Споделена история от Семейство |
Чувствам се като кухненски робот
преди: 16 години, 2 месеца, прочетена 3621 пъти
Здравейте! Историята ми е следната. Преди 6 години бях на работа в чужбина и там се запознах с приятеля ми, който е от моя град. С течение на времето станахме много близки и когато разбрах, че е разведен с дете, вече бях много влюбена. В това, че е разведен, разбира се няма нищо лошо, но сега си мисля, че трябваше да помисля дали да продължа връзката си с него.
Мен в България никой не ме чака, с една дума нямам свое семейство, баща ми е починал отдавна, майка ми е семейна с друг мъж, с една дума можех да си позволя да се върна за 1-2 седмици, иначе оставайки тук трябваше да живея на квартира, а тук с нашите заплати знаете как е.
Преди 2 години моят приятел ми предложи да се върнем окончателно в България, да пооправим неговото жилище и живот и здраве да си имаме детенце. Звучеше прекрасно, макар че знаех, че случи ли се нещо да се разделим аз оставам на улицата, а вече съм си отрязала пътеките за чужбина. И така дойдохме си, направихме ремонта, аз започнах веднага работа, въобще семейна идилия докато се запознах с детето му.
То сега си има стая където живеем ние, нямам нищо против, но се получи така, че аз се грижа за него повече от собствените му родители, като се има в предвид, че майката не е семейна, работи на смени, а бащата толкова е зает, че почти няма почивен ден. Оказва се, че аз която също ходя на работа, имам грижата за мъж и домакинство, трябва да се грижа и за тяхното дете Вече си мисля, дали не сбърках, защото парите не ми стигат, почти нямам лично време.
Никога не съм поискала от бащата пари, пазарим и двамата, сметките ги делим на 2. Е това е странното, как никой не се сеща да ме попита, аз нямам ли нужда от почивка, да не говорим, че да излезем някъде сами е почти изключено. Виновна ли съм аз, че той се е развел и за това да плащам аз. Не иска да ходим дори някъде на гости, защото детето му идвало при него, а той трябвало да излиза, е добре съгласна съм, недей да работиш толкова много, стой при детето си, защото за мен и да е на работа или в къщи е все тая. Чувствам се като кухненски робот. КАКВО ДА ПРАВЯ?
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 16 години, 2 месеца hash: 183842e1e6 |
|
1. Отговори си на въпроса дали има неща, заради които заслужава да си с този мъж. Ако нищо не ви свързва, просто продължи живота си.
Успех!
|
преди: 16 години, 2 месеца hash: 2701593807 |
|
2. Спри да вършиш всичката тази работа. За два, три дена не прави нищо и нека хората, с който живееш видят колко много всъщност вършиш. И когато вземат да се оплакват ти има кажи "ето виждате ли накъде отивате, ако аз не съм сега при вас". Да се надяваме, че така ще разберат колко много правиш за тях и ще се вземат в ръце.
|
преди: 16 години, 2 месеца hash: c376e89d9e |
|
3. Май не си мислила на време.
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 219788d302 |
|
4. Ти никъде не говориш за чувствата си към този мъж.
И извинявай, но нали сама си взела решението да живееш с разведен мъж с дете?
Това иска жертви, нали (любовта иска жертви).
Но в твоя случай не ми изглежда да има любов.
Оплакваш се така, все едно ние от форума сме виновни за решението ти.
Сподели с любимия мъж какво ти тежи, ако между вас има живи и истински чувства, ще разрешите проблема заедно.
Ако не успеете-ще си го разрешиш сама. Ти знаеш как.
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 264baf6d16 |
|
5. От авторката към ном.4
Аз мисля, че вече съм направила някаква жертва, значи имам и чувства, точно това се опитвам да разбера, той има ли такива към мен. Защо той е с мен? И не се оплаквам, споделям! Питам се, дали това е нормално и след като любовта иска жертви къде е неговата жертва.
|
...
преди: 15 години, 7 месеца hash: 7ef91ce3f3 |
|
6. Промени нещата. Важното е да се чувстваш щастлива с или без него. Ти се си по- важната. Кухенски робот, що за живот е това? Съществуване.
|
|