В този дом липсва спокойствие
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 1972 пъти
Така е, откакто се помня. Карат ми се за най-голямата дреболия. Обиждат ме колко съм смотана, глупава и как няма да успея в живота. Говоря за собствените си родители.

Когато изкарам висока оценка, те премълчават. Не очаквам никакви награди, но изкарам ли четворка, се страхувам да им кажа понеже преувеличават, сякаш никога няма да я поправя. А в крайна сметка винаги завършвам с отличен успех.

Аз съм човек, склонен да вижда у всеки доброто. Не допускам хората близо до себе си. Имам малко приятели, но спазвам добрия тон с всеки, който не ми е навредил. Според тях поради това съм наивна. Притеснявали се да не вляза в затвор или болница от прекалена доброта.

Като всеки човек имам своите хубави качества и недостатъци. Те наблягат винаги на това, което не мога да правя.

Досега имах една по-сериозна връзка. Родителите ми не одобриха приятеля ми. Казаха, че бил "такъв като мен", а той беше нормално момче. Сега вече не сме заедно, но и новия не биха одобрили. За тях всички са "боклуци", включително и приятелите ми. Направиха си този извод понеже повечето от компанията си падат по рок музиката. В обкръжението ми няма и не е имало хора, които да са пристрастени към алкохол или наркотици. Дори трева не сме пушили, но за тях всички сме отрепки.

Аз самата не ходя по дискотеки. Рядко ходя на кафе с приятели и въпреки това са недоволни. Всячески се старая да спечеля одобрението им. Уморих се да чувам постоянно обиди и да слушам колко съм негодна. Опитах се да поговоря с тях, но се стига до поредния скандал...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: 6294975f5d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Слънчице, нарекла си в заглавието пространството, което обитаваш "дом"... това не е дом. Приеми, че си временно там и не си го слагай на сърцето много, много. Когато те обиждат и се опитват да смачкат самочувствието си представи си, че наблизо има кошче за отпадъци и думите им летят срещу теб, блъскат се в огледалото, което си и се катурват смачкани в коша... Недей да им се връзваш и да се питаш "защо" и т. н. - просто премини през този етап от живота си спокойно, без да се самонараняваш. Знам, че ти е болно и те смачкват думите им, неразбирането им, тъпите им привички и гадното, наследено от някакви други строеве мислене... те са пораженци... и мисленето им е такова. Можеш да помогнеш на такива, само когато помогнеш на себе си. Сега искам да си представиш нещо: - животът ти след 5 години! или след седем. Сега си на 18 да речем, помисли си малко къде ще бъдеш след 7 години. На 25, една умна, млада жена с бъдеще, собствен дом (или квартира) но със собствено местенце, завършила образованието си, направила първи стъпки в кариерата си... една жена със шансове. Сега виж се след още години, виж се на 30. Просто проектирай в съзнанието си една картина от някакъв бъдещ момент за онзи ден, в който напълно ще почувстваш, че си се освободила от в личния и обиди на минали неща. Представяй си го, колкото е възможно по-често, бягай в тази предсатва винаги, когато ти стане много тежко и се усмихвай на бъдещето си. При мен това има невероятен успех - при всякакви трудности. Имам своето лично, съкровено "защо" Защо трябва да успея, какво ме мотивира, кое е нещото, което и да падна на колене, винаги ще ме изправя и към, което непрекъснато ще се стремя, дори ако остана без сила, дори ако всичко рухне... Картината е вече в мен от половин година и се оказа наистина мощен инструмент за самомотивация. Но нека бъде нещо наистина важно... нещо лично за теб... И детайли, много детайли... измисляй си ги, живей за този ден... Професорът ми обича да разказва историята за един свой колега. Той нямаше какво да яде, ходеше облечен с едни дънки, които нямаше къде да изпере и спеше по разни мазета, входове, паркове. Свършваше нещо на някоя баба, примерно изхвърляше й боклука и тя му даваше обяд, с дни не се хранеше понякога и след лекции се затваряше в библиотеката... но вечно беше усмихнат, един такъв замечтан. Питахме го, разказва профеора ми, питахме го.. защо? Защо нямаш нищо, а си щастлив, кое ти дава силата да продължаваш, каква е тайната на издръжливостта ти и защо за бога не си си теглил ножа? Онзи казал: Просто всеки божи ден се събуждам и си мисля как ще се самоубия... живея за деня, в който ще се събудя и няма да ми се прииска да се самоубия. Сега това е един успял човек, казва професора ни, автор на доста книги, заможен, със щастливо семейство и хубава къща. Прегръдки!

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: c4b59485b8

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   А на колко си години?

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: a98c534252

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Казваш, че си човек който вижда у всекиго добро, а ако беше така, щеше да го виждаш и у родителите си. Може би просто си неблагодарна. Едва ли са толкова лоши. Бият ли те? Извратени ли са? Може би ако ти си по-спокойна и домът ще се оспокои... С обич, ТиНтИн

 

...

горе^