Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От какво се страхувате? Че няма да ви разберат децата, че сте на възраст в която вече се очаква да дондуркате внуци. Госпожо вземете се в ръце. Децаа ви ще ви подкрепят така както вия ги подкрепяте във всичко. Първоначално ще са малко объркани,но нищо чудно това бебенце да им помогне много и на тях. Както казаха и тези преди мен. ТОВА ДЕТЕ НЕ ВИ Е ИЗПРАТЕНО СЛУЧАЙНО. Аборта е най-ужасния начин да се отървете от това, което Бог ви е подарил. Замислете се

7.   Когато големите деца създадат свой дом и напуснат къщата ви или заминат да учат и останете вие двамата, ще бъде мрак, а това дете е светлината, не сте на 15, за да правите аборт, според мен недейте !

8.   Абсолютно съм съгласна с всички останали. Не убивайте детенцето си! Хора на вашата възраст, които имат смелостта да родят и отгледат дете са за възхищение. Бог ще ви възнагради за това!
Успех!

9.   Искам да помоля авторката да напише решението си. Знам, че не е наша работа, но много ми се иска да разбера, че сме били полезни за появяването на едно бебче на бял свят. Спомни си какво щастие си изпитвала когато големите ти деца са се родил, проходили, проговорили. Късметлийка си че ти се случва пак.

11.   Благодаря на всички, които ми отговориха. Аз съм авторката на писмото. Много ми е трудно да взема решение. В момента везните са 50/50. Хем го искам и знам, че ще внесе радост в живота ни, хем се притеснявам от това, че децата ми са толкова пораснали. Дъщеря ми е студентка, а тази есен предстои и на синът ми да стане студент. Хем се притеснявам, че живея в малък град, където това ще бъде "голямата новина''.

Много ми е притеснено и незная кое решение ще бъде правилното. Дори днес съпругът ми каза аз да реша, което мисля, че е голяма отговорност, човек да вземе решение.

С една дума ОБЪРКАНА СЪМ.

12.   Такива предразсъдъци "имам големи деца и затова се притеснявам" ги има само в България. Аз съм на 31 имам две момичета на 10 и на 3 г и смятам като порасне малката още малко,да си родя още едно.Знаете ли, започва да ми липсва бебешкият аромат, новото личице в семейството, първите бебешки тревоги и някак човек се подмладява покрай малкото човече. Като ги видя двечките седнали да си играят допрели главички една до друга и си казвам как искам да са трички. Смятам че възрастта на другите деца не е проблем, аз лично познавам семейство с две каки на по 19 и 17г и сега си имат едно на 10 месеца. Чувала съм жени да съжаляват след аборт, но не съм чувала някоя майка да каже ех защо те родих, защо не направих аборт.

13.   Здравейте аз съм на 22 години и миналата година майка ми роди едно прекрасно момченце, което обожаваме всички. Исках да ви кажа само че възрастовата разлика не представляваше никакъв проблем при нас. Напротив аз най-много настоявах да запазят детето. Поговорете с децата си, вижте реакциите им. Опитайте се да разберете как ще се почувстват те. Аз невероятно много се радвах на новината макар че първоначално бях малко объркана. Много ми беше мило като се прибера вкъщи- аз също съм студентка да гушна братчето си и много помагам за отглеждането му. Обичам го много повече отколкото бих го обичала ако беше година или две по-малко от мен. Най-хубавото е че родителите ми не останаха сами след като заминах да уча. Те имат радостта, която много малко хора на тяхната възраст имат. Грешките, които са допускали при моето възпитание вече са осъзнати грижат се за мъничето по възможно най-добрият начин, който всеки заслужава. Въпроса с парите се реши много лесно, когато разбрах че мама е бременна незабавно започнах работа за да може аз да не им 'вися на гърба' така това, което баща ми изкараше отиаше за бебчето. Отделно имаше хиляди останали от моето детство полезни играчки, легълце, връхни дрешки.

Госпожо обяснявам ви това за да разберете че това, което ви се случва в момента не е проблем, а най-голямото щастие което може да полуите на вашите години. Направете децата си съпричастни на вашето щастие. Големи са и ще разберат. Те също ще бъдат по-скойни като знаят че не сте сами. Хората винаги ще говорят, независимо какво се случва, хората винаги гледат с лоша нагласа. Майка ми много често е стигала до сълзи заради въпроси " яяя какво хубаво внуче и каква млада баба" след време се научи директно като някой погледне към бебето да каже нещо от сорта "Виж маменце, усмихни се на лелката" това е по-скоро завист, госпожо. Не позволявайте хорската злоба да взима превес над това дали едно дете да се роди или не. На децата си можете да обясните, те ще ви разберат и ще помагат- на хората не сте длъжни да давате обяснение това си е вашето щастие и няма никакво значение на каква възраст сте го получили. Така убеждавах майка си и сме невероятно щастливи, че се вслуша в думите ми. Искренно се надявам да съм успяла да убедя и вас, да не прибягвате към убийството на един живот, заради това какво ще кажат хората. Надявам се каквото и решение да вземете да го публикувате.

14.   Здравейте, аз съм авторката на писмото. Искам да благодаря на всички, които ми отговорихте и споделихте с мен ваши житейски историй. Много ме трогнахте всички...., Но......... решението беше друго..... Няма вече Бебе...., споделям това с Вас, защото мисля, че заслужавате да знаете как се развиха нещата с мен.
Вие бяхте съпричастни, за което Благодаря.

Така и не споделихме с децата си за бебето, мъжът ми като че ли клонеше повече за аборт, аз също не бях убедена какво искам. Всичко стана толкова бързо, трябваше да се вземе бързо решение, знаете, че времето напредва.....
В деня на операцията, след като излезнах от упойката, бях доволна, че съм жива и всичко е минало без болка, но....... след два дни ме обвзе такава мъка, плаках цяла следобед, легнах си много късно, почти не можах да спя.

Мислех си за това, което съм направила. А когато прочетох и писмото на №13, това момиче ме разплака, за това, че осъзнах грешката си, че излезнах толкова нерешителна и не позволих на собственото си бебе да се роди. Не мога да ви опиша колко съжалявам, на моменти дори си мисля да опитам да забременея отново, но този път с ясна цел. Съжалявам.

А на всички Вас Благодаря отново и желая Здраве и Щастие

15.   Щом чакаш още едно детенце недей да проваляш шанса си, това е най хубавото нищо че другите ви деца са по големи познавам хора които са с мн голяма разлика но са щастливи ... радвай се и успех.

16.   До авторката: Съжелявам, че е станало така. Но виж 15 човека те съветвахме да запазиш детенцето, какво разобеди теб? Вярно ти взимаш решевията си, но при наличието на толкова много съвети, защо не ни послуша?

Един съвет: Времето е най-малкото нещо, която трябва да те интересува. От бързане си погубила човешки живот (не те упреквам или нещо подобно) НЕ БЪРЗАЙ, ОБМИСЛИ НЕЩАТА ДОБРЕ И ТОГАВА ВЗЕМЕЙ РЕШЕНИЕ.

Сега си мислиш да забременееш отново. Но ти кавам, обмисли това много добре, за да не стане същата грешка.
Желая ти много, много късмет и успех в живота.

17.   От авторката: Благодаря за вашите коментари, след като ви казах за решението си и това, какво съм предприела.
Осъзнавам, че сгреших в действията си и още съжалявам. Често гледам по телевизията сцени свързани с бебета и малки деца, което още повече ме кара да се замислям за стореното от мен. Миналия уикенд, дъщеря ми се прибра в къщи за два дни и се заговорихме на тази тема. Не и казах, че съм била бременна и за аборта, но я попитах,,ако сега им родя братче или сестриче, какво мислят за това" Тя ми каза, че много ще се радва и че ще и бъде много интересно да има малко братче или сестриче"
а на въпроса, за евентуално голямата разлика между тях, тя каза, че действително разликата е голяма, но какво от това"

Каза ми, че майки, които са родили рано децата си е нормално по-късно да си родят още.

Бях изненадана...съжалих отново хиляди пъти, че не споделих с децата си и да вземем решението общо, цялото семейство. Толкова ми беше заслепен ума, че ми се струва сега, че не познавам собствените си деца. Не знаех как ще реагират, а в същото време не исках да ги обременявам с такива мисли, защото знам, че имат за какво да мислят.

Това е. Тази моя нерешителност, страх от това, кой какво ще каже и как ще се развият нещата, сега не ми дава покой. Често вечер не мога да заспя от мисли, знам, че не мога да променя нещата, не искам да се обвинявам, но мислите са в главата ми. Често си представям, къде ще сложа бебешкото легълце, как ще се грижа за бебето, как ще го водя на разходка. Имах всички условия да го родя и гледам. От 5 години живеем в голям апартамент-140 кв м, по-големите деца учат в София, т.е на синът ми му предстои, имаме бизнес, който ни позволява да живеем добре. Зная, че винаги ще има трудности, но зная, че всичко се преудолява. Не зная, защо толкова сгреших. Не мога да си простя......

Благодаря, че ме изслушвате. Плаках на доста от вашите съвети, защото много ме разчувстваха и все пак, ако бях решила да изчакам още няколко дни, преди да направя непоправимото, сигурно щеше да взема друго решение. Може би вашите писма ми повлияха доста, за да не мога вече почти месец да се отърся от тази мисъл, за грешката, която направих. Но ви Благодаря, защото все пак погледнах на живота по друг начин.

18.   Просто ме разплака....става въпрос за апартамента...ами к'во да ти кажа, да ти имах проблемите....