Нещастна в името на детето или щастлива в името на първата любов?
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2850 пъти
Здравейте и от мен.

Аз съм на 27 години, обвързана жена с дъщеричка на годинка и 10 месеца.

Живеем в чужбина от повече от 5 години, когато и се запознахме със сегашния ми партньор. Всичко се случваше много бързо в началото, бяхме много спонтанни, живеехме много лудо и щастливо, изкарвахме добри парички и не му мислехме много много, докато един прекрасен се оказа, че съм бременна.

Абсолютно непланувано, при употреба на противозачатъчни медикаменти, но се случи... В първият момент малко се стреснах, тогава бях на 24г. а той досто по-голям (на 34г. ) и ми се струваше, че още ми е рано, но в следващият си казах, че направя ли аборт, означава да убия смисълът на моето съществуване.

Той се отнесе доста резервирано, защото вече имаше зад гърба си един развод и едно малко момченце някъде в България, причините за който така и до сега не са ми много ясни. Тогава започнаха да се променят отношенията по между ни.

Аз бях твърдо решена, че ще родя и отгледам детето си на всяка цена. Бях готова на всичко, за да стана майка - моментално забравих бурния живот, безмисленото тютюнопушене и т. н. и се чувствах някак си пълноценна, усещах, че постъпвам правилно. Но той( ще го отбелязвам като Ф) не мислеше, че трябва да променя нещо в начина си на живот, всяка вечер се почерпваше, дори и стоейки сам в къщи.

Не се съобразяваше, че съм бременна, според него цигареният дим, който вдишвах непрестанно не би могъл да ми навреди и т. н. Но някак си, може би от обич, преглъщах всичко с надеждата, че с времето ще се промени, докато на няколко пъти не повдигна въпросът за аборт.

Ф казваше, че не му е времето сега за деца, че по-добрият вариант е да направя аборт и да поизчакаме. Но аз бях твърдо против и му казах, че ако не иска да създава семейство, ако не желае това дете, е напълно свободен да си ходи, че няма да го спра. Все пак насила хубост не става. Съответно Ф отговори, че няма да остави бременна от него жена никога, какъв щял да стане в очите на родителите ми...

Чак сега осъзнавам, че той остана с мен само заради "репутацията си"! И така някак си продължихме да съжителстваме, изминаха деветте месеца, родих най-прекрасното момиченце(Е) на света и съм най-щастливата майка на света. Но дори и след появата на дъщеря ни, Ф не се промени.

Вече не забелязвах, че не се съобразява с мен, не ми и пукаше, но откачах и продължавам да откачам при всяка запалена от него цигара в присъствието на Е.

За моя радост, се оказа, че трябва да се приберем в България за да направим документи на Е, преди да е навършила годинка. И така двете се прибрахме и изкарахме 6 месеца в България, а Ф нямаше как дойде, защото трябваше да работи.

През тази половин година, в която бяхме разделени, той постоянно приказваше колко много ни обича и двете, колко много му липсваме и няма търпение да се приберем, за да бъдем отново заедно.

Надявах се в самотата си, да е осъзнал къде греши и дори в един момент нямах търпение да се връщаме обратно при тати. Но уви... Всичко си продължи по старо му, вече половин година, изпива се всяка последна стотинка и ми се прави забележка, че давам 10лв за зъбен гел за детето и други подобни ситуации.

Но да кажа, всъщност защо пиша и търся съвети всякакви. От известно време се възвърна комуникацията с предшната ми, първата любов.

Като цяло, ние винаги сме били в контакт, просто всеки си върви по пътя и понякога доста дълго време се случва да не чуеш нечий приятелски глас. Но затова пък винаги, когато го чуя настръхвам, коремът ми се обръща и едва сдържам сълзите си, затова че някога пожелах да се разделим, като си мислех, че в него няма грам амбиция за нищо, а той просто е имал здравословни проблеми, за които не ми е казал, за да не се тревожа.

Аз бях малка, упорита, амбициозна, завърших средното си образование, приеха ме да уча и ВИНС–Варна. И въобще беше ясно, че напускам родния ни град.

И така някак много никакво приключиха нещата между нас. Като никога не забравихме да се поздравим за рождените си дни, а аз никога не спрях да се надявам, че ще ме последва и ще ме потърси. Срещнахме се около 2 години по-късно, първото което направихме и казахме едновременно беше страшно силна прегръдка, придружена с думите "Липсваше ми"! Но въпреки това пътищата ни не се пресякоха, той беше във Варна за някакво моряшко обучение, но така и не успя да се качи на кораб, поради здравословни причини.

Аз пък отидох уж на гости на сестра ми и майка ми в Прага(Чехия) и така започна първата част от историята ми. Та към днешна дата, не се чувствам щастлива, не усещам упората и подкрепата от мъжа до себе си. Раздадох се до край, с надеждата да сме заедно и детето да е щастливо с мама и тати, но вече не мога.

Имам нужда и да получавам, за да се възстановявам емоционално. Мисля, че ако продължа да живея така ще осакатя душата си трайно, но пък и не искам дъщеря ми да расте без баща си... защото така ще стане, ЗНАМ.

Разделим ли се веднъж, Ф малко по-малко ще спре да ни търси, както направи и със сина си от предния брак. Но пък, виждам надеждата в очите на първата ми голяма любов и чувствам, че съм готова на всичко, за да си я върна. Не мисля, че съм в състояние да взема трезво генерално решение и много бих се радвала, ако чуя нечие безпристрастно мнение и съвет. Благодаря предварително на всички, които ще ми отговорят!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: d0b31662c7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, според мен трябва да се разделиш с бащата на детето си, сама казваш, че нещата не вървят и не се чувстваш добре. Опитай с първата си любов, ако не се получи поне ще знаеш, че не заради него си оставила семейството. Относно пиенето на мъжа ти искам само да кажа, че аз съм израснала така, майка ми след моето раждане е забелязала, че баща ми си пийва и че вече не е същият както преди, но заради мен, а и заради други причини е останала цели 12 години с него. През това време, когато растях нещата и проблемите се задълбочаваха, той започна да се напива сериозно и да тормози мен и майка ми, най-вече психически, а това е по-страшното защото остава за цял живот. Те вече от близо 5 години са окончателно разделени(аз съм на 17), живеем сами на квартира, той не помага изобщо финансово, твърди, че не може.. чуваме се чат пат и това е. Така, че извода е, че от неволно пийване нещата стават по зле с годините и повярвай ми аз много съм страдала да ставам свидетел на всичко това цялото ми детство. В момента майка ми е с друг мъж, не живее с нас, но доста често сме заедно и мога да кажа, че така се чувствам МНОГО по-щастлива и най-вече психически спокойна.. а и вече съм голям човек, почти на 18. Така че не му мисли и за двете ви ще е по-добре. Но гледай да сте финансово стабилни, мъж винаги ще се намери :) Желая ти успех и пиши какво решение си взела. :) Нина

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 82ca32ca76

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен, каквото и да избереш, с този начин на мислене след време пак ще си нещастна. Така че избери по-разумното.

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 73aa4ce487

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер 2, какво и е на начина на мислене???? Че иска да има нормален мъж до себе си, това ли е грешното? Миличка, звънкай на онзи с пеперудките и изобщо не му мисли! Един живот живееш, все пак гледай и обърни внимание на собственото си щастие! Щом мъжа ти изпива всичките пари как може да мислиш, че може детето ти да има някакво бъдеще с такъв баща? След години ще порасне малката... тогава какво? Ще иска дрехи, ще иска всичко, като всяко нормално дете.... разбира се, че се нуждаеш да получаваш любов и емоция.... а щом тази тръпка я няма вече, забрави го, бъди дръзка в решението си, поговори с него нормално и изберете най правилното решение и за трима ви. Стискам палци. прегръщам те! Бялата лястовица

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: cc382d4555

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, твоята история е почти същата като моята. Аз имам син на 2г, с мъжа ми не се разбирахме вече както преди. Винаги е държал на нас, много се е радвал на сина ни, но постоянно се карахме, той винаги избираше родителите си. Та и аз като теб имам стара любов и не се виждахме с години(видим се за няколко часа, после след 2г), по тела се чувахме, но като го виждах и всичко се обръщаше в мен. От приказка на приказка с него, оставих мъжа си и взех детето си и заживях с бившия. Всичко върви прекрасно, през цялото време знаех че сме един за друг и някой ден отново ще сме заедно. Така че, ти сама казваш че не ти е хубаво, постоянно се карате, на него не му пука. Защо търпиш всичко това? Когато има при кой да идеш, някой който те чака. Но всеки има глава на раменете си. Детето ти няма да расте без баща, пак ще се виждат, а когато се карате пред него хубаво ли ще е? Има деца които живеят по0 добре, когато родителите им са разведени. Помисли и за теб и за малката Е :)

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 3b5342b1dc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Благодаря ти, Нина! Това е една страна нещата, която не познавам и ми беше много полезен твоят поглед, като детето в цялата ситуация! А към №2, как разбрахте и заключихте какъв ми е начинът на мислене от няколко изречения? Просто ми е любопитно, не си мислете, че се заяждам! Аз самата съм дете на разведени родители, като не съм прекъсвала контакт с нито един от двамата, но не е приятна тази липса на пълноценно семейство, няма спомени от приятно изкаран празник, винаги някой ми е липсвал... И затова не искам и дъщеря ми да се чувства така един ден. А и по горе забравих да спомена, че между мен и Ф няма караници, скандали и други подобни, липсва единствено неговата любов, внимание и нежност към мен от която имам нужда и поради което и аз вече се отнасям с безразличие към него. Докато отношението му към дъщеря ни е коренно различно - там има всичко, което нямам аз, за което се радвам и поради, което ми е толкова трудно да взема решение. А относно кое е по-разумното, означава да продължа да съществувам по този начин ( съществувам, защото това не е нормален и пълноценен живот), само защото сме финансово обезпечени по задължение от негова страна, вместо да си позволя отново да бъда обичана и усмихната... Защото това дете ще порастне и ще разбере защо очите на майка му постоянно се пълнят със сълзи и ако изтъкна нея самата като оправдание, ще бъде още по-неприятно и за двете ни.

 

...