Преди 6 месеца загубих майка си по най-ужасния възможен начин.
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 4010 пъти
Преди 6 месеца загубих майка си по най-ужасния възможен начин. Преди 3 месеца споделих болката от загубата си тук. Сега, малко преди да се навършат 6 месеца, отново пиша тук.

Тя си отиде твърде млада, почина в неописуеми болки, а аз и до сега изпитвам вина от случилото се. Осъзнавам, че не съм виновна аз, но тя вярваше, че ще и помогна да оздравее, и аз също вярвах, че ще успеем. Никога не сме се отделяли една от друга, винаги сме били аз и тя, неразделни. Сега останах само аз... с болката си. Тя беше най-добрата ми приятелка, най-прекрасната майка, винаги добра, усмихната и щура. Всичко правехме заедно, навсякъде ходехме заедно. Бяхме щастливи, бяхме щастливи, защото сме заедно! Имахме невероятна връзка...

Болката е с мен, вината е с мен. Имам дни, в които приемам случилото се философски, но в ден като този проклинам себе си и останалите. Чувствам се виновна, тъжна, самотна, обидена, изгубена! Нямам мечти, цели, желания. Не знам какво искам. Животът ми се промени и не знам накъде да поема. Правя всичко машинално, уча и се грижа за дома си. Маскирам лицето си с усмивка, зад която се крие толкова болка... Излизам с приятели, опитвам се да се забавлявам и да продължа. Всъщност искам да замина далеч от тук! Но не мога... Живея с баща ми, който е също толкова съкрушен от смъртта на мама, и не мога да го оставя сам... Виждам как се чувства зле, когато излизам и го оставям сам вкъщи, а аз се чувствам виновна, той не иска да го оставям сам! А мен нищо не ме задържа вкъщи... Не знам как бих могла да продължа, да не говорим един ден да се отделя съвсем от него и да имам свое семейство. Все си мисля, че ще пренебрегна себе си и ще остана с баща ми, защото в противен случай, ще си насяда още вина, че го оставям сам! Изключително объркана съм, преживях много неща, но тук вече се изгубих!
Благодаря за вниманието.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 4 месеца hash: b26d3ec63f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Какво ти пречи един ден да имаш семейство без да изолираш баща си от него?

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: e8ea949660

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мило момиче, най- искрено съжалявам за загубата ти. Това е много труден период както за теб, така и за цялото ти семейство и всички близки. Нека баща ти има занимания също като теб. Обръщай му внимание. Излизайте, когато сте свободни на разходка или просто да изпиете на вън по едно кафе. Помогнете си взаимно. Не се чувствай виновна, че търсиш начин да се разнообразяваш, трябва да имаш и своите контакти и забавления. Той явно си няма друг освен теб. Заради това му отделяй малко внимание и на него. Ако усещаш, че не успяваш да се справиш сама потърси професионална помощ. Тя е точно за тези трудни моменти, с които не успяваме да преодолеем сами.

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: e5779a1d6a

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Запомни, че живота е възможност, която се появява с всяко вдишване и изчезва със следващото го издишване. Живей щастливо защото това е живота, който е искала за теб майка ти. Как умираме зависи не от другите около нас, а от самите нас това е личен избор колкото и странно да изглежда, но това не е толкова важно просто си помисли как майка ти би искала да се чувстваш и живееш.

 

...

горе^

преди: 13 години, 4 месеца hash: 640e26d4e3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Знам как се чувстваш, защото и аз изгубих баша си пред 1г. 4м. Почина едва на 49 години. Никога не е боледувал, не пушеше, не пиеше, а си отиде буквално за 4 м. от рак. И аз имах много специална връзка с него. Обичах го много, а той беше готов сърцето си да даде за мен, всичко правеше за мен. С мама бяхме съкрушени и не предполагахме че ще успеем да превъзмогне случилото се. Но сега смея да твърдя че сме добре. Тя сега има човек до себе си и аз също. Болката няма да си отиде никога, винаги ще ми липсва, както и на теб майка ти. Но просто се примиряваш че такъв е животът и избираш или да живееш, или да се предадеш. Съветвам те да избереш живота. Помни че майка ти е там някъде горе и непрекъснато те наблюдава и е до теб. Ако ти си щастлива и тя ще се усмихва, ако страдаш и тя ще страда. Смятам че заслужавате ти и баща ти да продължите напред. Знам че е трудно, много трудно, затова бъди силна, не се отказвай. Не се отказвай от това да намериш сродната си душа и да създадете семейство. Да отгледаш и възпиташ децата си. Поговори с баша си за тези неща, кажи му че винаги ше си до него, ще му помагаш, ще се грижиш за него, но искаш и ти да създадеш семейство някой ден. Ще те разбере и ще се радва за теб. Знам че сега не виждаш изход, че тъгата те е обхванала и вината също. И аз се чувствах виновна за смъртта на тати. Даже си казвах че е по-добре да бях си отишла аз, той беше толкова добър човек.. не го заслужаваше, но не ние определяме тези неща. Затова не се чувствай виновна, няма смисъл. Нищо няма да върне майка ти.. Просто приеми нещата, това е начинът да продължите напред с баща ти. Дано да съм ти помогнала да се почувстваш по-добре. Бих искала да ти оставя някакъв адрес нп знам че не е позволено. Все пак ако имаш нужда пт подкрепа, пиши ми тук.

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: f1fe74a120

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Разплаках се докато четях историята от страх че мога и аз да загубя майка си някога-със сигурност ще се случи някога, но просто си загубила майка си по-рано и искрено ти съчувствам за това. Почти всяко момиче смята майка си за най-добра приятелка и майка. По принцип давам хубави съвети, но в този момент няма с какво да те успокоя. Спомни си за хубавите моменти прекарани някога и знай че тя те гледа там отгоре и се моли за теб. Трябва да живееш за нея, тя сега отгоре те пази и защитава. Преди 9 месеца когато изгубих баба си татко (тя бе негова майка) ме накара да кръстя една звезда и да си представя че тя е баба. Кръстих я Ф-98 дори и аз не знам защо, Noood Ж12

 

...