 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми ме тормозят
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 4452 пъти
Здравейте, пиша Ви с надеждата някой да ми даде съвет какво да правя с моите родители. Ще Ви разкажа ситуацията на кратко. Аз съм момиче на 22г. студентка съм в София. Дойдох тук не само, за да уча, но и да избягам от родителите си. Те живеят в провинциален град доста далеко от София. Знам че винаги са ме обичали, но от тук започва всички.
От както се помня аз все не съм направила нещо както трябва (според тях). Като се почне от училище – това да имам аз 5-а беше недопустимо. Както и да е, с пот на чело безсънни нощи, скандали и заплашвания (за гонене от вкъщи) завърших с отлична диплома най-елитната ни гимназия. Същевременно мен ми беше забранено да излизам с съученички, приятелки съответно нямах по простата причина, че няма право да излизам почти никъде.
Дойдох в София приеха ме в СУ и то във Факултет математика и информатика. Оказа се, че всеки преподавател гледа как да те скъса на изпитите. Та отново проблеми – „не учиш достатъчно”, „не полагаш усилия”, „ние ти казахме във Варна ще ти е по-добре”. До ден днешен ми натякват защо не уча по-близо до тях.
Всекидневно ми звънят по 10 пъти да ме питат къде съм, какво правя, просто пълен отчет. За да изляза някъде, което се случва рядко, трябва да е след 22:00 просто казвам че ще си лягам. Върха на всичко е, че имам 2 годишна връзка с мъж на 25г. и те нищо не знаят. Крия се постоянно каквото и да права – кажа ли идват скандалите с дни, понякога седмици + заплахи.
Трудолюбиво е момчето много ме обича, разбира ме, е няма образувание. През няколко седмици (между разговора) майка ми изрича нещо от рода „само да не ми домъкнеш някакъв... ”. Никога не съм говорила с нея за секс( камо ли с баща ми), тя даже не ми е казвала какво е цикъл – само съм се образовала.
Издържат ме финансово и гледам всичко да им е угодно, а как страдам психически само аз си знам. Та това е моята история – каквото и да права все са недоволни. Моля Ви за съвет много ще съм благодарна.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 1dd29eb749 |
|
1. Чакай малко, на 22 си.... по-добре да си вземеш нещата и да се махнеш, след като си пълнолетна имаш права да излизаш, когато и с когото си поискаш, да учиш, където искаш! Ако не са съгласни се махаш и готово, не могат да заповядват на пълнолетен човек! Аз съм на 20, но от 16-годишен никой думичка не ми е казал!
Ian_the fucker
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: afe1e52198 |
|
2. Миличка, ти разказваш моята история. Аз съм на 23, учих немски език в Езикова гимназия. Беше ми много трудно, а очакванията на родителите ми не падаха под това да имам само шестици. От малка съм отделена от тях и са ми безкрайно далечни. Вярно че ме пускат да си излизам, но когато закъсам с оценките (вече съм в университет) и не ми пращат пари. Тормозят ме много, цял живот съм им виновна за всичко, а малкия ми брат го глезят до небесата. Когото и да си хвана за приятел и да запозная с тях, те веднага започват да ме унижават мен, както и приятеля ми. От три години и половина съм с едно момче от родния ми град, което те презират, уж заради родителите му. И знаеш ли какво правя? С него съм си, защото сме най-добри приятели и се обичаме искрено. Живея в тях тайно, излизам само вечер, нямам приятели, но през цялото време съм само с приятеля си, а родителите ми си мислят, че съм в града, в който уча. Много са прости. Аз ако искам да съм с него - ще съм с него. За това съм решила, че веднъж само да завърша (след 5 месеца), ще започна работа и ще ги мачкам аз. Дори мислим вече за бебе и смятам да отида при тях и с надсмешка да им кажа, че са пълни боклуци, и че единствено благодаря, че са ме издържали. На майка ми ще добавя, че е мащеха, за която съжелявам че ми е майка! Срам ме е от нея. Ето така ще си реша аз проблема с моите родители. Мисля, че ти си със сходна ситуация и мога да те посъветвам да не ти пука изобщо! Поздрави!
В.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 2b2291ebd1 |
|
3. Е виж мойта тема и аз съм в подобно положение на твоето:
http://spodeli.net/story.php?ID=20644&err=102&err1=0#errPos
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 67854eb6f4 |
|
4. Опитай се да станеш финансово независима и се отдели от тях. Покажи им, че си голям човек и че имаш собствен живот. Няма как да не го приемат.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 78996be5cf |
|
5. Просто е- не се опитай да им се харесваш. Живееш за себе си, не си недорасла тинейджърка, не виждам проблем да не те интересува мнението им.
Зу-За
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 1e46049d62 |
|
6. Достатъчно си голяма, за да хванеш хляба във твоите ръце. Ти не си зависима от тях, просто прекалено им позволяваш да ти се месят. Всеки, човек има право на личен и щастлив живот.
^^ЛуДкАрКаТа^^
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 3bd81374b3 |
|
7. Ами порасни.
Обясни им че си голям човек, че си вече жена, че си имаш и своите нужди от любов и разбиране. Говори... ако не са съгласни с теб сама поеми живота си. Ти и на 50 ли ще им искаш отчет? А ако пък родиш, тогава знаеш ли какво ще е, щом сега те контролират, какво ли ще стане ако искаш да възпиташ детето си по свой начин? Говори с тях докато е време. Без да ги питаш, или молиш, кажи им аз съм това и това, така искам да живея, а контрола ви беше до тук. Просто им заяви, без право на отговор.
~Рамона~
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 4eec0a62ff |
|
8. Добре че не са ти намерили настойник докато си студентка. Подкрепям номер 4. Но може би като завършиш тогава можеш да станеш финансово независима. Ако родителите ти звънят на мобилния и ти не отговориш какво ще стане? Ще дойдат да те търсят ли.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: d79801cd33 |
|
9. започни да ги режеш на думите „само да не ми домъкнеш някакъв... ”. кажи някоя ли да домъкна мамо?
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 1d2a1e1cbd |
|
10. При това положение започни работа, за да не зависиш от тях финансово и да се променят по този начин и отношенията ви. По - трудно ще ти е да работиш и да учиш, но поне може да се освободиш от тормоза.
Във ФМИ доста гърчат, но чак всеки да гледа да те скъса... Изказванията ти не са особено зрели, което ме навежда на мисълта, че ситуацията, която представяш може би не е едно към едно с действителността. Но ти си знаеш.
В крайна сметка прави каквото решиш на момента, но имай предвид, че след време може да съжаляваш за някои свои думи и действия.
П. П. Поработи върху правописа, защото имаш някои фрапиращи грешки, например "съжЕлявам", "образУвание", недопустими за човек, завършил гимназия с отличен и учащ се в СУ.
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: a1c047c2b9 |
|
11. Сякаш слушам отчасти сина ми... Той, обаче е 12 клас и му предстои кандидатстване, а успеха му е 4, 50. Учи в най-елитното училище в нашия град, но "учи "е силно казано, понеже мързела му е толкова голям, че нямам идея какво ще стане от него. За него аз съм най-ужасната майка, понеже го контролирам, карам го да се занимава с нещо, искам да му изградя навици, не му разрешавам да ходи по цели нощи и т. н.
Миличка, разбирам те много добре-възможно е родителите ти наистина да са прекалено обсебващи, но не мислиш ли че са притеснени за теб... Та нали ти за тях си най-важна и искат да успееш в живота. Възможно е да са прекалено загрижени и да се притесняват, много е трудно да разберат че момиченцето им е пораснало. Поговори си с тях-няма да е лек разговорът, но по-добре разговаряй, не предприемай драстични неща, понеже може да съжаляваш след време.
Колкото до приятеля ти-не мисля че биха били против него-запознай ги, мисля че даже ще са по-спокойни че има кой да се грижи за теб, че не си само в големия град. Много често родителите казват-внимавай да не ми докараш някое бебе, да не ми докараш някой непрокопсаник... това е нещо като редовна фраза. Наистина не влагаме много смисъл или не усещаме че е неправилно-на мен също са ми го казвали, но пък всичките си приятели ги карах да ме взимат от вкъщи, за да може майка ми да знае с кого излизам, често са сядали на кафе докато се приготвям.
Горе главата-голяма си вече, поговори с майка ти-тя е тази която ще те разбере, но не по телефона. Разбери я и ти, поне се постави на нейното място, тя не ти е враг.
Успех ти желая!
Кас
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 6a309cd610 |
|
12. Завърши първо и после се отделяш напълно от тях. С подкрепата на приятеля ти ще се справите. Потрай докато завършиш. Голяма си не е нужно да правиш каквото ти казват. Може да ги изслушаш и да казваш добре а да правиш както мислиш за добре. Ограничи има разговорите до 1 път на ден най-много. Изключвай си телефона, и като те питат защо? , кажи на лекции съм и затова, или пиша курсова работа. За университета браво! Там не е лесно и ако изкараш 3-ма със знания а не с преписване значи си доста начетена. Аз също съм била студентка, и знам как без преписване едва 3-ки и 4-ки се изкарват. Не им казвай засега за приятелят ти, да не се палят повече. Но наистина трябва най-много по 1 път да се чувате, да знаят, че си жива и си добре. Друго не им е нужно.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 07e4cf14f7 |
|
13. Мила приятелко, знай, , че много по-важни са семейството, което ще създадеш и децата ти, приятелите ти, отколкото родителите ти и роднините. Много си млада сега, но с времето ще го разбереш. Затова живей си живота, защото си е твой и не сушай само майка ти и баща ти. Избора си е твой и ти си носиш отговорност за живота.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
