Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   1, начина не е да отслабне.
Злобните хора /в случая деца/ тормозят някой, който усещат, че е по-слаб от тях. Тук не става въпрос за физически слаб... гадна работа, но какво да се прави, навсякъде ги има. Начина е да им се даде отпор, а не да се свиваш и да си траеш! Те де факто са долни хора по рождение, а и не е имало кой да ги възпита. И не е правилно един свестен човек /дете/ да им трепери, да страда и да се потиска, и всички да си траят и да гледат да са им на тях удобни.

7.   2, много добър изход, но могат да си докарат сериозни главоболия с този шамар, и най-малката глоба.
Аз също винаги съм била едра, а родителите и сестрите ми слаби. Всички ми се подиграваха в училище много, но аз се срамувах да кажа на родителите си, те и до днес не знаят. Спрях да се храня в училище още от 2-ри клас и така и до сега никога не закусвам преди 14 ч. Не помня точно всичко но са ми викали свиня, сумо и т. н. Болеше ме но се правех че не ми пука. съвет не знам какъв да да, как да подложиш дете на диета. Запиши я на плуване или баскетбол, волейбол, може и ръгби-там едротата и ще е добре дошла. Сега поне има дрехи, а мен на времето толкова търсихме с мама по магазините че ме заведе в един магазин гигант, където жената ме погледна, може би съм била към 50 кг в 7 клас, и каза ама тука и най-малките дрехи ще са и огромни. И така не ми беше лесно. После вече като мине в гимназия я отдели от тези деца и аз поне след 7-ми клас бях в добро училище и хубав клас и никой и дума не ми е казал.
~Рамона
~ПП Ако положението продължава все така, може да помислите и за преместване в друго училище :)
Успех.

8.   Ти си невероятна майка, евала ти правя, че си забелязала и си поговорила, майка ми и да забележи нещо такова няма да седне да говори с мен. Но в случая момичето има нужда от приятелка, а не от психолози и лекари.

Проблема не са толкова подигравките, колкото начина по който тя ги възприема. Покачи и самочувствието, в смисъл- представи си ти да си на 10 години, имаш същия проблем и казваш на майка ти тя се степисва започва да пише из сайтове, да те кара на диета, да те мъкне по психолози и лекари... как е? Седни с нея и поговори като с голям човек, така както ти би искала да чуеш това.
"Мила, ела малко. Не се притеснявай за подигравките, всичко ще мине сега е на мода децата да се обиждат, сякаш това е нещо хубаво. С баща ти сме с теб, знаем, че ти е трудно и, че децата са злобни и жестоки.... "
Точно за последното изречение питаше.

Предложи и да спортува някакъв спорт. Или пък някой ден се върни весела от работа, събери къщата и им кажи, че от днес ще живеете здравословно. И така докато не свали излишното. Ставаш, събуждаш я- тичате двете. Ако попита защо брат и и баща и не тичат с вас, кажи че те са мъже и затова ще има някакви разлики. Здравословното хранене представлява плодове, зеленчуци и следователно по-малко мазнини и консерванти, тоест това, с което тя трябва да се храни. И други подобни неща.

Първо, че тя ще се почувства по-пълноценна като част от една общност, ще се сближите. Другото, че ще отслабне, ще добие самочувствие и ще разбере, че на някого му пука за нея. Няма смисъл от лекари, даже може би има някакъв смисъл да и се извините заради това, като обясните, че мама се е притеснила за нея и затова е питала докторите, а не защото е прекалено пухкава или нещо подобно. Като отслабне не е сигурно, че подигравките ще престанат, сама го казахте децата могат да бъдат ужасни. Преместването само, ако наистина подигравките не престанат (не дай си боже! ) и то не по средата на годината, а след лятото.

Хайде, пожелавам ви много успех, дано всичко свърши добре и да няма повече проблеми.

Зу-За

9.   Аз сега съм на 14, и миналата година едо глупаво момче ми каза, че не е възможно мама и тате да са ми родители, защото мама е с кафяви очи, тате е със зелени, а аз със сини, незнаех какдо да кажа, беше вярно, аз бях единствената в семейството ми със сини очи, стана ми много гадно. Сега ече научих, че почти всички от родата на майката на мама - баба - са със сини очи. Всъшност и аз често съм казвала, че нейскам да живея! Просто седни и и кажи, че хората са гадни, аз съм едва на 14 и вече разбирам калко са гадни децата в училище, аз се държах страхотно с хората и съучениците ми, дори старите хора който се возят с мен в автобуса после казват на роднините ми колко съм мила и добра - живеем на село близо до софия, на 1 км, но все пак си е село - Просто тя ще го разбере сама, но още е малка, кажи и, че я обичаш, намери и снимки като бебе, покажи и че прилича на вас! Кажии колко са гадни хората.

10.   И аз бях малтретиран от съученици. Проблема се реши с извънредна родителска среща, на която децата, които ме обиждаха бяха заплашени и трябваше да се изложат пред родители и учители. От тогава не съм има проблеми...

11.   здр. В днешно време децата в България и изобщо по целия свят имат проблем със затластяването, за което те самите на практика не са виновни, но всичко в рамките на нормалното... Неможе да я спреш да яде, дете е сега тепърва се развива, но можеш да следиш какво яде. Наблягайте повече на супи или други домашни ястия. А относно училище, наистина понякога децата прекаляват със закачките и игрите, които се превръщат в жив тормоз и наистина не е приятно да те обиждат за външният ти вид или за произхода ти. Така е днешните хлапета нямат ценностна система. Най-добре е да се поговори с децата, които я тормозят и да им се забрани да говорят с нея.. Не е истина колко е ограничено днешното поколение. Често си задавам въпроса какви хора ще станат от тези деца!?
Мери

12.   Запиши детето на боен спорт и отначало ходи с него. Идеята не е да се научи да се бие, а да се научи как да живее в обществото си. Имам син на 11г и 7год дъщеря. Тъй като бях тормозена в училище страхувах се за синът си, бях като теб. Но злобните хора не са само в училище и децата трябва да се научат от малки как да се оправят сами. Затова просто когато дъщеря ми, първи клас, ми се оплака, че някакво момче от по-големите я тормози казахме й удари го. Малката това и чакаше, отишла на училище видяла момъка и с ботуша в крака, така го ритнала, че побойникът ревнал. Вече месец и половина от тогава нямаме проблеми, приятелка е с децата в класа и очакват от нея да ги защити, ако стане нещо.
Проблемът на детето ти не е килограмите а самочувствието, записвай я на състезания хвали я за постижения, нека почувства гордостта ти дори от спечелено 20 място при 25 участници. За спечеленото място можеш да я заведеш на сладкарница да си избере парче от любимата торта. Когато детето чувства, че те радва, започва само да си вдига самочувствието. Подсъзнателно целта на децата е да удовлетворят желанието на родителя. Когато родителят води детето на лекар за излишните 3-4 кг, детето усеща и мисли, че родителят не го харесва такова каквото е, следователно и всички хора не го харесват. Другите деца усещат несигурността му и нападат.
А нападатели в живота има много не само в училище. Имам пълна приятелка, миналата седмица в хипермаркет пуснали намаление на зеленчуци и бабичка на 65 год нападнала приятелката ми с думите "защо грабиш, теб не ти е нужно да дебелееш повече, свинята ти със свиня" можеш ли да си го представиш. Значи всъщност не е нужно човек да се защитава само в училище а и на вън. Точно от малък трябва да се научи да се защитава и училището е добър терен за това.

13.   Към номер 2:

Ще удари шамар на чуждото дете ама бащата на това дете няма да седи с вързани ръце ами ще хване мъжа ти и ще го пречука като куче. Това се случи с бащата на един приятел.

14.   Към 13: ще си го получиш рано или късно и ти, и приятеля ти. Ето ги злобните дечица, за които иде реч, и които си мислят, че може безнаказано да тормозят другите.
Със сигурност все от някъде ще ви дадат да разберете, че не е безнаказано.

15.   Това, с което се сблъсква детето ти, се нарича мобинг - стратегия, налична при децата, въз основата на която агресора за чужда сметка повдига собственото си самочувствие.
Преодолява се най-лесно чрез интегриране на силна увереност и известна доза непукизъм в засегнатото дете. Увереността - за да е уверено в разбиранията си за света, които се очаква от ВАС то да получи, и игнорантността - за да приема хапливите нападки на околните с насмешка и да бъде над тях. Разбира се, за да сработи всичко това, необходима е силна "дете-родител" - връзка, както и лидерски и педагогични умения в самия родител.

И да - най-добре е да надъхвате детето само да се справи. Успее ли, ще положите началото на успешни стратегии за справяне с дадената ситуация, които ще му послужат и за в бъдеще.

16.   аз съм на 19 и тежа едва 66 килограм и на мен се подиграват но не им обелвам зъбите моето желание е да стана като баща си който е 107 в момента

17.   номер 15... хубаво изказване...

Сега да ви разкажа какво се случва в коридорите на училищата, защото се случват неподозирани неща...

Ако някой е разбрал, че детето посещава психолог... спукали са я от подигравки.
Ако учителката е направила забележка на агресорите - спукали са я от подигравки в междучасието.
Ако някой от подигравчиите разбере, че тя се е оплакала вкъщи - скъсали са я от подигравки.

Предполагам, че са разбрали и че подигравките вече не са само въз основа на килограмите и ръста й...

Моите методи за справяне с проблеми при децата е да не разсъждаваме като възрастни. Ние си имаме нашата (на възрастни) гледна точка и все знаем кое е най-добро, но това далеч не е така за самото дете. Тя, че хората са жестоки, вече го е разбрала.. сега иска да се справи и се чуди как, иска да се научи да запазва обладание, когато я нападат. Тя явно някога е позволила да покаже слабост и това ги е настървило.

Има ли смисъл да казвам до къде могат да стигнат нещата:
- анорексия
- социална фобия
- паническо разстройство
- самоубийство
- коренна промяна на поведението (алкохол, цигари, побоища - не, никак не е малка, аз се биех с момчетата в класа още от 7 годишна, а във втори клас започнаха да ни опипват)

Да я преместиш от училището за нея ще означава: Аз съм една жалка страхливка!

Попитай я какво би искала да направи на децата, които й се подиграват и я подкрепи... нека остане с идеята, че сама се е справила с това. Сега ако ти каже: искам да ги утрепам, нали не й подостряй ножа...
примерно може да ти каже: Искам да ги убия! Това далеч не означава, че наистина го иска, просто влага емоция и хуперболизира... Оттам, ти вместо да се мръщиш започваш лекичко: То да ги убием лесно, но да знаеш, че е престъпление. вместо това защо не ги убиеш с думи.
Вече си спечелила интереса й. Най-вероятно е да последва въпроса: Как така? (не забравяй леко шеговития тон, сякаш замисляте двете някоя хубава беля, бъди дете, бъди отново на десет и нека това не е дъщеря ти, а приятелката ти от училище) И започваш да фантазираш: Как ли... ей така, като ти кажат нещо, ти се съгласяваш. Време е да я научиш как умело да използва чувството за хумор - то винаги помага в подобни ситуации.
"Като ти кажат свиня, ти кажи примерно... О-о-о не мога да бъда свиня, това ще означава да съм като вас...
Дай й един арсенал от подобни козове...

Друго, което можеш да направиш е да засилиш авторитета й в самото училище. На 10.. значи е трети клас... ако в у-щето има по-големи каки и батковци (разбирай, бесните тийнейджъри от прогимназия) и имаш някой близък там... можеш да го придумаш да дойде в голямото междучасие и да я изведе навън заедно с останали, да където се пуши, да където се случват и други неща. Не избирай дете, което е умно и кротко и свястно според теб, напротив трябва да е някой от разбойниците, от лудите глави, които всички Уважават. В коридорите на училищата си има свои правила... като в джунглата!
Може и някоя намахана какичка да дойде в междучасието и да пита за дъщеря ти и да пита именно онези, които й създават ядове. "Къде е Марийка (да речем, че така се казва)" "Не я знам, а не ми и пука... " "Е, да, но на мен ми пука малкия... като дойде й върни този лак, беше ми го заела и й кажи, че винаги може да разчита на мен. "

Просто си Длъжна да влезеш в Джунглата, за да можеш да се справиш. Като възрастен... като родител и настойник е много вероятно да НЕ решиш проблема, а само тя да спре да споделя, за да те излъже, че всичко е наред.

Успех
Плам

18.   сестра ми и тя е пълничка и на нея се подиграха сега тя е на 10вече вчера имаше рожденден
Подиграха я но аз няма да оставя така нещата моя баща също е посягал на момчета като турци от моя клас и мене са ме тормозили

19.   Хм, като по малък имах такъв познат от даскало, в моя клас беше и аз най много го тормозех, аз бях хулигана на класа и естествено когато му се подигравах и му виках свиня, мутант, кит, тлъст гей, чувал с лайна и всякакви такива, всички се хилеха и започваха и те, биехме го, карахме го да бяга на баскетболното игрище защото му се претриваха краката и умираше от болка, това ни беше смешно естествено, лично съм му искал закуските дето ги мъкнеше от тях, защото е дебел, както и да е ревал е много пъти, нашите ме набиха заради това, защото класната се оплака, обаче аз още повече взех да го тормозя, докато не го преместиха. След няколко, две и нещо години, бях го забравил даже, ми писа на skype, че иска да се видим ооо добре бе, бях сигурен че е някакъв тулуп и ще има да го бъзикам пак. Обаче, отивам аз на центъра пред киното и се оглеждам, не виждам никакъв дебелак, а некъв корав тип, много по-висок и по як от мене, дето изобщо не приличаше на прасето В., освен по чертите на лицето, да идва към мене и да ми вика здрасти пич, ела в някое барче, нали ме помниш? Адски се беше издължил, доста по-висок от мене, имаше мускули и нито грам сланина! Даже помислих че иска да ме бие хаха задето съм го тровил толкова, но не. Кълна се, той ме почерпи бира, самия той пи натурален сок, и ми БЛАГОДАРИ! Каза ми, че адски ме е мразил, но и много съм го мотивирал да застане срещу майка си, която е била причината той да е дебел. Каза ми, майка му го е карала да яде от всичко допълнително, защото имал "едър кокал", той не бил дебел а само "едър", знаеш ли ми каза какво ми беше да бягам след тебе и да ти завиждам? И да ме тъпчат вкъщи и да ме успокояват, че ти си лош, и аз трябва да ям и да не обръщам внимание. Каза ми-разбрах, че трябва да НЕ ям, да се взема в ръце за да те победя! Това са негови думи, спортувал е фитнес, бягане, карал колело, напук на майка си е ял повече салати и е пил сокове, отказвал и е допълнителното, докато тя е ревяла че ще се умори от глад! С едната цел-да ми го начука за "свинята", и да ме спука от бой, колкото и да беше жалък и страхлив! Обаче... когато е видял резултата, е разбрал че аз съм причината за този резултат, ако не го бях мачкал, щеше да стане сигурно 200 кила разплут плазмоди и нямаше и да му пука. Станахме приятели, ходил съм в тях много пъти, той в нас, беше в моята тайфа, докато не се премести в София, още се чуваме чат пaт, но както и да е. Искам да ти кажа, че понякога нещата не изглеждат такива каквито са и след време повярвай ми и за дъщеря ти няма да са същите! М 19

20.   Момиче в 6 клас съм. Не съм много висока, 1. 50 съм, но е по-добре за момиче да е ниско. Имам светло сини очи и светло руса коса, дълга, на букли. Ям като ПРАСЕ и съм 28 кг :) Имала съм над 10 гаджета и повече от 30 ухажора (и курва да ме наречете не ми пука). Стройна фигура, ходя на спорт, гърди и дупе ги имам ;) И в уроците гледам да съм прилежна, винаги да имам 6-ци и да съм на макс. А и имам много приятели, не че всичките са истински и все пак. Гаджето ми е голям бонбон - руса коса и с лунички. А и съм много скромна :) Та, след като добихте представа за външния ми вид и част от живота ми, мога направо да се прехвърля към главната тема (да не мислите, че съм някаква дебела смотанячка, за това да опиша малко). В класа ми има грозни момичета (естествено). Едната хем грозна, хем пълна, хем без самочувствие. Само ревеше, мале мале. Аз естествено я мачках като геврек :) Обиждах я, псувах я, смачках и самочувствието. Но, тя се премести в друг клас след матурите. В класа ни дойде друго момиче - слабо, но пък грозно. Очила, къса коса, грозни вежди, ужас. Естествено тя беше целта ми. И едно друго, но по-грозно и не беше закръглено, но пак не беше едно от най-слабите. И на края какво стана - станах добра приятелка с първата с очилата, а втората още я мачкам. Защо? Самочувствие. Едната го имаше другата - не. Когато видиш, някой слабак, без самочувствие, грозен, смотан, просто почваш да го мачкаш, защото виждаш, че е слаб. Като ми показа, че е силна и не и пука от чуждото мнение аз отидох при нея, подадох ръка и казак - Добре дошла си в компанията ми, когато поискаш. И повярвай, ако детето ти имаше самочувствие, нямаше да стане така. Повявай, не е толкова, защото е дебела. В класа ми има едно ужасно ДЕБЕЛО момиче, повече от 70 кг и е мега якята. Естествено не всички я харесват, нормално е, вече опира до характер. И макар че е толкова дебела има супер много приятели и е уважавана. Така че научи детето ти как да се справя само, да НЕ му пука за нищо, освен за СЕБЕ си. Да бъде ЕГОИСТ. Да има САМОЧУВСТВИЕ. А вече сами измисляйте как да отслабне. Надявам се да съм била полезна.

21.   Няма смисъл от обяснения, само ще я комплексирате още повече и ще се чувства безпомощна.

Запишете детето на някакъв боен спорт - така ще стане самата тя по-уверена в себе си и дисциплинирана, а и ще се постегне. Ще знае и че може да се защити при агресия.

Вижте, да не би да сте прекалено взискателни като родители и това да подкопава самочувствието на детето (не критикувам, просто много често, колкото повече внимание се обръща на детето и се стараем да бъдем перфектни, се получава така че то почва да си мисли, че все нещо не прави както трябва) Правете му комплименти и го хвалете постоянно, включително пред външни хора. Трябва да и се повдигне самочувствието и увереността - явно е по-плаха по някаква причина, иначе както и по-долу казаха има много пълни деца, които обаче са устати и не се оставят на агресори и никой не смее да им се подиграва.
Поощрявайте я да отговаря на агресията с агресия, а не да се свива и да премълчава.

И трето - отново не го възприемайте лично, но за да напълнее рязко дете на такава възраст и то при положение, че няма медицински проблем, явно храненето в семейството е погрешно, както и хранителните навици на хлапето. На вас и съпруга ви, може би начинът, по който се храните не се отразява, защото сте с друг тип метаболизъм.
Правилните хранителни навици се изграждат точно в ранна детска възраст и колкото по-скоро ги коригирате, толкова по-добре - ще предотвратите появата на бъдещи здравословни проблеми при дъщеря си. Впрочем ако започне да тренира нещо усилено, така или иначе правилното хранене скоро ще стане по-естествен път тема и тя ще започне да забелязва и сама, кое как се отразява на тялото й, кое е желателно и кое не.

22.   Здравей. Аз съм момче на 18г.

23.   До Номер 20
И защо ги тормозиш? Това хвалба ли е... това те прави лош човек! Ти знаеш ли каква следа остава в живота им това на тези деца.... Чела ли си за Лора Граймс, която се самоуби заради тормоз? Ти би ли искала да станеш причина за нечия смърт? Това че си красива (или поне ти така се определяш ) не ти дава право да тормозиш някой, защото бил дебел, грозен, свит с себе си... Ти си убиец, не физически, но психически. Запомни, че не само не косата ти и цвета на очите ти са важни а и дали си добър човек... Такива хора като теб винаги съм мразила... изкарвате си компексите върху по -затворените хора....
Помисли върху това и спри, защото всичко се връща в този свят!

24.   Защо непременно искате да се имунизирате срещу лошотията? Дори и да е обида? Приемете, че това винаги е съществувало в света - особено в последно време. Учете детето си да понася несгоди, обяснете му че по-силен е оня който изтърпява несгодите, а не си търси правата и да избягва от подигравки.
Нека тя да е внимателна и добра с другите деца, и когато един ден някое от тях е в нужда да му помогне от сърце, пък после ще видите, че отношението ще се промени към вашето дете.
Нека детето да се храни нормално, не го ограничавайте - още расте. Може вие като родители да ги поощрявате с разни разходки из природата и други такива семейни инициативи вместо само да ходи на спорт, особено пък бойни изкуства - не са за всеки човек.
Никога не забравяйте че най-големите приятели могат преди това да бъдат най-големите врагове.
Децата са деца, сега се учат, не им търсете сметка, не се страхувайте, а поощрявайте вашето собствено дете да преодолява трудностите(никой не е перфектен и всеки греши) така ще закали нервната си система, ще развие чувство на милост и няма да мрази всичко наоколо.
Гордостта не е помощник на никого, така че този който я демонстрира, един ден ще го осъзнае.
Колко е хубаво ако от някой голям враг се роди искренно и дълголетно приятелство. Спомнете си и вашето детство.
Децата се бият, карат, обиждат - и пак са си заедно, а вие като възрастни не им заостряйте вниманието към нещо различно. Всичко е във възпитанието за което отговаря родителя.

25.   До 19.
И какво се очаква от нас, ние и цялото човечество трябва да сме ти благодарни, за това, че движиш прогреса и еволюцията напред, та чак тласкаш към съвършенство... Ако тази илюзия ти е удобна и успокоява съвестта ти, ако така живееш по-добре, нека. Много моля обаче, не се опитвай да пробутваш своята душевна слепота и нечувствителност на света. Задай си въпроса, защо на теб се е обадило това момче след години и какво ти е казало всъщност, може пък да помъдрееш :) и да възпиташ у своите деца уважение към човешкото достойнство.

26.   Тази история ми е позната до болка. Наистина болка, защото цялото ми детство е белязано от кошмарът на училището. Имах физиологичен проблем, заради който всички ми се подиграваха. Нямаше ден без да ме тормозят и бият. Всеки ден в училище за мен беше сериозно изпитание. От тормозът залинях, загубих тегло, физическото ми развитие се забави и днес, 40 години по-късно страдам от всичките последствия - разрушени зъби, неразвита и увредена физика. Най-лошото е, че в мен се разви омраза и ненавист - мразех мъчителите от дъното на душата си. Това помрачи моята чиста детска душа.

Мислил съм много пъти върху детството ми и училищните проблеми. През дистанцията на времето нещата се виждат по-ясно, вече имам и мъдрост и натрупан опит в живота.

И ще ви кажа нещо, което никой тук не спомена. А е самата истина: ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ТОВА, КОЕТО Е НУЖНО ЗА РАЗВИТИЕТО МУ. Моят живот го доказа - случките, събитията, хората винаги носеха нужният ми урок за момента. И ако научех този урок, той повече не се повтаряше. В случая е трябвало да се науча да прощавам и да търся доброто, дори в тези, които ме измъчват. Знам че за повечето от вас това са абсурди, но аз проверих тези неща в живота си. Случи се така, че след години попаднах на беседа на Дънов, в която казва да направиш един опит, за да провериш силата на вярата - в продължение на 40 дни да виждаш и вярваш само в добрите черти на човека, който най-много те мрази. И аз го направих, със един съсед, който ме мразеше - виждах само положителните му качества цял месец. Един ден той ме спря на улицата и ме поздрави, за първи път! И оттогава отношението му към мен се промени.

Ето, сега имам син, който е 3-ти клас. Предал съм му моята мъдрост, той знае, че всичко в живота е уроци и не трябва да се озлобява или противи, а да търси смисъла на случките и да се учи. И той досега не е имал проблем, макар да имах доста опасения, защото учи в циганско училище и можеше да се очакват големи проблеми. Но той, за разлика от мен, когато бях на 10, никога не се озлобява, не осъжда, няма желание за отмъщение и съответно не генерира ответна житейска ситуация. Дори да има ситуация, после у дома я разглеждаме и я отиграваме наново, само че по правилния начин - как е бил правилнният начин той да постъпи. Така създаваме навик да реагира правилно спрямо ситуациите.

Ако имаше кой да ми беше казал това преди 40 години мисля щеше да е съвсем друго. А баща ми ме съветваше, както някои хора тук - щом те бият и ти се бий. Око за око, зъб за зъб. Да, но това са старозаветни закони, на силата, на омразата. Аз не бих искал сина ми да расте с омраза в сърцето...