Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Има нещо скрито покрито в тази история. Как авторката е млада с две деца и вече са изплатили апартамента си. И всичко това в БГ някак невъзможно звучи. Вероятността свекърите да са продали земи имоти за да им дадат парите за апартамента е голяма иначе не виждам как обикновен работник на заплата и сервитьока /дори да е в 5 звезден ресторант/ да изплатят сами жилището преди да навърши детето им годинка, освен ако дваисетина години са нямали деца но в такъв случай няма да са млади.
Та ако са изплатили жилището с пари от имоти на свекърите всъщност са им длъжни или да им върнат парите или да ги приберат да ги гледат. А това какви отношения имат свекърите с девера няма общо.
Значи авторке ако имаш какво да връщаш върни, ако не са ви помогнали не си им длъжна. Длъжна си само на този на който си приела помощта.

7.   Виж ти дъртата вещица как ги натаманила нещата. Заеми ще теглиш само за децата си и недай си боже за здравето. Какви са тези душмани. Не и се живеело на село. Да отиде да си живее в кочината на другия син. При мене е същото. Свекървата чака с нетърпение да построим новата къща и да се нанесе, за да дава наставления как да си я наредя и как да си я въртя. Само дето милия ми съпруг се чуди как да ми поднесе новината. Да не се заричам, ама тая няма да я бъде. Тази къща я чакам и се бъхтя за нея толкова време, че вече не помня кога започнах да мечтая за това. Да имало джамакени, мази, килери и коптори. Строим съвременна къща и от сега режа всякакви мераци за селски простотии и кочини. Това е голям кахър да знаеш. Ще ти отровят живота и ще ти развалят семейството. Затова моят съвет е да им дадеш як отпор, категорично им дай да разберат, че това няма да стане и повече не засягайте тази тема, ако искате да се съхраните като семейство и да отгледате децата си спокойно и цивилизовано. Като не искат да гледат животни да не гледат, това си е техен проблем стига вие да не разчитате на това. То и при нас идеята беше да продаде къщата на село, да и купим апартамент в града и после да останел на децата. Къщата на село струва 10 хил. лв, един апартамент в града 60 хил. лв. Другите 50 хиляди от къде ще ги изровим, за да може бабата да си гледа кефа, а ние да опъваме каиша. Най големите душмани се оказаха собствените ни родители. И аз ще ставам свекърва и тъща, да не дава господ никога да не постъпвам като тях.

8.   Привет,
аз съм авторката, първо да кажа, че с нищо не са ни помогнали. Повече финансова подкрепа имам от моите родители и е по скоро защото се радват на децата и им купуват разни неща, а не за да ги гледам.
Апартамента съпруга ми си го купи когато бях в 10 клас, тогава струваше 6 хиляди, понеже беше на червено. След няколко месеца се вдигнаха на по 20-30 хиляди. И тия 6 хиляди, даже не му ги дадоха тогава като заем от банката та му отпуснаха 5000 лв. И така събирахме спестявахме. Аз бях ученичка а той живееше в дома на родителите ми-при мен. Полека лека направихме ремонта, а като се роди и първото ни дете може би до година и беше изплатен вече. Не е лесно, аз казах и по-горе, ние сме се отказали от заведения, цигари и алкохол от няколко години вече. При нас плюса е че живеем в малък град, и си обичаме града, а тук не е толкова скъп живота. Не живеем съвсем без чужда помощ, но тя не е от тях, дори напротив.

Проблеми със съпруга ми на тема разговори нямаме и не е проблема дали той иска-той е много по-категоричен от мен, че не ги иска, но това са му родители, не можем да ги захвърлим така, трябва това да се реши по цивилизован начин, защото в момента му се сърдят, да си обсъдят четиримата проблема, да намерят изход, да но те не мислят като нас. Те са свикнали само да изискват. Дори когато става въпрос за работа на село те ИСКАТ това да се свърши.

Нали се сещате че двама пенсионери няма как сами да си гледат животните. И съпруга ми и брат му всеки уикенд са там и се блъскат допълнително. Слава Богу със съпруга ми на базата на моето и неговото семейство съумяхме да си изградим по този начин отношенията и ни е добре. Но как ще се справям с този проблем? ! Не ми се иска да живеят тук-още повече че тя нищо не харесва в нашия дом, мен самата не харесва, а ако трябва да се търпим 20 години? За заем е немислимо. Това няма да го направим в никакъв случай.
Благодаря за отговорите, надявам се че и аз отговорих на вашите въпроси, очаквам още съвети.

9.   Ха ха ха в същото положение съм с малката разлика че ние живеем в свекърите и моята МАМА се чуди каква мрасотия да ми спретне за да ме изкара извън нерви и после аз да съм лошата но се стремя да не и се връзвам. Та в твоя случай "момиче къде ще отиваш ти луда ли си? ". Я се замисли кой от всички около теб ще направи това за което те карат свекърва ти ли? Гаранция ти давам че ако беше ти в нейния дом щеше да те мачка здраво. Така че вземи се в ръце гледай си децата живей си в дома за който сте си късали нервите докато го изплатите със съпруга си и обяснете на родителите му че всяка жабка да си знае гьола. Винаги бихте помогнали с храна или малки суми но такава крачка.... И да не си посмяла да си идеш от вас около теб има хора които точно това искат не им прави евала. Знаеш ли какво не бих дала да съм на твое място в моя си дом и да я пратя по дяволите и тихо и мирно да се радвам на съпруг, дом и дечица.

10.   Авторе какво значи "Апартамент на червено", че и гугъл не знае?
Какво им се чудиш, имат си собствен апартамент, не си длъжна да ги прибираш, като не са ти помагали въобще. Това, че са си дали апартамента не задължава теб да купуваш второ жилище. Девер ти да излезе на квартира или да си купи апартамент и те да си ползват техния. Или като искат да си дадат апартамента и между временно да живеят в града има квартири. Нали ако си дават пенсиите за да помагат на девер ти няма да ги издържаш ти /надявам се/. Мъжът ти е с теб /не ги иска/ защо въобще ги мислиш????

11.   Авторке, много е важно съпругът ти на какво мнение е и за какъв вариант се навива?

12.   Апартамент на червено-ами нищо нямаше, дори и боя, без дори тоалетна и т. н. на червено-т. е. на тухла дето се казва.
Проблема е там че те се сърдят на съпруга ми, а аз искам той да е спокоен.

13.   Сърдят ли се, ми то хората са казали "На сърдитко Петко му е празна торбичката". Остави нещата сами ще улегнат "пяната на бирата сама пада, ако я бъркаш ще направи повече пяна".

14.   Здравей, Рамона.

Мисля, че мъжът ти е този, с когото трябва да вземете някакво решение относно родителите му и той да им го обяви в прав текст.

Моите свекър и свекърва са покойници, но имахме подобни проблеми със зълва ми-консуматор, който цял живот чака на готово. Свекърва ми и направи два апартамента - един голям, около 120m2, в който да живее и един по-малък - 70m2, който да дава под наем. Мъжът ми не е получил нищо, сами си купихме апартамента, сами си го изплатихме, сами си го мебелирахме. Към свекърва ми не сме имали никога претенции, защото сме
наясно, че никой никому не е длъжен за нищо. След като почина свекър ми, свекърва ми се поболя, отключи и се Алцхаймер, както и Паркинсон. Взех я при мен, по собствена инициатива, защото независимо, че живееше само етаж под дъщеря си, беше като захвърлена - съседи и купуваха продуктите от първа нужда, готвеха и и др. На мен ми стана обидно, защото тази жена цял живот се е трепала, за да създаде нещо за децата си и просто не заслужаваше такова отношение. Та, гледах си я, до момент, в който зълва ми побесня, по неизвестни тогава за мен, причини. Взе я, излъга мъжа ми, че ще я вкара в болница да я стабилизират малко и ще я прибере уи дома си. Разбира се, нищо такова не стана. Захвърли я в старчески дом, където месец и половина по-къснио почина.

Оказа се, че свекърва ми е направила завещание, в коео оставя апартамента си на нас. Знаейки, явно, каква "стока" е дъщеря и, беше приоложила и медицинско от психиатър, което удостоверяваше психическото и здраве, в момента на съставянето на завещанието.

Както и да е, около 10 дни след погребението, разбрахме, че има завещание. Зълва ми също. Побесня и крещеше на мъжа ми, че ние сме "изманипулирали" майка и и сме я накарали да направи завещанието. Това, разбира се, не е вярно. Когато се женихме, тя (свекърва ми) искаше да припише жилището си на наше име, но не се съгласихме. Зълва ми реши да обжалва завещанието, обосновавайки се с психическото състояние на свекърва ми и с предтекст, че тя имала две деца, на които трябвало да остави по един апартамент, а тя да живее в по-малкия, който към момента дава под наем. Ние сме имали едно дете ( само да уточния, че дъщеря ми се роди 5 месеца след смъртта на свекърва ми) и нашия апартамент бил достатъчен за нея, а ние да сме си купели друг.

Аз не се намесих изобщо. Оставих мъжа ми да се оправи, защото не исках да се чувства "между чука и наковалнята". Не ми беше никак приятно, че мъжът ми има такъв род пререкания със сестра си, но моята намеса само би влошила нещата. Затова просто подкрепях неговите решения и го засипвах с обич и грижи, с цел да се успокои. Разбира се, не се стигна до обжалване, а аз настоях апартаментът да се препише на името на дъщеря ни, защото последното, което исках, бе да създавам интриги и зълва ми да лае как аз съм била в центъра на скандала и съм искала апартамента за себе си.

Та, съветът ми е да не се намесваш. Подкрепи решението на съпруга си - все пак, това са неговите роднини и е редно той да реши. Ако е какъвто го описваш, едва ли решението му ще бъде във вреда на семейсвото му. Не се коси, не ги мисли, гледай си дечицата и се обичайте!

Поздрави!

М. М.

15.   Не ги приемайте те си имат дом. А брат му да се изнесе на квартира или като вас да се стегне. Това е оцеляване ти неможеш да оцеляваш вместо друг. Ти за теб и семейството ти сте оцелели другите да се стягат. Ти не си им длъжна с нищо. Силният оцелява. И в никакъв случай да не взимате кредит за тях. Брат му да вземе като се налага. Дръж си позицията докрай. Ако твоят мъж реши че иска родителите му да дойдат при вас кажи че и ти ще доведеш твоите тогава. Ти ненапускай дома си. Ако той не те подкрепи а реши да е на тяхна страна той да се изнася все пак ти гледаш децата те са с майката където е тя там са и те. Вие ще живеете в апартамента. Като видят родителите му, че немогат да разчитат на вас ще почнат да юркат другия си син или сами ще се справят някак. НЕ им стига 1 апартамент и 1 къща ами ще искат още да има копувате. Ти ако ще купуваш още жилища ги купи на децата си а не на друг. Твърдо да се оправят сами или другият им син да помага а не твоят мъж.

16.   М. М., искренно ти се възхищавам, защото рядко има толкова мъдри жени като теб. Личи си, че не си и някоя вчерашна пикла, а първо си се изучила, стъпили сте си на краката с мъжа ти, после сте се решили за деца. Да ти е живо и здраво детето, както и мъжа, защото просто имат късмет с теб.
Заедно ще постигнете много. На готово, не е просто сладко. Нека и други родители се поучат от историята на свекър и свекърва ти.
Лаура

17.   Благодаря, М М аз също се старая да не се намесвам, но ако има начин да помогна.... иначе дори аз бих ги приела преди съпруга ми, той просто осъзнава че са неблагодарни.

Аз съм свикнала да гивея в задружно семейство, баща ми си има 2-ма братя с които и до сега като се приберат все са заедно. Винаги си помагат и ако има нещо го преглътват. Аз самата имам 2 сестри които също много обичам-съпруга ми също много ги обича защото може да се каже че отраснаха пред очите му.
Тук проблема ми не е как да се спася-въпреки че и това се засяга, но как да им помогнем. Обясних ви че няма да отидат при брат му, ние не ги искаме, те не могат да живеят на това село, дори вчера си говорихме със съпруга ми и брат му, да даваме по 50-лв на месец, те двамата и свекърите стават 150-за наем. Но днес свекървата сами си вкара автогол.

Минала покрай съпруга ми в пощата и го подминала......?????? ей това вече е прекалено. Че той как ще иска после да им помогне, ясно е че няма да стане!!! Тя сама си пропиля шанса.
На него не му е лесно естествено, мен не ме бърка, просто не искам подобни отношения, не искам и да живеем заедно, за заем да не говорим!!! Така че в случая аз печеля, макар да не ми е весело.
Благодаря ви, хубаво е че ви има.