аз да се изнеса от вкъщи. Да изляза и да не се върна. Да се оправят без мен. Да си гледам работата и живота и да не поглвждам назад. Да, децата са благословия, да, не трябва да си пожелавам лоши неща... но всяка вечер са скандали с нея, няма една спокойна. Лигави се много, не уважава хората. Говоря й постоянно, но май нищо не вдява.
Не знам какво да правя. Чета книги за родители: Измислете последствия. - какви да са? Телефон няма, телевизия не гледаме почти - ако 2 пъти в седмицата се брои! Излизаме навън. Но аз ще се побъркам съвсем, ако не излизаме. Много е обичлива и чаровна, но в същото време си прави 100 оглушки, ако не иска да направи нещо, лягаме със зор в 22.30 най-рано, изобщо е голяма мъка.

И сега пак: Мамо, мамо!
- Иска ми се да й кажа: Остави ме на мира! Остави ме да свърша нещо за себе си! Остави ме да си измия лицето!" И знам че един ден ще ме зареже и ще си гледа живота, но искам да бъде Човек, а не Лайно!

Помагайте!