Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Цялото семейство се съберете и й кажете, че се каните да разчиствате апартамента. Ако желае да запази нещо - отстъпете й само една от стаите - нека я превърне в свой "будоар", където ще държи незаменимите си вещи, ако ще натрупани до тавана. Ако не може да реши кое й е най-ценно - то значи нищо не й е достатъчно ценно и може да изхвърлите всичко, което вие прецените.
Трябва да знаеш, че ще се разсърди еднакво както ако изхвърлите 1-2 неща, така и ако съборите целия и измислен свят. Така и така ще побеснее, но нека поне да има защо.
В никой случай обаче не предприемайте нищо без да сте я предупредили - тя има правото на избор кое да си запази, иначе ще е форма на насилие към нея.
И не на последно място - взимайте навреме мерки, защото в момента тя успешно си задълбочава психическото заболяване, но не бива да се случи същото и с вас.

Ако много беснее - побеснейте и вие заедно с нея един път, струва си. Кажи й че нейното колекционерство е еквивалент на бройкаждийството при мъжете, на лакомията при дебеланите и т. н., а Бог наказва алчните и ненаситните.

7.   Изчакай някоя и друга година, а после си отвори АНТИКВАРИАТ, ще останеш под пари :D :D :D
Палав Мечок

8.   Хващата се със сестра ти и татко ти и изнасяте всички боклуци, какво ще направи? Ще вика, ще се сърди, ама вие сте трима, тя една.

9.   Няма начин, опитай да се отделиш се от родителите си. Вече съм на 43 г., но тая Плюшкиновска мания я срещнах поне 3 пъти в живота си. Тия поколения/даже по-стари от твоята майка/ напълниха дома ми с всичко, което се сетиш. Без да пиша подробности, че свят ще ти се извие. Преживяла съм го. Няма оправия. Трупаха, събираха, после аз хвърлях, подарявах, раздавах.... Пиша с огромна болка! Знам какво е. Накрая се махнах от родителите си, оставих ги/в края на живота им... / и създадох свой дом, където има ред, чистота и няма Плюшкин... Не се живее така... Разбирам те, съпричастна съм и ти казвам-опитай, спаси се. Стискам палци и те мисля! :)

10.   Ами ще й се наложиш. От начало ще има скандали и караници, но все пак и ти живееш с този дом и е редно да ти е комфортно и на теб. След като баща ти и сестра ти мислят както теб, поне ще има кой да те подкрепи при караниците. Бъди твърда и започвай да я превъзпитаваш. Лека полека ще успееш според мен.
Иначе майката на приятелят ми е така и знам какъв ужас е това. В тях се пазят дори дрехи от ученическите години на сестра му, която е семейна от 10 години, а не живее там от 15 :)))

11.   ОТ AВТОРКАТА Към N2: Аз съм студентка, вече 2ри семестър ще карам, и то не в моя град, в друг по-малък и там съм на квартира която те ми плащат. Съгласна съм с теб че апартамента е техен, но това да пазиш козметика и шампоани даже със супер изтекал срок на годност и кво ли не не е нормално... въпроса е че нито баща ми или сестра ми ще направят нещо но аз не мога без нищо да правя... А за това да се изнеса съм на много малко да го направя, но след като завърша, защото в града в който уча не ми се стои постоянно, а две квартири да плащам пък абсурд...

12.   До някои от коментиралите: Авторката студентка ли е? - Да! , Домът неин ли е? - Не. Какви са тези съвети да действат 3 срещу 1? Говорим за семеен проблем, а не за наказателен отряд, който да пребие някого. За съжаление доста от писалите тук си мислят, че всеки има право да бъде цар в дома, в който живее (да хвърля, подменя цужди неща и т. н. ). Представям си какви квартиранти сте били или още сте.
Жената е болна, но това ли е начина? Колко от обадилите се са психиатри или просто демонстрирате типичното за страната ни поведение тип "бабаит"?

13.   Подкрепям 12. И аз си падам малко Плюшкин, пазя взевъзможни ненужни работи (например празни кутийки от цигари - имам от времето, когато Викторито беше 0, 80 ст. и още нямаше некролози; както имам и от едновремешните БТ).

Не мисля, че моето заема дори приблизително болестни размери, но въпреки това ПОДИВЯВАМ ако някой изхвърли нещо зад гърба ми! За такова нещо като ученик съм удрял майка си, от което много ме е срам, но факт, е че се случи. Но тя явно не си е научила урока, защото и до ден днешен ми изхвърля неща, без дори да ПОПИТА. В 80% от случаите нямам нищо против да се изхвърли, просто искам да знам и евентуално примерно ако е парче хартия да видя дали има нещо ценно на него.

Тъй че нещата не са толкова едностранчиви.

Кубрат

14.   Мило момиче, съчуствам ти и те разбирам страшно добре, защото аз имам същия проблем, само че и с двамата родители. Апартамента ни е 3-стаен, хол, спалня и моята стая. Хола и спалнята са заринати с книги и ненужни вещи, дрехи на купища, паяжини, мръсотия която те не чистят /разбира се, за тях всичко е важно/, аз съм единствената, която се опитва да поддържа поне малко чистота, но получавам само обвинения, когато искам да им кажа да свършат нещо. Вече се отказах да ги моля, сега единствения ми стремеж е да се отделя, а и не съм малка, на 26 съм вече. Само че проблема е, че със заплатата, която вземам не мога да си позволя да изляза сама на квартира, а съквартирантка не мога да си намеря. Майка ми също не иска да ми помогне. Надявах се с приятеля ми да излезем заедно, но той не предприе нищо по този въпрос и с времето започнахме все по-често да се сърдим и накрая решихме, че е по-добре да се разделим.

15.   Авторке аз съм №5. Малко или много и аз съм плюшкин. Щом в къщи имам монети от старите валути на всички европейски държави в който съм била. Щом имам пълни шишенца по 50гр от всички видове алкохол продаван преди 25 години в корекома нищо, че е изтекъл срока им. Имам доста други дреболийки за някой може да са боклуци, но за мен това са моите спомени от моят живот. На теб също няма да ти е приятно да дойда да ти изхвърля нещо. Не мога да се сетя какво важно за теб може да се хвърли но представи си ти хвърлят снимките от бала например.
Тази "козметика и шампоани даже със супер изтекал срок на годност" е възможно да имат сантиментална стойност не само качествена. Някой неща в живота се пазят не за да ги ползваш по предназначение а защото като ги държиш в ръка връщат спомена за младостта и хубавите преживявания. Нима не пазиш първия подарък или картичка от настоящият приятел? Нима вече хвърли роклята и обувките от бала? Защо ги пазиш това са боклуци ще каже дъщеря ти!

16.   М-да. Темата е интересна и вечна.
Аз също съм "Плюшкин". Ама имам право. Всеки човек има право да живее както иска и го чувства. Който иска- да живее без завеси и килими и да има само 1 чифт обувки, а като му се скъсат да вади пари и да купува. Който иска да си хвърля детските дрехи на първото си дете, а за второто да купува нови и пак да ги хвърли, вместо да ги даде да ги използва брат му (сестра му) за своето дете. Брей колко богат народ имало тука бе!?
Някои жени така нареждат какво да се прави в къщи, че направо ужас. Например купуваш 20 пирона, ползваш 3, другите 17 да се хвърлят, да не се събирало боклуци, а като ти трябват пак след месец-да купуваш пак. Парите да не падат от небето?
Как така ще се хвърлят чужди неща? Хората като се видят с пари и веднага стават "анти-плюшкин", а като дойде кризата и ще съжаляват, че нямат старото палто, което си е било здраво, ама го хвърлили, защото му е минала модата от преди 2 години.

17.   От АВТОРКАТА:
Неща които са със сантиментална стойност разбирам, но да си заринат със хиляда неща, като например 101 четки за зъби не знам... и козметиката не е сантиментална, повечето аз съм я купувала даже за мен но не съм я ползвала но вече е остаряла... за сантименталности и неща които са спомени го разбирам, нищо че аз не пазя много такива неща. Аз лично и мой неща които не ползвам ги раздавам, подарявам изхвърлям и така...
Роклята си от бала не бих я хвърлила понеже става за носене на официални места и я нося и след бала :D Ако нещата бяха прибрани и подредени ОК но мен ме е срам да идват хора вкъщи защото знам какво впечатление прави това. А майка ми само купува още и още без да се оттървава от старото. Да не говорим че тя повече от половината неща не ги знае какви са нито къде са и така. В моята стая постоянно разчиствам и хвърлям мой неща... но тя дори и тях не иска да се хвърлят а си ги прибира??? Преди масата ни за хранене беше затрупана с кво ли не от дискове касети до четки за зъби и т. н неща а ние ядяхме на 1/3 от масата 4ма човека... това няма как да не ме притесни...

18.   От 2

Много позната история - особено за четките за зъби. Единствената, която има зъби за миене у нас (не живея вече там, но бях по празниците на гости) е майка ми. Е - тя има 10-събира, когато дойдем на гости и си забравим четките например.

Много гнусна история - купи си тя чисто нова кухня. Нарочно я посъветвах да вземе с по-малко шкафчета, за да не събира боклуци, а да има и място в нея за готвене. Баща ми беше в болница, така че аз трябваше да подреждам кухнята - от старата в новата.
Е, ужас! Неща, които в 19-те си години живот в този дом не бях виждала! Счупени пластмасови работи от 1971 г., счупени и начупени чаши, чинии, тенджери, ръждясали работи - всичко в коша! Но не в нашия (ние сме в къща и имаме отделен кош), а в този на блоковете, защото баба най-малкото ще види и ще си прибере боклуците от коша.
Не хвърлих гадни работи, но здрави, не хвърлих дори работи, начупени и счупени, но които се ползват и пак събрах 4 чувала боклуци.
Събрах още 3 със стари дрехи, които дори циганките не искат да вземат.
...
Какво стана със старата изгнила кухня, в която дори мишки сме намирали?
Ами татко като се прибра я монтира на коридорчето до тоалетната.
Не бях ходила 1 год. там - нашите събрали боклуци в това коридорче, така че не можеш да отидеш на тоалетна - включително хранителни продукти.
Мишки нямаме вече, защото завъдихме котки в двора, но котките се научили, че има ядене в това коридорче и през винаги отворения прозорец на тоалетната - при лапачката. Отивам през ноща на тоалетна, УЖАС, котешки очи ме гледат!
На другия ден почистих... проточи се 2 дни чистенето само там. 4 чувала за кошовете на блока. 1 чанта само с медикаменти с изтекъл срок на годност, които хвърлих в коша, защото по това време не знаех, какво се прави с тях - стари и миризливи торби, счупени неща, мухлясали неща....
Мухлясал шкаф, който е мухлясал и стената зад него - насече се и в коша.
Всичко в коша на блоковете, защото баща ми от коша щеше пак в кухнята да сложи работите!
Баба ми в това време - взела за повторно ползване пластмасовата торбичка, в които се хвърлят гнусотиите от тоалетната. Е, сори - има си всичко граници!
Купиха нашите нова холова гарнитура и нови мебели за хол. Ремонтираха и хола, но.... старите мебели не хвърлиха - сега се припъват по мебелите, които никой не ползва. Цялата къща е затрупана. Купуват все нови работи, а старите - по коридори и други стаи.
Няма чистене за майка, защото тя не може да смогне просто. Баба ми и баща ми докарват боклуци и складират. Ползват се наща от комунизма - неща с дефекти, криви чинии, тежки и миризливи юргани, прашни и изядени от молците кичени халища, просто да не се хвърлят, а новите неща мухлясват в мухлясалите им гардероби.
Нямам думи.
Да не говорим, че избата, дворът, изобщо всичко е леш. Правят ремонти някакви, но понеже нищо не хвърлят - всичко по двора. От старите прозорци например си сглобиха страшно грозен парник. Той е разбит вече от градушките и не се ползва, но не го демонтират.

Радвам се, че не живея повече там.
Правя нещо, но чак като остареят ще им направя един хубав ремонт, за да им е удобно и да могат с патерици да се предвижват по къщата. До тогава съм на хотел, когато съм им на гости.

19.   Вещоманита е на психическа основа свързана с някаква празнота, травма, проблеми и изобщо с различни причини и обрати в живота на човека. Така че нещата са много сериозни и дълбоко емоционални, което налага много разговори и психологическа помощ, и разбиране от всички членове на семейството. Много често вещоманите не осъзнават проблема, което е разбираемо.
Мойта майка е така да се каже маниачка на дрехи второ употреба. Всички гардероби вкъщи са препълнени и едвам се затварят, а тя все купува ли купува и не ги носи мн ясно, а само ги трупа и нищо не хвърля. Ужас, то за мойте дрехи няма място от непотребни такива. И също събира дамски чанти -към 30 броя са и не ги ползва разбира се. Да не говорим за стари дрехи от 20 век.
Проблема се неглижира, разбира се. При опит да се каже нещо следва оправдания и избягване на темата.
Трябва да се прави разлика между хоби(колекциониране) на дребни нещица и трупането на много и очевидно непотребни предмети.
Мисля че това е сериозен проблем и не трябва да се отминава ей така, защото от това зависи понякога целостта на семейството и изобщо щастието. Не мисля че да зарежеш семейството заради едни предмети е решението на проблема. Нима нуждаещите се нямат нужда от разбиране и помощ???

20.   Аз съм пак номер 16.
Наистина се потресох от разказите за Плюшкиновци, особено този на номер 18. Ама в сравнение с тях аз просто не съм никакъв Плюшкин, ама проблема ми е че живея с хора, които просто искат да хвърлят всичко на момента. Например като си купя нова четка за зъби, искам да запазя и старата. Става дума за 1 стара четка, а не за 50. Просто може новата да се окаже неудобна и да ми дере венците и да не мога да я ползвам и докато си купя съвсем нова след 2 дена да имам все пак някаква удобна четка. И трябва това да го обяснявам ВСЕКИ път. Ей, затрупа се къщата с моята втора четка!! Ужас бе, голям Плюшкин!! Когато реша, ще си я хвърля.

21.   От АВТОРКАТА:
No. 19:
"Мойта майка е така да се каже маниачка на дрехи второ употреба. Всички гардероби вкъщи са препълнени и едвам се затварят, а тя все купува ли купува и не ги носи мн ясно, а само ги трупа и нищо не хвърля"

O боже, същата история... всяка седмица купува цял чувал с дрехи а после се и сърди че нямала толкова време да пере, даже някой път кава че ще спре но на другия ден пак е там... Аз самата много обичам дрехи и т. н но поне тези които не нося по един или друг начин се оттървавам, сега даже мисля старите да ги закарам в най-близкия дом за деца вместо просто да ги хвърля, но тя нито се оттървава от тея дето не носи, дори не знае какво има... някой път ме пита тая дреха от къде била, а тя самата я е купила.... и продължава да трупа още....

22.   мисля, че трябва да поговориш с нея, а не да изхвърляш тайно

23.   Остави скайп или данни да ти пиша и аз имам подобен проблем само, че майка ми трупа всичко навсякъде(а не плюшкин-ненужни работи)и тя като видя, че изхвърлям нещо се ядосва(напримерно скъсани мои гащи). И всичко е нахвърлено, нямятано навсякъде-няма място и тя където и скимне ги слага завира и т. н. Ако искаш аз съм на 16 години-по добре за нас би било майка ми и баща ми да ми дават по някой лев за месеца и твойте да ти дават и се махаме от нас, отиваме на квартира(само не в студентския град)и около 300-500 за квартира 2 стаи+кухня и ок. Че без това или трябва да се изнеса от нас заради положението или да си "замина"

Модератор - не публикуваме скайпове. Опитайте другъде.

24.   От АВТОРКАТА
N 23 Разбирам, точно това е и при мен, само че аз през половината време уча в друг град, по-малък от моя и там съм на квартира. Чакам просто да си изкарам образованието и да си намеря работа и да се изнеса защото и аз не мога повече така... За момента си продължавам да хвърлям тайно, лошото е че като е така натрупано е и трудно да се чисти, от всякъде е затрупано с дрехи и всякакви неща... Вече съм решила че ще се примирявам, нищо не мога да направя повече но ми е много мъчно че не мога да поканя никой на гости... а ако дойдат гости на наще умирам от срам и не мърдам от стаята си, ужасно е! Това което ме успокоява за момента е че има и други хора в това положение и не съм сама и благодаря на всички които писаха :)

25.   Това ми е най-омразната черта от характера на някой. Изглежда ми толкова мизерно и дразнещо. Имам в близкото си обкръжение няколко Плюшкина и знам какво е. Сега като четох темата се позамислих и защо може да са станали такива. Според мен това са хора, които или са израснали в беден дом с лишения или семейството им са били стиснати хора и скъперници. Но по-скоро е първото. Ако са живели бедно в детството си и са търпели лишения, заради това сега трупат и трупат "запаси". Явно "сърце не има дава" да хвърлят старото бурканче например, при положение, че може да влезе в употреба... някога. Това си е и манталитет. Трудно се променя, но не е невъзможно според мен. Свекърва ми е такава. А не че е толкова бедна. Прибира си подправките в едни кутийки от майонеза. Купих и комплект кутии за подправки, хубави и практични. А тя си ги прибра така нови и опаковани при другите складирани вещи. Питам я защо не ги ползва- ми да не се хабят. Ужас! Пази някакви счупени играчки на дъщеря си и дава на внучка й да играе с тях, при положение, че дъщеря й живее много добре и може да се каже, че е доста заможна. Но манталитет, какво да се прави.

26.   Приятелят ми е същият. Живеем на квартира 2-та, аз се грижа за домакинството-чистя, пера, готвя, подреждам. Но всеки път спорим за някоя изхвърлена от мен вещ. За Бога, та той не ми позволява да изхвърлям празни пластмасови и стъклени бутилки от алкохол... Все можело да потрябват за нещо. "Складира" си празни бутилки от бира, уиски, празни буркани от някакви храни. Не издържам!
Събирала съм и съм ги изххвърляла на боклука, когато го няма, но после започва едно мрънкане и спорене, че тези глупави шишета можело да потрябват!!! Стари вестници, листчета с отдавна ненужни неща, има ги по много унас.
Не знам, аз съм изключително подреден човек, побърквам се ако около мен е мръсно и разхвърляно, а той е точно обратното и не му прави впечатление ако не е подредено! Обичам го, няма други "кусури" освен тази негова плюшкиност... но ми е трудно вече да живея в хаос.

27.   Прочетох последните две мнения и се замислих възможно ли е не плюшкиновщината да е проблемът а егоизма в авторите на коментарите.
№26 много обичаш приятеля си а защо му изхвърляш важните за него неща на боклука. Как би се почувствала той да ти изхвърли нещо защото го смята за ненужно. По принцип всичко у вас е ненужно щом не го ползваш всеки ден, точно днес, следователно напролет зимните ти дрехи са ненужни палтата защо не ги хвърляш всяка пролет в боклука. Защо си мислиш, че като живееш с някой в един дом само ти имаш право да решаваш, кое е нужно и кое не е, това не се ли нарича егоизъм???? Ако искате да живеете с някой заедно, трябва да намерите баланса, да се научите да се съобразявате и с неговите вещи /били те според вас непотребни/. Ако вещите на партньора ви заемат по голямата част от жилището то тогава поговорете с него не изхвърляйте нещата му нека той прецени с кое от нещата е склонен да се раздели. Ако наистина е Плюшкин то това нещо ще сте вие, човек вещоман би бил съгласен да се раздели с жена си но не и с вещите си.

28.   Авторке, напълно те разбирам. Живях 26 години в такъв дом и е ужасно. Майка ми събира всичко не дава нищо да се изхвърли, а откакто отвориха магазините за втора употреба дрехи е нетърпимо. Пази всевъзможни неща, абсолютно ненужни. Имаме разни неща непотребни още от времето на комунизма, в нас е винаги претрупано и това винаги ми е тежало и дразнело, защото аз обичам реда и чистотата. Зад гърба й съм изхвърляла торби с ненужни неща и тя дори не е забелязвала. И ще ти кажа- от това оправия няма. Стана така изместих се, имам си вече собствено жилище и няма нищо излишно. Всичко изхвърлям, дори неща, които имат парична стойност, не ме интересува, и без това боклука го преравят 100 пъти, така че не отива на вятъра. И майка ми като споделям какво съм изхвърлила и ме кара да й пазя нещата и да и ги нося, нищо че е на 400км от нас. А познай дали и нося нещо? Като се прибера в нас и се побърквам имам чувството, че въздух не ми достига, толкова наблъскано, мебелите стари, още от комунизма, страшна работа. Всеки ден се благодарям, че не живея в такъв дом, който не го е изпитал, той не знае какво е. А за гости да не говорим, винаги ме е било срам да поканя някой.

29.   Към последния коментар, забравих да добавя, че майка ми ползва един тиган още от комунизма. Продънен ужасно, целия клеясал отвън, но тя си го ползва. Подарих и друг, после още един, прибра си ги и не ги отваря. Прибори не достигат, подарих и нови и тях си прибра. Отделно найлонови торбички имаме цял шкаф висок 2 метра пълен догоре. Можете ли да си представите хора, долните дори са започнали естествения си разпада, но не ги дава, защото "можело а потрябват". За мен това е от бедност, защото сме живяли много бедно, но не всеки го избива на там. Имате ли си идея хора, че майка ми дори развалена храна яде, само и само да не се хвърли. Развалена и миришеща. Просто е много зле. Купи си пералня чисто нова, но не дава да я закачим, защото ползва една стара диана, другата хабяла ток и така стои вече 8години, нито един път употребена, но не дава да я продадем. За бутилки и буркани да не говорим, че тя дори когато си купувам бърза храна и мие пластмасовите опаковки и ги трупа в шкафа. Боклуци, боклуци. Дори и картонена опаковка от пица пази. Безобразие е просто. Ужасно е да живееш с такъв човек. Имаме един матрак като сме били деца, ама опикан още от онова време и аз поисках да го хвърля и ми вдигна луд скандал, че струвал пари. Какви пари, той е един дунапрен опикан и нищо повече. Един килим едвам ми даде да го хвърля, ми той 4 дни стоя пред контейнера и никой не го прибра, а според нея струвал над 400лв щяла да го занесе на село там да се ползва. Събира и рекламните брошури на супермаркетите, за какво изобщо ги пъхат в кутиите пощенските, заринала се е с тях. Радвам се, че вече не живея там и че нямам скруполи, хвърлям дори почти необличани дрехи, хвърлям всичко, не ме интересува, ако няма да се ползва. Това е най-отвратителното да живееш в подобна мизерия. Някога в спалнята държахме чували с брашно, захар, а под леглото в спалнята имаше място и беше заринато на фул от тетрадки и хартии и кутии и какво ли не трупано през годините. Чистих го няколко дни, побърках се и сега скоро като се прибирах пак беше пълно под леглото с кутии. И тия китайските магазини за обувки откак ги отвориха и там е страшна работа. Всеки месец по няколко чифта, няма място, а старите не се хвърлят, има над 100 чифта, може и повече. За втората употреба споменах в горния коментар, там е уникално зле. Имало е дори мишка в къщи, за хлебарки да не говорим, молци. Сега като го пиша наистина сме живяли в голяма мизерия, цял живот ми е било мечта да си имам собствено жилище, чисто, без излишни боклуци и се радвам, че се изпълни. А най-лошата комбинация е като майка ми хем събира, хем не обича да чисти. Гадно ми е така като говоря, иначе е съвсем не лош човек, но в тая тема равна няма. Като пържи нещо и си пази олиото в чинийката и така по няколко пъти, не изхвърля нищо току-така. Месо замразено с години стои в хладилника и после се яде, аз от нас толкова съм го намразила, че и до ден днешен ям само прясно месо, изобщо замразено не близвам, защото като помисля нашето по колко е стояло и лошо ми става. Та мила авторке, оттърване няма, стискай зъби още малко и ще се отделиш.

30.   Тук са писали доста болни хора, ненавиждам Плюшкини. Майка ми е такава и дядо ми и аз не смятам, че това трябва да се търпи, за разлика от някои писали тук. Ако аз и баба ми не живеем с тях, ще се затрупат в собствените си боклуци.

32.   Това е психическо заболяване, което има нужда от лечение. Не става дума за "лудница", а за един добър поведенчески психотерапевт, който за 10-20 сеанса да повлияе на натрапчивото поведение. На жената ? го представете като място, на което тя ще може да се оплаква от егоистичните си и разхитителни роднини, които изхвърлят безразборно.

На момичето много ? съчувствам, но да знае, че сами няма да се справят. Семейството е част от терапията, но нека някой с лиценз да я ръководи.

33.   Всичко ми е до болка познато.
Живях с такъв човек дълги години, буркани, кутийки, от кисело мляко. Склад. Огромен хол затрупан, и една малка просека едвам се минава. Същински ад, тези хора са болни и не тряябва да живеят с нормални хора. Защото действа лошо на психиката на техните роднини. За това спасявайте се.
Сестра ми се омъжи изнесе се отдавна, и хич не й пука какво се случваше в този адски дом. Бягайте далече от Вехтошари-клошари това е проклятие. Спасяввайте се, такива хора никой не може да ги излекува, или да спори с тях, защото може да се претрепеш от чистене, а на другия ден мизерията се завръща!!! Както 28 каза по горе, който не го е преживял не знае какво е.

34.   Абе трябват си години и волски нерви да промениш или поне намалиш трупаните боклуци.. Още не знам дали си заслужаваше.
С времето и годините мъжът ми си поприбра панаира в негова стаичка със завеска, и макар че като надникна вътре, и сега е ужас. Ама преди 10-15 години беше ептен ад.
Свекърва ми си трупа буркани и какво ли още-да си събира и прави какво то ще. Тиганите и имат по 1 пръст наслоена мазнина-взех да ги мия с препарати и стържа преди време-а, не така се запазвал металът.. Паднах от стола. Цял живот си е била мърла.
Мъжа ми си има стотици и стотици дрехи. По 30-тина ризи, още толкова панталони, поне 40 са дънките. Сигурно половината имат доста скъсано по тях, включая м/у краката и на колената, с боя и тн. Още 20 тина якета. Нищо не хвърля. В месеца поне веднъж смотавах някой панталон и дънки и хвърлях, та днес да живеем малко по-просторно, а не зарити с какво ли не.
Забелязах, че и аз си посъбрах доста неща. Страдала съм от бедност преди и нямах сутиени, ботуши, обувки. В един момент се видях, че станаха 20-тина от вид-и почнах да ги пращам до контейнера. Нямам намерение да психясам.
29 е описала доста подробности, които са били и при мен. Наистина действа доста потискащо да живееш по тоя начин и няма само едно общовалидно решение.

35.   Тази болест (или психически дефект, или мания, или фобия от бедност) е поносима за близките само, ако я гледат отдалеч. Така се случи, че бях принудена да прекарам тази зима у майка ми. Ами тя всеки ден преравя боклука, за да види дали не съм изхвърлила нещо "ценно". За "ценност" се смятат дори скъсаните чорапогащи. Два огромни, заемащи цяла стена от пода до тавана, гардероба не й стигат за вещите. На вилата също има два претъпкани гардероба. Всеки ден ходи на пазар, абсолютно всеки ден. Купува безумни неща и ги тъпче в един гигантски фризер. Там тези продукти престояват с години. Лошото е, че не желае нищо в дома й да се подменя, а голяма част от мебелите не стават за употреба, но си стоят. Ей така - табуретки и фотьойли, покрити с дантелени ковьорчета, на които, ако тръгнеш да сядаш, ти се казва: не! това е счупено. А да купя нови и да изхвърля тези, не дава. Казанчето на тоалетната не работи, но не позволява да го подменя. Наблъскала е консерви и компоти в библиотеката така, че човек не може една книга да си извади. В стаята ми по кьошетата има счупени плажни чадъри, строшени столове, неработещи скари, какво ли не и не дава да ги пипна. Просто наскоро се разведох и още не съм си организирала живота, затова съм при нея временно. Абсурд е да съжителстваме двете за в бъдеще! Най-малкото ми излиза прекалено скъпо - тя всеки ден се прибира от пазар с две пълни торби и после няма пари за режийните разходи, така че аз ги покривам. Пере на ръка, за да "пести" от ток и после аз плащам водата, която, всички знаем, така се изразходва много повече, отколкото с пералня. Не си включва отопление в спалнята, яде храна, престояла 10 години във фризера и после аз й плащам лекарствата, защото естествено се е простудила и отровила. Купува по 20 чифта обувки за по 10 лева, които се разлепват и накрая аз й вземам нормални обувки от естествена кожа. При четири гардероба с дрехи, които мъкне от втора употреба всеки ден, няма свестен тоалет и ако й се наложи някъде да иде, аз й купувам. Просто адски скъпа ми излиза тази нейна "икономия", както я нарича.

36.   Благодаря много за тези мнения. Част от тях ги отпечатах на хартия и дадох на майка ми да чете. Прочетох всичко по темата има статии като : „ Акарите ни разболяват докато спим“. Казах и че всичко, което даде ще го дарим на старчески домове. Месеци наред даваше по 100 кг дрехи, но после спря. Най-добрият вариант е да се говори с личен лекар и да се вкара в болница за 7 дни или да се закара на почивка от роднина. Почистването може да стане само от роднини или чистачи. Необходими са поне 7 дни за да се разчисти. Чували купих от Лидъл 120 литра черни поне за 20 лева. Задължително се запасете с чували и с маска на лицето/в аптеките продават/. Хубаво е да имате поне 2 фирми, които чистят с Рейнбоу, за да може ако едната е заета да имате план Б.
В you tube-My Hoarder Mum & Me (Obsessive Hoarding Documentary) | Only Human дава насоки как се решава такъв проблем. Истината е, че с преговори нещата не се получават. Човекът, който има такъв проблем трябва да е извън жилището поне за 7 дни иначе нещата се точат и може

38.   да ти скъса нервите.
„Болестта започва с 1 чувал дрехи, който не може да се побере в гардероба.
1 степен – 1 ъгъл от стаята е затрупан с вещи
2 степен – 1 легло или диван не могат да се ползват по предназначение
3 степен – няма свободен достъп до прозорците
4 степен – цяла стая е необитаема
Най-добрата терапия е ходенето по магазините да бъде заместено със разходки в парка / без чанти/ Разнасянето на 2 найлонови торби е първият признак за болестта. “

39.   Толкова добре да те разбирам! Вуйчо ми и жена му са същите... не мога да опиша в каква кочина живеят, а имат и три малки деца на всичкото отгоре. Ужасно е у тях, буквално няма къде да седнеш! Той си е такъв от малък, за съжаление не успяхме да го отучим от тва....

40.   Безжалостно изхвърляйте!!!
Прахът е причина за:
-проблеми с кръвното
-главоболие
-безсъние
-задъхване и силно сърцебиене
-затруднено дишане и задушаване
-световъртеж
-дерматит
-кашлица
-ринит
-астма
-отоци по ръцете и краката
-депресия
-тревожност

https://www. youtube. com/watch? v=IAkLv7dbJQ4

https://www. youtube. com/watch? v=s02wFKP0aqI

https://www. youtube. com/watch? v=T5vZ8kT4OY4&fbclid=IwAR3o27Gkh3EQV674afQWOkupILth6Gqo_WGrp_58d-sJ5M5yruu4i8CoLwk

41.   Ех, добре сте си тук с плюшкиновите майки - сега живеете с тях, утре - не. А какво да кажа аз, дето мъжът ми е в ролята на Плюшкин и с него ще живея за постоянно. И той само купува - всеки ден посещава разни магазинчета, това купил за левче, онова много изгодно било, а стари неща не хвърля. А после ми казва, че вкъщи било мръсно, ми то на мен лошо ми става като тръгна да чистя, повече от половината работа от метенето на пода е в раздигането на мебели и вещи, под които да се измете. Да не говорим за бърсането на прах сред толкова много неща.. Гардеробът му прелива от дрехи, няма как да се подреди. Погледът ми се натоварва само от гледката и ми се отщява всичко. Аз съм точно обратното - обичам да изхвърлям, да ми е подредено и стилно, но точно у нас по никакъв начин не си личи моят стил. Разни техники втора употреба, разни кабели, разни неща, които дори не знам за какво са, се мотаят навсякъде. Да не говорим за счупените вещи, които някога си може да дотрябват или да се поправят, което никога не се случва естествено.

42.   До 41 върви на копирен център и им поръчай да ти смъкнат форума на хартия и му дай да чете. Тези хора се впечатляват много като чуят много мнения по темата. Осъзнават много бързо, че влияят зле на всички около тях. Баща ти да е Плюшкин също е много гадно. Децата се местят в друг град и гледат да не се връщат често или се виждат с родителите си по заведенията. Неприятно е за всички.

43.   В основата на това поведение стои депресия, която може да се лекува.
https://www.youtube.com/watch?v=biuNqjMoc0E

44.   „Л. е пример за ОКР /психично разстройство/ заради нейната прекалена привързаност към предмети без никаква стойност, които трупа в дома си. Тя е колекционер, но всъщност повечето хора не биха я нарекли така, защото онова, което събира, няма никаква колекционерска стойност за никого. Тя пази всяко ластиче, с което е завързан сутрешния вестник, никога не изхвърля списания и в гаража и е пълно с батерии, кабели, камъчета, болтове, гайки и купища стара хартия. Л. просто не може да се насили да хвърли нищо. Къщата и се пръска по шевовете от ненужни боклуци.
Тя смята, че един ден може да има нужда от тези неща. Когато наистина нещо й потрябва, тя обикновено не може да го намери в купчина стари боклуци. Годините минават и тя все повече се ИЗОЛИРА ОТ СВЕТА. Не може да покани никого на гости, защото се срамува от начина, по който изглежда къщата й. Манията й я кара да се страхува, че няма да има нещо, от което се нуждае. Така тя развила натрапчивата идея никога да не изхвърля нищо. Л. има ОКР предизвикано от тревожност.“ Чистенето може да става само от трети лица / чистачи или роднини/ в отсъствието на човека засегнат от Синдром на Меси /натрапчиво складиране/.

45.   Много ме боли! Майка ми е така. Жилището е мое, но се изнесох още през 2002 година. Живея на квартира. Помагам и с парите, като плащам сметките. Натрупа толкова много дрехи, че и двете и стаи са необитаеми. Изпаднах в шок като видях как живее… Казах и че ще дарим на домове дрехи, които не и трябват и тя отдели за 1 година 600 кг с дрехи. Ходих с бус да ги вземам на 6 пъти. Дрехите ги изхвърлих, защото не са прани с години - имат микроорганизми и трябва да се дават на химическо чистене. Повечето са и демоде. Обаче жилището продължи да бъде кочина. Влезе в болница за 3 дни и си взех отпуск. Три дни чистих и хвърлях дрехи и счупени мебели. Изпрах с Рейнбоу и стана нормално. Взех я от болницата и се прибрахме вкъщи с такси. Оставих я в чистото жилище и си тръгнах. Три месеца не ми говори. Нито аз звънях, нито тя. Проблемът при нас е, че този прах се диша и отива в кръвта. Личният и изписал лекарства, които са скъпи и не са вълшебни. Докато не се махне този прах и миризма няма как да се чувства по-добре. Говорих с него да и предложи да ходи на психиатър, но тя му отказа.

46.   Ти си радвай, че не е Менделеев, че току-що виж не можеш да изгасиш пламъците у дома.

47.   Малеееее. Имам подобен проблем. Майка ми също трупа боклуци. Не живея с нея, но като отида с жена ми и децата направо получавам няква клаустрофобия. Голям и просторен апартамен е задръстен от боклуци. В последните 3 години се съсипах да го чистя, да изхвърлям всевъзможни вехтории, но в нейната стая ужасът продължава. Натрупала е дрехи за цял магазин. Има сигурно 20 якета и палта. Отделно е натрупала дрехи в ракла и найлонени чували. Навсякъде трупа купчинки вестници и ненужни вехтории. В кухнята шкафовете са препълнени. Празни кутии от кафе, празни буркани от кафе, найлонени торбички и т.н. Борбата е голяма, но аз успях да редуцирам боклуците и ненужните вещи поне на половина. Имам и личен мотив. Предстои ми да се преместя да живея с жена ми и децата ми в този апартамент, но първо трябва да направя ремонти на баня и кухня. Майка ми ще се премести в по-малкия, в който сега живея и е наследство от баща ми. Много работа ми предстои. Преди 2-3 седмици само един килер ми отне няколко часа да изхвърлям боклуци (стара ръждясала посуда, парцали, разни препарати и други неща). Страшно е, не си давах сметка, че тия хора наистина имат психично разстройство, но вече съм на 100 процента сигурен. На един приятел, когато почина баба му трябваше да се почисти апартамента. Не мога да ви опиша какво чудо беше. Имаше кофички от кисело мляко, колкото няма сигурно и Данон сердика........

48.   Стига си се оплаквала, голяма работа че майка ти е плюшкин, аз също съм плюшкин . Купувам си стари неща от пазара и си ги пазя, какво лоо има че е вещоманка. Това никак не ми прави проблеми , излишно се оплакваш.
Мъж на 27

49.   Какво стана с Палав Мечок?

52.   Hoarders /hording е психично разстройство, което се отключва около 40 тата година. Причината е преживян стрес:
- загуба на родител
- загуба на дете или преместването му в друга държава
- загуба на важен за нас човек
- развод
- финансови проблеми
Симптомите са:
- виене на свят
- проблеми с кръвното
- главоболие
- безсъние
- тревожност
- депресия
- дерматит- рани по ръцете
- тромбоза
Лечението е с антидепресанти предписани от специалист. Важно е жилището да бъде почистено от роднини в отсъствието на засегнатия. В много случаи дори само почистването може да е достатъчно проблемите със здравето да отшумят.

53.   Психично отклонение е. Отиде на психиатър - изписаха и лекарства и вече няма МАНИЯ КЪМ ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА. Жилището и е чисто и допуска хора. Различен човек е! Трудно е докато ги убедиш, че имат проблем. Беше в много тежка форма двустаен апартамент го беше превърнала в необитаем.